Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1267 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 686,97 лв. –
главница,чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 79,93 лв. – договорна лихва
и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 274,10 лв. –лихва за забава.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, ***срещу Д.Е.А., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че на 14.09.2018 г. е подписан Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно с Приложение № 1 от
14.09.2018 г. към него, между ***С.А., клон *** /универсален правоприемник на
„БНП ***“ ЕАД, ЕИК ***/ и “***“ ООД, ЕИК ***/понастоящем “***“ ЕООД/, по силата
на който вземането, произтичащо от Договор за кредит № *** от 18.10.2015 г.
между „БНП ***“ ЕАД и Д.Е.А. е прехвърлено в полза на “*** “ ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди, че на 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „***“ ЕООД, ЕИК ***, и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за кредит № *** от 18.10.2015 г. между „БНП ***“
ЕАД и Д.Е.А. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди,
че съгласно подписания между страните Договор за потребителски кредит и в
съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, „БНП ***“ ЕАД, като ***, има право да
прехвърли вземането си по Договора на трето лице. Условията по Договора за
кредит, неразделна част от същия, съдържат изрична клауза, която урежда правото
на ***а да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл. 23. Твърди, че
съгласно т. 1.8 от параграф 1 от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г., Приложение № 1 представлява
"списък/таблица/ в електронен вариант, подписан с квалифициран електронен
подпис на страните“, поради което представеното към доказателствата Приложение
№ 1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора. Твърди, че „БНП
***“ С.А., клон ***, като универсален правоприемник на „БНП ***“ ЕООД, е
упълномощило „***“ ЕООД, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 14.09.2018 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия - съгласно пълномощно, нотариално заверено с
per. № ***/27.09.2018 г. от М.Б.- помощник-нотариус по заместване на нотариус
per. № 302 на НК. Твърди, че Агенция за контрол на просрочен задължения ЕООД е
упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия съгласно пълномощно от
03.05.2019г. Твърди, че *** ЕООД като
пълномощник на ***С.А. клон *** е преупълномощило А.з.с.н.в. ЕАД от негово име
и за своя сметка да уведоми длъжниците по вземанията, цедирани с Договора за
прехвърляне н авземания от 14.09.2018 съгласно пълномощно от 03.05.2019г.
Твърди, че до ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено уведомление за
извършените цесии с две писма, които се върнали в цялост. Били изпратени
повторно, които отново се върнали в цялост. Към настоящата искова молба
представя копия от Уведомително писмо с Изх. № ЛД-С-***от 05.02.2020 г. и Изх.
№ ***от 05.02.2020 г. за извършените цесии, които да бъдат връчени на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.16.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежю съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде като факт от значение за спорното право. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по депото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно
се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
потребителски паричен заем, не е погасено, моли да бъде прието, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Развива съображения, че уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария *** или на овластено от този *** лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на
18.10.2015 г. между „БНП ***“ ЕАД, като ***, и Д.Е.А., като ***, е сключен
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които ***ът
е отпуснал кредит на ***я се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките в размер на 699,00 лева и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 55,92 лева. Твърди, че
страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“
и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“. Така, общият размер на кредита е 754,92 лева, който
включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията“, която сума ***ят се е задължил да заплати
на ***а на 11 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Твърди, че с подписването на договора за кредит, ***ят
се е съгласил предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така,
извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на
задължението на ***а да предостави на ***я кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на ***а и за сметка на ***я, и създава
задължение за ***я да заплати на ***а погасителни вноски, указани по размер в
поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Твърди, че погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на ***а по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на ***а, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в
него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 843,59 лева. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 88,67 лева. Твърди, че на основание сключения между страните договор,
***ят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.09.2016 г., на 11
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 76,69 лева, при първа
погасителна вноска 05.11.2015 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора
за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Срокът на договора е изтекъл на 05.09.2016 г. - с последната погасителна вноска,
и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, ***ят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 06.11.2015 г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 274,10
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 76,69 лев, с която са погасени, както следва: договорна
лихва в размер на 8,74 лева, главница в размер на 67,95 лева. Моли да бъде
признато за установено, че Д.Е.А., като *** по договор за кредит № *** дължи на
ищеца сума в общ размер на 1041,00 лева, от които главница в размер на 686,97
лева, договорна лихва в размер на 79,93 лева и законна лихва за забава в размер
на 274,10 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***/2019г.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Счита, че цесията от 14.09.2018 г. и
Приложение №1 към Договора между ***С.А., клон *** и „***” ЕООД, както и
последващата цесия от 03.05.2019 г. между ищцовото дружество и „***” ЕООД не са
породили действие спрямо ответника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, т.к.
уведомленията не са връчени надлежно на длъжника. Развива съображения, че
уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия и да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането. Разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД изисква
уведомяване на длъжника от предишния ***, но няма пречка да се извърши и от
новия ***, ако е налице представителна власт за това. Видно от приложените
пълномощни, вкл. и за преупълномощаване, е извършено упълномощаване от
представляващ цедента ***С.А., клон ***, респективно последващия цедент «***»
ЕООД, с които е упълномощил цесионера «А.з.с.н.в. ЕАД да извърши уведомяване от
негово име на всички длъжници за цедираните вземания съгласно посочените
Договори от 14.09.2018 г. и 03.05.2019 г. До ответника едновременно са
изпратени две Уведомителни писма от 10.05.2019 г. за извършените продажби на
вземането от 14.09.2018 г. и 03.05.2019 г., които са върнати в цялост и не са
достигнали до адресата. Издадената Заповед за изпълнение №***/12.12.2019 г. по
ч.гр.д.№***г. също не е достигнала до длъжника, а е връчена по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. В исковото производство ответникът отново не е открит, поради
което му е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на
когото са връчени препис от ИМ и доказателствата към нея. С ИМ е направено
искане Уведомителните писма за извършените цесии да бъдат връчени заедно с
преписа от ИМ и приложенията към нея. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника за цесията да става по определен начин, поради което същото може да
бъде надлежно извършено с исковата молба. Счита обаче, че при връчване на
особен представител не се стига до фактическо връчване на уведомлението за
цесия на длъжника с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД и не би могло да
се приравни на връчване лично на ответника или на упълномощен адвокат,
доколкото връзката с доверителя му се предполага. Твърди, че в качеството си на
особен представител няма връзка с ответника, поради което няма възможност да
извърши фактически действия, които да доведат цесията до неговото знание.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуално представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник.
Предвид изложеното, счита, че извършените цесии не са произвели действие спрямо
длъжника, поради което ищецът не се явява *** на ответника и искът е
неоснователен и недоказан. Прави възражение за недействителност/нищожност/на процесния
Договор за кредит на следните основания: - На осн.чл.22 във вр. е чл.10, ал.1
от ЗПК, тъй като елементите на договора са изготвени с печатен шрифт по-малък
от 12, което е видимо с просто око. Аналогичен е случаят и с включената
застраховка «Защита на плащанията». Видно от представените Сертификат №***,
Общи условия за застраховка «Защита на плащанията» на ***ите на «Джет Кредит» и
Общи условия за застрахователна програма «Защита на плащанията по кредитни
карти», същите са предоставени и подписани във вид, в който потребителят не
може да се запознае с разписаното в сертификата и Общите условия, тъй като не
могат да бъдат разчетени в нормално състояние поради изключително дребния
шрифт, който видимо е по-малък от 12. В същото време застрахователната премия е
част от подлежащата на връщане главница от ***я и документите, свързани с тази
застраховка следва да се приемат като елементи от сключения договор за кредит.
Посочва, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че процесният
Договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1 т.11 и
т.12 от ЗПК, т.к. липсва погасителен план. Формално Договорът съдържа раздел
«Погасителен план», в който са посочени 11 месечни погасителни вноски по 76,69
лв., с падежни дати на плащане на всяка вноска, но в този план липсва разбивка,
която да сочи от какви пера е съставена всяка вноска. В процесния договор
липсва информация какъв е размерът на възнаградителната лихва, както и с
изплащане на всяка вноска каква част от лихвата се погасява. Съгласно
чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, за да бъде прието, че договорът съдържа погасителен
план, следва да са ясни както размерът на отделните плащания и срока за
издължаване, така също да е направена разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая липсва
разбиване по пера на задължението на ответника, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви, застраховки и допълнителни разходи по кредита,
липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. ЗПК вменява задължение
да се посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, а и на
всяка една отделна погасителна вноска. В случая това не е сторено, поради което
съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Оспорва вземането за договорна лихва в размер
на 79.93 лв., дължима за периода от 05.11.2015 г. до 05.09.2016 г., като
изсрочено по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оспорва вземането за
обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода 06.11.2015г.-10.12.2016 г.
като погасено по давност, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, сключен между „БНП ***“ ЕАД,
като *** и Д.Е.А., като *** е сключен договор за потребителски кредит. Размерът
на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле
„Размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти: обща цена
на стоките в размер на 699,00 лева и застрахователна премия по застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на 55,92 лева. Така, общият размер на кредита е
754,92 лева, който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума ***ят
се е задължил да заплати на ***а на 11 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. С подписването на договора
за кредит, ***ят се е съгласил предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 843,59 лева. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер
на 88,67 лева при лихвен процент 24,63 %, а ГПР- 27,62%. ***ят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.09.2016 г., на 11 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 76,69 лева, при първа погасителна вноска
05.11.2015 г.
От Застрахователен сертификат № *** и общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащания“, подписани от ответника, се
установява, че е сключен договор за застраховка на ***я, при условията, описани
в договора и е уговорена застрахователна премия, която е посочена в договора за
кредит в размер на 55,92 лв., определена по посочения в сертификата и уговорен
между страните начин.
Видно е от Фактура № ***/21.10.2015г., Д.А. е закупил от ******
АД описания във фактурата преносим компютър при сума за плащане 699,00 лв.,
която да бъде заплатена от Джет кредит.
Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 14.09.2018 ведно с Приложение № 1 от 14.09.2018 г. към него, че ***С.А., клон *** /универсален правоприемник
на „БНП ***“ ЕАД, ЕИК ***/ и “***“ ООД, ЕИК ***/понастоящем “***“ ЕООД/,
вземането, произтичащо от Договор за кредит № *** от 18.10.2015 г. между „БНП ***“
ЕАД и Д.Е.А. е прехвърлено в полза на “*** “ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Видно от Приложени № 1 от 03.05.2019 г към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., „***“ ЕООД, ЕИК ***,
е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***
вземането, произтичащо от Договор за
кредит № *** от 18.10.2015 г. между „БНП ***“ ЕАД и Д.Е.А. е прехвърлено в полза
н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
От нотариално заверено пълномощно с per. № ***/27.09.2018
г. се установява, че „БНП ***“ С.А., клон ***, като универсален правоприемник
на „БНП ***“ ЕООД, е упълномощило „***“ ЕООД, в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно пълномощно от 03.05.2019г. Агенция за контрол на
просрочен задължения ЕООД е упълномощила „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
*** ЕООД като пълномощник на ***С.А. клон *** е
преупълномощило А.з.с.н.в. ЕАД от негово име и за своя сметка да уведоми
длъжниците по вземанията, цедирани с Договора за прехвърляне н авземания от
14.09.2018 съгласно пълномощно от 03.05.2019г.
До ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено уведомление
за извършените цесии с две писма, които се върнали в цялост. Били са изпратени
повторно, които отново се върнали в цялост. Към настоящата искова молба
представя копия от Уведомително писмо с Изх. № ЛД-С-***от 05.02.2020 г. и Изх.
№ ***от 05.02.2020 г. за извършените цесии, които да бъдат връчени на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Съдът зъприема заключението съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че стойността на стоката е заплатена на 22.10.2015 г. по сметка на ******
ЕАД съгласно издадена фактура №***/21.10.2015 г. От проверката на записванията
в счетоводството на ***ЕАД се установи, че ***ят е извършил едно плащане по
процесния договор на 29.10.2015 г. -
76,69 лв., с което е погасена главница 67,95 лв. /частично от първа вноска/ и
8,74 лв. лихва от първа вноска изцяло и част от договорната лихва от втора
вноска. В Агенция контрол за просрочени задължения ЕООД и в А.з.с.н.в. ООД не
са постъпили суми за погасяване на задължението. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 06.11.2015 г. /денят следващ датата на размер на 274,10
лева. Непогасената част от задължението на ответника по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № ***, сключен на 18.10.2015 г. е в размер на: - главница — 686,97 лв., - договорна
лихва - 79.93 лв. от 05.12.2015-05.09.2016 г., - лихва за забава в размер на 274.10 лв. от 06.11.2015 г. до датата
на заявлението в съда.
Съдът възприема заключението съдебно-компютърната
експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че за изготвянето на
процесуалните документи са използвани два шрифта. Шрифт „Garamond“ - за
„Договорът за кредит №***/18.10.2015 г.“ и „Условията по договора от чл. 1 до
чл. 27 вкл., с размер на шрифта 10pt. - „Сертификат №***/18.10.2015 г. , Общи
условия за застраховка „Защита на плащания“ на ***ите на „Джет Кредит“ и общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, е
използван шрифт Arial Narrow в размер 8pt. и Arial Narrow, но вече в размер
10pt.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Установява се от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 гведно с
Приложение № 1 от 14.09.2018 г. към него, че
***С.А., клон *** /универсален правоприемник на „БНП ***“ ЕАД, ЕИК ***/
и “***“ ООД, ЕИК ***/понастоящем “***“ ЕООД/, вземането, произтичащо от Договор
за кредит № *** от 18.10.2015 г. между „БНП ***“ ЕАД и Д.Е.А. е прехвърлено в
полза на “*** “ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Видно от Приложени № 1 от 03.05.2019 г към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., „***“ ЕООД, ЕИК
***, е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *** вземането, произтичащо от
Договор за кредит № *** от 18.10.2015 г. между „БНП ***“ ЕАД и Д.Е.А. е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
От нотариално заверено с per. № ***/27.09.2018 г.
се установява, че „БНП ***“ С.А., клон ***, като универсален правоприемник на
„БНП ***“ ЕООД, е упълномощило „***“ ЕООД, в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно пълномощно от 03.05.2019г. Агенция за
контрол на просрочен задължения ЕООД е упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 03.05.2019
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
*** ЕООД като пълномощник на ***С.А. клон *** е
преупълномощило А.з.с.н.в. ЕАД от негово име и за своя сметка да уведоми
длъжниците по вземанията, цедирани с Договора за прехвърляне н авземания от
14.09.2018 съгласно пълномощно от 03.05.2019г.
До ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД е
изпратено уведомление за извършените цесии с две писма, които се върнали в
цялост. Били са изпратени повторно, които отново се върнали в цялост. Към
настоящата искова молба представя копия от Уведомително писмо с Изх. № ЛД-С-***от
05.02.2020 г. и Изх. № ***от 05.02.2020 г. за извършените цесии, които да бъдат
връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Съдът
намира, че уведомяването на длъжинка не е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. До ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД е
изпратено уведомление за извършените цесии с две писма, които се върнали в
цялост. Били са изпратени повторно, които отново се върнали в цялост. Към
настоящата искова молба представя копия от Уведомително писмо с Изх. № ЛД-С-***от
05.02.2020 г. и Изх. № ***от 05.02.2020 г. за извършените цесии, които да бъдат
връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Въпреки
това, обаче, уведомителните писма, заедно с пълномощните от цедентите са връчени
като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС
(изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК),
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК. Връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този
смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С
оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством процесния
договор за продажба и прехвърляне на вземания е породила действие спрямо
ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения
в полза на ищеца. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия,
длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е
изпълнил надлежно на стария *** преди връчване на уведомлението. По делото
липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния
договор.
Не е спорно между страните и се установява от
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, сключен между „БНП ***“
ЕАД, като *** и Д.Е.А., като *** е сключен договор за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти: обща
цена на стоките в размер на 699,00 лева и застрахователна премия по застраховка
„Защита на плащанията“ в размер на 55,92 лева. Така, общият размер на кредита е
754,92 лева, който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума ***ят
се е задължил да заплати на ***а на 11 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. С подписването на договора
за кредит, ***ят се е съгласил предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 843,59 лева. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер
на 88,67 лева при лихвен процент 24,63 %, а ГПР- 27,62%. ***ят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.09.2016 г., на 11 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 76,69 лева, при първа погасителна вноска
05.11.2015 г.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко
е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите
права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална
страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по
начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат
напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на
потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива
2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Тази
разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за
потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови
елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя
с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и
в разглеждания случай. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит въвежда изисквания за формата и съдържанието на договора,
едно от които е всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Видно от заключението на приетата
съдебно-графологична експертиза използвания шрифт в подписания между страните
договор за кредит, общи условия и договор за застраховка е с рамер 8 и 10,
което е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК и води до
недействителност на договора само на това основание.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.3 от Договора, че ответника по
делото е получил заемната сума в размер
на 754,92 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата. Видно е,
че крайния срок на договора за заем е настъпил на 05.09.2016г. От приетата
съдебно-счетоводна експретиза се установи, че ***я е заплатил сумата от 76,69 лв., с които е погасена главница 67,95 лв.
и 8,74 лихва. Неплатената суми за главница по кредита е в размер на 686,97 лв.,
поради което ответника е останал задължен за главница в размер на 686,97 лева.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност
на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в
процесния случай се явява заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Поради изложеното, съдът намира, че не е
необходимо да се произнася по останалите наведени основания за недействителност
на договора за кредит на основание чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, както и по
направените възражения за погасяване по давност на вземанията за договорна
лихва и лихва за забава.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 686,97 лв. лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № ***/18.10.2015г., поради което следва да бъде уважен в
целия си предявен размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 79,93
лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.09.2016г.
и сумата от 274,10 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2015г.
до 10.12.2019г., за които е издадена Заповед № ***/12.12.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2019г. по описа на Районен съд – Плевен
се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 49,49 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозити
за ВЛ и за особен представител /125,00+100лв.+200+150+202/
съразмерно с уважената част на претенцията в размер 512,75 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Д.Е.А., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 686,97 лева, в едно с лихвата за забава
считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане са сумата, представляваща
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***/18.10.2015г,
сключен между ***ЕАД (***) и Д.Е.А. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а
н.А.з.с.н.в.з. която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/12.12.2019г.
по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***против Д.Е.А., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 79,93 лева,
представляваща договорна лихва за
периода от 05.11.2015г. до 05.09.2016г. по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № ***/18.10.2015г, сключен между ***ЕАД (***) и Д.Е.А.
(***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в.з. която сума е
издадена заповед за изпълнение № ***/12.12.2019г. по ч.гр.д.№ ***по описа на
РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***против Д.Е.А., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 274,10 лева, представляваща
лихва за забава за периода от
06.11.2015г. до 10.12.2019г. по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № ***/18.10.2015г, сключен между ***ЕАД (***) и Д.Е.А. (***),
вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в.з. която сума е издадена
заповед за изпълнение № ***/12.12.2019г. по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Е.А.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сумата от 49,49 лв. направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№***/19 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Е.А.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сумата от 512,75 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: