№ 1606
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501767 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР"АД
с вх.№ 289190/ 01.06.2021г против решението на ВРС-41 № 261579/ 12.05.2021г по гр.д. №
2118/2021г, с което е уважен осъдителният иск на „ЦЕНТРОМЕС“ООД ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.В.Търново ул.„Васил Левски“ № 6, като е осъдено
въззивоното дружество да заплати сумата от 11902,81лв, получена от ответника без
основание и включваща сумата от 2450,22лв - цена достъп средно/ниско напрежение и
сумата от 9452,59лв - цена пренос ниско напрежение за периода от 01.12.2016г до
31.05.2017г в обект на потребление с.Момин сбор, общ.Велико Търново, колбасарски цех,
отчитан по кл.№ ********** и аб.№ 05262066, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на ИМ–24.09.2020г до окончателно изплащане на задължението;
ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати на ищеца сумата от 1626,11лв - сторени по делото
разноски.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на исковете.
1
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 293009/05.07.2021г. от
„Центромес“ ООД със становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.
В исковата си молба търг.дружество „ЦЕНТРОМЕС“ ООД ЕИК *********,
представлявано от управителя Петьо Йорданов Петров, излага, че е собственик на обект -
месопреработвателно предприятие, намиращо се в с.Момин сбор, общ. В.Търново и затова
се намира в договорни отношения с отв.дружество „ЕРП Север“АД за доставка на ел.енергия
и мрежови услуги.
За мрежовите услуги били издавани фактури, които ищцовото дружество заплащало в
предвидения в закона срок.
При изграждането на присъединителните съоръжения била определена границата на
собственост, като било определено мястото на прикачване на електропроводното
отклонение за ТП към електропроводното отклонение с.Момин сбор на ЕП“Пушево“ 20кV.
Така се твърди от ищеца, че е изградил и е собственик на присъединителните
съоръжения :
- въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на Електропровод 20кV „Пушево“
- трафопост тип „Б“–1х400кV,
- кабелно захранване ниско напрежение /НН/ 1кV.
Въз основа на писмо от 30.06.1999г и становище от 3.10.2000г за условията за
присъединяване на обекта към електрическата мрежа, за граница на собственост между
съоръженията на ищеца и на ответника, се установява, че на електропроводното отклонение
„ВТП“ към ЕПО-с.Момин сбор за Електропровод 20kV „Пушево“ до трафопост /ТП/ № 3
с.Момин сбор с диспечерско наименование - „Центромес“, където е монтирано СТИ,
отчитащо потребените количества ел.енергия, транспортирането на ел.енергия до завода се
извършвало по собствено на ищеца ел.съоръжение, представляващо въздушната
2
електропроводна линия 20кV, т.е средно напрежение.
При посочения начин на свързване между въздушната електропроводна линия на
ищеца и енергийните съоръжения на доставчика нямало ел.уредби на отв.дружество и
затова обективно липсвала енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа
на доставчика /т.49 от § от ДР на ЗЕ/ и в този смисъл липсвал и достъп съгласно законовата
дефиниция в т.15 от §1 на ДР към ЗЕ. А цената за достъп до разпределителната мрежа е
дължима при ползване на такъв.
Ищецът признава, че още през 1999г и 2000г правилно била определена границата на
собственост при присъединяването на обекта към ел.мрежа, съобразно действащите към него
момент ЗЕЕЕ-чл.93 и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната
ел.мрежи на производителя от 2000г и че това това фактическо положение съществувало и
понастоящем.
При това фактическо положение счита за неправилно определено мястото за
измерване - същото следвало да бъде определено на границата на собственост, която се
определяла от мястото на прикачване на ЕПО – собственост на ищеца, към ВТП към ЕПО
с.Момин сбор за Електропровод 20кV“Пушево“, съобразно чл.30 ал.2 от Наредба № 6/2014
за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната и
разпределителна ел.мрежи.
Така в конкретния случай на мястото на присъединяване следвало да бъде монтирано
и средството за измерване /СТИ/, което да отчита и измерва потребената в обекта на ищеца
ел.енергия. Затова счита, че СТИ неправилно било разположено в ТП №3 „Центромес“ -
собственост на ищеца.
Тъй като извършеното от ответника измерване на потребените количества ел.енергия
било неправомерно, извършено в противоречие с нормативните изисквания, то ищецът
нямал задължение да заплаща начислените му от ответника цени за пренос ниско
напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Енергията реално се пренасяла през
собствено на ищеца съоръжение. Доставяната от ответника ел.енергия се трансформирала от
средно напрежение в ниско напрежение в ТП №3 „Центромес“, който е собственост на
ищеца и се намирал след границата на собствеността.
Поради изложеното моли да бъде осъдена ответната страна да му заплати
претендираната сума от общо 11902,81лв, представляваща сбор от сумата в размер на
2450,22лв - цена достъп средно/ниско напрежение и сумата от 9452,59лв - цена пренос ниско
напрежение, за периода от 1.12.2016г. до 31.05.2017г за обект на потребление с.Момин сбор,
общ.Велико Търново, колбасарски цех, отчитан по кл.№ ********** и аб.№05262066, като
неправомерно начислени за мрежови услуги , които не били използвани; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ – 24.09.2020г до окончателно
изплащане на задължението.
3
Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕРП Север“АД, с който
оспорва иска като недопустим, а в евентуалност - като неоснователен.
Излага, че между страните съществуват облигационни отношения по договори за
достъп до ЕРПМ и за пренос на ел.енергия през ЕРПМ за процесния обект и че в тяхно
изпълнение е предоставил на ищеца договорените мрежови услуги, доколкото обекта му е
присъединен към ЕРПМ и в него е потребявана ел.енергия. Затова възразява, че съществува
правно основание за заплащане, респ. получаване, на процесиите суми.
Според отв.дружество съгл.чл.29 от Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/ , в
сила от 26.07.2013г, ищецът дължи заплащане на процесиите мрежови услуги и че само
производителите на ел.енергия, какъвто той не е, са освободени от заплащане на цена за
пренос. Затова възразява, че дължимостта на цената за достъп средно/ниско напрежение не е
обвързана от мястото на монтиране на СТИ.
Оспорва твърденията на ищеца за неправилно мерене на потребената от него
ел.енергия и излага подробни съображения за липсата на идентичност между правните
понятия „граница на имота на клиента“ и „граница на собственост на ел.съоръженията“,
като уточнява, че първото понятие има отношение към мястото на измерване, а второто -
към мястото на присъединяване към съответната мрежа.
Обектът на ищеца се електрозахранвал от подстанция /ПС/ „Дълга Лъка“, през
въздушен електропровод /ВЕЛ/ „Пушево“ 20kV /средно напрежение/ и трафопост /ТП/ № 3
„Центромес“.
ВЕЛ„Пушево“ бил присъединен към ПС„Дълга Лъка“, в която ел. енергията се
трансформира от такава с високо напрежение в средно напрежение.
През ВЕЛ„Пушево“ се пренасяла ел.енергия до обектите на клиентите, присъединени
към него. Клон на ВЕЛ„Пушево“ преминавал в близост до ТП № 3 „Центромес“, за да
електрозахрани точките, чрез които достига ел.енергията до клиентите в с.Момин сбор.
Към ВЕЛ„Пушево“ било свързано друго електропроводно отклонение, чрез което
ел.енергията от ВЕЛ „Пушево“ достигала до ТП № 3 „Центромес“ и до обекта на ищеца.
ПС„Дълга Лъка“ и ВЕЛ„Пушево“20kV са собственост на ответното дружество.
Обектът на ищеца е присъединен към ЕРПМрежа на ответника и получавал
ел.захранване от тази мрежа.
През процесния период ответното дружество е предоставяло на ищеца мрежови
4
услуги „достъп“ и „пренос“ до и през своята собствена ЕРПМрежа, към която е
присъединен и обектът на ищеца. С това отв. дружество е престирало изпълнение и по двата
договора за мрежови услуги и затова ищецът дължал заплащане цената на тези услуги.
Възразява, че в случая правилата за мерене на ел.енергия, уредени в ПИКЕЕ от 2004г
/отм./ и в ПИКЕЕ от 2013г /отм./ са неприложими, тъй като тези подзаконови нормативни
актове са приети след присъединяването на ищцовия обект към ЕРПМ и не им е придадено
обратно действие.
Оспорва ищецът да е собственик на електропроводното отклонение и трафопост ТЗ.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност - за
уважаването му само за разликата между цената на пренос ниско напрежение и цената за
пренос средно напрежение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Така предявените кумулативно обективно съединени искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл.55 ЗЗД
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
С определение от о.с.з. на 12.04.2021г е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че през периода от 1.12.2016 до 31.05.2017г обектът на
потребление на ищцовото дружество, находящ се в с.Момин сбор, общ.В.Търново и
представляващ колбасарски цех, за който е издаден кл.№ ********** и аб.№ 05262066, е
бил електрозахранван и в него са получени и консумирани количества ел. енергия, посочени
в процесните фактури, а също и че безспорно установено е и заплащането от ищеца в полза
на ответника на процесните суми общо в размер на 11 902,81лв, от които като цена за
достъп средно/ниско напрежение е в размер на 2450,22лв и цена пренос ниско напрежение е
в размер на 9452,59лв.
Не е спорно и че отв.дружество е собственик на електр.ПС 110/20кV„Дълга лъка“,
построена в гр.В.Търново, м-ст„Дълга лъка“ през 1991г, както и че ПС и Електропроводно
отклонение /ЕПО/ за с.Момин сбор ел.20кV с наим.„Пушево“ са вписани в инвентарната
книга на отв.дружество като ДМА.
С писмо от 30.06.1999г от „Електроснабдяване“–р-н В.Търново е било разрешено
ел.захранване на обекта на ищеца „Кланичен пункт и колбасарски цех“ в с.Момин сбор;
ищцовото дружество било уведомено, че за целта следвало за своя сметка и нужди да
5
проектира, изгради и експлоатира мачтов /въздушен/ трафопост 20/04кV. Посочено е, че
въздушното захранване на предвидения за изграждане въздушен трафопост /ВТП/ следва да
стане чрез въздушно електропроводно отклонение от ел.проводното отклонение за с.Момин
сбор на електропровод 20кV„Пушево“. В същото е посочено, че за граница на собствеността
да се счита мястото на прикачването на ЕПО за ВТП към ЕПО с.Момин сбор на
ел.20кV„Пушево“.
В становище от 3.10.2000г /л.38 и сл.-I/ за условията за присъединяване на обект към
ел.мрежа, подписано от управителя на „ЕРП–Горна Оряховица“ЕАД отново било посочено,
че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е потребителят
„Центромес“ООД гр.В.Търново, и за граница на собствеността да се счита мястото на
прикачането на ЕПО за ВТП към ел.проводното отклонение с.Момин сбор на
ел.20кV„Пушево“.
С разрешение за ползване № 49/19.02.2003г на Началника на РДНСК-В.Търново е
било разрешено ползването на строеж „Външно ел.захранване – монтаж ТП, ел.проводно
отклонение 20кV, кабели НН–1кV към строеж „Кланица и колбасарски цех“ в с. Момин
сбор, общ. Велико Търново, с инвеститор „Центромес“ООД.
На 11.03.2004г. ищцовото дружество се е снабдило с КНА № 60/11.03.2004 нотариус
с р-н на действие района на Верликотърновски РС /л.13 от гр.д.№ 2294/2020 на на ВТРС/, с
който е признато за собственик на ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ, представляващ
месопреработвателно предприятие, подробно описано, като в п.2-ри е описан и
ТРАФОПОСТ с площ от 9кв.м., като ТП и съоръженията в него са записани в инвентарната
книга на ищцовото дружество, група 206.
На 13.08.2004г ДКЕВР е издала лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07
за дейността „разпределяне на ел.енергия“ на отв.дружество „Енерго-про Мрежи“ АД, а
понастоящем с наименование „ЕРП Север“АД /л.39 и сл. от 2294/2020 на ВТРС/.
По повод подадено от ищцовото заявление № 2133468/26.09.2013г за получаване на
достъп до ЕРПМрежа при първо сключване на договор с доставчик на ел.енергия по
свободно договорени цени до ответника, ищецът е поискал достъп до ЕРПМрежа на обект с
аб.№ ********* в с.Момин сбор. В заявлението не е посочено къде да бъде поставено СТИ -
дали да бъде променено спрямо първоначалното присъединяване на обекта на потребление
към ЕРПМрежа и дали доставяната енергия да е с ниско или със средно напрежение.
На 23.10.2013г между страните са сключени договори за достъп и за пренос на
ел.енергия през ЕРПМ - собственост на отв.дружество.
Предмет на единия договор е предоставянето на достъп до ЕРПМ, а на другия-
предоставяне на услугата пренос през ЕРПМ на ответника на количество ел. енергия,
постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка.
6
През процесния период 1.12.2016г-31.05.2017г отв.дружество доставяло в обекта на
потребление на ищеца – колбасарски цех в с.Момин сбор, който има съотв.кл.и аб.номера,
количества ел.енергия, посочени в процесните фактури, като общият сбор на заплатените от
ищеца суми по тези фактури като цена „достъп средно/ниско напрежение“ възлиза на
2450,22лв, а цената „пренос ниско напрежение“ – 9452,59лв.
По делото е прието заключението на в.лице Николай Върбанов по допуснатата СТЕ
/л.53 и сл.от Iинст.дело/, което установява следното :
Захранването на обекта на ищеца е било чрез сл.съоръжения:
Подстанция /ПС/ 110/20кV „Дълга лъка“ /т.е. високо/средно напрежение/,
Въздушен електропровод /ВЕЛ/ средно напрежение „Пушево“
Въздушно отклонение от стълб № 105 на ВЕЛ„Пушево“ до стълб № 10 /СрН/,
въздушно отклонение 20кV /СрН/ от стълб № 3 с дължина 80м, като единият край на
проводниците на въздушното отклонение са присъединени към проводниците на
ЕРПМ средно напрежение, а другият край-към стъклените изолатори на ТП № 3
„Центромес“;
силова трансформаторна машина 20/04кV - трансформираща средното напрежение в
ниско, намираща се в сградата на ТП № 3 и получаваща захранване през разединител
тип РОМ 20кV и
електроинсталации ниско напрежение, захранващи ел. мощности в производствените
цехове на абоната.
В.лице е посочило, че от стълб № 10, освен отклонението до ТП № 3 „Центромес“, има
отклонение, минаващо през стълб № 11 и захранващо понижаващия трансформатор МТП
20/0,4кV /т.е. СрН/НН/, монтиран на стълб № 12. От този понижаващ трансформатор се
захранвала Земеделската кооперация в с.Момин сбор.
В т.2 от заключението в.лице е посочило, че към датата на огледа през м.03.2021г е
имало поставен нов електромер /СТИ/, монтиран на стълб № 10 на ВЕЛ „Пушево“ на страна
средно напрежение и затова измерването на потребената ел.енергия се осъществявало на
ниво средно напрежение.
Присъстващите по време на огледа представители на двете страни по спора
запознали вещото лице с КП № 5050 00682/ 23.07.2020, от чието съдържание било видно, че
на посочената дата трифазният електромер тип SMART-NP73E бил демонтиран от ТП на
ищеца /ТП № 3 “Центромес“/ и било монтирано ново СТИ, което измервало потребяваната
ел.енергия на ниво средно напрежение на стълб № 10. В КП било отбелязано, че „при
съществуваща измервателна група НН /ниско напрежение/, абонатът преминава към
измервателна група СрН /средно напрежение/
Мястото на мерене, определено при първоначалното присъединяване, не е било
7
променяно до м.юли 2020г и се е намирало в имота на ищеца.
Въз основа на това в.лице е направило извода, че до посочената дата, вкл. и през
процесния период 1.12.2016г—31.05.2017г, СТИ е било монтирано в ТП № 3
„Центромес“/собственост на ищцовото дружество/ и измерването е ставало на ниво ниско
напрежение.
Посочено е още от в.лице, че по делото липсвали данни кога точно било осъществено
присъединяването на обекта на ищеца, но с оглед приложеното към исковата молба писмо
на НЕК АД Клон „Електроснабдяване“- Горна Оряховица от 30.06.1999г, когато била
стартирала процедурата по присъединяване и извършения на място оглед, може да се
направи извод, че изграждането на електропроводното отклонение и на трафопоста не би
могло да отнеме повече от една година. Техническите условия за присъединяване на обекта
на ищеца, както и мястото на мерене, в това число и границата на собственост на
ел.съоръжения са били определени с писмото на НЕК, Клон „Електроснадяване“ – гр.Горна
Оряховица от 30.06.1999г
Що се отнася до извода на вещото лице, че промяната била настъпила в хода на
производството, е погрешна и не обвързва съда, тъй като представлява фактически извод, за
който не са необходими специални знания и съдът може и сам да го направи. От данните по
делото е видно, че исковата молба е подадена на 24.09.2020г, т.е. след настъпилата подмяна
на СТИ и въвеждането на новото отчитане на ниво средно напрежение.
На следващо място е посочено от в.лице, че с оглед вида на обекта на ищеца и неговото
оборудване – месопреработвателно предприятие, което работи със ел.захранване ниско
напрежение, при положение, че обектът се захранвал единствено след трафопоста,
преобразуващ ел.енергията от средно в ниско напрежение, то може да се направи извод, че в
обекта технически е възможно да бъде консумирана единствено ел.енергия ниско
напрежение.
Към момента СТИ било монтирано на границата на собственост на ел.съоръженията и
същото не можело да измерва реално потребената в обекта ел.енергия след нейната
трансформация от средни в ниско напрежение, каквато единствено било възможно да бъде
консумирана.
Според заключението на вещото лице по допусната ССчЕ фактурираната за процесния
период 1.12.2016-31.05.2017г такса пренос ниско напрежение се равнява общо на 11
343,10лв с вкл.ДДС. При остойностяване консумираното количество ел.енергия по цени за
пренос средно напрежение /по цените, утвърдени от КЕВР/, сумата възлиза на 5582,45лв.
Така разликата между двете стойности е равна на 5760,65лв.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
8
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е собственик на недвижим
имот, подробно описан в КНА № 60/2004, недвижим имот, находящ се в землището на
с.Момин сбор, обл.Велико Търново, представляващ ЗЕМЯ с площ 2534кв.м.,
представляващ ПАРЦЕЛ Х от МАСИВ 50 по парцеларния план на стопански двор на
с.Момин сбор, район „Овцеферма“, при граници на парцела : запад – парцел VII масив 50;
север – парцел I масив 51; заедно с изградените върху този парцел ПРОИЗВОДСТВЕН
ОБЕКТ, представляващ месопреработвателно предприятие, с обща застроена площ
250кв.м., състоящ се от подробно описаните помещения, вкл. и помещение за главно
ел.табло; и ТРАФОПОСТ със застроена площ от 9кв.м., представляващ монолитна
постройка, тип „Б“.
От данните по делото се установи, а и няма спор между страните, че ответното
дружество е собственик на подстанция високо/средно напрежение /ПС 110/20кV/ „Дълга
лъка“, построена в гр.В.Търново, м-ст„Дълга лъка“, през 1991г и на електропроводното
отклонение /ЕПО/ “Пушево“ за с.Момин сбор 20кV /СрН/, вписани в инвентарната му книга
като ДМА. Към посоченото ЕПО, при стълб № 10, е било осъществено присъединяването на
ЕПО-собственост на отв.дружество, 20кV, като на посочения стълб бил монтиран и
въздушен /мачтов/ трафопост /ВТП/. От ВТП по ЕПО /собственост на ищеца/ ел.енергия с
напрежение 20кV се подава към трафопоста тип „Б“ /масивна постройка/, където средното
напрежение се преобразува в ниско и по електропроводни линии с ниско напрежение се
подава към инсталациите на месопреработвателното предприятие.
Не е спорно и че още отпреди процесния период .12.2016-.05.2017г отв.дружество
“ЕРП Север“АД по друго търговско наименование е бил лицензиран като оператор на
енергоразпре делителна мрежа.
По този повод с ищцовото дружество са били в облигационни отношения по договор,
сключен при общи условия, за достъп и пренос на ел.енергия за обекта на потребление на
ищцовото дружество, находящ се в с.Момин сбор, общ.В.Търново и представляващ
колбасарски цех, за който е издаден кл.№ ********** и аб.№ 05262066.
Не е спорно и че през процесния период обектът на ищеца е бил електрозахранван и в
него са получени и консумирани количества ел. енергия, посочени в процесните фактури,
както и е установено заплащането от ищеца в полза на ответника процесните суми,
включващи и заплатена цена за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2450,22лв и
цена за пренос ниско напрежение - в размер на 9452,59лв.
Спорът е по правото - дали за ответното дружество е налице основание за
вземането му, т.е. дали ответникът е предоставил на ищеца услуги „достъп
средно/ниско напрежение“ и „пренос ниско напрежение“, за която му се дължат
съответните цени.
9
За да се отговори на въпроса, е необходимо да се изясни къде е следвало да стане
присъединяването към ЕРПМрежа на ответника и къде е следвало да става отчитането на
консумираната ел.енергия от ищцовото дружество.
От данните по делото е видно, а и липсва спор между страните, че ищцовото
дружество, макар да се е снабдило с КНА за собственост едва през 2004г, очевидно
предприетите от него действия по изграждането на обекта-месопреработвателно
предприятие и присъединяването му към електроенергийната система на РБ са започнали
още преди 30.06.1999г, предвид, че на посочената дата е било издадено Разрешение от
„НЕК“ЕАД, Клон „Електроснабдя ване“-гр.Горна Оряховица, Район – гр.Велико Търново
/л.29-Iинст.д./, коментирано и от вещото лице в СТЕ. С него е било уведомено, че следвало
за своя сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов /въздушен/ трафопост
20/04кV. Въздушното захранване на предвидения за изграждане въздушен трафопост /ВТП/
следва да стане чрез въздушно електропроводно отклонение /ЕПО/ от ел.проводното
отклонение за с.Момин сбор на електропровод 20кV„Пушево“. В т.5 от същото е посочено,
че за граница на собственост следва да се счита мястото на прикачването на ЕПО за
ВТП към ЕПО-с.Момин сбор за Електропровод 20кV “Пушево“. Посочено е още, че
разрешението се издава за срок от 2 години, след което да се счита за невалидно. Това е в
съответствие с нормата на чл.5 ал.3 от ПП към ЗЕлектрстоп - ако в срок от две години
строителството на обектите не започне, необходимо е ново разрешение. Следователно,
разрешението е било издадено в съответствие с действащите към него момент правила за
присъединяване към електроенергийната система на РБ, установени със Закона за
електростопанството на РБ от 1975г /отм./, чл.4.
Впоследствие, след отмяната на ЗЕлектростоп. с приетия на 16.07.1999г Закон за
енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/, с ал.1 на §6 ПЗР от същия са преуредени
заварените търговски отношения в електроенергетиката, които е следвало да бъдат
приведени в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от определянето
на общите условия на договорите, но не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на
закона.
Така по силата на приетата въз основа на ЗЕЕЕ Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, приета с ПМС № 76/9.05.2000г /обн.ДВ бр.34/2000/ между дружеството-
ищец и електроенергийното предприятие е възникнало облигационно отношение по силата
на сключен договор за присъединяване към електрическата мрежа при наличието на
визираните в Наредбата предпоставки. Съгл.чл.23 договорът се прекратява след издаването
на разрешения за ползване на съоръженията за присъединяване и на обекта, освен ако в него
е предвидено друго.
За горното се прави извод въз основа на издаденото в полза на ищеца Разрешение №
49/19.02.2003г за ползване на строеж „Външно ел.захранване“ – монтаж ТП, ел.проводно
10
отклонение 20кV, кабели НН–1кV към строеж „Кланица и колбасарски цех“ в с. Момин
сбор, общ. Велико Търново, с инвеститор „Центромес“ООД.
При сключването на договора за присъединяване, съгл.чл.25, задължително биват
посочвани границите на собственост между електрическите съоръжения на
електроенергийното предприятие и тези на потребителя, които биват определяни от начина
на присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване. В нормите на
чл.26, 27, 29, 30 от Наредбата са разписани различните хипотези.
С §1, т.т. 6, 7 и 8 от ДР към Наредбата от 2000г са дадени и легални дефиниции на
понятията "Граница на собственост на електр. съоръжения" /т.6/ - това са точките в
конструкцията на предназначените за пренос на електрическа енергия съоръжения в
присъединявания обект или електрическа централа, към които са свързани съоръженията за
присъединяване; "Място на присъединяване към електр.мрежа" /т.7/ - всяка от точките в
конструкцията на електрическата мрежа - собственост на електроенергийно предприятие,
към които са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече потребители;
"Съоръжения в мястото на присъединяване" /т.8/ - това са съоръженията-собственост на
електроенергийно предприятие и на собственика или ползвателя на присъединявания обект,
съответно на независимия производител на електрическа енергия, разположени от двете
страни на границата на собственост и в близост до нея.
Действието на Наредбата е било до нейната отмяна през 2004г
Налага се изводът, че още преди влизане в сила на новия Закон за енерегетиката,
обн.ДВ бр.107/9.12.2003, производственият обект на ищцовото дружество вече е бил
присъединен към електроенергийната мрежа и на същото е била осигурявана ел.енергия,
като процесният случай е попадал под хипотезата на чл.29 от Наредбата, препращаща към
хипотезата на чл.28 ал.1 т.3: „Определенията за граница на собственост по чл.28 ал.1 и 2 се
отнасят и за случаите на присъединяване на електропроводни линии - собственост на
потребителя, към електрическа уредба на електроенергийното предприятие. Според чл.28
ал.1 т.3 - при присъединяване на електропроводни линии - собственост на електроенергийно
предприятие, към електр.уредба на потребителя, когато измерването на ел.енергия се
извършва чрез токови трансформатори, независимо от нивото на напрежение, при въздушен
електропровод и открита уредба, границата на собственост са клемите за присъединяване
на проводниците от най-близкия до уредбата стълб към съоръженията на уредбата. В ал.3 и
ал.4 е указано чия собственост са отделните видове съоръжения-токовите и напреженовите
трансформатори за търговско измерване и техните вторични връзки са собственост на
потребителя и се монтират и поддържат за негова сметка /ал.3 /; измервателните и
управляващите тарифите устройства и спомагателните устройства за търговско измерване на
ел.енергия и мощност са собственост на електроенергийното предприятие и се монтират и
поддържат за негова сметка /ал.4/. Съобразно чл.30 ал.1 и ал.4 когато електрическата
енергия се измерва чрез токови трансформатори, СТИ и управляващите тарифите
11
устройства следва да бъдат разположени така че да позволяват на потребителя достъп
за контрол и отчитане на измерените величини /ал.1 и ал.4/ .
Следователно, границата на собствеността на съоръженията вече е била определена,
при това правилно, и това е било мястото на прсъединяване на ЕПО 20кV-собственост на
ищцовото дружество към ЕПО със същото напрежение – собственост на ответното
дружество, осъществено при стълб № 10 – собственост на ЕРП-дружество. А СТИ е било
монтирано в ТП № 3, за да бъде достъпно за потребителя и за да отчита на ниво ниско
напрежение.
Предвид, че отв.дружество с предходно търг.наименование “Енерго Про Мрежи“АД е
бил лицензиран оператор на ЕРМрежа още от 2004г и по силата на сключени договори при
общи условия за ПРЕНОС на ел.енергия, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г на
ДКЕВР, през ЕРПМрежи на „Енерго Про Мрежи“, между страните по спора е имало
облигационни отношения за пренос на ел.енергия от него момент.
Впоследствие, видно от представените по делото договори /л.л.45-53 от делото на
ВТРС/, такива са били сключени между ищцовото дружество и „Енерго Про-Мрежи“АД на
6.11.2013г за достъп и за пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на „Енерго Про
Мрежи“АД. И в двата договора е уговорено между страните, че срокът им е до 31.12.2013г,
като същият се продължава автоматично за всяка следваща календарна година, в случай, че
никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване.
По делото няма наведени твърдения и не са представени последващи договори с
различно съдържание. Затова следва да се приеме, че правоотношението между страните е
било автоматично подновявано за всяка следваща година при същите условия, вкл. и през
процесния период 2016-2017г
Съдът отчита действието към този момент на нормите на чл.117 и чл.118 от ЗЕ в
редакцията им от 7.07.2012г – ДВ бр.54/2012, според която разпределителното предприятие
присъединява нови клиенти при условия, които са конкретизирани в специална Наредба,
като към този момент вече е било признато право на небитовите клиенти да изграждат за
своя сметка и да придобиват съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само
техен обект, а достъп до вече наличните мрежи се предоставя при условия на
равнопоставеност на ползвателите на съответната мрежа. Измерването на доставената
енергия следва да се осигури от оператора на мрежата, пренасяща доставката според
заявения избор на клиента, на мястото, посочено в специалните правила, приети от
регулатора /чл.120 ал.2, 3 и 4 вр.чл.83 ал.1 т. 6 ЗЕ/.
Така приложими към момента на сключване на договорите за достъп и са били
нормите на действалата до 4.04.2014г НАРЕДБА № 6/9.06.2004г за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, издадена въз основа на чл.116 ал.7 ЗЕ, отменена с приемането на
12
новата Наредба № 6/2014 /обн.ДВ бр.31/4.04.2014. Затова и последната не намира
приложение в конкретния случай.
С §3 ал.1 от ПЗР от Наредба № 6/2004 са уредени заварените случаи към момента на
влизането й в сила, като изрично е указано, че „за потребители, които към момента на
влизане в сила на Наредбата, приета с ПМС № 76/9.05.2000г /ДВ бр.40/2000г/, са
присъединени към ел.мрежа, за предоставена мощност и категория по осигуреност на
електроснабдяването, се приемат размерът на работната мощност и категорията по
осигуреност на електроснабдяването, указани в молбата за разрешение на мощност до
съответния клон на "Национална електрическа компания" - ЕАД, или в договора за
продажба на ел.енергия.
В §4 са визирани две хипотези на заварени случаи с незавършени процедури по
присъединяване, които се завършват:
1. при условията и по реда на старата Наредба от 2000г - когато е започнало
изграждането на съоръженията за присъединяване;
2. по реда на новата Наредба от 2004г - когато не е започнало изграждането на
съоръженията за присъединяване и определените условия за присъединяване в становището
или договора за присъединяване противоречат на ЗЕ и тази Наредба. В този случай
потребителят може да подаде писмено искане до преносното или съответното
разпределително предприятие за промяна на условията за присъединяване.
Следва да се мисли, че настоящото дружество попада под хипотезата на §3, т.е.
присъединяването към ел.мрежа вече е било налице по описания и разрешен още от
„НЕК“ЕАД начин.
На следващо място.
Вярно е, че Наредба № 6/2004 в чл.1 ал.1 т.3 е предвиждала възможността да се
прилага и за случаи на промени в присъединяването на вече присъединени към мрежата
обекти. За да се случи това, обаче, е следвало да бъдат изпълнени процедурите по
съгласуване и проектиране за присъединяване на средно напрежение по изрично заявление
на ищеца /чл.4–7 от Наредбата/ и съответно изграждане на нужните нови съоръжения. Това
предполага разпределителното предприятие да проучи и разпореди преместване на таблото
и поставяне на друг тип измервателни средства. Само така възприемането на посочените
норми ще осигури равнопоставеност на потребителите, предприемащи ново присъединяване
и тези, чийто обекти вече са били присъединени.
Без заявка за промяна на доставката на консумираната до този момент енергия ниско
напрежение разпределителното предприятие не е следвало да съобразява нужда от
монтиране на ново СТИ в понижаващата напрежението уредба след точката на
присъединяване. В настоящия случай се установи, че такива действия от страна на
13
дружеството-ищец не са били предприети, като при това се признава, че не е имало промяна
във фактическото положение до м.07.2020, т.е. което обхваща и процесния период 2016-
2017г.
На следващо място.
При положение, че страните по договора за достъп сами са приели /чл.4 ал.1/ за
приложими в техните отношения легалните понятия, визирани в Наредбата № 6/2004г,
то същите имат обвързващо за тях действие. Така прието е, че измерването ще се
извършва със СТИ, поставени на границата на собственост на ел.съоръжения,
съгласно Наредбата № 6/2004 за присъединяване на производители и потребители на
ел.енергия към преносната и разпределителната ел.мрежа. Употребените в договора понятие
„граница на собственост на ел.съоръжения“ е в смисъла, придаден с легалната
дефиниция, визирана в § 1 от ДР на ЗЕ и Наредба № 6/2004: “. Същото възпроизвежда
съдържанието на понятието, дадено още с Наредбата от 2000г, цитирано по-горе.
Нормите на чл.27-31 от Наредбата от 2004г визират различните начини за
определяне границите на собственост между електрическите съоръжения на преносното
или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя, за което критериите
са : 1/ според начина на присъединяване; и 2/ вида на съоръженията за присъединяване.
Настоящият случай попада под хипотезата на чл.29 ал.2 т.2 от Наредба №6/2004г -
при присъединяване на електропровод-собственост на потребител, към въздушен
електропровод на разпределит.предприятие, границата на собственост на ел.съоръжения са
клемите за присъединяване на проводниците - при въздушния електропровод.
Съобразно ал.4 на чл.29 /в ред. от 2008г/ в случаите по ал.1 и ал.2 средствата за
търговско измерване /СТИ/ на ел.енергия се монтират в електр.уредба на потребителя
до или на границата на имота му.
Според вещото лице при първоначалното присъединяване мястото на мерене не е
било променяно до м.юли 2020г, следователно до посочената дата, вкл. и през процесния
период 1.12.2016г—31.05.2017г, СТИ е било монтирано в имота на ищеца – в ТП №3
„Центромес“ /който ТП е собственост на ищ.дружество/, като измерването е ставало на
ниво ниско напрежение. Посочено е, че потребяваната ел.енерегия в предприятието е само
ниско напрежение.
След посочената дата 23.07.2020г СТИ е било демонтирано, а монтираното ново СТИ
било изместено на 30-40 метра до границата на собственост на имота на ищеца - върху
стълб № 10, както сочи в.лице, където се намира и въздушният /мачтов/ трафопост, видно и
от приложения към заключението снимков материал. Така от посочената дата ел.енергията е
била измервана на ниво средно напрежение.
14
Предвид, че вещото лице установява какво е фактическото положение към момент,
последващ спорния период, и съобразявайки, че ищцовата страна не твърди да е била
собственик на въздушния /мачтов/ трафопост, се налага изводът, че същият е собствен на
ответната страна. Но дори да се приеме, че собствен на ищцовото дружество, то това е
станало едва с промените през 2020г. При това, въпросът за собствеността на това
съоръжение не е и от съществено значение, доколкото доставката е била уговорена за ниско
напрежение, а не за средно и дори и присъединителното съоръжение действително да е
придобито като принадлежност към електроснабдена сграда, то сама по себе си
собствеността не налага друго измерване.
При това положение се налага извод, че към момента на присъеднияването на
обекта на ищеца към ел.енергийната мрежа, което е станало през 1999-2000г, при спазване
на всички законови изисквания на действалите към него момент разпоредби ЗЕЕЕ /отм./ и
Наредбата от 2000г /отм./, съгласно които правилно е била определена границата на
собственост на ел.съоръжения при присъединяване на обекта към ел.мрежа и правилно е
било определено мястото на измерване на ниво ниско напрежение – в ТП № 3, където се е
намирало ел.табло с уредите за отчет на доставка на ниското напрежение.
И към датата на сключване на договорите от 2013г границата на собственост на
ел.съоръжения при присъединяване е останала същата. Мястото на измерване също е било
правилно определено - чрез поставяне на СТИ, което се монтира в електр.уредба на
потребителя до или на границата на имота му, съгл.ал.4 на чл.29 от Наредба № 6/2004
/в ред. от 2008г/ в случаите по ал.1 и ал.2, сред които попада настоящият, подробно
изложено по-горе.
За да направи този извод съдът съобразява и обстоятелството, че самият ТП № 3 е
разположен на границата на имота на ищеца, или е в близост до нея, което е видно от
намиращата се на л.47-I схема. На нея са очертани границите на имота и ситуираните вътре
в него ТП № 3 и сграда на месопреработвателното предприятие. Това съответства на
констатацията на в.лице, че от 2020 СТИ е било изместено на 30-40 метра до границата на
собственост на имота на ищеца-върху стълб № 10. По делото липсват твърдения, както и
доказателства къде точно е ситуиран въпросният стълб № 10 - дали замереното от в.лице
приблизително разстояние от 30-40м е спрямо ТП № 3 или спрямо границата на имота,
когато стълбът би могло да се окаже, че също попада на територията на имота, или да
отстои на 30-40м отвъд неговата граница.
Предприетите от ищцовото дружество действия през 2013г /видно от подаденото
заявление и сключените впоследствие договори с „Енерго Про Мрежи“АД/ по повод
закупуването на ел.енергия за стопанските нужди на производствения му обект са били с цел
преминаването му като търговски участник към свободния пазар в съответствие с
измененията в ЗЕ, приети с ДВ бр.54/2012г и преди изменението с бр.41/2019г, в сила от
1.07.2019г/, визиращи договаряне на двете мрежови услуги за достъп до ЕРПМрежа и за
15
пренос количество ел.енергия през тази мрежа до мястото на доставка в обекта на
потребителя /чл.104 вр.100 ал.3 ЗЕ/. Към този момент свободата на договаряне на страните
е била ограничена от параметрите, въведени по административен ред от държавен регулатор
на тези обществени отношения, тъй като съществен елемент от договарянето на услугата,
какъвто е цената й, се определя от поемането на разходите на енергийните предприятия чрез
разпределянето им между крайните клиенти, присъединени към общата електроенергийната
система на страната. Съответно, и при договарянето си насрещните страни са препратили
уговорките си в тази част от сделката към Правила за търговия с електрическа енергия,
утвърждавани от ДКЕВР, съобразно изменението им, обн. в ДВ бр.66/26.07.2013г. В чл.14
ал.3 от ПТЕЕ е предвидено услугите "достъп до ЕРПМрежа" и "пренос на ел.енергия по
ЕРПМрежа" да се заплащат от крайни клиенти, присъединени към ЕРПМ по утвърдени
от ДКЕВР цени и добавки за съответния ценови период.
В процесния случай несъмнено ищецът е ползвал разпределителната мрежа, тъй като
връзката на предприятието и трафопоста към него не е била директно с подстанцията,
подаваща средно напрежение, а категорично включва и ВЕП 20кV с.Момин сбор,
представляващ част от разпределителната мрежа, поддържана от ответника. Затова като
участник в пазара, получаващ ел.енергия, този клиент несъмнено е използвал както
преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и пренос през
съоръженията на високо и средно напрежение.
Въведеното по-късно с ДВ бр.41/2019г, в сила от 1.07.2019/ изключение се отнася до
хипотеза, в която ищецът не попада, тъй като производственото предприятие не е свързано с
директен ел.провод с производител на ел.енергия /чл.119 ал.1 т.2 и ал.2 ЗЕ/, а чрез мрежата,
пренасяща енергия поне до средно напрежение, притежавана от доставчика. В съответствие
с посочената норма е и тази на подзаконовия нормативен акт - ал.5 на чл.29 /предишна ал.4,
в първоначалната й редакция при приемането на ПТЕЕ през 2013г. Адресат на същата са
други субекти – само производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не
са собственост на преносното и разпределителното предприятие и затова не дължат цена за
пренос през съответната мрежа. Ищецът няма качеството на такъв производител на
ел.енергия.
Ето защо уговореното ползване на мрежовите услуги по достъп и пренос следва да се
заплати като размерът на задължението на потребителя – ползвател на тези услуги следва да
се определи съобразно Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/. Със същите /чл.4 ал.1
вр.чл.1 ал.1 т.3 / са уредени правилата за сключване на сделки за ел.енергия по регулирани и
свободно договорени цени, което става чрез двустранни договори между търговските
участници, визирани в чл.1 ал.2
В чл.11 са посочени видовете договори, които се сключват на пазара на ел.енергия и
сред тях са договори за достъп и пренос на ел.енергия през ЕРПМрежа /т.3/. Съгласно
чл.14 ал.1 предмет на тези договори е предоставянето на услугите "достъп до ЕРПМ" и
16
"пренос на ел.енергия по ЕРПМ", които се сключват между оператора на ЕРПМ от една
страна и крайни клиенти, присъединени към ЕРПМ /ал.2 т.1/. Посочено е в ал.3, че
операторът на ЕРПМ и крайният снабдител уреждат финансовите си взаимоотношения във
връзка с разплащанията на мрежовите услуги чрез договор.
Съгласно чл.15 ал.1 Договорите за продажба на ел.енергия по чл.11 т.4 се сключват
при различни видове цени : по регулирани цени, свободно договорени цени, по цени по
одобрена от ДКЕВР методика и съгласно дългосрочни договори за изкупуване на енергия и
разполагаемост. Разграничени са субектите, които са страни по различните видове договори,
като
в ал.2 са посочени тези по регулирани цени, които се сключват между лицата :
- по т.2 : общественият доставчик, от една страна, и
а) крайните снабдители за количествата електрическа енергия, определени от ДКЕВР в
изпълнение на чл.21 ал.1 т.21 ЗЕ;
б) преносното предприятие (за технологични разходи);
в) операторите на ЕРПМ (за технологични разходи);
- по т.3.: крайните снабдители от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за
обекти, присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик;
в ал.3 договорите по свободно договорени цени се сключват между лицата:
т.1. производителите, от една страна, и:
а) търговците на ел.енергия;
б) крайни клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени;
в) обществения доставчик в случаите, предвидени в ЗЕ;
г) други производители на ел.енергия;
т.2. общественият доставчик, от една страна, и:
а) крайните снабдители за случаите, предвидени в ЗЕ;
б) доставчици от последна инстанция;
в) търговци на ел.енергия;
т.3. търговците на ел.енергия, от една страна, и:
17
а) крайни клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени;
б) други търговци на електрическа енергия.
в ал.4 договорите по цени, определени по одобрена от ДКЕВР методика, се
сключват между доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са
избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик.
От посочените по-горе разпоредби следва, че в настоящия случай между ищцовото
дружество и “Енерго Про Продажби“АД като краен снабдител /доставчик/ е имало сключен
договор при ОУ за продажба на ел.енергия по регулирани цени, на осн.чл.15 ал.2 т.3 ПТЕЕ
от 2010г, за обекти, присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато този клиент
не е избрали друг доставчик.
Същевременно ищцовото дружество като краен небитов клиент и търговски участник
на свободния пазар и „Енерго Про Мрежи“АД - оператор и собственик на ЕРПМрежи са
били сключени договорите за достъп и пренос на ел.енергия, на осн.чл.14 ал.2 т.1 вр.чл.11
т.3.
Това изрично е регламентирано и в нормите на чл.28 и чл.29 от ПТЕЕ - битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител. Мрежовите услуги /като цена за пренос,
достъп, и други/ се заплащат върху фактурираните количества активна ел.енергия в
съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11 т.1, 2 и 3 ПТЕЕ,
по утвърдените от Комисията цени, които суми крайният снабдител или доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на ЕРПМ.
Ето защо ЕРП-предприятието се явява титуляр на вземането за мрежови услуги, като
е делегирал правото си на събирането му от крайните клиенти на дружеството – краен
снабдител/доставчик по силата на договор, съгл.чл.14 ал.3 ПТЕЕ, с който уреждат
финансовите си взаимоотношения по разплащанията на мрежовите услуги.
Нито в тази, нито в следващата актуална към сключване на договорите
редакция на ПТЕЕ, е предвидено освобождаване на краен клиент от задължението да
заплаща разходите по поддържане на разпределителната мрежа, щом като фактически
получава доставката си чрез нея. Така и в последващата редакция на чл.29 от ПТЕЕ от
2015г последователно се приема, че мрежовите услуги вкл. достъп и пренос се заплащат от
клиенти, присъединени към ЕРПМ върху използваната ел.енергия, фактурирана според
показанията на СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с ПИКЕЕ и само производителите, използващи собствените си мрежи, не
дължат цена за пренос.
18
Предходните ПТЕЕ, действали до 2013г, изобщо не намират приложение в
настоящата хипотеза на договаряне на услугата с клиент, преминал към покупка на
енергията на свободния пазар. Затова е неприложима и съдебната практика, основана на
прилагането на нормативна уредба, отнасяща се до регулирания пазар и ползването на
мрежовите услуги от потребители, притежаващи изцяло съоръжения, свързващи обектите
им с преносна мрежа на ниво подстанции.
В допълнение следва да се посочи и това, че нормата на чл.29 ал.1 ПТЕЕ,
определяйки местата за измерване, препраща към законовата разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ,
в която е посочено, че това следва да стане с Правила за измерване количествата ел.енеригя
/ПИКЕЕ/.
Такива са били издадени от Председателя на ДКЕВР и обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г.
Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ от 2013г, мястото на търговско измерване при отдаване на
ел.енергия от ЕПМ, съответно ЕРПМ, към клиент, се определя на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/
или в мястото на присъединяване на клиента към ЕПМ, съответно ЕРПМ.
Горепосочената норма, както и целите ПИКЕЕ от 2013г, са отменени изцяло с две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017 по адм.д.№ 2385/2016 и
Решение № 2315/21.02.2018 по адм.д.№ 3879/2017 на ВАС, потвърдено с Решение на 5-
членен състав на ВАС № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г.
След като по силата на разпоредбата на чл.177 ал.1 АПК отмяната има действие по
отношение на всички, а чл.195 ал.1 АПК по изключение урежда действие занапред само за
отмяната на подзаконов нормативен акт, то по аргумент от противното отмяната по съдебен
ред решението на ДКЕВР, което представлява индивидуален административен акт, има
обратно действие и затова се заличават всички целени от неговия издател правни последици
още от момента на издаването му /в този смисъл са множество решения на ВКС /Р. на I ТО
№ 75/16.08.2016г по т.д. № 206/2015 и цитираните в него решения № 212/23.12.2015г по т.д.
№ 2956/2014г на I ТО ; № 157/11.01.2016г по т.д.№ 3018/14г на II ТО; № 155/11.01.2016г по
т.д. № 2611/2014г на II ТО ; № 7/26.01.2016г по т.д.№ 3196/14г на II ТО ; № 28/28.04.2016г
по т.д.№ 353/2015г на II ТО и решение № 104/27.06.2016г по т.д.№ 1610/15г на II ТО/. В
този смисъл са и мотивите, изложени по друг повод в ТР № 7/4.10.2018г на ВКС по тълк.д.
№ 7/2017г, ОСГТК.
В настоящия спор от решаващо значение е именно обстоятелството за обслужващия
характер на мрежовата услуга към договорената от търговския участник доставка на ел.
енергия по свободно договорени цени. Затова и определящо е значението на заявеното
потребление.
По делото не е представен договорът за закупуването на енергията, но според
становището на в.лице стопанският обект на ищеца е бил проектиран за потребление на
19
ниско напрежение. При подаването на заявлението за достъп до ЕРПМ при първо сключване
на договора на свободен пазар за този клиент е посочено заварено средство за измерване на
ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за отчитане на ниско
напрежение, намиращ се в трафопоста на ищеца /ТП № 3/.
При така поисканата доставка, мрежовият оператор е възприел преноса на
продаваната енергия през стопанисваната от него мрежа, предоставената за достъп на
страните по договора за продажба, именно до мястото, позволяващо отчитане на ниско
напрежение в заварените налични съоръжения.
Няма никакви данни за уговаряне на доставка на средно напрежение до
съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя, което е
свързано и с проучване техническата възможност за отчет на входа, а не на изхода на
трансформаторното съоръжение и остойностяването на потреблението с измервателен уред
на средното напрежение.
Макар впоследствие, както сочи в.лице, през м.юли 2020г да е било осъществено
преместването на СТИ, за да отчита на ниво средно напрежение, от това не следва изводът,
че за предприемането на тези действия не е било необходимо специално техническо
решение за промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения. Освен това,
действията са били предприети по заявление на самото ищцово дружество.
Ето защо съдът намира, че при така осъщественото договаряне в края на 2013г както
на доставката, така и на нужния за извършването й достъп до мрежата и преноса на енергия
от производител до потребител през мрежа от високо през средно до ниско напрежение,
поискано от купувача, разпределителното предприятие не е можело да предписва друго
техническо решение и да указва мерене на друго място, след мачтовия /въздушен/
трафопост в единственото налично табло, намиращо се в ТП № 3 на предприятието,
като самият ТП се намира на границата на имота на дружеството.
Съобразно всичко изложеното съдът приема, че, доколкото към момента на новото
договаряне от м.07.2013г положението на обекта е било заварено като присъединен такъв на
ниво ниско напрежение. За да бъде третиран потребителят като консуматор на средно
напрежение е било необходимо да се изпълнят процедурите по съгласуване и
проектиране на присъединяване на средно напрежение по изрично заявление (чл.4–7 от
Наредба №6/2004) и съответно изграждане на нужните нови съоръжения. Индиция за
такива действия е преместването на СТИ едва през 2020г. До него момент, очевидно,
ищецът не е поискал промяна в определяне мястото на измерване, което може да стане само
по негова инициатива. Ето защо не може да бъде вменено във вина на търговското
дружество-оператор на ЕРПМрежа, че е остойностявало консумираната ел.енергия по
посочените във фактурата цени и при данни, че консумираната в обекта на ищеца
ел.енергия, необходима за функционирането на месопреработ вателното предприятие, е само
с ниско напрежение.
20
Затова и заплащането й е било дължимо по съответните цени за достъп средно/ниско
и пренос ниско напрежение, определени от КЕВР за процесния период. Да се мисли
противното би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество за сметка на
ответника, който реално е престирал изпълнение на задължението си да осигури достъпа и
преноса на ел.енергия до обекта.
При това положение се налага извод за неоснователност на предявените в условията
на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове за претендираните като дадени
без основание парични суми : 2450,22лв - цена достъп средно/ниско напрежение и сумата от
9452,59лв - цена пренос ниско напрежение.
Достигане до правин изводи ,различни от тези на ВРС, налагат отмяната на
първоинст. решение иместо него постановянане на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, които за първата инстанция възлизат на
700лв /л.64-I/, а за въззивната–в размер на 230лв за запл.д.т.+100лв за юриск.
възнаграждение /л.16, 38/ , или общо 1030лв, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-41 № 261579/ 12.05.2021г по гр.д. № 2118/2021г, с
което е уважен осъдителният иск на „ЦЕНТРОМЕС“ООД ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.В.Търново ул.„Васил Левски“ № 6, като е осъдено въззивоното
дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.„Вл.Варненчик“
№ 258, да заплати сумата от 11902,81лв, получена от ответника без основание и включваща
сумата от 2450,22лв - цена достъп средно/ниско напрежение и сумата от 9452,59лв - цена
пренос ниско напрежение за периода от 01.12.2016г до 31.05.2017г в обект на потребление
с.Момин сбор, общ.Велико Търново, колбасарски цех, отчитан по кл.№ ********** и аб.№
05262066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ–
24.09.2020г до окончателно изплащане на задължението; ОСЪДЕНО Е дружеството да
заплати на ищеца сумата от 1626,11лв - сторени по делото разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЦЕНТРОМЕС“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.В.Търново ул.„Васил Левски“ № 6, против
21
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.„Вл.Варненчик“ №
258, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11902,81лв,
получена от ответника без основание и включваща сумата от 2450,22лв - цена достъп
средно/ниско напрежение и сумата от 9452,59лв - цена пренос ниско напрежение за
периода от 01.12.2016г до 31.05.2017г в обект на потребление с.Момин сбор, общ.Велико
Търново, колбасарски цех, отчитан по кл.№ ********** и аб.№ 05262066, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ–24.09.2020г до окончателно
изплащане на задължението;
ОСЪЖДА „ЦЕНТРОМЕС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.„Васил Левски“ № 6, да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н„Вл.Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.„Вл.Варненчик“ № 258, сумата от
1030лв /хиляда и тридесет лева/, представляващи сторени разноски за двете инстанции, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението ВОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК – предмет на делото е спор между търговски дружества,
свързан с предмета им на дейност.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22