№ 1793
гр. София , 17.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002568 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 23.10.2020 г. на ответника „Корпоративна търговска банка” АД /в
несъстоятелност/, представлявана от синдиците, срещу решението от 17.09.2020 г. по т. д. № 4333/2016 г. на
Софийския градски съд, VІ-15 състав, с което:
на осн. чл. 68, ал. 3 ЗБН е допълнен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“ АД като е
включено и вземането на ищеца „Зара Мобиле“ ООД за сумата 156 564,19 лв., с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /редакцията от ДВ, бр. 67/27.07.2003 г./, придобито с договор за
цесия от 26.03.2014 г.,
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 6 262,57 лв.
В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, тъй като не можели да бъдат съединявани искове,
подсъдни на различни съдилища, до което се достигало в случая, доколкото бил предявен и трети отрицателен
установителен иск, по който обаче не бил конституиран цедента по договора за цесия В. Ш.. Твърди се, че тъй
като същият бил включен в списъка на приетите вземания под № 12 с вземане в размер на 1 066 342,28 лв., то е
налице оспорване на съответна част от тези вземания, което предполагало задължителното му участие в процеса
като задължителен необходим другар. Сочи се, че неправилно СГС е приел, че в предмета на настоящото дело не
се включвало несъществуването на приетите вземания на цедента В. Ш., което изрично се оспорвало във
възражението. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че „КТБ“ АД е била надлежно уведомена за извършената
цесия, което е довело до включване на цедента в списъка на приетите вземания, а не на цесионера. Това
противоречало на приетото в решенията по т.д. № 4564/2015 г. на СГС, образувано по предявения от цесионерите
иск по чл. 23 ЗГВБ /отм./, относно липсата на надлежно уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По този начин за едно и
също вземане в списъка на приетите вземания щели да бъдат включени двама кредитори – цедента и цесионера,
което би довело до недопустимо двукратно удовлетворяване. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
възражението на ответника за нищожност на процесния договор за цесия, като привиден и антидатиран, с цел да
бъде заобиколен ЗГВБ /отм./.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени обжалваното решение и
да отхвърли подаденото възражение.
1
Въззиваемата страна „Зара Мобиле“ ООД – ответник по иска – чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като
правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд след служебно извършена проверка относно предмета на делото и на обжалваното
решение констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Аполо Естейтс“ ООД, „Загара“ ООД, „Зара Кетъринг“ ООД,
„Зара Имобилиаре“ ООД, „Милин камък“ ООД, „Каскадас Имобилиаре“ ООД, „Лондон Естейтс“ ООД, „Костал
Девелопментс“ ООД, „Грийн Парк Проджект“ ООД, „Съни Бийч Кийс“ ООД, „Зара Мобиле“ ООД, „Бляк Сий
Кепитъл България“ ЕООД и „Костал Инвест“ ООД с възражение с вх. № 1004/16.02.2016 г. по чл. 66, ал. 6 от
Закона за банковата несъстоятелност срещу решение № ЗБН66-153/20.01.2016 г. на синдиците на „Корпоративна
търговска банка” АД /в несъстоятелност/, с което е оставено без уважение възражението с вх. № ЗБН66-
153/31.08.2015 г. срещу списъка на приетите вземания.
Във възражението се твърди, че ищците се явяват цесионери на части от вземания по договори за банков влог,
сключени между „КТБ“ АД и вложителите Б. Г. Б. и В. Д. Ш., както следва: 1) с договор за цесия от 29.03.2014 г.
Б. Б. е прехвърлил части от вземане по рамков договор за платежни услуги на потребители от 21.12.2013 г. и
анекс № 128162/21.12.2013 г., за който е открита банкова сметка № BG***: на „Аполо Естейтс“ ООД – 82 000
евро, на „Загара“ ООД – 82 000 евро, на „Зара Кетъринг“ ООД – 81 600 евро, на „Зара Имобилиаре“ ООД – 77 900
евро, на „Милин камък“ ООД – 77 900 евро, на „Каскадас Имобилиаре“ ООД – 73 750 евро; 2) с договор за цесия
от 29.03.2014 г. Б. Б. е прехвърлил част от вземане по рамков договор за платежни услуги на потребители от
21.12.2013 г. и анекс № 131476/21.01.2014 г., за който е открита банкова сметка № BG*** в размер на 80 266,67
лв. на „Лондон Естейтс“ ООД; 3) с договор за цесия от 26.03.2014 г. В. Ш. е прехвърлил части от вземане по
рамков договор за платежни услуги на потребители от 17.01.2014 г. и анекс № 131345/17.01.2014 г., за който е
открита банкова сметка № BG37 KORP 9220 4453 3428 01: на „Костал Девелопментс“ ООД – 71 018,75 евро, на
„Грийн Парк Проджект“ ООД – 82 000 евро, на „Съни Бийч Кийс“ ООД – 82 000 евро, на „Зара Мобиле“ ООД –
80 050 евро, на „Бляк Сий Кепитъл България“ ЕООД – 80 050 евро и на „Костал Инвест“ ООД – 80 050 евро; и 4)
с договор за цесия от 26.03.2014 г. В. Ш. е прехвърлил части от вземане по рамков договор за платежни услуги на
потребители от 17.01.2014 г. и анекс № 131866/7.03.2014 г., за който е открита банкова сметка № BG55 KORP ***
в размер на 80 000 лв. на „Лондон Естейтс“ ООД.
Във възражението се твърди, че въпреки, че банката била неколкократно уведомена за извършената цесия с
нотариални покани, връчени на 16.06.2014 г. по реда на чл. 47 ГПК, с депозирани до квесторите и синдиците
възражения от 19.03.2015 г., 8.06.2015 г. и писмо от 18.06.2015 г., то неправилно ищците не са включени като
кредитори в списъка на приетите вземания, а вместо това са включени за същите вземания цедентите Б. Б. и В. Ш..
Твърди се, че дори и ищците да не са придобили качеството на „вложители“ на банката, по силата на договорите
за цесия са кредитори по цедираните вземания. Поради това са направени следните искания до съда: 1) да
допълни списъка на приетите вземания с посочените вземания на ищците и, 2) да изключи от списъка същите
вземания на цедентите Б. Г. Б. и В. Д. Ш..
По това възражение е било първоначално образувано т.д. № 3698/2016 г. на СГС, VІ-22 състав, по което с
определение от 18.05.2016 г. производството е разделено, като изрично е постановено предмет на това дело да
остане за разглеждане възражението на „Аполо Естейтс“ ООД срещу неприетото вземане, включено в изготвения
списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН под № 154, както и срещу приетото под № 11 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 3 ЗБН
вземане на Б. Б.. В диспозитива на определението е изрично постановено в останалата част делото да се докладва
на ръководителя на ТО на СГС за образуване на 12 отделни дела по предявените възражения срещу неприетите
вземания, съответно срещу приетите от синдиците вземания в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 3 ЗБН под № 11 и 12.
Въззивният съд служебно провери, че т.д. № 3698/2016 г. е било прекратено с влязло в сила определение от
27.06.2019 г. поради отпаднал правен интерес предвид влязлото в сила от 15.07.2016 г. по т.д. № 4563/2015 г. на
СГС, VІ-14 състав. Същевременно, в мотивите на определението е прието, че предмет на делото е положителен
установителен иск за вземането на „Аполо Естейтс“ ООД в размер на 160 378,06 лв., както и отрицателен
2
установителен иск срещу „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и Б. Б., че не съществува вземането на Б. Б. в размер от
160 378,06 лв., представляващо част от включено в изготвения списък по чл. 66, ал. 7, т. 3 от ЗБН вземане в общ
размер от 1 067 844,88 лв.
След ново разпределение с протокол от 1.06.2016 г. е било образувано настоящото т.д. № 4333/2016 г. на СГС,
VІ-15 състав, по възражението на „Зара Мобиле“ ООД относно вземане, придобито чрез цесия от В. Ш..
В мотивите на обжалваното решение от 17.09.2020 г. СГС е приел, че предметът на настоящото исково
производство се изчерпва само със съществуването на вземането на „Зара Мобиле“ ООД за сумата 80 050 евро, с
равностойност 156 564,19 лв., като придобито с договор за цесия от 26.03.2014 г. от В. Ш.. Прието е, че
съдържанието на определението от 18.05.2016 г. по т.д. № 3698/2016 г. на СГС, VІ-22 състав, за разделяне на
първоначалното производство не индивидуализира вземанията на Б. Б. и В. Ш. или част от тях, като предмет на
разделените отрицателни установителни искове. Прието е и, че от всички ищци са направени общи искания за
изключване на вземанията на същите, но не може да се направи извод, че всяко от дружествата е заявило
самостоятелно искане за изключване на вземания на посочените физически лица до размер, съответен на размера
на вземането на съответното дружество, а не възражения срещу пълния размер на приетите вземания на
физическите лица.
При тези данни въззивният съд намира, че част от заявените в настоящата жалба оплаквания /стр. 2/ следва да
се квалифицират като искане за допълване на първоинстанционното решение по предявен, но неразгледан
отрицателен установителен иск. Жалбоподателят изрично оспорва правилността на извода на СГС, че предметът
на делото не включва съществуването на приетото вземане на цедента В. Ш., което изрично се оспорвало във
възражението, вследствие на което се стигало до едновременно приемане на едно и също вземане за двама
кредитори – цесионер и цедент. В обжалваното решение подобен ОУИ не е разгледан, а в жалбата се твърди, че е
трябвало да бъде разгледан и по него да бъде конституиран като ответник цедента В. Ш.. Въззивният съд обаче
не може да разгледа за пръв път неразгледан от първата инстанция иск, освен ако не се касае до евентуален иск,
неразгледан поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие /чл. 271, ал. 2 ГПК/, но настоящият случай не
попада в тази хипотеза. Ето защо оплакванията в жалбата в тази насока следва да се приемат като искане за
допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК.
Предвид горното въззивното производство следва да се прекрати и делото да се върне на СГС за произнасяне
по искането по чл. 250 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба.
Следва да се добави, че доколкото в обжалваното решение изрично е прието, че в първоначалното възражение
се съдържат и предявени ОУИ, но те не са станали предмет на настоящото дело, то първоинстанционният съд би
следвало да изясни дали след разделянето на производството по тези искове е било образувано друго /или други/
самостоятелно исково производство в СГС, в частност по предявени от настоящия ищец „Зара Мобиле“ ООД,
което настоящият състав не успя да установи от справка в публично достъпната инф. система на Интернет
страницата на СГС. Същевременно, следва да се съобрази и приетото в двете определения /за разделяне и за
прекратяване/ по приключилото т.д. № 3698/2016 г. на СГС, VІ-22 състав, че негов предмет е останал и ОУИ на
„Аполо Естейтс“ ООД срещу част от вземането на Б. Б. в размер от 160 378,06 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 2568/2020 г. по описа на САС, ТО, 11 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение,
съдържащо се във въззивната жалба на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Преписи от определението да се изпратят на страните – за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4