Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 352
04.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен
състав,
на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 205 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Бургас
против Решение № 132/10.11.2020г. постановено по НАХД №340/2020г. на Районен
съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление № Б-61/14.08.2020г.,
издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Бургас, с което на Д. В.К.с ЕГН **********, в качеството на главен архитект на
община Царево, за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.64, ал.2, чл.75,
ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2,
предл.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложена „глоба“ в
размер на 1000 лв.
Съдебното решение
се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Касаторът не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на
наказателното постановление, включително мотивите за допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага подробни съображения, според които отговорността
на Калудов била правилно ангажирана. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване
на наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.
Ответникът по
касация – Д. В.К.не се явява в съдебно заседание. Представя писмен отговор на
касационната жалба, в който оспорва същата и иска първоинстанционното решение
да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на
оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд – Царево е отменил наказателно постановление №
Б-61/14.08.2020г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Бургас, с което на Д. В.К.с ЕГН **********, в качеството
на главен архитект на община Царево, за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ, вр. с
чл.64, ал.2, чл.75, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ, на основание
чл.232, ал.1, т.2, предл.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е
наложена „глоба“ в размер на 1000 лв. За да постанови решението си съдът е
приел, че в проведеното административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, но изводите на АНО за нарушаване на
разпоредбите на чл.64, ал.2 от ЗУТ, чл.75, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ЗР
на ЗУТ от главния архитект на община Царево при одобряването и съгласуването на
инвестиционните проекти, въз основа на които било издадено разрешение за строеж
№ 41/30.04.2020 г. били неправилни и необосновани и не кореспондирали с
установената фактическа обстановка.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията, изложени
в касационната жалба, преповтарят мотивите на наказателното постановление. Тези
възражения са неоснователни.
Решението на
районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
В обстоятелствената
част на НП е посочено, че въз основа на одобрени
инвестиционни проекти било издадено РС № 41/30.04.2020г. за строеж: „Вилна
сграда със сградни ВиК мрежи“ – първи етап, находящ се в УПИ XXI, кв.1, ПИ с
идентификатор 66528.1.271 по КККР на с.Синеморец, м.Поляните, община Царево,
област Бургас със ЗП 171,60 кв.м. и РЗП 171,60 кв.м. на името на П.Р. Т.и Д. М.
Д.-Т., без: 1. да е осигурена
достъпност до имот XXI, кв.1, с.Синеморец, м.Поляните, община Царево, област
Бургас; 2. без наличие на
урегулиране на улица; 3. без влязъл
в сила ПУР и 4. без транспортна
схема. АНО посочил, че като не извършил проверка на съответствието на
инвестиционните проекти с предвижданията на ПУП-ПР, ПУР, главният архитект на
община Царево е съгласувал и одобрил същите, с което е допуснал строителство на
вилна сграда, до която в действителност нямало достъп, в нарушение на чл.64,
ал.2 от ЗУТ, чл.75, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ЗР от ЗУТ.
Административно-наказателната разпоредба на чл.232, ал.1,
т.2 от ЗУТ предвижда отговорност за длъжностно лице, което съгласува, одобри
или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове.
По делото е безспорно, че К. е гл.архитект на Община
Царево, следователно е субект на административно-наказателната отговорност по чл.232,
ал.1, т.2 от ЗУТ. Съгласно §5 от ДР на ЗУТ "Строителни книжа"
са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване на строежа. В
този смисъл инвестиционният проект е част от посочените „строителни книжа“. Следващ елемент от състава на нарушението е
да се установи, че одобряването е в нарушение на ЗУТ, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове. В тази част административно-наказателната
разпоредба следва да бъде попълнена с конкретното нарушено правило. В
изпълнение на това задължение, наказващият орган е посочил разпоредба на
чл.145, ал.2 от ЗУТ, която вменява на главния архитект при съгласуването на
инвестиционните проекти да провери съответствието им с предвижданията на
подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели.
По
делото безспорно е установено, че със заповед № РД-01-424/19.06.2008
г. (л.58 от АНД № 340/2020г. на РС – Царево),
издадена от кмета на община Царево, бил одобрен ПУП-ПРЗ, според който от ПИ
001213 били обособени УПИ VIII-213 и УПИ IX и бил одобрен
план за улична регулация покрай ПИ 001213. Със заповед № РД-01-713/10.11.2016
г. (л.64 от АНД № 340/2020г. на РС – Царево) било одобрено
изменение на ПУП-ПРЗ, с който УПИ VIII-213 се разделя
на четири УПИ-та. Обособени били УПИ VIII (идентификатор
66528.1.269), УПИ XX (идентификатор 66528.1.270),
УПИ XXI (идентификатор
66528.1.271) и УПИ XXII
(идентификатор
66528.1.272) и била обособена тупик-улица за новите имоти. Видно от акта за
удостоверяване от 24.11.2016 г. (л.8 от АНД № 340/2020г. на РС – Царево) в законовоустановения срок не постъпили възражения,
поради което следва да се приеме, че планът е влязъл в сила. При тези данни се
налага извод, че противно на изводите на административния орган, е налице
влязъл в сила ПУП и обслужващата събирателна улица, към която има излаз
тупиковата улица, е включена в регулацията с този план. Предвижданията на посочения
ПУП-ПРЗ, включват тупик-улица, която достига до обслужваща събирателна улица и
осигурява достъп до новообразуваните имоти. В този смисъл напълно необосновани
са изводите на проверяващите за несъответствие на инвестиционния проект с плана.
В допълнение следва да се отбележи разпоредбата на
чл.110, ал.1 от ЗУТ, която указва какви могат да бъдат подробните устройствени планове, съответно касателно улиците т.1 план за регулация и застрояване -
ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване), а
според в т.2 план за регулация - ПР
(план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът
за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация
само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост). В този
смисъл урегулирането на улиците и лицето към улица на поземлен имот се предвижда
с ПУП, а самата улична регулация може да се предвижда и с ПУР (план за
регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната
собственост), ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на
застрояване) и ПУП-ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим
на застрояване). В настоящия случай предвижданията за улици са с ПУП-ПРЗ. Последващото им изграждане и
наличието на строителни книжа за улицата, която ще
обслужва имота не са предвидени като условия за съгласуването на инвестиционния
проект, както и не са посочени правила за поведение, които го регламентират, за
да се установи, че са нарушени.
В правната квалификация на деянието са посочени още две
разпоредби.
Чл.64, ал.2 от ЗУТ, според който елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с
устройствени планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени
планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура.
Чл.75, ал.1 от ЗУТ, съгласно който елементите на транспортната техническа инфраструктура се
изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени
планове, обвързано със структурата на територията.
Посочените
разпоредби са неотносими към разглеждания спор, тъй като касаят изисквания към
ОУП и ПУП, а настоящия спор е нарушение, свързано със съгласуване на
инвестиционен проект при влязъл в сила ПУП-ПРЗ.
По изложените
съображения обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
от обективна страна не се установи несъответствие на съгласувания инвестиционен
проект с влезлия в сила ПУП-ПРЗ за територията и в този смисъл не е осъществен
състава на нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ от гл. архитект.
Решението на Районен
съд – Царево като валидно, допустимо и правилно, при липса на отменителни
касационни основания следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд Бургас, ХІХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/10.11.2020г. постановено по НАХД № 340/2020г. на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.