Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
178
15.01.2017г. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХХ-ти граждански състав
На тридесети ноември 2016
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ
БОГДАНОВА
при участието
на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №15730 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е образувано по обективно съдединени искове -главни по
реда на чл.422 ал.1 от ГПК от „ОТП Факторинг България“ЕАД ЕИК202317122 против Т.П.П.
ЕГН********** с адрес *** с правно осн.
чл.79 ал.1 вр чл.99 от ЗЗД вр.430 ал.1 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД и евентуални
с правно осн. чл.79 ал.1 вр чл.99 от ЗЗД вр.430 ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за
кредит за текущо потре бление и поръчителство,сключен на 08.01.2008г.
Банка „ДСК“ЕАД предоставила на кредитополучателя Х. Т. С. потреби телски кредит
в размер на 10 000 лв. срещу задължението на последния да го върне при
условията уговорени в договора.Твърди, че вземанията на банката по договора за
кредит били обезпечени с поръчителството на ответника Т.П. съгласно сключен
помежду им на 08.01.2008г. договор. На 11.11.2009г било подписано допълнително споразумение меж
ду банката, кредитополучателя и поръчителя за промяна условията по до говора, в
това число и крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че поради неплащане
на дължимите месечни погасителни вноски, последната с падеж,настъпил на
30.05.2011г. целият остатък от кредита станал пред срочно изискуем на осн
чл.19.2 от ОУ,за което длъжниците били уведо мени с връчване на заповедта за
незабавно изпълнение от ЧСИ евентуално –на препис от исковата молба и
приложенията по настоящото дело. Твърди, чена 16.11.2011г. банката се снабдила
със Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр. д. №20372/ 2011 по описа на ПРС при условията на солидарност срещу кредито
получателя и поръчи теля за сумите както следва 10 790 лева - главница но кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15. 11.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 2 206,14 лева - лихва за периода от 28.01.2011 г. до
15.11.2011 г. включително; както и напра вените по частното гражданско дело
съдебно-деловодни разноски срещу която
ответникът възразил.По жалба на ответника с определение на ПОС по в. ч
гр. д.№3223/2015 било отменено разпореждането,с което било допуснато
незабавното изпълнение на заповедта спрямо ответника П., а изпълнителният лист
спрямо него бил обезсилен.Твърди се в исковата молба, че с договор за цесия
сключен на 12.07.2012г. ищецът придобил вземанията на банката спрямо
солидарните длъжници ведно с всички при вилегии, обезпечения и други
принадлежности,за което длъжниците били уведомени от ищеца в качеството му на
пълномощник на цедента. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение,с
което да признае за установено спрямо ответника,че същият дължи на ищеца
гореописаните суми предмет на издадената по ч. гр. д. №20372/2011 по описа на
ПРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 15.11.2011 г. до изплащане на взема нето;При
условията на евентуалност в случай, че бъдат отхвърлени така предявените установителни искове моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 10 790 лева /съгл уточнявв
молба на л.52 от делото/- просрочена главница,ведно със законната лихва върху
нея, считано от 26.11. 2015 г. до
окончателното й заплащане.Претендира разноски.
Ответникът оспорва така предявените
искове.Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца с
твърдения,че заповедта за изпълнение не съдържа изявление за обявяване
предсрочната изискуе мост на вземанията на кредитора. Счита, че предсрочната
изискуемост е настъпила едва на 13.01.2016г,когато е уведомен с връчване на
препис от исковата молба.Независимо от това счита, че това последващо уведомя
ване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията по договора.Счита, че ищецът не е придобил
изискуемо вземане,тъй като към датата на подписване на дого вора за цесия
вземанията по договора за кредит не са били изискуеми, следователно не са били
дължими.Счита, че задължението възникнало по
договора за кредит е новирано с последващите споразумения от 11.11.
2009г, от 02.11.2010 и спогодба от 28.05.2013г при което даденото обезпечение
под формата на поръчителство е отпаднало по аргумент от чл.107 ал.1 изр. 2 от ЗЗД,доколкото спогодбата не била подписана от поръчителя П..При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме искът за основателен се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност. Счита ч(е не дължи исковите суми,
тъй като вземането на ищеца към ответника поръчител се е погасило поради
бездействие на кредитора в определения от чл. 147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен
срок.По изложените съображения настоява за отхвърляне нан исковете.Претендира
разноски
Съдът,като взе предвид събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта:По приложеното
ч.гр.д.№20372/2011 по описа на РС гр.Пловдив, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е
издадена заповед за изпъл нение на парично задължение възоснова на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист при условията на солидарност против кредитополу чателя Х. С. и поръчителя Т.П. за сумите, предмет на настоящия иск,срещу
която е възразил единствено ответникът поръчител.
По жалба на П.
с определение постановено по в. ч. гр. д.№3223/ 2015 по описа на ПОС е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения в полза на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД изпълни телен лист по отношение на ответника.
Настоящият
установителен иск е предявен от ищцовото дружество в качеството му на частен
правоприемник на заявителя в заповедното производство- Банка ДСК ЕАД на
основание сключен помежду им на 12.07. 2012г.договор за цесия. Правото на иск
на цесионера е упражнено в съответствие с приетото в т.10 от ТР№4/2013 от
18.06.2014 на ОСГТК на ВКС разрешение относно легитимацията на цесионера да
предяви иск по чл.422 от ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца по
така предявения иск за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока
по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.
По същество:С определение от 21.03.2015г
с.з. е прието за безспорно между страните наличието на сключен на 08.01.2008г
договор за кредит за текущо потребление по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е
отпуснала на Х. С. кредит в размер на 10 000 лв срещу задължението на
последнея да го погаси за 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване на
месечни вноски съгласно погасителен план,неразделна част от договора. Не е
спорно също така, че кредитът е обезпечен с
поръчителство на ответника,който се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополу чателя при неизпълнение на
задълженията му по договора./чл.11.1 от договора/.С допълнителни споразумения
към договора за кредит сключени между кредитора кредитополучателя и поръчителя
съответно на 11.11. 2009г. и на
02.11.2010г. страните са
предоговорили рамките на общия раз мер по стария дълг, изменили са размера на отделните вноски, съобра зявайки
вече платеното по него, падежната дата на плащане е променена,както и срокът на
договора.Доводите на ответника, че задълже нието възникнало по договора за кредит е новирано с последващите
споразумения от 11.11. 2009г,от 02.11.2010г. при което даденото обезпе чение
под формата на поръ чителство е отпаднало по аргумент от чл.107 ал.1 изр. 2 от ЗЗД съдът не възприема,доколкото сключените между страните договори с оглед
клаузите им не съставляват договори за новация,доколкото не е налице неговите
елементи.Съгласно задължителната практика на ВКС, обекти вирана в реше ние №
130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., решение №
138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/ 2012 г.на ВКС, ТК, ІІ отделение, решение№210
от 22.12.2014 постановено по тд.№4090/2013 на ВКСТК,Іт.о. разсроченото
задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като обективна новация и погасяване на
съществуващо предходно задължение.Посочено е също така,че способите за
преструктури ране на едно парично задължение,включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по
смисъла на чл. 107 ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране,
включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява;
валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет;
намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията
предполага още и нов елемент в състава на обли гационното отношение, като
разликата между новото и старото правоотно шение трябва да засяга някои от
съществените му елементи,
като при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното
задължение - длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново
основание, в замяна на старото по договора. Когато обаче страните по договора в
рамките на общия размер по стария дълг са из менили само размера на отделните
вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за
плащане,какво в конкретния случай касационният съдт приема че не е налице
новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в
предмета, нито в основанието.Според дадените разяснения в задължителната практика
способите за престуктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването му
за облекчаване на съществуващия дълг, при приспадане на вече платени задължения
по договора, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за под
новяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е
изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
Няма спор също така, а и видно от
представения договор за покупко-продажба на вземания,сключен на 12.07.212г
Банка ДСК ЕАД е продала на ищцовото дружество вземанията си по предоставени
потребителски кре дити,които са просрочени в това число и този на
кредитополучателя Скачков видно от Приложението към договора /л.50 от делото/
срещу уговорена в договора продажна цена. По смисъла на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от
деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. Няма обаче пречка това
уведомя ване да се направи и от новия кредитор, ако същият е изрично овластен
за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, а от съдър
жанието на представеното пълномощно /л.51 от делото/ е видно, че ищецът е упълномощен от банката във връзка с поетото по
договора задължение да съобщи за прехвърляне на вземането на длъжника, като е
налице и изрично потвърждаване на извършената цесия от банката./писмо на л.52
от делото/. Ответникът е уведомен от ищеца за извършената цесия с уведомително
писмо /л.53 от делото/, връчено срещу подпис на с. му на 04.08.2012 /известие за доставяне на л.55 от
делото/,обстоятелство, което не е оспорено от ответника.С това съдът приема,че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
Ищецът счита че поради неплащане
на дължимата месечна вноска с падеж
30.05.2011г е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл.19.2 от Общите условия,неразделна част
от договора, съг ласно които при забава плащането на главница и /или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.Това свое право
кредиторът твърди да е упражнил с връчване на заповедта за незабавно изпълнение
от ЧСИ , евентуално с връчване на препис от исковата молба и проложенията на
ответника.
Спорът е в това
дали предсрочната изискуемост е настъпила и има ли тя действие по отношение на
ответника, който оспорва да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост преди връчване на препис от исковата молба и приложенията на
13.01.2016г
Според разрешението
дадено в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014г по т.д. № 4/2013г в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си, без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Следователно освен обективния факт на
неплащането ищецът, за да докаже, че вземането му е възникнало на предявеното
основание и е изискуемо в заявения размер, следва да установи и субективния
елемент, че е упражнил правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно
изискуем, като това право той следва да е упражнил преди подаване на
заявлението.
От заключението
на приетата по делото ССЕ се установява, че последното плащане по договора за
кредит е на 28.04.2011г на която дата е била погасена само част от лихвата и от посочената дата до датата ва сключване
на договора за цесия на 12.07.2012г други плащания от длъж ника не са
постъпвали.
Не се установи
обаче банката кредитор да е упражнила правото си да обяви остатъка от кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълне ние по чл.417 от ГПК на 15.11.2001г..
Връчването на издадената заповед за изпълнение на поръчителя и на длъжника от ЧСИ ведно с поканите за
доброволно изпълнение / л.33-35 от ч гр д.20372/ не би могло да се
счита за уведомяване от кредитора за обяве ната
предсрочна изискуемост,както твърди ищецът. От една страна, воле изявление
на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е
обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но
същото не е било удостоверено съгласно чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на
заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомле нието
на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й.
Не би могло да се приеме,
че моментът на предсрочната изискуемост е настъпил и с получаването на препис на исковата
молба от ответника по настоящия иск,доколкото в
тази хипотеза ще следва да се установява съще ствуването на вземане,
което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на
предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на
исковата молба..
Предвид на обусловеността
на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед
за изпълнение за вземане предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счи та кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към
този момент, но про меня основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта
на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че
искът за съществуване на вземането е неоснователен. В обоб щение не са налице ликвидни и
изискуеми вземания-главно и акцесорни в полза на ищеца по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
При това
положение исковите претенции –главна и акцесорна са неосонавтелни и следва да се отхвърлят.
След като установителният
иск по чл.422,
ал.1 ГПК е неосновате лен, съдът следва да се
произнесе по предявения при условията на евен туалност осъдителен иск за сумата от 10 790 лева
В т.11б от ТР N
4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС се приема, че е
допустимо с установителния иск по чл.
422, ал.1 ГПК да се съедини при условията на евентуалност
осъдителен иск. В този сми съл е и решение № 139 от 05.11.2014
г. по т.д. № 57/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което е прието, че
"решението за отхвърляне на установител ния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от
кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост,
не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да се
упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.
422, ал. 1 ГПК".
Както се посочи по- горе съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г.
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
По делото е установен фактът, че кредитополучателят
е в забава по отношение на задължението за плащане на месечните погасителни
вноски с падеж на 28.04.2011г. и след
това т. е. налице е обективната пред поставка
по
чл.19 ал.2 от ОУ за настъпване на предсрочната изискуемост
- наличие на просрочено задължение за повече от 90
дни.
По- горе се изложиха мотиви защо
съдът приема че връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника кредитополучател и поръ чителя
не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна
изискуемост,които съдът счита за ненужно да
повтаря.
На следващо място с връчването на
препис от исковата молба и от доказателствата към нея единствено на
ответника- поръчител не би могло да се приеме,че е упражнено правото на
кредитора да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. Това е така, тъй като препис от исковата молба и
приложенията не са връчвани на
длъжника-кредитополучател, на когото също следва да се обяви предсрочната
изискуемост на кредита,съгласно дадените по-горе разяснения.Кредитополучателят не е страна по настоя щото дело,тъй като не е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение и по отношение на него заповедта е влязла в сила. При това положение
не би могло да се приеме,че моментът на предсрочната изискуемост по договора е настъпил
с получаването на препис на исковата молба само от поръчителя,доколкото няма данни
длъжникът кредитополучател да е уведомен по накакъв начин за обявената
предсрочна изискуемост..
Следователно не се установи банката
кредитор,да е упражнила правото да направат
кредита предсрочно изискуем и да е
обявила на длъжника кредитополучател предсрочната му изискуемост
При това положение изискуемостта на вземанията на ищеца
в размер на 10790лв. не е настъпила,поради което
и тази искова претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход
на спора на осн чл.78ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2000 лв разноски за зап лащане на адв възнаграждение
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
По изложените
мотиви Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОТП Факторинг България“ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Княз Александър
Дондуков“№19 ет.2 в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД по
договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 12.07.2012г. искове за
признаване за установено, че Т.П.П. ЕГН********** с адрес *** му дъл жи
следните суми, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по частно гр. дело №20372 /2011 г. на ПРС: 10 790 лева – просрочена главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление и поръчителство сключен на
08.01.2008г ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2 206,14 лева -
лихва за периода от 28.01.2011
г. до 15.11.2011 г. вкл.,както и иска за осъждане на Т.П.П. ЕГН ********** с адрес *** да му
заплати сумата
от 10 790 лева- просрочена главница по
договор за кредит за текущо потребление и поръчителство сключен на 08.01.2008г,
прехвърлена му с договор за покупко-продажба на вземания, сключен на
12.07.2012г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2015 г. до
окон чателното й заплащане
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД ЕИК202317122 със седали ще и
адрес на управление гр.София бул.“Княз Александър Дон дуков“№19 ет.2 да заплати на
Т.П.П. ЕГН********** с адрес *** сумата от 2000 лв – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ З.Б.
Вярно с
оригинала.
КК