Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 3357 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.к.Л.” АД твърди, че въз
основа на договор за заем от 02.12.2014 г. е предоставил на ответника „Ф.ф.б.” ЕООД заем
в размер на 58674.90 лв. /левовата равностойност на 30 000 евро/, със срок
на връщане на заема 02.09.2015 г. С договора страните уговорят и заплащането на възнаградителна лихва в размер
на месечна лихва в размер на 2.5 % от заетата сума, дължима на 4-то число на
съответния месец. Останалите ответници К.Г.К., „Т.ф.” ЕООД, А.Г.М., „С.” ЕООД и
Г.Е.М. са солидарни длъжници по този договор. Поддържа, че ответниците не са
върнали в уговорения срок дадената в заем сума и не са платили последните две
уговорени лихвени плащания, с падеж, съответно 04.08.2015 г. и 02.09.2015 г.,
поради което дължат и предвидената в чл.
10, ал. 1 от договора неустойка за забава в размер на 0.5 %, начислена върху
заетата сума за периода от 03.09.2015 г. до 31.10.2015 г. Във връзка с тези
задължения на ответниците е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу заемополучателя и солидарните
длъжници, във връзка с което е образувано гр. дело № 3364/2016 г. по описа на СРС,
67 състав. По това дело в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК от 05.02.2016 г., с която ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 58674.90 лв., представляваща дължима заемна сума
по договор за заем от 02.12.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
22.01.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1466.87 лева за периода от
04.07.2015 г. до 04.08.2015 г.; договорна лихва
в размер на 1369.08 лева за периода от 04.08.2015 г. до 02.09.2015 г.
и сумата от 17308.83 лева,
представляваща неустойка за забава за периода от 03.09.2015 г. до 31.10.2015 г.
Правният си интерес от предявяване на настоящите искове, с предмет установяване
съществуването на присъдените със заповедта вземания, ищецът обосновава с
подадените от заемополучателя и солидарните длъжници възражения срещу издадената заповед по реда
на чл. 414 от ГПК. Ищецът претендира и направените в настоящето производство
разноски, както и разпределение на
отговорността на направените разноски по заповедното производство.
Ответниците „Ф.ф.б.” ЕООД, К.Г.К., „Т.ф.”
ЕООД, А.Г.М., „С.” ЕООД и Г.Е.М. оспорват основателността на исковете и техният
размер. Правят възражение за нищожност на уговорената с договора неустойка
поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. Правят
възражение за прекомерност на присъденото на
ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство, така и
на претендираното в настоящето
производство възнаграждение. Молят съда да отхвърли исковете, като присъди на
адв. Р. адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за ответниците физически
лица, тъй като процесуалното представителство на тези лица е осъществуно
безплатно поради близки отношениямежду адв. Л. и К.Г.К., А.Г.М. и Г.Е.М..
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за заем от 02.12.2014 г., подписан от ответника „Ф.ф.б.” ЕООД
в качеството на заемател и от ответниците К.Г.К., А.Г.М., Г.Е.М., „Т.ф.” ЕООД и „С.” ЕООД като солидарни
длъжници. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 02.12.2014 г. Съгласно договора ищецът се задължава да предаде в собственост на заемателя парична
сума равна на левовата равностойност на 30 000 евро по фиксинга на БНБ в
деня на плащането. Уговорено е, че заемната сума ще бъде преведена по конкретно
посочена банкова сметка *** „ЦКБ“ АД. Заемателят поема задължение да върне
заетата сума на две равни вноски, първата от които с падеж на 02.05.2015 г., а
втората с падеж на 02.09.2015 г., като е
съставен погасителен план за издължаване на предоставения заем ведно с
договорената месечна възнаградителна лихва в размер на 2.5% от заетата сума. В чл. 10, ал. 1 от договора е
постигнато съгласие, в случай на забава за връщане на заетата сума и/или
лихвата, заемателят да дължи неустойка в размер на 0.5 % от размера на
дължимата сума за всеки ден забава. В ал. 2 на чл. 10 от договора е прието, че
общият размер на неустойките по договора не може да надвишава 30 % от размера
на заема.
За изпълнението на задължението на
заемодателя по договора е представено платежно нареждане, с което ищецът
нарежда да се извърши паричен превод по посочената в договора банкова сметка ***.90
лева. Представена е и нотариално заверена декларация от 16.12.2014 г. на
управителя на заемателя, че дружеството „Ф.ф.б.” ЕООД е получило от ищеца сума,
равна на левовата равностойност на 30 000 евро въз основа на договора за
заем от 02.12.2014 г.
Ответниците представят удостоверение от
21.08.2017 г. на ЧСИ Дичев, видно от което към 30.01.2017 г. вземането на
взискателя по изп. дело № 20167810400082 е изцяло погасено /това е
изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден в
полза на ищеца по процесната заповед за изпълнение/.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че в счетоводството на ищеца има осчетоводени плащания от
ответниците, с които частично се погасяват вземания по процесния договор, както
и по други договори за заем, сключени между страните /договор за заем от
05.11.2014 г. за 30 000 евро; договор за заем от 05.11.2014 г. за 45 000
евро; договор за заем от 11.05.2015 г. за 23902.90 евро; договор за заем от
21.05.2015 г. за 24430 евро; договор за заем от 24.02.2015 г. за 86919.62 евро;
договор за заем от 13.11.2015 г. за 30677.51 евро/. От плащанията на
ответниците ищецът е осчетоводил по процесния договор следните плащания: от 05.12.2014 г. в размер на 880
лева такса административно обслужване по договора; от 18.12.2014 г. в размер на
1466.87 лева лихва за периода от 04.12.2014 г. до 04.01.2015 г.; от 25.05.2015
г. в размер на 1466.87 лева лихва за
периода от 04.01.2015 г. до 04.02.2015 г.; от 12.08.2015 г. сумата от 1466.87
лева лихва за периода от 04.02.2015 г. до 04.03.2015 г., сумата от 1466.87 лева
лихва за периода от 04.03.2015 г. до 04.04.2015 г., сумата от 1466.87 лева
лихва за периода от 04.04.2015 г. до 04.05.2015 г., сумата от 1466.87 лева
лихва за периода от 04.05.2015 г. до 04.06.2015 г. и сумата от 1466.87 лева
лихва за периода от 04.06.2015 г. до 04.07.2015 г. Общо платените от ответника
суми по процесния договор са 11148.09 лева. Вещото лице дава справка и за осчетоводените в счетоводството на ищеца
плащания от ответниците по процесния договор за периода от 11.04.2016 г. до 19.12.2016
г., събрани в хода на образуваното принудително изпълнение.
От служебно изисканото копие на ч.гр.д.
№ 3364/2016 г. по описа на СРС, 67 състав се установява, че на 22.01.2016 г.
ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите от 02.12.2014 г.
срещу „Ф.ф.б.” ЕООД, К.Г.К., „Т.ф.”
ЕООД, А.Г.М., „С.” ЕООД и Г.Е.М. за сумите: 58674.90 лева главница,
представляваща главница по договор за заем от 02.12.2014 г., ведно със
законната лихва от 22.01.2016 г. до окончателното плащане; възнаградителна
договорна лихва в размер на 1466.87 лева за периода от 04.07.2015 г. до
04.08.2015 г.; възнаградителна договорна лихва
в размер на 1369.08 лева за периода от 04.08.2015 г. до 02.09.2015 г.
и неустойка по чл. 10, ал. 1 от договора
в размер на 17308.83 лева, начислена за периода от 03.09.2015 г. до 31.10.2015
г. Заявителят претендира и направените в производството разноски. По
заявлението е образувано ч.гр.д. № 3364/2016 г. по описа на СРС, 67 състав, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.02.2016 г., с които
длъжниците са осъдени солидарно да платят на заявителя следните суми: 58674.90
лева, представляваща дължима заемна сума
по договор за заем от 02.12.2014 г.,
ведно със законната лихва за периода от 22.01.2016 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 1466.87 лева за периода от 04.07.2015 г. до
04.08.2015 г.; договорна лихва в размер
на 1369.08 лева за периода от 04.08.2015 г. до 02.09.2015 г., както и неустойка
за забава в размер на 17308.83 лева за периода от 03.09.2015 г. до 31.10.2015
г., както и сумата 5692.39 лева разноски по делото, в това число 1576.39 лева
държавна такса и 4116 лева възнаграждение за адвокат. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжниците възразяват
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в
рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на обстоятелството, че има валиден договор за заем, сключен между
него и заемателя „Ф.ф.б.” ЕООД, по който е предоставен заем в размер на претендираната
като главница сума, както и да установи наличието на клауза в договора за заем
за дължимостта на претендираната неустойка и неиният размер. Следва да установи
и обстоятелството, че останалите ответници са поели задължение с този договор
да отговарят като солидарни длъжници за изпълнението на поетите от заемателя
задължения.
От ангажираните доказателства се
установява, че на 02.12.2014 г. между
страните е възникнала облигационна връзка с типичното за договор за заем
по смисъла на чл. 240 ЗЗД съдържание, при уговорка за дължимост на лихва, за
която е спазено законовото изискване за писмена форма ad solemnitatem на чл.
240, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Установи се, че ответниците К.Г.К., А.Г.М., Г.Е.М., „Т.ф.” ЕООД и „С.” ЕООД са встъпили в
правоотношението като съдлижници и съгласно чл. 101 ЗЗД отговарят солидарно със
заемателя „Ф.ф.б.” ЕООД към кредитора „Ф.к.Л.” АД за изпълнението на поетите с
договора задължения. От тази договорна връзка възниква и претендираното право на
ищеца срещу ответниците за реално изпълнение от последните на поетото с
договора от 02.12.2014 г. задължение на заемателя да върне взетата в заем сума на
две вноски, втората от които с падеж 02.09.2015 г., заедно с уговорената върху
нея възнаградителна лихва. Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК, не установяват да са изпълнили това свое задължение изцяло,
като остават да дължат главницата по взетия заем в размер на 58674.90 лв., както
и дължимите възнаградителни лихви за периодите
от 04.07.2015 г. до 04.08.2015 г. и от от 04.08.2015 г. до 02.09.2015 г.
в общ размер от 2835.95 лева. В
таблицата - погасителен план в договора за тези периоди е посочена като дължима
месечна възнаградителна вноска по-малка сума, но следва да бъде съобразено, че
така посоченият размер в таблицата на дължимите след 02.06.2015 г. вноски за
възнаградителна лихва предполагат плащането на първата вноска от заемната сума
в размер на 15 000 евро на 02.05.2015 г., съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора, съответно са изчислени върху остатъка от главницата от 15 000
евро. В случая не се установи заемателят да е върнал половината от заема на
02.05.2015 г., поради което и след 02.06.2015 г. дължимата месечна
възнаградителна лихва следва да се начислява върху главница от 30 000
евро, съответно месечната възнаградителна лихва ще бъде в размер на 1466.87
лева. Направените от ответниците
плащания по договора са погасили дължимите по него такса обслужване и частично
дължимата възнаградителна лихва, съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното Съдът намира
предявените установителни искове за дължимост на главницата и възнаградителните
лихви за процесните периоди за доказани по основание и размер.
Установи се, че ответниците не са платили в уговорения между страните срок - 02.09.2015 г дължимия заем, поради което за тях
е възникнало задължението за заплащане на мораторната неустойка по чл. 10 от
договора. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да
определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението,
които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен елемент на
неустойката. Това е сторено и в настоящия случай - налице е постигнато между
страните съглашение, по силата на което неизправната страна се е задължила да
даде на другата една парична сума, начинът на определяне на която е посочен в 10, ал. 1 и ал. 2 от договора. Размерът
на така дължимата неустойка, начислена за периода на забавата от 03.09.2015 г.
до 31.10.2015 г., съобразно клаузите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 10 от договора, възлиза в максимално предвидения в договора
размер от 17308.83 лева.
Неоснователни са възраженията на
ответната страна за нищожност на така предвидената неустоечна клауза, поради
противоречието й с добрите нрави. За да се гарантира изпълнение в срок и да се
обезщетят последиците от забавеното изпълнение с чл. 10, ал. 1 от договора,
страните са уговорили в случай на забава за връщане на заетата сума и/или лихвата,
заемателят да дължи неустойка в размер на 0.5 % от размера на дължимата сума за
всеки ден забава, като в ал. 2 се уточнява, че
общият размер на неустойките по договора не може да надвишава 30 % от
размера на заема. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2009 г., нищожна поради накърняване
на добрите нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. В случая съдът намира, че
процесната неустоечна клауза не е уговорена извън тези функции и е съответна на
целите, за които е предвидена, поради
което с нея не се накърняват добрите нрави. Страните са постигнали съгласие
размерът на неустойката да бъде
определена в процентно съотношение от размера на дължимата сума за всеки ден
забава, като са предвидили и максимален размер на дължимата неустойка,
независимо от периода на забавата, което
по никакъв начин не нарушава принципа за справедливост. Процесната неустойка
цели да обезщети вредите на заемодателя, причинени от
забавеното изпълнение от страна на заемателя. Не се доказа и нереално
съотношение между неизпълнението и договорената обезвреда на вредите, доколкото
начина, по който е уговорено да се изчисли неустойката отчита действителната
забава при изпълнението. В този смисъл не може да се приеме, че неустойката
накърнява добрите нрави, съответно е в нарушение на установените обичайни търговски практики.
Предвид изложеното, Съдът намира установителният иск
за неустойката за основателен и доказан.
Представените от ответника доказателства
за погасяване на главницата, възнаградителните лихви и неустойката в хода на
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК принудително изпълнение не променя този извод,
тъй като предмет на установяване в настоящето производство е съществуването на
вземанията към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист.
Предвид изложеното съдът намира
предявените установителни искове са основателни и доказани по размер, поради
което следва да бъдат уважени.
При този изход на
производството, ответниците следва да бъдат осъдени да репарират направените от
ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които
възлизат на 8826.39 лева, в това число 1576.39 лева – дължима за довнасяне
държавна такса по предявените искове; 300 лева хонорар за вещо лице и 6950 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство. Ответниците
правят искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца
възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 6950 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал.
2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2894.59
лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ответниците за прекомерност е
основателно и дължимите на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 3500 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца в настоящето
производство процесуални действия.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл. 417
от ГПК разноски в размер на 5692.39 лева разноски по делото, в това число
1576.39 лева държавна такса и 4116 лева възнаграждение за адвокат. Ответниците
правят искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца
възнаграждение за заповедното производство поради прекомерност. Такова
възражение е направено своевременно и в заповедното производство с подадените
от длъжниците частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение /във
връзка с които жалби е образувано ч.гр.д. № 8607/2016 г. по описа на СГС/, за
които възражения следва да се приеме, че имат характер на частни жалби по чл. 413, ал. 1 от ГПК. Съгласно изложените
в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк.
д. № 4/2013 г. мотиви, ако пред съда в заповедното производство е подадена
частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по
чл. 414, ал. 2 от ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство
по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК /какъвто е настоящият
случай/, администрирането и
разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния
иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение,
частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда
в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за
изпълнение. Предвид изложеното настоящият състав следва да разгледа направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в заповедното производство от 4116 лева не в съответствие с
размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7 на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /1712.30 лева/ и се явява прекомерно с
оглед характера и сложността на производството. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответниците за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното
производство следва да се определят на 2055 лева. Така определеният размер
е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 вр. ал. 2 вр. §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
определянето на този размер съдът взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на заявителя в заповедното производство процесуални
действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф.к.Л.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „Т.ф.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, А.Г.М.,
ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
и Г.Е.М., ЕГН **********, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК *********, К.Г.К., ЕГН **********, „Т.ф.” ЕООД, ЕИК *********, А.Г.М., ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК*********
и Г.Е.М., ЕГН ********** дължат солидарно на „Ф.к.Л.” АД сумата от 58674.90 лв.,
представляваща дължима заемна сума по договор за заем от 02.12.2014 г., ведно
със законната лихва за периода от 22.01.2016 г. до изплащане на вземането;
възнаградителна договорна лихва в размер
на 1466.87 лева за периода от 04.07.2015 г. до 04.08.2015 г.; възнаградителна
договорна лихва в размер на 1369.08 лева
за периода от 04.08.2015 г. до 02.09.2015 г. и
сумата от 17308.83 лева, представляваща уговорена в чл. 10 на договора
неустойка за забава за периода от 03.09.2015 г. до 31.10.2015 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от 05.02.2016 г., по гр.д. № 3364/2016
г. по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „Т.ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, А.Г.М.,
ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
и Г.Е.М., ЕГН **********, да заплатят на
„Ф.к.Л.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1, разноски по настоящето производство в размер на 5376.39 лева /пет
хиляди триста седемдесет и шест лева и 39 ст./.
ОСЪЖДА „Ф.ф.б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, К.Г.К., ЕГН **********, „Т.ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, А.Г.М.,
ЕГН **********, „С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
и Г.Е.М., ЕГН **********, да заплатят на
„Ф.к.Л.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - по гр.д. № 3364/2016
г. по описа на СРС, 67 състав, в размер
на 3631.39 лева /три хиляди шестстотин тридесет и един лева и 39 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, 67 състав, по гр.д. № 3364/2016 г.
Съдия: