№ 215
гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245200600696 по описа за 2024 година
С присъда №26 от 04.07.2024г. постановена по НОХД № 304/_2023г. по
описа на Районен съд гр. Велинград е признат Б. Р. Ч. за виновен в това, че на
30.09.2022 г. в гр. Велинград, в 01,30 часа в съучастие като съизвършител със
С. И. К., от гр. Велинград е влязъл нощем в чуждо жилище, находящо се в гр.
Велинград, ул. „А.“ № 5, собственост на Х. И. Х., като употребил за това сила,
с ритници са счупили входната врата на дома и деянието е извършено нощем и
от две лица - престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК,
във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за 1 година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Признат е Б. Р. Ч., за виновен в това, че на 30.09.2022 г. в гр. Велинград
в съучастие като съизвършител със С. И. К., с от гр. Велинград е причинил на
П. И. Г., от гр. Велинград лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка, без загуба на
съзнание до степен на комоционна кома, което представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено с
1
особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
9, предл. 3 - то и т. 12, пр. 1 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, във вр.ч. 20, ал.
2 от НК, и е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години.,
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание – лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Признат е С. И. К., за виновен в това че на 30.09.2022 г. в гр. Велинград,
01,30 часа в съучастие като съизвършител с Б. Р. Ч., е влязъл нощем в чуждо
жилище, находящо се в гр. Велинград, ул. „А.“ № 5, собственост на Х. И. Х.,
като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица -
престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, във вр. чл. 170, ал. 1 от НК, във вр. чл.
20, ал. 2 от НК, на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при първоначален
режим за изтърпяване „СТРОГ“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
Признат е С. И. К. за виновен в това, че на 30.09.2022 г. в гр. Велинград в
съучастие като съизвършител с Б. Р. Ч., е причинил на П. И. Г., от гр.
Велинград, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК,
изразяваща се в лекостепенно сътресение мозъка, без загуба на съзнание до
степен на комоционна кома, което представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, удряли го с дървени клинии по тялото и главата,
като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди -
престъплениепо чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 3 - то и т. 12, пр. 1 от НК, във вр. чл.
130, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и му е наложена наказание
лишаване от свобода за срок от осем весеца при първоначален режим за
изтърпяване „СТРОГ“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено на С. И. К. едно общо най-
тежкото наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, при
първоначален режим за изтърпяване „СТРОГ“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС.
Присъдени са и дължимите разноски.
2
Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от Б. Ч. и С. К., чрез
адвокат Т. М., с искане да се отмени присъдата като неправилна и да се
постанови нова оправдателна такава. Приложено е пълномощно от двамата
подсъдими за адвокат М..
Постъпила е въззивна жалба и от служебният защитник на подсъдимия
Б. Ч., адвокат У.. В нея също се отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава.
Постъпила е жалба и от адвокат Д. Т., като защитник на подсъдимия С.
К., също с искане да се отмени присъдата и да се постанови нова оправдателна
такава.
Постъпили са допълнителни писмени изложения от адвокатите Д. Т. и
М. с развити доводи в подкрепа на жалбите си.
Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди присъдата като
излага съображения за неоснователност на жалбите.
Частните обвинители ,чрез адвокат В. А., молят да се потвърди
присъдата.
Съдът като съобрази доводите на страните в процеса и провери така
атакуваната присъда намира, че жалбите са основателни по следните
съображения:
В мотивите към съдебния акт липсва прецизен и задълбочен анализ на
доказателствата което по своето същество се равнява на липса на мотиви.
Решаващият съд е длъжен да приеме фактическа обстановка като изложи
съображения на какви доказателства се основава тя. Следва да се отговори на
въпроса , защо се кредитират едни доказателства, а не се възприемат други.
В настоящият случай свидетелските показания са обсъдени схематично
като са кредитирани такива които не съответстват на възприетата от съда
фактическа обстановка. Така например св. Д.Ч. е възприета като очевидец и
подкрепяща възприетата фактическа обстановка. При прочита обаче на
нейните показания тя говори да скандал и побой извън къщата.
Не става ясно , защо съдът приема, че подсъдимите са влезли в дом на
ул. „А. „№5. При наличието на жалба от страна на пострадалия Х. където е
посочил адрес „А.“№55. Няма анализ на изслушаните в съдебно заседание
записи от тел. 112. От обаждането на Д. Г. се сочи адрес „А.“№47 и е посочено
3
нахлуване в къщата му. На три места е отразено, че са пострадали три лица на
ул. „А.“№47. Никъде в изслушаните записи няма адрес „А.“№5. В мотивите
към съдебния акт липсва отговор на този въпрос. Тоест, остава неясно в чий
дом и на кой адрес са влезли подсъдимите.В тази насока жалбите са
основателни.
За да е налице квалифициращия признак по хулигански подбуди то
следва престъпните действия да са станали доС.ие на значителен брой
хора.Едва тогава възражението на защитата за наличието на личен мотив би
било неоснователно. В конкретния случай деянието е извършено, според
обвинението, в къща където нямат достъп значителен брой хора. За да приеме,
в мотивите си, че деянието е възприето от значителен кръг от хора съдът се е
позовал на записите от тел.112. В тези записи, които не са подложени на
задълбочен анализ, очевидно става въпрос за различни събития от един и
същи квартал, а не само за твърдения случай.
По отношение на квалифициращия признак с особена жестокост
мотивите също са бланкетни. Съдът е посочил влизането в чуждото жилище,
множеството обаждания на тел.112, множество удари в областта на главата с
дървени дръжки. Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика "особената жестокост" като квалифициращ признак на извършените
деяния против личността се възприема като качество на субекта, което се
разкрива чрез начина на осъществяване на престъплението. Приема се, че
квалифициращият признак "особена жестокост" е налице, когато деецът
прояви изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм,
характеризиращи го като жесток човек". Практиката приема, че при
преценката дали деецът е проявил особена жестокост се вземат предвид
такива обстоятелства като, броя на нанесените удари и тяхната сила,
причинените телесни увреждания на пострадалия, отношението на
извършителя към пострадалия и неговите близки, а така също и
характеристичните данни за личността му. В настоящия случай не става ясно
,защо съдът приема, че има особена жестокост при ударите с дървени дръжки
в областта на главата от което пострадалите получили леки телесни повреди.
При удари с дърво в областта на главата ,ако деянието е с особена жестокост
то и уврежданията биха били значително по- тежки.
В мотивите съдът е изпаднал в противоречие като е посочил , при
4
обсъждане на доказателствата, че св. Д.Ч. видяла в един по- късен момент
пред къщата на Х. същия си разменя удари с подсъдимия С. К.. Тези изводи на
съдебния състав противоречат на възприетото от него, че цялото действие се е
развило вътре в къщата. На страница трета от мотивите съдът е посочил, че
съпругата на Х. влязла в стаята по време на боя. Видяла как К. чупи
телевизора, а Ч. стъклото . Видяла също как двамата подсъдими удрят с дърво
главата на П. Г.. Започнала да крещи за помощ и тогава двамата подсъдими
избягали. Веднага след този абзац съдът обсъжда показанията на Д.Ч. като
сочи, че тази свидетелка видяла как Х. и подсъдимия К. се нанасят удари.
Всичко това основателно е посочено от защитата като липса на
задълбочен анализ на доказателствата което приравнява мотивите към липса
на тиква. При тези противоречия въззивната инстанция няма как да провери
валидно волята на решаващия съд.
С оглед на изложеното и на основание чл.335 ал.2 във връзка с чл.348
ал.3 т.2 предложение първо от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №26 от 04.07.2024г. постановена по НОХД № 304/2023г. по
описа на Районен съд гр. Велинград.
ВРЪЩА делото за разглеждане от стадия на разпоредителното заседание
от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5