РЕШЕНИЕ
Номер 126 02.03.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, XIII търговски състав
На двадесет и втори януари през двехиляди и двадесета
година.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 263 по описа за 2017 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 208 КЗ
/отм./.
Ищецът - „Джейтерм“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Данаил Юруков № 2 , чрез адв. А.С. твърди, че на 27.11.2013 г.
е сключил договор за имуществено застраховане с ответника и след като е платил
застрахователната премия по застраховката му е била издадена Комбинирана
застрахователна полица „Имущество“ № **********R01148 от
представляващия застрахователното
дружество в Пловдив - „Налбантов и син“ ЕООД. Сочи, че към момента на издаване
на застрахователната полица представителя на застрахователното дружество е бил
уведомен, че имуществото, предмет на полицата е предадено на трето лице –
„Пелет Индъстри Груп“ ООД, лизингополучател по договор за финансов лизинг от
01.08.2013 г., по силата на който правото на собственост върху застрахованите
машини ще премине върху лизингополучателя в момента на изплащане на последната
лизингова вноска. Сочи, че в срока на осигуреното застрахователно покритие е
настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал на 21.08.2014 г. в
ползвания под наем от „Пелет Индъстри Груп“ ООД недвижим имот, състоящ се от две помещения в сграда, монолитно строителство, със застроена
площ от 250 кв. м., собственост на ТД „Бунтовна“, находящ се в с. Кръстевич,
община Хисаря, обл. Пловдивска, в който са били инсталирани и застрахованите
машини, което обстоятелство е изрично посочено в застрахователната полица. От извършената проверка от органите на
противопожарна охрана е констатирано, че причина за пожара е техническа неизправност
в чукова мелница. Ищецът твърди, че още в същия ден е уведомил представителя на
застрахователното дружество за инцидента, като на следващия ден – 22.08.2014 г.
от Комисия, включваща и представители на застрахователя и на застрахования ищец
е съставен двустранен протокол за щетите от пожара. След като от страна на
застрахователя не са били предприети действия за изплащане на застрахователно
обезщетение, на 26.08.2014 г. ищецът е изпратил заявление до застрахователното
дружество за изпълнение на поетите ангажименти, а на 25.09.2014 г. и на
30.09.2014 г. ищецът е изпратил всички документи, по случая, въз основа на
които се претендира изплащане на обезщетението по процесната полица. Твърди, че
на 13.10.2014 г. е получил писмо от
застрахователното дружество, с което му е отказано плащане на застрахователно
обезщетение, обосновано с налично нарушение на правилата за пожарна безопасност
на обекта. Ищецът счита, че направеният отказ от ответника е неправилен и
противоречи на чл. 211 от КЗ (отм.), тъй като са били взети всички мерки за
пожарна безопасност, обекта е бил оборудван с пожарогасители, като настъпването
на пожара не е последица от несъобразено със закона или договора поведение на
застрахования по отношение на застрахованото имущество. Затова и предявява
настоящите искове, с които претендира от ответника заплащане на застрахователно
обезщетение, вследствие настъпило на 21.08.2014 г. застрахователно събитие -
пожар, определено на база възстановителната стойност на частично увреденото
имущество и действителната стойност на бракуваното застраховано имущество,
както следва:
1. Обезщетение за частично
увредена палетна линия в размер на 46 114,01 лв. без ДДС, формирана от сбора на направените
разходи за материали в размер на 19 819, 19 лв., разходи по договори за
възстановяване на линията в размер на 24 569.09 лв., разходи за труд за
заплатени заплати и осигуровки в размер на 3457,20 лв., разходи за гориво за
1495,71 лв.; претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода
05.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 12 426,96
лв.;
2. Обезщетение за частично
увреден сушилен комплекс – в размер на 20 006,58 лв. без ДДС, формирана от сбора на следните суми
по направените разходи за материали по
фактури в размер на 9015,66 лв., разходи по договори за възстановяване на
линията в размер на 6038,01 лв., разходи за труд за заплатени заплати и
осигуровки в размер на 3457,20 лв. и разходи за гориво в размер на 1495,71 лв..
Претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода от 05.09.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 5391,44 лв..
3. Обезщетение за изцяло
изгоряла в пожара и бракувана чукова мелница – с действителна стойност по
фактура в размер на 8000 лв. без ДДС; претендира за заплащане и обезщетение за
забава за периода 05.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер на 2155,87 лв.
4. Обезщетение за изцяло
изгоряла в пожара и бракувана дробилка – с действителна стойност по фактура в
размер на 7700 лв. без ДДС; претендира за заплащане и обезщетение за забава за
периода от 05.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба
в размер на 2075,02 лв..
Настоява съдът да постанови решение,
с което да осъди ЗД „БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК: ********* да му
заплати сумата от 81 820,59 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен с ответника договор
за имуществено застраховане от 27.11.2013 г., обективиран в Комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № **********R01148 и сумата от 22 049,29 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано от 05.09.2014 г. до датата на подаване на настоящата искова молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗД
„БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано № 5 оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че ищеца не е материалноправно легитимиран, тъй като не са
представени доказателства за собственост по отношение на застрахованото
имущество и възразява, че ищецът не е правоимащо лице да получи
застрахователното обезщетение. Оспорва настъпването на събитие, явяващо се
покрит риск по смисъла на Общите условия към застрахователния договор. Твърди,
че са налице изключенията, предвидени в раздел VIII „Общи
изключения“ на ОУ към застрахователния договор във връзка с нормите на чл.207
от КЗ и чл. 211 КЗ (отм.), които са основание за освобождаване на
застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение, респ. за намаляване
обема му. Сочи, че са налице и договорни основания за освобождаване на
застрахователя от отговорност, предвидени в букви Д и Е от т.2 на раздел VIII на ОУ, както и букви Б, Е и О от Раздел III на Клауза
„Пожар и природни бедствия“. Възразява, че ищеца не е предприел съответните
предохранителните мерки с цел предпазване на имуществото от вреди, като е
допуснал същото да бъде инсталирано и експлоатирано в непригоден за това обект,
неотговарящ на нормите за пожаробезопасност. Не оспорва твърдението за
съществуващо застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, възникнало
по силата на застрахователен договор, сключен с посочената в исковата молба
полица. Оспорва, че е бил уведомен от ищеца, че вещите, предмет на застрахователния
договор, ще бъдат инсталирани в
посочената в исковата молба сграда, както и че същата сграда, собственост на ТД
„Бунтовна“ в с. Кръстевич има налични съоръжения и са взети мерки за
потивопожарна охрана, съгласно изискванията на РС „ПБЗН“. Оспорва твърдението,
че пред застрахователя са били
представени всички доказателства, необходими за установяване на претенцията по
основание и размер. Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че
същата не кореспондира с действително претърпените вреди. Възразява, че ищецът
не установява дали и каква част от материалите, имуществото и дейностите,
предмет на представените договори за доставка и изработка и приложенията към
тях са били вложени реално в обекта, пострадал от пожара, преди възникването му
или реалната им стойност, както и реалното им влагане при евентуално последващо
възстановяване. Възразява, че при инсталиране на машините в сградата, както и
че при изграждане на промишления обект са спазени всички изисквания и норми по
отношение, както на строителнотехническите изисквания и норми, така и на тези
за пожаробезопасност. Оспорва и претендираната лихва. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради неспазване на
действащите правни норми, регулиращи експлоатирането на застрахованите обекти,
като твърди, че обектът не е бил въведен в експлоатация преди да започне
извършването на производствена дейност в него. Твърди, че реалната стойност на
претърпените вреди е в размер на 47 670 лв..
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението, че не е
материално правно легитимиран, като сочи, че е представил доказателства за
собствеността на машините с исковата молба и представя допълнително такива с
допълнителната искова молба. Твърди, че е уточнил, че за палетна линия и
сушилен комплекс са направени разходи за възстановяването им, съгласно
приложена справка, договор и фактура към нея, а чуковата мелница и дробилката
са напълно унищожени и не подлежат на възстановяване, поради което и претендира
действителната им стойност. Сочи, че машините са изработени през 2013г. т.е.
към датата на настъпване на застрахователното събитие - 21.08.2014г. същите са
работили около година след производството им. Оспорва твърдението на ответника,
че не е уведомен относно местонахождението на застрахованите обекти, като сочи,
че същото е отразено и в предложението за застраховане, направено от ответника
към комбинираната застрахователна полица, както и че при сключване на
застрахователния договор на застрахователя са представени договор за лизинг,
сключен между „ДЖЕЙТЕРМ“ ЕООД и „Пелет Индъстри груп“ ООД и договор за наем на
помещение между ТД „Бунтовна“ с. Кръстевич и наемателя „Пелет Индъстри груп“
ООД - лизингополучател на машините. Оспорва твърденията на ответника, че не са
спазени изискванията за пожаробезопасност при инсталирането на машините в
сградата, както и при изграждане на промишления обект, като твърди, че видно от
предложението за застраховане представителят на застрахователното дружество е
запознат и му е известно по какъв начин ще бъде осигурена пожарната безопасност
на обекта, а именно: чрез поставяне в работните помещения на пожарогасители,
като същия не е дал някакви допълнителни указания в тази връзка. Изпълнение на
тези изисквания за пожаробезопасност твърди, че се установява от уведомителното
писмо на Районна служба ПБЗН Хисаря.
Прилага писмени доказателства и във връзка строителството на сградите в
Стопанския двор преди 1987г. и в съответствие с действащите правила и норми.
В предвидения от закона срок не е депозиран допълнителен отговор от
ответника.
Съдът, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Не се спори, а последното се установява и приетата като доказателство
комбинирана застрахователна полица № **********R01148, че между
страните е учредено имуществено застрахователно правоотношение с адрес на
застрахования обект с. Кръстевич, ПК 4177, Селскостопански двор ТД Бунтовна и
предмет – машини, съоръжения и оборудване, с основно покритие пожар и други
опасности /вкл. последиците от гасене на пожара/, експлозия или имплозия, удар
от мълния, удар от самолет или друг летален апарат или предмети, падащи от тях
и други допълнителни покрития; при действителна база на застраховане със
застрахователна сума 105 480 лв. и премия 57.16 лв. и със срок на
застраховката 28.11.2013г. – 27.11.2014г.. Със същото са покрити и рисковете
наводнение със застрахователна сума 105 480 лв. и застрахователна премия
30.83 лв. и земетресение със същата застрахователна сума и премия в размер на 52.41
лв. или застрахователния договор е сключен при общо дължима застрахователна
премия в размер на 143.21 лв.. Към застрахователната полица са добавени и
допълнителни покрития – увреждания, вследствие късо съединение или токов удар
на електрически инсталации и/или уреди, пряка последица по покрития по полицата
риск „удар от мълния“ със застрахователна сума 10 000 лв. и
застрахователна премия от 15 лв., видно от клауза 011 – л.13 и добавък 1 от
28.11.2013г. – л. 14. Страните по така учреденото застрахователно правоотношение
са се съгласили правата по застрахователната полица да бъдат прехвърлени на
трето ползващо се лице от застрахования.
Противно на възраженията на ответника, съдът счита, че последния е бил
уведомен на 27.11.2013г. за това, че застрахованото имущество е в обект с
местонахождение ПК 4177, с.Кръстевич, обл. Пловдив, Стопански двор на ТД
Бунтовна, видно от представеното предложение за застраховане – л.20. От същото
се установява още, че застрахователя е уведомен за вида производство,
предназначението на сградата, конструкцията й и др. обстоятелства, свързани с
оценка на риска, вкл. и досежно наличието на съоръжения за противопожарна
охрана декларирани от представляващия
дружеството лизингополучател „Палет
Индъстри груп“ ООД.
Няма спор, че уговорената застрахователна премия е платена на 27.11.2013г.,
което се установява и от приложената сметка – л.19 от „Палет Индъстри груп“
ООД, което дружество е наемател на обекта в с. Кръстевич – вж. договор за наем
от 01.07.2013г. - л. 37 и лизингополучател на застрахованите вещи по договор за
финансов лизинг № 20130801 от 01.08.2013г..
Собствеността на застрахованото имущество се установява от представените
фактура № 58 от 06.08.2013г., която
обективира доставка на палетна линия,
фактура № 339 от 17.06.2013г. за изработка и доставка на сушилня за
дървени трици и чипс, договор за покупко – продажба от 17.06.2013г. на чукова
мелница „HEMMEL RM807“ и фактура № 1 от 14.06.2013г. за
доставка на дробилка ДРУ – 800, получател по които, респ. купувач е ищеца, който
факт обосновава материално правната му легитимация.
На 21.08.2014г. около 12.38 ч. в цех за екопелети с. Кръстевич е възникнал
пожар, при който е унищожена покривна конструкция, готова продукция –
екопелети, пелетна линия, чукова мелница, дробилка – електрическа, сушилни
съоръжения за дървени трици; лични документи на работник; СОТ система за обекта
и фирмени документи, видно от издадената служебна бележка рег. №
300-26.08.2014г. от ОУ ПБЗН – Пловдив, РСПБЗН – Хисар - л.34. В същата като причина за пожара е
посочена – техническа неизправност в машинен Агрегат – чукова мелница в цеха за
екопелети.
На 22.08.2014г. е съставен протокол след извършен оглед в присъствието на
представител на ответника, в който са отразени като увредени машините, намиращи
се в сградата в с. Кръстевич, а именно: дробилка, чукова мелница, сушилен
комплекс за дървесни трици и чипс и пелет преса – л.29-32.
Със заявление вх. № 0131/1200 от 26.08.2014г. ищеца е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – пожар, рискът от което
е покрит със сключената застрахователна полица № **********R01148.
На 02.09.2014г. е изготвено уведомително писмо рег. № 339 от Началник
РСПБЗН – Хисаря, с което застрахователя е уведомен, че предполагаемото огнище
на възникване на пожара е в самия цех при чукова мелница за дървесни материали
в близост до покривната конструкция, която е горима – дървен гредоред, от
където огънят се е разпространил бързо и за кратко време е обхванал всички
помещения. В същото е уточнено, че обекта не е бил въведен в експлоатация, но
са били предприети действия в тази посока от собствениците на цеха, като е
уточнено, че няма постъпило искане от тях за становище за пожаробезопасност в
обекта по чл. 143 ЗУТ. Констатирано е, че в обекта противопожарните изисквания са
били изпълнени в голяма степен – налични са били ръчни ПП-уреди за първоначално
пожарогасене по приложение 2 към чл. 3 от Наредба № I з-1971/2009г.
и ПХ – подземен, отстоящ на нормативно изискващото се разстояние от обекта,
като и при извършената проверка на място е констатирана слабост в нормативно
изискващите се документи по Наредба № I з-2377/2011г. на МВР, за което е
пуснато ППР, като към момента на пожара тези документи не са представени в
РСПБЗН Хрисаря, а по данни на собственика същия се е снабдил с тях, но същите
са изгорели в цеха. В същото писмо е посочено, че при пристигане на дежурната
смяна за осъществяване на пожарогасене в цеха е имало използвани прахови
пожарогасители с цел пожарогасене, като е констатирана липсата на монтирани ПИИ
и ПГИ, които не се изискват съгласно Наредба № Ip-1971/2009г..
Застрахователят, след като е изискал копие от становище за ПБ в обекта,
съгласно чл. 43 от ЗУТ, копие от Акт 16 за въвеждане в експлоатация на обекта и
копие от протоколи за извършени текущи проверки за пожарна безопасност в същия
с писмо изх. Л № 04194 от 13.10.2014г. – л.41 е отказал да заплати обезщетение,
който отказ е мотивирал с факта, че обекта не отговаря на изискванията за
противопожарна безопасност, с което са нарушени ЗУТ и Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и така е обосновал наличие на основанията по глава VIII „Общи изключения“, т.2, б.д от Общите условия по застраховката във вр. с
чл. 211, т.2 КЗ.
Съгласно чл. 207, ал.1 КЗ /отм./ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при неизпълнение на кое и да е от задълженията посочени по-горе е предвидена възможност за застрахователя и в случай на настъпило застрахователно събитие да намали съответното обезщетение, респ. ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 може да откаже плащане само ако е предвидил това в договора.
В конкретният случай няма спор за това, че е възникнал пожар, който риск е покрит с учреденото застрахователно правоотношение. Спорът е концентриран досежно причините за възникване на пожара и налице ли са основания за освобождаване на застрахователя от отговорност – договорни или законови, респ. за принос на застрахования или ползващия застрахованите вещи за настъпване на пожара. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1, т. 2 от КЗ (отм.), приложима към направените от ответника възражения, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закона или в застрахователния договор. Съгласно трайно възприетото от съдебна практика становище, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. В този смисъл са Решение № 15 от 12.06.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 124 от 04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.. Причинната връзка не се презумира, а следва да се докаже от застрахователя, в чиято тежест стоят за установяване обстоятелствата, обосноваващи отказа му да плати застрахователно обезщетение.
В конкретният случай обекта, в който са
експлоатирани застрахованите вещи е изрично посочен в предложението за
застраховане, като е уточнено производството, което ще се осъществява в същия
този обект, както и конструкцията на сградата, годината й на построяване,
извършените реконструкции, отстоянието й от други сгради и противопожарна
служба, съответно съоръженията за противопожарна охрана са изрично посочени
като пожарогасители, което предложение е прието от застрахователя и така се е
стигнало до сключване на договора за имуществена застраховка на 27.11.2013г..
Ясно е, че към датата 27.11.2013 г. застрахователя е уведомен за обекта, в
който ще бъде съхранявано застрахованото имущество, посочен е вида
производство, което ще се осъществява посредством тях, както и взетите
противопожарни мерки, като няма данни същия да се е възползвал от правото си по
раздел ХI, чл. 1 от
общите условия, поради което и няма основание да се приеме, че дадената от
застрахования информация е неточна или невярна или че има обстоятелства относно
застрахованото имущество, които се отразяват на преценката на ответника да
поеме отговорността по договора, респ. да предприеме действия за промяна или
прекратяване на договорната връзка. Няма нормативно признато основание да се
приеме, че след настъпването на пожара
застрахователят може да наведе като основание освобождаващо отговорността му
неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в неспазване на писмени
предписания на застрахователя при сключването на застраховката и по време на
нейното действие – раздел VIII,
т. Е, тъй като такива предписания всъщност не са давани. Не е налице и другото
твърдяно от ответника основание да откаже плащане на обезщетение по реда на чл.
211, т.2 от КЗ (отм.), поради неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в общите условия към застрахователния договор – раздел VIII, б.Д, касаещо
неспазване или нарушения на действащи правни норми, длъжностни характеристики и
инструкции за работа/експлоатация, правила на срокове на експлоатация и
техническо обслужване, съхранение и преработка на имущества. Следва да се има предвид, че в случая
застрахованото имущество са машини, съоръжения и оборудване, а не сградата, в
която същите се намират, по отношение, на която няма спор, че е търпим строеж,
съгласно § 16 ЗУТ, което не означава, че същия е неизползваем. Безспорно, къде
ще бъде експлоатирано застрахованото имущество е обстоятелство от значение за
поетия риск, но същото е ясно декларирано при сключването на договора и с
подписването на полицата и след като застрахователят е изразил своето съгласие
да поеме носенето на риска относно именно това имущество с посочено конкретно
местонахождение и посочени мерки за охраната му, вкл. противопожарни, за същия
не съществува основание да се позовава на недостатъци на обекта, в който същото
имущество се намира.
Дори и да се приеме в аванс за ответника, че наведеното от него възражение,
касаещо неизпълнение на задължението на застрахования да разположи
застрахованото имущество в сграда, която не отговаря на противопожарните
изисквания е от значение за отговорността му,
въпреки, че е бил уведомен за всички тези съществени обстоятелства в
изпълнение изискването на чл. 188, ал.1 КЗ /отм./, без да се възползва от
правото си по чл. 188, ал.2 КЗ /отм./ съдът счита, че събраните доказателства
опровергават твърдяното неизпълнение. Вярно е, че в постъпилото уведомително
писмо № 339 от 02.09.2014г. от РДПБЗН
Пловдив се съдържат данни за това, че на собственика на имота, в който е
възникнал пожара и след проверка на място са дадени предписания за липсващи
нормативно изискващи се документи по
ПБ от Наредба № I-з-2377/2011г. на МВР, но по делото не са ангажирани никакви доказателства кои са
конкретните документи, които липсват, нито пък са налице данни за твърдяното
документално неизпълнение по някакъв начин да е опосредило настъпилия пожар. В тази връзка внимание заслужават приетите от
съда СТЕ, първоначална комплексна и допълнителна пожаротехническа, респ.
повторна единична и разширена пожаротехническа.
Съдът кредитира изводите направени от в.л. инж. П., като подкрепени и от
допуснатата и приета разширена пожаротехническа експертиза, както и от приетите
писмени и гласни доказателства и
същевременно не кредитира заключението на единичната пожаротехническа
експертиза на в.л. доц.д-р Г. като отчита, че изводите му са вътрешно
противоречиви, неубедителни, изолирани и възпроизвеждащи единствено данните от
цитираното по – горе уведомително писмо № 339 от 02.09.2014г. от РДПБЗН. Така
според повторната пожаротехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. П.
обектът за производство на пелети в с. Кръстевич, обл. Пловдив, Стопански двор
на ТД „Бунтовна“ е клас на функционална пожарна безопасност Ф5 и подклас Ф5.1 и
е от категория на пожарна опасност Ф5В, който обект е отговарял на предвидените
за функционален клас и категория нормативни изисквания за пожарна
опасност.
От събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. В.Р.,
които съдът кредитира като преки и непосредствени и подкрепени от събраните по
делото писмени доказателства – л.355-362 и кредитираната от съда повторна СТЕ
на в.л. инж. П., се установява, че е присъствал при избухване на пожара на
21.08.2014г., като е участвал при гасенето на огъня, посредством притежаваните
от дружеството, чийто управител е свидетеля „Палет индъстри груп“ ООД шест
пожарогосителя – четири прахови и два водни, като уточнява, че са използвали и
включен маркуч към водопровода с течаща вода. Сочи, че пожара се разпространил
бързо, навсякъде по халето, а пожарната дошла на 40-та минута, когато всичко
било изгоряло. Уточнява, че след пожара са напълно изгорели чукова мелница
„Хемел“ и дробилка, а останалите машини, макар и в лошо състояние подлежат на
възстановяване.
Свидетелят И.Д., чиито показания съдът кредитира, доколкото същите са
възпроизведени в съставения протокол на 02.09.2014г. твърди, че всичко в обекта
било изгоряло, а на поставени въпроси към Началника на пожарната защо в обекта
няма пожароизвестителна и пожарогасителна система, получил отговора, че такава
не е необходима.
Изложеното до тук налага извода, че за застрахователя не е било налице
основание да откаже изплащане на дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение, поради което и съдът приема иска за доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
установеното от приетата от съда и без възражения от страните СТЕ на в.л. инж. В.Н.,
според която напълно унищожените от пожара са чукова мелница и дробилка, чиято
пазарна стойност е в размер на 14 130 лв., формирана от сбора на сумата от
7200 лв. и 6930 лв., за които суми исковете ще се уважат, а до пълния предявен
размер от 8000 лв. и 7700 лв. ще се отхвърлят като се отчете разпоредбата на
чл. 208, ал.3 КЗ/отм./, която сочи, че обезщетението е съразмерно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. По отношение на пелетната линия
съдът счита, че дължимото обезщетение е в размер на сбора от сумата от
19 819.19 лв., а по отношение на сушилния комплекс сумата от
10 722.80 лв., които суми са посочени като размер на разходите за
материали, послужили за възстановяване работата на посочените машини в заключението
на в.л. инж. Н., както и сумата от 30 607.10 лв., представляваща цената на
изработеното по сключените от „Палет Индъстри Груп“ ООД граждански договори № 1
от 27.08.2014г., № 2 от 01.09.2014г. и № 3 от 01.09.2014г., в качеството му на
възложител и изпълнители Л.А., С.Д. и И.Т.
- л. 61-66. Всъщност последно посечената сума е цената на изработката
или труда по възстановяване на посочените машини, който безспорно е част от
възстановителната стойност на същите, в който смисъл е и приетото в Решение №
115 от 09.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/2008г., II т.о., ТК.
Неоснователно е искането на ищеца да му бъдат присъдени като обезщетение и
разходите за труд и заплати, съответно за гориво, тъй като от една страна не е
обоснована връзката на сочените да са направени разходи с настъпилото
застрахователно събитие т.е. същите не могат да се приемат за присъщи разходи,
а от друга и в случай, че същите се претендират като пропусната полза ще се
посочи, че тя не подлежи на обезщетяване. Или общо дължимия размер
застрахователно обезщетение за напълно унищожени машини и съоръжения, както и
за тези които подлежат на възстановяване е в размер на 75 279.09 лв.,
която е формирана от сбора на сумата от
7200 лв. + 6930 лв. + 19 819.19 лв. + 10 722.80 лв. +
30 607.10 лв. и която сума следва да се присъди на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане, а
до пълния предявен размер от 81 820.59 лв. искът следва да се отхвърли.
Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава
плащането на посочената главница от 75 279.09 лв., което съдът приема, че
е дължимо за периода от 11.09.2014г. до 02.05.2017г., тъй като застрахователя е
изпаднал в забава от 11.09.2014г., доколкото на 10.09.2014г. е изтекъл 15
дневния срок за плащане на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно т. XII от общите условия. Не може да се
приеме, че срокът за доброволно плащане е започнал да тече, след като от
застрахователя са поискани за представяне от застрахования допълнителни
документи на 09.09.2014г. – л.39, респ. след постъпилия отговор от
застрахования на 26.09.2014г. – л.40, тъй като исканите документи не са от
значение нито за основанието, нито за размера на търсеното обезщетение, както
изисква сочената разпоредба от общите условия. Размерът на дължимото се
обезщетение за забава съдът определи след справка в интернет приложението calculator.bg и на основание чл. 162 ГПК и същото е сумата от 20 201.28 лв.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съразмерно
с уважената част от исковете и приложения списък на разноските, съдът
констатира да са в размер на 8125.44 лв..
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски, които
съгласно приложения списък на разноските и съразмерно на отхвърлената част от
исковете, съдът констатира да са в размер на 677.62 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“
АД, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление Р-н Триадица,
пл. Позитано № 5 да заплати на „Джейтерм“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. Данаил Юруков № 2 сума в
размер на 75 279.09 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилия на 21.08.2014г. пожар, при който са напълно унищожени чукова мелница
и дробилка и частично увредени пелетна линия и сушилен комплекс по договор за
имуществено застраховане от 27.11.2013г., сключен със застрахователна полица №
2200131200И01148, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до
окончателното й заплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
81 820.59 лв.; сума в размер на
20 201.28 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата от 75 279.09 за периода от 11.09.2014г. до 02.05.2017г., като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 22 049.29 лв. и за периода от
05.09.2014г. до 11.09.2014г., както и
сумата от 8125.44 лв., представляваща направени разноски в производството
по заплащане на възнаграждение за адвокат, дължима държавна такса и депозити за
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Джейтерм“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Данаил Юруков № 2 да заплати
на ЗД „БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. София и
адрес на управление Р-н Триадица, пл. Позитано № 5 сума в размер на 677.62 лв.,
представляващи направени разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: