№ 2526
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Ваня Н. И.
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20221100508540 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 20137693/14.06.2021 г. по гр. д. № 32243/2020 г. по описа на СРС, 75
с - в Д. А. К., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на „Ф.“ АД, ЕИК: *******, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 95, 58 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
20.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата - 21.10.2020 г. и разноски по
делото, като главният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 3 660, 15 лв.,
представляваща получена без основание сума е отхвърлен, като погасен поради
плащане в хода на процеса.
Недоволна от решението в уважената част, е останала ответницата Д. А. К.,
която го оспорва като незаконосъобразно и необосновано в тази част. Счита за
неправилни изводите на съда, че дължи лихва за забава от момента на подаване на
исковата молба 20.07.2020 г. до датата на плащането на задължението на 21.10.2021 г.
Неоснователно СРС е приел, че ищецът е уведомил ответницата за извършения
погрешно превод на сумата от 3 660, 15 лв., преди завеждане на делото. Това
твърдение не се потвърждава от събраните доказателства, а и фактът е изрично
оспорен от ответницата. Ответницата е била със съзнанието, че има право да поучи
сумите до момента на установяване на противното и възстановяването им от нея на
21.10.2021 г. Не е съобразено, че при връщане на сумата при начална липса на
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи изпълнение от момента на поканата
да изпълни. Неоснователно съдът е приел, че периодът на забава е от момента на
подаване на исковата молба на 20.07.2021 г. Моли да се отмени решението и искът за
лихва за забава да се отхвърли. Претендира разноски, прави евентуално възражение за
1
прекомерност на разноските на насрещната страна, съгласно списък.
Въззиваемата страна – ищецът „Ф." АД, оспорва жалбата като неоснователна в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно съдът е приел, че по
делото са съдържат достатъчно доказателства, че ответницата е получила сумата при
начална липса на основание по трудово й правоотношение. Освен това тя е изплатила
доброволно сумата на 21.10.2021 г., поради което главният иск е отхвърлен. Излага
доводи, че в практиката непротиворечиво е прието, че исковата молба има характера
на покана за плащане, поради което лихва за забава се дължи от този момент нататък,
както и приел и СРС. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
решението в оспорената част. Претендира разноски, съгласно списък.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.
Решението се оспорва само в частта, в която е уважена претенцията за заплащане
на лихви за забава в размер на 95, 58 лв., от датата на подаване на исковата молба -
20.07.2020 г. до 21.10.2020 г. - датата на плащане на задължението в хода на
производството.
В частта, в която искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлена - решението не се
оспорва и е влязло в сила.
Тъй като решението е влязло в сила по отношение дължимостта на сумата по
главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като получена при липса на основание за това, този
факт е установен между страните вече със сила на пресъдено нищо – арг. от чл. 297 и
чл. 298 ГПК. СРС е приел, че извършеното в хода на процеса доброволно плащане в
полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК и е
отхвърлил главния иск, но поради извършено плащане, а не поради недължимост на
вземането по него.
Доколкото плащането е извършено в хода на производството, съдът е приел
законосъобразно и в съответствие с материалния закон, че след като това е станало
след предявяване на исковата молба, ответницата дължи на ищеца и законната лихва
върху главницата, както е претендирана – от момента на подаване на исковата молба -
20.07.2020 г. до погасяване на задължението – 21.10.2021 г. Съдът е определил
размерът на тази лихва по реда на чл. 162 ГПК, след извършване на изчисления с
електронен калкулатор, на сумата от 95, 58 лв.
Във връзка с доводите в жалбата на ответницата следва да се посочи, че
присъждането на тази сума е последица от признаване дължимостта на главницата, а
не съставлява отделна претенция за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквато не е
заявявана от ищеца за период преди подаване на исковата молба, за да се коментира
въпросът за изпращане на отделна покана на длъжника, преди завеждане на иска.
Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че лихва за забава се дължи
от момента на подаване на исковата молба до длъжника, която представлява й покана
до длъжника за изпълнение на главните му задължения. Присъждането на такава
лихва по същество съставлява законна последица от основателността на претенцията,
2
както в случая.
Тъй като изводите на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС,
решението в оспорената част, в която е уважена претенцията присъждане на лихви за
забава от в размер на 95, 58 лв., от датата на подаване на исковата молба - 20.07.2020 г.
до 21.10.2020 г. - датата на плащане на задължението в хода на производството, е
законосъобразно постановено и следва да се потвърди в тази част.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ищеца. В негова полза съдът
присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, за което има доказателства, че е реално заплатено в производството.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 20137693/14.06.2021 г. по гр. д. № 32243/2020 г. по
описа на СРС, 75 с – в, в частта, в която Д. А. К., ЕГН: **********, е осъдена да
заплати на „Ф." АД, ЕИК: *******, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 95, 58
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата
- 21.10.2020 г. и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца част.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******,
чрез адв. З., да заплати на „Ф." АД, ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София ул.
„*******, чрез адв. О. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 410 лв.
адвокатско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3