Р Е Ш Е Н И Е № 2057
30.05.2018 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, V брачен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ МИТЕВА
при участие
на секретаря Марина Кънева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1024 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета от
ГПК вр. чл 150 СК. Образувано
е по исковата молба, предявена от А.С.Ц. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Н.Я.
срещу С.Ц.Ц. за увеличаване от 80 лева до размер от
300 лева на присъдената с Решение по гр. д. №** г. на ** месечна издръжка
считано от датата на подаване на исковата молба до възникване на причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
С депозираната на 18.01.2018 г. пред РС Пловдив искова
молба –ищецът твърди, че е син на ответника от прекратения граждански брак на последния с Е.Н.Я.. След прекратяване на
брака упражняването на родителските права по отношение на ищеца били
предоставени на майката, като със съдебното решение бащата бил задължен да
заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева. Посочената издръжка била
определена преди * години. В този период нуждите на детето нараснали
многократно. Същият е у. в ** к. на ** ** Майката и бащата си поделяли
разходите по подготовка на детето за започване на училище, отделно от това
бащата закупувал спортни екипи, спортни обувки, 1 яке, но всички останали
разходи били поемани от майката. Посочва, че разходите за храна на детето в
училищния стол се равнявали на 40-50 лева месечно, отделно от това майката
давала по 4 лева за закуска и по 1 лев за джобни. За покриване на текущи нужди
от учебни пособия необходими били по 10-15 лева месечно. Посочените средства
заедно със средствата, необходими за разходи за облекло на детето формирали
необходима месечна издръжка в размер на 450-500 лева. Майката на детето
посочва, че реализира месечен нетен доход
в размер около 900 лева, извън който не разполага с други доходи. Твърди
се, че ответникът разполага със средства, които му дават възможност да заплаща
издръжка в размер на 300 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава иска до
размер 127,50 лева. Твърди, че не би могъл да заплаща издръжка в претендирания от майката размер. Посочва, че заплаща обща месечна
вноска по и. к. в размер * лева. За о. на ж., в което живее ответникът твърди,
че заплаща 400 лева месечно. Отделно от това същият следва да п. с. м., която е
в н.в.. Посочва, че той живее в гр. С., а детето и майка му в гр. П., от където
той го взема и връща за реализиране на личните контакти помежду им, като
транспортните разходи са в размер 200 лева месечно.
Искът
е допустим, родово и местно подсъден на настоящия съд, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото и установено от представеното удостоверение за
раждане е, че ответникът е баща на А.С.Ц. с ЕГН **********, роден на *** г.
Установява се, че с Решение №** г., постановено по гр. д. №** г. от С. районен
съд е определено бащата да заплаща на
детето месечна издръжка в размер на 80 лева.
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя
е присъдена в определен размер. Следователно, основателността на предявената
искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след
определяне на предходната издръжка, на трайни
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка
родител.
В разглеждания случай, от присъждането на определената
първоначално издръжка /** г./ до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство /16.05.2018 г./ е изминал период от повече от
* години, през който период са настъпили изменения както в нуждите на детето,
така и в икономическите условия в страната. В рамките на този период е
настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост,
посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето, а
с оглед промяната във възрастта му е настъпило съществено изменение в неговите
нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване. От
събраните чрез разпита на с. В.Й.Я. доказателства и по служебна преценка на
съда с оглед интересите на детето следва
да се приеме, че за осигуряване нуждите на детето от жилище, битови условия и
храна извън учебно време са необходими около 200 лева месечно, а предвид
възрастта му се налага честна смяна на облеклото, която генерира разходи от
около 50 лева месечно. При първоначалното определяне на издръжката детето е
било на * години, а към настоящия момент
е навършило * години и посещава у. в н. к. на о. /видно от представеното
удостоверение от ** и у. к. – л. 8 и 9/. Посещението на у. з. генерира разходи за
изхранване в размер общо на месец около 120 лева, формирани съгласно
показанията на с. В.Й.Я., от разходи за заплащане на обяд в размер на 10-11
лева седмично , за джобни пари в размер на 1 лев на ден и за закуска в размер
на 2-3 лева на ден. Отделно необходимо е заплащане на у.п. и к., извън
предоставяните б. у., разходите за които съдът определя на 20 лева средномесечно. Също така с израстването на детето и
развитие на неговите социални контакти се разширяват нуждите му от посещение на
различни мероприятия и развлечения, които генерират допълнителни разходи за
родителя. В тази връзка видно от показанията на с. Я. детето посещава рождени дни
на свои връстници, при които общо прието е
подаряването на подарък на стойност около 20-30 лева. Посещението на такива и
други подобни социални мероприятия като екскурзии, летни лагери и допълнителни
занимания, при възможност от страна на родителите, не следва да отказва на
детето, доколкото същите развиват техните социални контакти и спомагат за
успешното им интегриране в социалната среда. За такива събития съдът намира, че
следва да бъдат предвидени по около 80 лева месечно. Необходими са и средства
за лечение на епизодични заболявания, присъщи за децата, които следва да се
остойностяват на 10 лева месечно, тъй като все пак не се установява детето да е
всеки месец б., а това са епизодични прояви.
Изложеното мотивира съдът
да достигне до извод, че необходимите средства за подсигуряването на условия за
нормалното отглеждане и израстване на детето са в размер на 480 лева месечно,
от които 250 лева следва да бъдат поети от бащата, а останалата сума от
майката, която полага фактическите грижи за детето.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една
четвърт от размера на минималната работна заплата- или за 2018 г. се равнява на
127.50 лв. (1/4 от 510 лв.).
Издръжка в определения от съда размер 250 лева месечно
се явява посилна за ответника, който е т. в. и р. д.,
достатъчни за осигуряване както на собственото си съществуване, така и на
лицата, към които има задължения за издръжка. Видно от приобщените по делото
доказателства за доходите на ответника **/ и от отговорите на ответника по
поставените по реда на чл. 176 ГПК въпроси, последния получава нетно
възнаграждение в порядъка на ** лева и допълнително по **лева месечно за х. и **
лева годишно за д. Посочения доход е з. н. минималната работна заплата, поради
което съдът категорично не приема за основателно искането на ответника да се
определи издръжка в минималния уставен размер. Реализирания от ответника доход
е и н. у. размер на средната работна заплата за **., който за месец март 2018
година е ** лева по данни на **.
Не основателни са и възраженията на ответника за
невъзможност да заплаща издръжка, по-висока от минималната от 127,50 лева
месечно, тъй като имал лични разходи и задължения по к. п. с т. л. Не се
установяват наложителни лични разходи на ответника за опазване живота и
здравето му, извън обичайно необходимите за неговото физическо съществуване и
социална реализация. А. от о. д., к. з.,
д. н. п. н. о. м., но именно за
осигуряването на същото на ответника се изплащат ц. с., отделно от р. м. з. На
следващо място з. на ответника към т. л.,от една страна, не са от естество да
доведат до намаляване задължението за издръжка на детето, тъй като последното е
безусловно. От друга страна в конкретния случай от изявленията на ответника и
от показанията на доведения от него с. Е.С.Г.се
установява, че тези задължения са поети от ответника за обезпечаване на негови
лични удобства като д., о. и ф. о. чрез о. н. п. н. о. о. н. к. в с.** в
близост до **. Поради това и не би могло да се приеме, че личните интереси на
ответника от материално задоволяване следва да бъде поставени пред интересите
на детето чрез ощетяването на последното с определяне на по-нисък размер на
издръжката. Неоснователни са и възраженията на ответника, че посочените к. з.
са резултат от обогатяване на м. на и. с парични средства, тъй като при подялба
на имуществото на съпрузите при прекратяване на брака същите са уравнили
дяловете си и всеки е получил съответна на договореното помежду им част.
Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде уважена
за сумата 250 лева, а над нея до пълният й предявен размер от 300 лева следва
да бъде отхвърлена като неоснователна доколкото не се установяват конкретни
нужди на детето, които да налагат определянето на издръжка в този размер.
Относно
разноските
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 244,80 лева –по иска с правно основание чл. 150 СК.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе пропорционална част от сторените и претендирани от законния
представител на ищеца разноски по делото в размер 400 лева, а именно – 231,82
лева /изчислена при реално уважен размер на иска 170 лева от претендирано увеличение на издръжката от 220 лева/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение
№** г., постановено по гр. д. №** г. от С. районен съд месечна издръжка,
дължима от С.Ц.Ц. с ЕГН ********** в полза на детето А.С.Ц.
с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.Н.Я. с
ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 80
(осемдесет) лева на 250 ( двеста и петдесет) лева месечно, считано
от датата на входиране на исковата молба в съда – 18.01.2018
г. до възникване на причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК за
увеличаване на постановената с Решение №** г., постановено по гр. д. №** г. от
С. районен съд месечна издръжка, дължима от С.Ц.Ц. с
ЕГН ********** в полза на детето А.С.Ц. с ЕГН **********, за разликата над
уважения размер от 250 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева
месечно.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 244,80 лв (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотики), представляваща държавна такса върху присъденото
увеличение на дължимата в полза на детето издръжка.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц. с ЕГН ********** да заплати на Е.Н.Я. с ЕГН ********** сума в
размер 231,82 лв
(двеста тридесет и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
сторени от ищцовата страна разноски в рамките на
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от датата на
постановяването му – 30.05.2018 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Л.
Митева
Вярно с оригинала.
М.К.