№ 399
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000501059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 1487 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7439/2023 г.
на Софийски градски съд, ГО I-18 състав, е отхвърлен предявеният от
„ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД против Прокуратурата на Република България иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 79 243 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – лишаване от ползването
на иззетия от ищцовото дружество л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама №
JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, за периода от 16.11.2017 г. до
06.01.2022 г., поради неоснователното му задържане като веществено
доказателство по ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ЛИЗИНГ
ФИНАНС“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени
процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че част от мотивите на
съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че съдът не е
съобразил и специфичните функции на Прокуратурата на РБ по ръководство и
надзор на досъдебното производство. Поддържа, че мотивите на съда са
1
непълни и постановени при неправилна преценка на доказателствата и закона.
Счита предявеният иск за доказан по основание и размер. Моли въззивният
съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, да постанови решение, с
което да отмени обжалваното и да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България
оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания отговор.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от „ЛИЗИНГ
ФИНАНС“ ЕАД против Прокуратурата на Република България за заплащане
сумата от 79 243 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– лишаване от ползването на иззетия от ищеца л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама
№ JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, за периода от 16.11.2017 г. (датата на
изземването) до 06.01.2022 г. (датата на връщането), който бил иззет като
веществено доказателство по ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009
г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
От фактическа страна не се спори, а и от събраните по делото
доказателствени средства се установява, че процесният л.а. „Toyota Land
Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ******** е бил задържан на
13.08.2008 г. от служители на Национална служба полиция - МВР София
поради интервенция върху рамата. Образувано е ДП № 295/2009 г. на СДВР,
пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК срещу
неизвестен извършител за това, че в нарушение на установения за това ред е
заличил и подправил идентификационен номер на МПС „Toyota Land
Cruiser“ с ДКН ********. Наказателното производство е спряно с
Постановление на СРП от 30.09.2009 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК
поради неустановяване на извършителя. В рамките на това производство
процесният автомобил е иззет и приобщен като веществено доказателство и
върнат на ищеца с Постановление от 30.01.2017 г. на прокурор при СРП.
Видно от справка в ТР, приета и неоспорена като писмено доказателство пред
първа инстанция, ищецът „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД, с предишно
наименование „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е търговско дружество,
чиято основна търговска дейност е свързана с предоставяне на автомобили
под наем. Ищецът предприел действия по регистрация на процесния
автомобил, при което на 16.11.2017 г. в КАТ-СДВР автомобилът бил отново
задържан като веществено доказателство заради същата интервенция върху
рамата. Задържането на процесния лек автомобил било докладвано по старото
2
досъдебно производство № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на
СРП и то било възобновено, с цел установяване виновното лице, извършило
интервенцията върху рамата. С Постановление на СРП № 5404/2009 г. от
28.01.2019 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 295/2009 г. по описа на СДВР, поради изтичане давностния
срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за възбуждане наказателно преследване спрямо
конкретно лице за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК.
Въпреки прекратяване наказателното производство процесният лек автомобил
не бил върнат на ищеца, тъй като съгласно чл. 113 НПК моторното превозно
средство следва да бъде пазено до решаване въпроса за собствеността му.
Видно от представените пред СГС постановления на прокурор от СРП от
25.04.2018 г. и 11.09.2018 г., и двете потвърдени по реда на инстанционния
прокурорски контрол, прокуратурата е отказала да върне на ищеца иззетия
като веществено доказателство по наказателното производство автомобил. С
Определение № 1729/25.11.2021 г., постановено по ч.н.д. № 5993/2021 г. на
Софийски районен съд, НО, 93 състав, съдът на основание чл. 111, ал. 3 НПК е
уважил молбата на „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД за връщане на иззетия лек
автомобил, а фактическото му получаване от ищеца е станало на 06.01.2022 г.,
видно от приетата и неоспорена като писмено доказателство пред първа
инстанция разписка от 06.01.2022 г. от СДВР за предаване на л.а. във
фактическата власт на ищеца. Установява се, че за периода, твърдян от ищеца
и за който претендира обезщетение за имуществени вреди – от 16.11.2017 г. до
06.01.2022 г., процесният лек автомобил „Toyota Land Cruiser“ е бил задържан
от Прокуратурата като веществено доказателство по наказателното
производство.
По делото са приети като доказателства 4 броя запитвания от трети лица
до ищеца от 20.08.2018 г., 7.02.2019 г., 20.12.2019 г. и последното без дата, с
които се изразява интерес от дългосрочен наем на автомобил с
характеристиките на процесното МПС.
Съгласно заключението на Съдебно автотехническата експертиза,
прието и неоспорено пред първа инстанция, общият размер от месечните
наеми на автомобил като процесния за периода от 16.11.2017 г. до 06.01.2022 г.
възлиза на стойност 79 243 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявеният иск за основателен и доказан. Изложените фактически
твърдения и основаният въз основа на тях петитум сочат на състава на
непозволено увреждане, но не покриват нито една от специалните хипотези на
Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ). Поради това, за
причинените вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица извън случаите на този закон, държавата ще следва да
отговаря на общо основание, каквото е това на чл. 7 от Конституцията на
Република България във връзка с чл. 49 ЗЗД, уреждащ основната хипотеза на
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за вредите,
3
произлезли при или по повод извършването на възложената от него работа.
В конкретния случай вредата е причинена чрез изземване от ищцовото
дружество на л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН
******** като веществено доказателство, съчетано с бездействието по
неговото връщане. Тъй като отнемането на процесния автомобил е извършено
в досъдебната фаза на наказателния процес, който се ръководи и контролира
от прокуратурата, то тя следва да отговаря за всички вреди от това.
Прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали
въпроси, включително тези относно доказателствата. Събирането им е
подчинено изцяло на преценката на прокурора, тъй като той е субектът, който
ще доказва обвинението пред съда. Прокурорът, освен че ръководи
досъдебното производство, в съдебната фаза е представител на обвинението.
Той е единственият орган на досъдебното производство, който може да иска
разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са
съпроводени с посегателство над правата и законните интереси нa гражданите
(претърсване, изземване, освидетелстване, задържане и изземване на
кореспонденция). Уредбата е продиктувана от разбирането, че ако прокурорът
прецени, че съответното действие не го ползва при доказването на
обвинението и разкриването на обективната истина, той не би сезирал съда
със съответното искане. Когато се изземва и задържа вещ като веществено
доказателство в досъдебното производство, същата подлежи на връщане на
правоимащото лице след приключването на цялото наказателно производство.
Съгласно чл. 109, ал. 1 НПК веществени доказателства са „предметите,
които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, върху които има следи от престъплението или са били
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.“ От цитираната
дефиниция следва, че във всички случаи вещите, иззети като веществено
доказателство, следва да са свързани с престъплението, предмет на
образуваното наказателно производство. Предвиденият в чл. 111, ал. 1 НПК
принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство. В случая, с Постановление на СРП №
5404/2009 г. от 28.01.2019 г. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 295/2009 г. по описа на СДВР, поради изтичане
давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за възбуждане наказателно
преследване спрямо конкретно лице за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК.
Със същото постановление прокуратурата отказва да върне процесния л.а.
„Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, на
ищеца, твърдейки на основание чл. 113 НПК, че е налице спор за собственост
върху процесния автомобил. Същият бива окончателно предаден във
фактическата власт на ищеца едва на 06.01.2022 г., след като с Определение
№ 1729/25.11.2021 г., постановено по ч.н.д. № 5993/2021 г. на Софийски
районен съд, НО, 93 състав, съдът на основание чл. 111, ал. 3 НПК е уважил
молбата на ищеца „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД за връщане на иззетия лек
4
автомобил, като в мотивите си е посочил, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 113 НПК, а именно: отправяне претенция за собственост от
друго лице по делото или образувано гражданско дело с такъв предмет,
изрично изведени в Тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. по тълк. д.
№ 2/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСНК. Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Неоснователно е възражението, че след като в процесуалния закон
съществува абстрактна възможност за изземване на веществени доказателства
и за тяхното задържане, докато трае процесът, то тези действия следва да се
считат поначало за правомерни. Наказателното производство, в рамките на
което е иззет процесният л.а., е приключило с постановление, с което е
прекратено досъдебното производство поради изтичане на давност. Органите
на досъдебното производство (прокурор и разследващи органи) са длъжни да
съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на
наказателното производство, а когато досъдебното производство е
прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява
престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което
са иззети. В тези случаи всички имуществени вреди, които са били
причинени при изземване или задържане на вещта подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД, с оглед невъзможността да се върне
вещта и ползва от нейния собственик. В този смисъл е константната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение №
76/16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2926/2016 г., IV г. о., ГК.
За да може да се произнесе по искането, с което е сезиран, настоящият
въззивен състав следва преюдициално да разгледа въпроса за приложимостта
на разпоредбата на чл. 113 НПК. Предвиденият в чл. 111, ал.1 НПК принцип е,
че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство, но ал. 2 предвижда, че когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети,
преди да завърши наказателното производство. „Правоимащ“ е не само
нейният собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права,
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или
облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем,
залог и т.н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане
собственик/. Предписанието, залегнало в чл. 111, ал. 2, НПК повелява да се
възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на
вещта от съответния правоимащ. По аргумент от цитираната норма, отказ на
прокурора за връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение
на разкриването на обективната истина и ако същите са предмет на
административно нарушение. Постановлението, с което се отказва връщане на
веществени доказателства, подлежи на съдебен контрол от наказателния съд
съгласно чл. 111, ал. 3 НПК. Нормата на чл. 113 НПК предвижда възможност
5
за отказ за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за
право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор
подлежи на разглеждане по реда на ГПК. В този случай веществените
доказателства се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила /ТР
№ 2/2014 г. по т.д. № 2/2014 г., ВКС, ОСНК/. Граматическото тълкуване на
посочената разпоредба, налага извод, че спорът, който визира чл. 113 НПК за
правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва да е
възникнал след образуване на наказателното производство. При прекратяване
на производството поради това, че деянието не е извършено или че не
съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите следва да се
върнат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или
притежаването им е забранено от закона. /Решение по гр.д. № 3053/2014 г.,
гр.д. № 2957/ 2017 г., гр.д. № 501/2019 г., всички на ІІІ г.о., ВКС; Решение №
70 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 2401 / 2020 г. на IV г. о., ВКС/. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на
Върховен касационен съд, ОСНК, което дава отговор на констатираното
противоречие в съдебната практика кога по смисъла на чл. 113 НПК възниква
подлежащ на разглеждане по реда на Гражданския процесуалeн кодекс /ГПК/
спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, за да се
откаже връщането на тези предмети и те да се пазят до влизането в сила
решението на гражданския съд, се извеждат две алтернативни предпоставки:
или да е налице висящо производство пред граждански съд относно
собствеността на вещта, за да се приеме, че е налице спор за право и да се
приложи разпоредбата на чл. 113 от НПК, или да са налице претенции на две
или повече лица пред прокурора по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК за връщането
на вещта, за да се приложи разпоредбата. В случая по делото нито една от
двете предпоставки не е налице, поради което настоящият въззивен състав
приема, че Прокуратурата неправилно е приложила чл. 113 НПК и на
основание него неправомерно е отказала връщането на процесния
автомобил на ищеца при прекратяване наказателното производство с
Постановление от 28.01.2019 г. За времето от прекратяването на
наказателното производство до връщането на процесното МПС на ицеща той
не е могъл да се ползва от него. Вредата от посоченото лишаване от
възможността да се ползва от процесния автомобил е съизмерима със средния
месечен наем за периода на лишаването от ползването на лекия автомобил,
който неминуемо би получил, ако за същия период от време процесният
автомобил бе отдаден под наем, тъй като ищецът „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД е
търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, но и на основание чл. 1, т. 15 ТЗ,
търговската му дейност е свързана с отдаване под наем и на лизинг на
автомобили със спекулативна цел. Други, по-големи вреди в случая не се
твърдят, а не се и доказват. Така установените, обаче, подлежат на
репарация.
Досежно възражението на Прокуратурата, което е направено пред първа
инстанция и останало недокрай анализирано, константна е практиката на
6
съдилищата, която се споделя и от настоящия състав, че обезщетение за
увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство
веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите,
от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на
крайния акт на приключване на наказателното производство. Едва от
този момент задължението е станало изискуемо и съобразно чл. 114, ал. 1 от
33Д едва този момент се счита за начало на погасителната давност. В случая
началният момент, от който се дължи връщане на иззетия като веществено
доказателство в наказателното производство лек автомобил, е датата на
постановлението, с което се прекратява наказателното производство –
28.01.2019 г. Следователно за периода от 28.01.2019 г. до връщането на
процесното МПС с Протокол на СДВР – 06.01.2022 г. ищецът не е могъл да се
ползва от него и вредата от посоченото лишаване от възможността да се
ползва от процесния автомобил за този период е съизмерима със средния
месечен наем, който съгласно приетата и неоспорена в първоинстанционното
производство САТЕ възлиза на сумата от 55 747 лв. До този размер искът
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния предявен
размер от 79 243 лв. или за сумата от 23 496 лв., отхвърлен като
неоснователен.
До момента на подаване на исковата молба на 28.06.2023 г.
петгодишната погасителна давност не е изтекла. С оглед на изложеното и
възражението за изтекла погасителна давност на ответника се явява
неоснователно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззивника-ищец следва да бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски, представляващи платена държавна такса, която възлиза
1 113.63 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1487 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. №
7439/2023 г. на Софийски градски съд, ГО I-18 състав, с което е отхвърлен
предявеният от „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
55 747 лв. ведно със законната лихва, считано от предявяване на исквата
молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – лишаване от ползването на иззетия от
ищцовото дружество л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054,
с ДКН ********, за периода от за периода от 28.01.2019 г. до 06.01.2022 г.,
7
поради неоснователното му задържане като веществено доказателство по ДП
№ 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр, София, район Лозенец,
бул. „Черни връх“ № 53, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 55 747
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – лишаване от
ползването на иззетия от ищцовото дружество л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама
№ JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, за периода от 28.01.2019 г. до
06.01.2022 г., поради неоснователното му задържане като веществено
доказателство по ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1487 от 14.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 7439/2023 г. на Софийски градски съд, ГО I-18 състав В ЧАСТТТА, с
която искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 55 747 лв. до
пълния предявен размер от 79 243 лв. и за периода от 16.11.2017 г. до
16.12.2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да плати на „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр, София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 53, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 113.63 лева,
представляваща направени разноски по делото пред въззивна инстанция
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8