№ 128
гр. Девин, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100337 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 357 КТ, във връзка с чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Ищеца твърди в исковата си молба, че има трудов стаж при
ответника повече от двадесет години с прекъсване от около две години и по
силата на трудов договор № 10/03.05.2019г. е бил назначен на длъжността
„дивечовъд“ при ответното предприятие, а с поредица от Допълнителни
споразумения размерът на трудовото му възнаграждение бил изменян като
трудовият му договор бил за неопределено време. Твърди, че на 20.04.2023г.,
представляващият ответника поискал разговор с ищеца, като му казал, че
имало съкращение, че трябвало да прекратят неговия трудов договор, че „от
горе“ настоявали за неговото съкращение. Тогава му е връчено Предизвестие
за прекратяване на трудовият му договор, ведно със Заповед № 3/20.04.2023г.,
с която се прекратява трудовото му правоотношение в предприятието на
основание „съкращение в щата“. Твърди, че още тогава, вероятно за да бъде
въведен в заблуждение за добронамереност, директорът му обяснил, че
можело да си подаде заявление, за да го назначат на сезонна работа, като по-
късно пак щели да го върнат на длъжността, която заемал по- рано и той
подал заявление, съответно подписал Трудов договор № 4/20.04.2023г., с
1
който бил назначен на длъжността „сезонен работник горско стопанство“ като
в трудовият му договор е посочен срок "за определен срок - до завършване
на ловностопанските и горскостопански мероприятия за 2023г. -
почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024г., добив на сочен и груб фураж и др.
съгласно длъжностна характеристика". Твърди, че през м. май 2023г., след
като вече бил подписал новият трудов договор изпълнявал и трудови функции
по предмета на старото му и на новото му правоотношение, т.е. и като
„дивечовъд“. Твърди, че на 05.07.2023г., му е връчена Заповед №
6/30.06.2023г., с която ответникът прекратил трудовото му правоотношение с
предприятието за длъжността „сезонен работник горско стопанство“ в ТП
„ДЛС - Извора“, гр. Девин считано от 05.07.2023г., а като основание в
заповедта е посочено: чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, със завършване на
определената работа -завършване на ловностопанските мероприятия през
пролетта на 2023г., включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на
сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж“.
Още тогава установил, че посоченото в основанието за уволнение не
съответства на подписаният от него през 2023г.- 20.04.2023г. срок на Трудов
договор № 4 и в който се сочел друг текст, като твърди, че в заповедта за
уволнението му било вписано, че е настъпил срока, който е „за определен срок
- до завършване на ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023г.
включващи почвоподготовка, засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен
фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж“, а в
подписаният от него по - рано договор се сочело: „за определен срок - до
завършване на ловностопанските и горскостопански мероприятия за 2023г. -
почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024г., добив на сочен и груб фураж и др.
съгласно длъжностна характеристика“. Счита, че и тогава му е предоставен
друг трудов договор със същата дата и № 4, но с предмет сега съответстващ на
изписаният в заповедта срок. Твърди, че този втори договор е антидатиран, а
ако последното не е вярно то той на практика допълва предмета на трудовият
му договор. Съобщава, че според него, чрез некоректният опит за подмяна на
първият с вторият трудов договор, работодателят му целял да съкрати срока
по първият договор и да го освободи по-рано. Твърди, че разполага с
екземпляр от подписаният от него на 20.04.2023г. трудов договор, а сега
представеният му към датата на връчване на заповедта, целял да придаде
законност на прекратяването. Твърди, че заповедта № 6 е незаконна и
2
необоснована, като счита, че извършеното с нея безвиновното негово
уволнение е незаконно и желае тази незаконност да бъде установена от съда,
ведно със законните последици от това. Твърди, че Заповед № 6/30.06.2023г.,
с която се прекратява трудов договор, считано от 05.07.2023г. с правно
основание чл. 325, т. 3 от КТ: до завършване на определената работа е
незаконосъобразна на собствено основание. Счита, че в трудовият договор,
който подписал на 20.04.2024г. е посочен неясен краен срок - до завършване на
ловностопанските и горскостопански мероприятия за 2023г. -
почвоподготовка, маркиране на ЛФ 2024г., добив на сочен и груб фураж и
други съгласно длъжностната характеристика. Твърди, че тази неяснота се
задълбочава и заради предоставянето му на втори трудов договор, реално
разписан от него в началото на юли 2023г., в който е посочен допълнителен и
различен предмет, също неясен, а именно: „завършване на ловностопанските
мероприятия през пролетта на 202Зг., включващи засаждане на дивечовите
ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от
груб фураж“. Счита, че при сключване на срочен трудов договор „до
завършване на определена работа“, тя следва да бъде изрично, ясно и
недвусмислено посочена, така, че да не буди съмнение въпроса кога е началото
и кога е края на действие на правоотношението, като твърди че дейностите по
този договор не са завършени и към момента, най-малкото защото 2024г. още
не била настъпила. Твърди, че работодателя му е смесил термините „сезонна
работа“ и „срочен договор“. Твърди, че трудовият договор от 20.04.2023г. е
недействителен, алтернативно, че е недействителна, посочената в него клауза
за срок. Счита, че са налице два трудови договора от една и съща дата,
посочващи различен предмет, а от тук и различен, макар и неопределен край
на действие на правоотношението - „определената работа“ е различна.
Твърди, че към 05.07.2023г., на която му била връчена заповед № 6 изброените
дейности, на които без основание се придава сезонен характер продължават да
се осъществяват, осъществяват се и до днес. Твърди, че в Заповед № 6 е
посочена като завършена работата по единият от предявените му трудови
договори, но не и по този, който той първоначално подписал с работодателят
му, макар и двете възложени му дейности да са неясни като времетраене и
предмет. От друга страна, ако би се приело, че се касае за срочен договор или
за сезонна работа по - причините за по-краткото времетраене от една година за
този договор трябва ясно да е указана. Твърди, че при възлагане на работата,
3
респ. и при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят му е
нарушил разпоредбите на чл. 68, ал. 3; чл. 68, ал. 4, както и разпоредбата на
чл. 67, ал. З от КТ. Счита, че като е прекратил безсрочен трудов договор, с
позоваване на чл. 325, т. 3 от КТ, ответникът е издал незаконосъобразна
заповед, която подлежи на отмяна. Твърди, че за времето от 20.04.2023г. до
05.07.2023г., работил по трудово правоотношение само при ответника, а след
тази дата и до днес е безработен и регистриран като такъв в Бюро по труда -
гр. Смолян. Желае съда да го възстанови на заеманата от него преди
уволнението му длъжност „сезонен работник горско стопанство“ при
ответника, като последица от отмяна на оспорваната заповед. Или предявява
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. в т.ч. претендира да му бъде присъдено
обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното
му уволнение.
Моли съда да се произнесе с решение, с което: Да признае за
незаконно извършеното му безвиновно уволнение със Заповед №
6/30.06.2023г., с която се прекратява трудовия му договор, считано от
05.07.2023г., по силата на което заемал длъжността „сезонен работник горско
стопанство“ при ответника. Моли съда да прогласи за недействителни
цитираните горе и включени в Трудовите договори от 20.04.2023г., клаузи за
срок за определено време. Да го възстанови на заеманата преди уволнението
му на длъжност „сезонен работник горско стопанство“ в ТП „Държавно ловно
стопанство „Извора“ - Девин, със седалище и адрес на управление: гр. Девин,
ул. Освобождение № 18, Булстат: *************. Да осъди ответника да му
заплати обезщетение за времето, през което останал без работа поради
незаконното уволнение, реализирано със Заповед № 6/30.06.2023г., а именно
за периода от 05.07.2023. до 05.01.2024г., в размер общо на 8421.60 лева
/допуснато изменение в о.с.з./, ведно със законната лихва върху присъденият
общ размер на обезщетението, считано от датата на подаване на настоящата
молба до датата на окончателното плащане. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му адв. Н. П., който счита, че претенцията за
признаване за незаконно извършеното безвиновно уволнение със Заповед №
6/30.06.2023г., с която се прекратява трудов договор за длъжността „сезонен
работник горско стопанство” при ответника, считано от 05.07.2023г., е
4
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като тази заповед не страда от
пороците, твърдени от ищеца. Счита претенцията за прогласяване за
недействителни клаузи за срок за определено време, цитирани в исковата
молба и включени в трудовите договори от 20.04.2023г. за неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, понеже тази претенция не е включена в предмета
на предявените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. З от КТ,
уреждащи защита срещу незаконно уволнение и оспорване законността на
това уволнение. Счита претенцията за възстановяване на ищеца на заемана
преди уволнението длъжност „сезонен работник горско стопанство” при
ответника, за неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като последица от
неоснователността на иск за оспорване на Заповед № 6/30.06.2023г.
Претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца
останал без работа, поради уволнение със Заповед № 6/30.06.2023г., за периода
от 05.07.2023г. до 05.01.2024г., ведно със законната лихва върху присъденият
общ размер на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата
молба до датата на окончателното плащане счита за неоснователна и моли да
бъде отхвърлена, като последица от неоснователността на иска за оспорване
на Заповед № 6/30.06.2023г., като излага подробни съображения. Претендира
за разноски.
В о.с.з. ищеца лично и с адв. Р. поддържа изцяло предявените искове,
моли съдът да ги уважи и излага подробни съображения.
В о. с.з. за ответника адв. П. оспорва иска, излага подробни
съображения предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищеца е работил при ответника на длъжностите
„дивечовъд“ видно от Трудов договор № 10/03.05.2019 г. и „сезонен работник
горско стопанство“ видно от Трудов договор № 4/20.04.2023 г.
Не се спори, че със Заповед № 6/30.06.2023г., на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 от КТ поради завършване на определената работа - завършване на
ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023г., включващи
засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране
5
на пролетната реколта от груб фураж“ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца за длъжността „сезонен работник горското
стопанство“, считано от 05.07.2023г.
Установява се от служебни бележки с изх. № 60-06-03-
11023/21.05.2024 г. и изх. № 60-06-03-18294/13.09.2024 г. на Агенция по
заетостта, че ищеца е регистриран, като търсещо работа лице от 05.07.2023 г.
Според Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ, с вх. № 21388233008457/20.04.2023г., издадена от НАП в 17:37:05 ч.,
която показва, че е регистриран в НАП трудов договор от 20.04.2024г. с Ю. К.,
с посочена длъжност „сезонен работник горско стопанство“, като
работодателят е изпратил до НАП придружително писмо от 20.04.2023г. и
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 20.04.2023г. за сключен на тази дата
трудов договор.
От заключението на вещото лице по допусната и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че размера на брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ на ищеца е 1403.60 лева, в т. ч.
1160.00 лева – основна работна заплата; 243.60 лева – трудов стаж и
професионален опит /21 %/. Размерът на евентуално дължимото обезщетение
за периода от 05.07.2023. до 05.01.2024г. - времето, през което е останал без
работа поради уволнение за шест месеца е 8421.60 лева
По делото са представени многобройни писмени документи, в т.ч.
личното трудово досие на ищеца.
Предявените обективно съединени трудови искове по чл. 357 от КТ,
във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и
чл. 228, ал. 1 от КТ са основателни и доказани, по следните съображения:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: При упражняване
от страна на работодателя на правото му на уволнение, в негова тежест по
силата на чл. 154, ал. 1 ГПК е доказването на законосъобразното му
извършване. Работодателят е носителят на това право и следователно той
трябва да докаже, че са настъпили посочените от него в уволнителната
заповед обстоятелства, които съответстват и на посоченото законово
основание за уволнение. За да бъде законна една заповед за уволнение, тя
трябва да отговаря на всички формални изисквания - да бъде писмена, да сочи
6
основанието за уволнение, а ако съответното основание го изисква - да има
мотиви, както и да бъде подписана от лицето, което упражнява работодателски
функции. Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ "завършване на
определената работа" се предпоставя от проявлението на следните
юридически факти: 1. Да е сключен "срочен" трудов договор на основание чл.
68, ал. 1, т. 2 КТ – "до завършване на определена работа"; 2. Съответната
работа, с оглед на която е сключен трудовия договор, да е била довършена и 3.
Компетентен орган на работодателя да е прекратил трудовото
правоотношение. В настоящият случай тези изисквания не са спазени.
Атакуваната Заповед № 6/30.06.2023 г. издадена от И. Д. Директор
на ТП „ДЛС - Извора“, гр. Девин на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ поради
завършване на определената работа – „завършване на ловностопанските
мероприятия през пролетта на 2023г., включващи засаждане на дивечовите
ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от
груб фураж“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността
„сезонен работник горското стопанство“, считано от 05.07.2023г.
Не се спори между страните, че са били в трудово правоотношение.
Сключени са два трудови договора на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ с един и
същ № и дата, № 4 от 20.04.2023г., с различна посочена „определената
работа“. Не може да се приеме, тезата на ответната страна в отговора на
исковата молба, че единия от трудовите договори е анулиран от работодателя.
Видно от представения Трудов договор № 4/20.04.2023г. /л. 41 по делото/ на
гърба на договора е отбелязано, че същия е „анулиран, поради издаване на нов
трудов договор със същия номер, конкретизиращ предмета и срока, съгласно
подаденото заявление от Ю. К.“, има подписи на няколко длъжностни лица, не
е посочена дата. В нормата на чл. 74 от КТ е регламентирано обявяването на
договор за недействителен. Трудовото правоотношение възниква с
подписването на договор от страните и действа до обявяването на договора за
недействителен по реда на чл. 74 от КТ или до прекратяването му от страните
по него - от работника или от работодателя на основанията посочени в КТ.
Съдът споделя изложените от ищцовата страна аргументи в тази връзка, че
трудовото правоотношение между страните не може да бъде прекъснато чрез
„анулиране“. Още повече, че няма доказателства ищеца да е бил запознат,
7
подписал въпросното „анулиране“. Липсват категорични доказателства, кой от
подписаните два трудови договори е действал, това не може да се установи и
Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ, с вх. № 21388233008457/20.04.2023г., издадена
от НАП, описана по-горе. В подкрепа на този извод са и данните от
длъжностна характеристика на ищеца, връчена на 20.04.2023г., с която са му
възложени функции и задължения кореспондиращи с описания предмет и по
първия и втория договор, в т.ч., но не само: участва при маркирането на
лесосечния фонд и СПМ; създава и поддържа специализирана фуражна база -
дивечови ниви, дивечови ливади, дивечови сечища ограждане на дивечови
ниви за добив на сочен фураж и др.; поддържа автомобилните пътища и
ловните пътеки на територията на стопанството и други.
В случаят се касае за безвиновно основание за уволнение.
Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен
като срочен или за неопределено време, а съгласно чл. 67, ал. 2 КТ договорът
се счита сключен за неопределено време, ако в него не е включена изрична
уговорка за срок. Срокът на действие на договора трябва да е точно определен
или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. При
неяснота за времетраенето на договора (в т. ч. непосочване на срок,
взаимоизключващи се уговорки или две или повече клаузи, въвеждащи
различен срок на действие), договорът следва да се счита сключен за
неопределено време на основание чл. 67, ал. 2 КТ поради липса на изрична
уговорка за срок. Когато договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2
КТ – до завършване на определена работа, то работата следва да е определена
по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка
неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата
изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради
което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.
4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо /Решение №
24 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2018 г., IV г. о., ГК/
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ договорът до завършване на
определена работа е вид срочен трудов договор. За да е налице валидно
сключен срочен трудов договор следва да е налице изрична уговорка между
страните в този смисъл (арг. чл. 67, ал. 2 КТ). В конкретния случай в
8
съдържанието на Трудовите договори № 4/20.04.2023г. са сключени при
неяснота относно срока на трудовото правоотношение. В трудовите договори
са включени две други различни основания – "до завършване на определена
работа" (чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ), а именно: „до завършване на ловностопанските
мероприятия през пролетта на 2023г. включващи почвоподготовка, засаждане
на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на
пролетната реколта от груб фураж“ и „до завършване на ловностопанските и
горскостопански мероприятия за 2023г. - почвоподготовка, маркиране на ЛФ
2024г., добив на сочен и груб фураж и др. съгласно длъжностна
характеристика“. В трудовите договори е налице неяснота досежно срока на
правоотношението, респ. „определената работа“ и предмета на работата, от
гледна точка на работника, която неяснота съобразно правилото на чл. 67, ал.
2 КТ води до извод, че трудовият договор се смята сключен за неопределено
време.
Предвид това, дори и да се приеме, че съобразно текстове на двата
трудови договора, сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, то договорите
следва да се считат сключени за неопределено време при условията и на чл.
68, ал. 5 КТ. Това е така, защото при липса на точна уговорка за времетраенето
на трудовия договор на основание чл. 67, ал. 2 КТ договорът следва да се
счита сключен за неопределен срок. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо по
отношение на трудов договор, сключен за неопределен срок, поради което
уволнението е извършено в нарушение на закона.
Дори обаче да се приеме, че между страните е налице срочен трудов
договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – "до завършване на определена
работа", то не е налице втората материално-правна предпоставка за законност
на уволнението, а именно - съответната работа, с оглед на която е сключен
трудовия договор, да е била довършена. Нуждата от съответната дейност е
продължила, поради което трудовият договор е прекратен преди да се е
сбъднало уговореното в него условие – завършване на определена работа, тъй
като в един от трудовите договори е предвидена и дейност за 2024г.
/маркиране на ЛФ 2024г./, а заповедта е издадена на 30.06.2023г.
Работодателят не установи в процеса на доказване, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца уговорената работа с
9
двата трудови договори е била завършена. От друга страна, при тази неяснота
относно срока на договорите, сключени между страните, без правно значение
е дали, дейността, която е била възложена на ищеца е продължила.
Поради тези правни съображения, съдът приема, че
незаконосъобразно работодателят на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е
прекратил процесното трудово правоотношение с атакуваната заповед, която
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно искането на ищеца за прогласяване недействителни
включените в Трудовите договори от 20.04.2023г., клаузи за срок за
определено време, съдът не следва да формира отделен диспозитив в
решението си, с което да обяви клаузи за срок за определено време в двата
трудови договора за недействителни. Съдът единствено може да констатира
тези възражения в мотивите си, но не следва да обявява същото за
недействително с нарочен диспозитив на съдебното си решение, тъй като
производството е образувано по предявените обективно съединени трудови
искове с правно основание чл. 357 от КТ, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
3 от КТ, т. е. трудови спорове за отмяна на уволнението, възстановяване на
предишната работа и иск за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225 от КТ, а не за обявяване на клаузи за недействителни по съществуващо
трудово правоотношение между страните.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо по отношение на трудов договор, сключен за
неопределен срок, поради което уволнението е извършено в нарушение на
закона.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се признае
уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № 6/30.06.2023 г. издадена
от и. д. Директор на ТП „ДЛС - Извора“ - гр. Девин като незаконосъобразна.
Щом уволнението е незаконосъобразно, за ищеца възниква субективно
преобразуващо право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
работа в ТП „ДЛС - Извора“ - гр. Девин на длъжност „сезонен работник
горско стопанство“.
Тези два иска /за отмяна на уволнението и възстановяване на
предишната работа/ са главни спрямо иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и от техния изход се обуславя и решението
10
по евентуалния иск /за обезщетение/. Налице са всички предпоставки за
уважаване на този иск, при който тежестта на доказване е върху ищеца -
уволнението е незаконосъобразно, вследствие това уволнение ищеца е останал
без работа, но законодателя е ограничил размера на вредата, подлежаща на
обезщетение - не повече от шест месеца, сиреч не повече от шест месечни
брутни работни заплати, където правнорелевантно е БТВ, получено през
календарният месец предхождащ възникване на основанието на плащане в
случая брутното трудово възнаграждение за длъжност „сезонен работник
горско стопанство“. Съгласно ССчЕ обезщетение за периода от 05.07.2023. до
05.01.2024г. - времето, през което ищеца е останал без работа поради
уволнение за шест месеца е 8421.60 лева. Ще следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца 8421.60 лева, представляваща обезщетение за шест месеца
за времето, през което ищеца е останал без работа, считано от прекратяване на
трудовото му правоотношение.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1640.00 лева –
разноски, от които 100.00 лева – депозит вещо лице и 1540.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Ще следва на основание чл. 81 от ГПК ответника да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата в общ
размер от 437.00 лева – държавни такси по чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /337.00 лева - 4 %
държавна такса върху присъденото обезщетение и по 50.00 лева за двата
неоценяеми иска/.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 6/30.06.2023 г.
издадена от и. д. Директор на ТП „ДЛС - Извора“, гр. Девин за незаконно и
ОТМЕНЯ Заповед № 6/30.06.2023 г. издадена от и. д. Директор на ТП „ДЛС
- Извора“, гр. Девин, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от
05.07.2023г. е прекратено трудовото правоотношение с Ю. С. К., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. М. № *, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
11
ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. С. К., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. М. № * на предишната му работа, на длъжността: „сезонен
работник горско стопанство“, с място на работа в ТП „Държавно ловно
стопанство „Извора“ - Девин, със седалище и адрес на управление: гр. Девин,
ул. Освобождение № 18, Булстат: *************.
ОСЪЖДА ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО -
ИЗВОРА“, гр. Девин, с ЕИК: *************, с адрес: гр. Девин, общ. Девин,
обл. Смолян, ул. Освобождение № 18, представлявана от инж. П. Л. – и. д.
директор ДА ЗАПЛАТИ на Ю. С. К., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. М. № * сумата от 8421.60 лева /осем хиляди четиристотин
двадесет и един лева и 60 ст./, представляваща обезщетение за шест месеца за
времето, през което ищеца е останал без работа, считано от 05.07.2023 г. до
05.01.2024 г., както и 1640.00 лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева / -
разноски.
ОСЪЖДА ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО -
ИЗВОРА“, гр. Девин, с ЕИК: *************, с адрес: гр. Девин, общ. Девин,
обл. Смолян, ул. Освобождение № 18, представлявана от инж. П. Л. – и. д.
директор ДА ЗАПЛАТИ сумата от 437.00 лева лева /четиристотин тридесет
и седем лева/ – държавни такси в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12