Р Е Ш Е Н И Е
№1441/26.7.2023г.
гр. Пловдив,26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 3001 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ЛЮВИК 07“ ООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 73 и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 58, ет. 1, ап. 3, представлявано от
управителя Н.Н.Л., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621003875-091-001 от
20.04.2022 г., издаден от В.П.А.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив, възложил ревизията и П.И.А.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение № 507
от 21.10.2022 г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, част
за непризнато право на данъчен кредит за м.12.2019 г. в размер на 1 206,10
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 277,09 лв.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез
процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за
нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001621003875-020-001 от
08.07.2021 г., издадена от В.П.А.- началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, на дружеството-жалбоподател
е възложена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., като е определен срок за
приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 27.07.2021 г. (л. 1530 и сл.). Последвало
е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621003875-020-002
от 25.10.2021 г. (л. 715 и сл.), Заповед за спиране №
Р-16001621003875-023-001/09.12.2021 г. (л. 606 и сл.) и Заповед за
възобновяване № Р-16001621003875-143-001/06.01.2022 г., с която е определен
срок за приключване на ревизията до 20.01.2022 г. (л. 427 и сл.).
В хода на ревизията на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001621003875-040-001/02.08.2021
г. (л. 991 - 994), в отговор на което са представени счетоводни справки с опис
вх. № ВхР-4344/07.09.2021 г., ведно с писмени обяснения, в които се посочва, че
всички първични счетоводни документи за ревизирания период и трудовите договори
на наетите лица по трудови правоотношения и ведомостите за начислени и
изплатени заплати в оригинал, ще бъдат предоставени на място в офиса на фирмата
в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 73, както и че основната дейност на
дружеството е изграждане и монтаж на водопроводни и канализационни системи, а
също така спринклерни инсталации (противопожарни инсталации). На строителните
обекти се посочва, че дружеството работи в качеството си на подизпълнител по
част „ВиК“ и не разполага с разрешения за строеж, актове по Наредба № 3 и др. –
главният изпълнител/инвеститорът и възложител съхраняват документи за степен на
завършеност и техническа документи за степен на завършеност и техническа
документация. Дружеството като подизпълнител разполага с актове обр. 19 (л. 995
- 1150).
Във връзка с фактури № 298/09.12.2019 г. и № 300/12.12.2019 г., издадени на
ревизираното дружество от „КАТС ГРУП“ ЕООД, е връчено ИПДПОЗЛ №
Р-16001621003875-040-002/14.10.2021 г. (л. 745 – 749), в отговор на което от
„ЛЮВИК 07“ ЕООД са представени писмени обяснения, съгласно които заверени копия
на цитираните в искането фактури, заедно с всички придружителни документи:
стокови разписки, товарителници, актове за извършени СМР, договори за СМР,
банкови извлечения, са предоставени на органите по приходите по куриер от Еконт
на 26.10.2021 г. Закупените инструменти по фактура № 300/12.12.2019 г. от „КАТС
ГРУП“ ЕООД се сочи, че са заведени задбалансово и съответно зачислени на
работниците, които ежедневно работят с тях, приложени са заверени копия на с-ка
989 и на личните картони на работниците за получени инструменти, с уточнение,
че „поялник за ПП тръби“ е заведен като „лепачка комплект“, винтовертите, тъй
като се ползват по-рядко, се съхраняват на склад и се ползват само при нужда.
Закупените материали по фактура № 298/09.12.2019 г. от „КАТС ГРУП“ ЕООД се
твърди, че са с предназначение за обекти – ж.к. „Олимпия Резиденс“ с адрес гр.
Пловдив, бул. „***“, ж.к. „***“ с адрес гр. Пловдив, ж.к. „**“, ул. „***“ № **
и за индустриално-логистичен център „***“, находящ се на околовръстно шосе
Пловдив – юг. Доставени са с транспорт на „ЛЮВИК 07“ ЕООД с превозно средство
„Рено Маскот“ с рег. № ***, наето от „ЛЮВИК“ ООД, в подкрепа на което са
представени договорът за наем, СРМПС и пътни листове. Товаро-разтоварните
дейности се посочва, че са извършвани от работници на ревизираното дружество на
обектите, за които са предназначени, като закупените материали се съхраняват на
самите обекти в помещения, играещи роля на временен склад, предоставен от
възложителя и се влагат директно на обекта. Ако се случи на някой обект да има
необходимост от някакъв вид материал, а го има наличен на друг обект, се
извършва прехвърляне между самите обекти на дружеството. На склад се съхраняват
дребни остатъци на материали след завършване на даден обект, като няма
назначено лице, което да отговаря за складови наличности – материалите се
влагат поетапно в строителния процес и съответно изписването им става с фактура
за продажба, придружена с акт обр. 19, двустранно подписан. Предоставена е и
справка относно последваща реализация на закупените материали от „КАТС ГРУП“
ЕООД (л. 752 и сл.).
Допълнително с писмо вх. № ВхР-5171/26.10.2021 г. от ревизираното
дружество, наред с други изискани документи, са представени и заверени копия на
процесните фактури, ведно със складови разписки, товарителница към тях и оферта
(л. 796 и сл.).
За установяване правото на приспадане на данъчен кредит по горепосочените
фактури е извършена насрещна проверка на доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД,
обективирана в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
П-16001621135369-141-001/27.08.2021 г. (л. 1272 и сл.). Констатирано е, че в
отговор на отправено ИПДПОЗЛ доставчикът е представил заверени копия на
процесните фактури, ведно с товарителници, складови разписки, идентични с
представените от ревизираното лице, както и пътни листове. Посочва се в
придружителен опис на представените документи, че фактурите са описани в
Дневника за продажби за м.12.2019 г. и са включени в СД по ЗДДС за м.12.2019
г., намерили са отражение в счетоводните регистри на „КАТС ГРУП“ ЕООД, в
подкрепа на което твърдение са представени извлечения от счетоводни сметки и
оборотна ведомост за м.12.2019 г. Всяка една извършена доставка се твърди, че е
окомплектована с фактура, товарителница, складова разписка и пътен лист, които
са представени в комплект. Шофьор на товарния автомобил се сочи, че е
управителят на фирмата Я.П., като е представен договор за наем на автомобила,
ведно с документите за платен наем и копие на СРМПС. На следващо място се
посочва, че разфасовката на подадените стоки е подробно описана във всички съпътстващи
документи по доставката – за някои артикули е брой, за други – метър; мястото
на съхранение на стоките от момента на покупките им до момента на тяхната
продажба, е складовата база, ползвана под наем в село М., ул. „***“ № *, като е
представен договор за наем, ведно с документи за платен наем; не се посочва
точно кой служител е извършил натоварването на стоките, тъй като техните
идентификационни данни са видни от трудовите им договори. Представено е банково
извлечение, от което е видно, че клиентът е разплатил двете фактури наведнъж на
14.01.2020 г. по банков път, като няма вноски по касов път. Представени са
всички документи, касаещи покупките на стоките от предходните доставчици, като
е представена подробна справка за стоков поток, представени са и копия на
трудови договори на персонала, ведомост за заплати и извлечения от счетоводни
сметки за начислени и изплатени възнаграждения и осигуровки (л. 1276 и сл.).
Въз основа на представените от ревизираното лице и неговия доставчик
доказателства и след извършени служебни проверки, органите по приходите са
констатирали, че „КАТС ГРУП“ ЕООД е с регистрация по ЗДДС, считано от
29.12.2017 г. и дерегистрирано на 26.02.2020 г., поради установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС, представляващ дружеството е Я.М.П.(което лице подава СД по
ЗДДС до м.12.2020 г. и на друг доставчик на ревизираното лице „НЮБИЛДИНГ 2020“
ЕООД).
Установено е, че предмет на доставка по
фактура № **********/09.12.2019 г. са стоки (поцинковани тръби, ПВЦ тръби и
други ВиК материали, описани в 23 позиции). Фактурата е с данъчна основа 4 405,50
лв. и ДДС 881,10 лв. Във фактурата са налице подпис на получателя Н.Л., подпис
на съставил документа Я.П.и печат на „КАТС ГРУП“ ЕООД (л. 804).
Към фактура № **********/09.12.2019 г. са приложени:
- Складова/стокова разписка за приемане/предаване на материални запаси №
298/09.12.2019 г., описани в 23 позиции, сума 4 405,50 лв. и ДДС 881,10 лв.
Обща сума: 5 286,60 лв. Като (продавач) ИЗПРАЩАЧ е вписан „КАТС ГРУП“ ЕООД с
ЕИК ********** с адрес: с. Маноле, ул. „17-та“ № 4, ПОЛУЧАТЕЛ (купувач) е „ЛЮВИК
07“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73.
Фактура на изпращача: № 298/09.12.2019 г.; транспортни документи на изпращача:
№ 298/09.12.2019 г.; превозвач: „КАТС ГРУП“ ЕООД. Вписана на предал е Я.М.П.
, на длъжност началник-склад, на приел Н.Н.Л., на длъжност началник-склад.
Не са налице подписи на лицата (л. 805);
- Пътен лист № 0298/09.12.2019 г. за товарен автомобил МАЗ 5334 с рег. № ****,
водач Е.К., издал пътния лист Я. П., време на излизане от гаража 09,00 ч.,
време на прибиране в гаража 19,00 ч. Вписан маршрут: от село Маноле, ул. „17-та“
№ 4 до гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73. Товар: ВиК материали, съгласно
товарителница № 298/09.12.2019 г. Не са вписани други реквизити в пътния лист,
в т.ч. данни за начален и краен километраж, час на тръгване и пристигане,
подписи, изминати км (л. 1302-гръб);
- Товарителница № 0298/09.12.2019 г. с изпращач/превозвач „КАТС ГРУП“ ЕООД;
получател „ЛЮВИК 07“ ЕООД. Натоварване: адрес село Маноле, ул. „17-та“ № 4 на
дата 09.12.2019 г. Разтоварване: гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73 на
дата 09.12.2019 г. Описани в 23 позиции ВиК материали и количество. Маршрут:
от: село Маноле, ул. „17-та“ № 4 до гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73,
не е вписано разстояние и км. Вписан товарен автомобил МАЗ 5335 с рег. № ****,
пътен лист № 0298 от дата 09.12.2019 г. Дата на натоварване: 09.12.2019 г., от
08:30 часа до 09:30 часа. Дата на разтоварване: 09.12.2019 г., от 11:30 часа до
12:30 часа. Положени подпис и печат на изпращача/превозвача „КАТС ГРУП“ ЕООД и
на получателя „ЛЮВИК 07“ ЕООД (л. 806).
Предмет на доставка по фактура №
**********/12.12.2019 г. е констатирано, че са 1 бр. акумулаторен
винтоверт, 3 броя поялник за ПП тръби 650 W и 1 брой електрически винтоверт.
Фактурата е с данъчна основа 1 625,00 лв. и ДДС 325,00 лв. Във фактурата са
налице подпис на получателя: Н.Л., подпис на съставил документа: Я.П.и печат на
„КАТС ГРУП“ ЕООД (л. 808).
Към фактура № **********/12.12.2019 г. са приложени:
- Складова/стокова разписка за приемане/предаване на материални запаси №
300/12.12.2019 г., описани в 3 позиции, сума 1 625,00 лв. и ДДС 325,00 лв. Обща
сума: 1 950,00 лв. Като (продавач) ИЗПРАЩАЧ е вписан „КАТС ГРУП“ ЕООД с ЕИК
********** с адрес: с. Маноле, ул. „17-та“ № 4, ПОЛУЧАТЕЛ (купувач) е „ЛЮВИК 07“
ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73. Фактура
на изпращача: № 300/12.12.2019 г.; транспортни документи на изпращача: №
300/12.12.2019 г.; превозвач: „КАТС ГРУП“ ЕООД. Вписана на предал е Я.М.П., на
длъжност началник-склад, на приел: Н.Н.Л., на длъжност началник-склад. Не са
налице подписи на лицата (л. 809);
- Пътен лист № 0300/12.12.2019 г. за товарен автомобил Мерцедес ВИТО с рег.
№ ****, водач Е.К., издал пътния лист Я.П., време на излизане от гаража 09,00
ч., време на прибиране в гаража 19,00 ч. Вписан маршрут: от: село Маноле, ул. „17-та“
№ 4 до: гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73. Товар: Стоки, съгласно
товарителница № 0300/12.12.2019 г. Не са вписани други реквизити в пътния лист,
в т.ч. данни за начален и краен километраж, час на тръгване и пристигане,
подписи, изминати км (л. 1304-гръб);
- Товарителница № 0300/12.12.2019 г. с изпращач/превозвач „КАТС ГРУП“ ЕООД;
получател: „ЛЮВИК 07“ ЕООД. Натоварване: Адрес: село Маноле, ул. „17-та“ № 4 на
дата 12.12.2019 г. Разтоварване: гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73 на
дата 12.12.2019 г. Описани в 3 позиции превозваните стоки и количество. Маршрут:
от: село Маноле, ул. „17-та“ № 4 до гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 73,
не е вписано разстояние и км. Вписан автомобил - товарен автомобил МАЗ 5335 с
рег. № ****, пътен лист № 300 от дата 12.12.2019 г. Дата на натоварване:
12.12.2019 г., от 08:30 часа до 09:30 часа. Дата на разтоварване: 12.12.2019
г., от 11:30 часа до 12:30 часа. Положени подпис и печат на
изпращача/превозвача „КАТС ГРУП“ ЕООД и на получателя „ЛЮВИК 07“ ЕООД (л. 810).
Във връзка с превоза на фактурираните стоки, е представен договор за наем
от дата 02.05.2019 г., сключен в гр. Пловдив, съгласно който Е. И. К. в
качеството му на наемодател предоставя на „КАТС ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********
(наемател) за временно и възмездно ползване превозно средство товарен автомобил
ВАЗ 232900, рама № 9823290060004785, двигател № 212148407966, рег. № ****.
Договорена месечна наемна цена 200 лв. Същата се заплаща от наемателя по
посочена от наемодателя банкова сметка *** (л. 1306). Представен е и договор за
наем от дата 02.05.2019 г., сключен в гр. Пловдив, съгласно който Е.И.К.в
качеството му на наемодател предоставя на „КАТС ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********
(наемател) за временно и възмездно ползване следния свой недвижим имот, намиращ
се в село Маноле, ул. „17-та“ № 4, а именно: складово помещение за съхранение и
продажба на стоки - 70 кв. метра, офис - 40 кв. метра. Договорът е сключен за
срок от една година, считано от 02.05.2019 г. Договорена месечна наемна цена
500 лв. без ДДС. Същата се заплаща от наемателя на наемодателя до края на всеки
текущ месец (л. 1276). Приложени са разписки за платен в полза на наемодателя
наем за автомобила и склада от № 1/02.05.2019 г. до № 16/02.12.2019 г. (л. 1310
– 1313).
При преглед на представените документи във връзка с превоза на стоките,
органите по приходите са установили следните несъответствия:
Съгласно представените писмени обяснения от доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД,
шофьор на товарния автомобил е управителят на фирмата Я.П., а видно от
представените пътни листи - водач е Е.К.. В пътен лист № 298 от 09.12.2019 г. е
посочен автомобил МАЗ 5534, в товарителницата МАЗ 5535, а в пътен лист № 300 от
12.12.2019 г. е посочен автомобил „Мерцедес ВИТО“ с рег. № ****, в
товарителницата автомобил МАЗ 5335 с рег. № ****. Същевременно, съгласно
договора за наем, предоставеният автомобил е ВАЗ 232900 с рег. № ****, поради
което е прието, че между транспортните документи и договора за наем съвпадение
е налице единствено в регистрационния номер на автомобила. Констатирано е, че
не са представени доказателства за стопанисване на автомобил „Мерцедес ВИТО“ с
рег. № **** (вписан в товарителница № 0300/12.12.2019 г.). При извършена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че собственик на
автомобила е „ВИА ЛОГ“ ЕООД с ЕИК *********, прехвърлен на 19.12.2019 г. от
офис Пловдив в офис Търговище. Не са представени документи и осчетоводени разходи
за закупено гориво във връзка с превоза на стоките. Съгласно представената от „КАТС
ГРУП“ ЕООД оборотна ведомост за м.12.2019 г., платените суми и разходите за
наем на автомобила и склада, не са осчетоводени (л. 1289). В представените
пътни листи е констатирано, че не са посочени данни за начален и краен
километраж, час на тръгване и пристигане, подписи, изминати км. Всички
реквизити в пътните листове е посочено, че следва да бъдат попълнени точно,
ясно, вярно и да дават достатъчно достоверна информация, а в случая данните в
представените транспортни документи е установено, че са непълни и некоректни,
поради което същите са приети, че са недостоверни и не могат да служат като
годно доказателство.
По отношение на плащането по фактурите, от доставчика е приложено копие на
месечно извлечение iCard от Айкард АД с ЕИК *********, в което е констатирано не
фигурират данни за номер на банкова сметка ***, а съгласно същото, на дата
14.01.2020 г. е получен превод в размер на 7 236,60 лв. от „ЛЮВИК 07“ ЕООД от
банкова сметка ***:***. Сумата е равна на общата стойност на двете фактури, но
липсва вписано основание за извършеното плащане. Не е представено счетоводно
отразяване на плащането на фактурите (л. 1305).
От „КАТС ГРУП“ ЕООД е констатирано, че са приложени 5 броя трудови договори
за назначените в дружеството лица, всички, сключени на 21.10.2019 г., в т.ч. 2
бр., назначени на длъжност шофьор на товарен автомобил, 1 брой
продавач-консултант и 2 броя на длъжност товарач. Приложена е ведомост за
заплати за м.12.2019 г. (л. 1277 – 1280), като относно счетоводното отразяване
на разходите за персонал, са приложени счетоводни регистри за м.12.2019 г. на
сметки 604, 605 и 421 (л. 1290 и сл.).
От доставчика е установено, че са представени следните документи за
предходен доставчик - справка за стоков поток, фактури, издадени предходни
доставчици:
1) Фактура № **********/09.12.2019 г., издадена от „АКЧИНАР“ ООД с ЕИК по
Булстат ********* с описани в 23 позиции ВиК материали със стойност 4 233,00
лв. Във фактурата са налице подпис на получателя Я.П.и печат на „КАТС ГРУП“
ЕООД и подпис на съставил документа Х.Ч.и печат на „АКЧИНАР“ ООД (л. 1293).
Към фактурата са приложени:
- Договор за доставка на стоки от 10.07.2019 г., сключен между „АКЧИНАР“
ООД (продавач) и „КАТС ГРУП“ ЕООД (купувач). Съгласно чл. 1 на договора,
продавачът доставя на купувача различни видове материали (наричани накратко по-долу
в договора „СТОКАТА“), подробно описани във всяка конкретна фактура. Съгласно
чл. 2 от договора, СТОКАТА трябва да отговаря на сертификата за произход. В
раздел III, чл. 3.3 на договора, продавачът се задължава да предаде на купувача
документите, указани в чл. 5 от договора, съгласно който член, продавачът се
задължава да окомплектова стоката със следните документи: сертификат за
произход и фактура. Съгласно договора, предаването на стоките следва да стане
не по-късно от 31.12.2019 г. Местоизпълнението на задължението на продавача да
предаде стоката, е склад на купувача в с. Маноле, ул. „17-та“ № 4. Разходите за
транспорт по доставката и предаването на стоката са за сметка на продавача, а
разходите по приемането - за сметка на купувача (л. 1294 – 1295). Не е приложен
сертификат за произход;
- Приемо-предавателен протокол (ППП) № 46 от 09.12.2019 г., съгласно който
в изпълнение на чл. 1 от Договор за доставка на стоки от 10.07.2019 г.,
доставчикът е доставил на купувача електро материали, изброени в протокола. Налице
са подписи и печати на доставчика „АКЧИНАР“ ООД и купувача „КАТС ГРУП“ ЕООД (л.
1295-гръб). Констатирано е, че е налице несъответствие в предмета на доставка,
тъй като съгласно ППП се предават електроматериали, които в „ЛЮВИК 07“ ЕООД са
отразени като ВиК материали;
- Складова разписка за приемане/предаване на материални запаси №
46/09.12.2019 г., описани в 23 позиции, сума 4 233,00 лв. Като ДОСТАВЧИК е
вписан „АКЧИНАР“ ООД с ЕИК по Булстат *********, склад-отправител: с. Труд,
Стопански двор, МОЛ: Х.Ч.; Доставчик (превозвач, придружител) – Х.Ч. ПОЛУЧАТЕЛ
е „КАТС ГРУП“ ЕООД с ЕИК **********, склад-получател: с. Маноле, ул. „17-та“ №
4, МОЛ Я.П.. Вписан на предал е Х.Ч., а на приел: Я.П., положени подписи и печати
на двете дружества (л. 1296);
- товарителница № 46 от 09.12.2019 г. с доставчик „АКЧИНАР“ ООД и купувач „КАТС
ГРУП“ ЕООД с вписани: Натоварване: с. Труд, Стопански двор, на дата 09.12.2019
г. Разтоварване: село Маноле, ул. „17-та“ № 4 на дата 09.12.2019 г. Описани в
23 позиции стоки и количество. Положени подпис и печат на доставчика „АКЧИНАР“
ООД и на получателя „КАТС ГРУП“ ЕООД. Не са вписани № на пътен лист и
автомобил, с който е извършен превоза до склада на „КАТС ГРУП“ ЕООД (л.
1296-гръб).
2) Фактура № **********/12.12.2019 г., издадена от „НУКШЕН ТРЕЙД“ ООД с ЕИК
по Булстат ********* с описани в 3 позиции: 1 бр. акумулаторен винтоверт, 3
броя поялник за ПП тръби 650 WW и 1 брой електрически винтоверт на стойност
397,00 лв. Във фактурата са налице подпис на получателя Я.П.и печат на „КАТС
ГРУП“ ЕООД и подпис на съставил документа Шинаси Мутлу и печат на „НУКШЕН ТРЕЙД“
ООД (л. 1283).
Към фактурата са приложени:
- Договор за доставка на стоки от 05.08.2019 г., сключен между „НУКШЕН
ТРЕЙД“ ООД (продавач) и „КАТС ГРУП“ ЕООД (купувач). Съгласно чл. 1 на договора,
продавачът доставя на купувача различни видове материали (наричани накратко
по-долу в договора „СТОКАТА“), подробно описани във всяка конкретна фактура.
Съгласно чл. 2 от договора, СТОКАТА трябва да отговаря на сертификата за
произход. В раздел III, чл. 3.3 на договора, продавачът се задължава да предаде
на купувача документите, указани в чл. 5 от договора, съгласно който член,
продавачът се задължава да окомплектова стоката със следните документи:
сертификат за произход и фактура. Съгласно договора, предаването на стоките
следва да стане не по-късно от 31.12.2019 г. Местоизпълнението на задължението
на продавача да предаде стоката, е склад на купувача в с. Маноле, ул. „17-та“ №
4. Разходите за транспорт по доставката и предаването на стоката са за сметка
на продавача, а разходите по приемането - за сметка на купувача. Не е приложен
сертификат за произход (л. 1283-гръб – 1284);
- Приемо-предавателен протокол (ППП) № 85 от 12.12.2019 г., съгласно който
в изпълнение на чл. 1 от Договор за доставка на стоки от 08.11.2019 г.
доставчикът е доставил на купувача електроматериали, изброени в протокола. Налице
са подписи и печати на доставчика „НУКШЕН ТРЕЙД“ ООД и купувача „КАТС ГРУП“
ЕООД. В ППП е вписан договор за доставка на стоки от 08.11.2019 г., а
приложеният договор е констатирано, че е от дата 05.08.2019 г. (л. 1285);
- Складова разписка за приемане/предаване на материални запаси №
85/12.12.2019 г., описани в 3 позиции, сума 397,00 лв. Като ДОСТАВЧИК е вписан „НУКШЕН
ТРЕЙД“ ООД с ЕИК по Булстат *********, склад-отправител: с. Труд, Стопански
двор, МОЛ: Ш.М.; Доставчик (превозвач, придружител) - Ш.М.. ПОЛУЧАТЕЛ е „КАТС
ГРУП“ ЕООД с ЕИК **********, склад-получател: с. Маноле, ул. „17-та“ № 4, МОЛ Я.П..
Вписан на предал е Ш.М., а на приел: Я.П., положени подписи и печати на двете
дружества (л. 1286);
- товарителница № 85 от 12.12.2019 г. с доставчик „НУКШЕН ТРЕЙД“ ООД и
купувач „КАТС ГРУП“ ЕООД. Натоварване: с. Труд, Стопански двор, на дата
12.12.2019 г. Разтоварване: село Маноле, ул. „17-та“ № 4 на дата 12.12.2019 г.
Описани в 3 позиции стоки и количество. Положени подпис и печат на доставчика „НУКШЕН
ТРЕЙД“ ООД и на получателя „КАТС ГРУП“ ЕООД. Не са вписани № на пътен лист и
автомобил, с който е извършен превоза до склада на „КАТС ГРУП“ ЕООД (л.
1285-гръб).
Съгласно представените счетоводни регистри за м.12.2019 г. (хронологични
регистри на сметки 411 и 702), органите по приходите са констатирали, че
издадените фактури от „КАТС ГРУП“ ЕООД са осчетоводени по кредита на сметки 702/5
(Приходи от продажби на ВиК материали) 702/15 (Приходи от продажба на
апаратура) и 4532 ДДС на продажбите. Същевременно при извършена проверка в
информационния масив на НАП е установено, че издадените фактури от „КАТС ГРУП“
ЕООД не са включени в справка-декларация и в дневник продажби по ЗДДС за
данъчен период 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г. с получател „ЛЮВИК 07“ ЕООД, нито
в следващ данъчен период. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС,
считано от 26.02.2020 г. Съставен е Протокол № 1643355/22.11.2021 г.
Следователно данъкът по тези фактури не е внесен в полза на републиканския
бюджет.
Всички констатирани при ревизията факти и обстоятелства и събраните
доказателства, преценени в тяхната съвкупност са довели до заключението, че
няма реално извършени доставки между ревизираното лице и доставчика „КАТС ГРУП“
ЕООД с предмета, посочен във фактурите. Мотивирано е, че доставчикът не
начислява ДДС по издадените фактури, същевременно ревизираното лице приспада
данъчен кредит по фактурите, издадени му от „КАТС ГРУП“ ЕООД, т.е. данък, който
не е начислен. При ревизията са установени противоречия и непълнота в
представените доказателства по отношение на транспортирането на стоките, както
от „КАТС ГРУП“ ЕООД до ревизираното лице, така и от предходните доставчици до
прекия доставчик.
Посочено е в тази връзка на първо място, че съгласно представените писмени
обяснения от доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД, шофьор на товарния автомобил е управителят
на фирмата Я.П., а видно от представените пътни листи - водач е Е.К.. В
представените пътни листи не са посочени данни за начален и краен километраж,
час на тръгване и пристигане, подписи, изминати км. Налице е противоречие във
вписаните в документите автомобили, с които е извършен превоза. В случая
данните в представените транспортни документи е констатирано, че са непълни и
некоректни, поради което същите са
приети за недостоверни, които не
могат да служат като годно доказателство. Прието е, че не са представени
документи и осчетоводени разходи за закупено гориво във връзка с превоза на
стоките от „КАТС ГРУП“ ЕООД. В складовите/стоковите разписки за
приемане/предаване на материални запаси не са налице подписи на лицата,
предали/приели стоката. Ревизираното лице е посочило, че закупените материали
се доставят до самите обекти, като на място се съхраняват във временни складове
и влагат директно в съответния обект, а според представената справка за
последваща реализация, закупените с тези фактури материали са с предназначение
за обект ж.к. „Олимпия Резидънс“, гр. Пловдив. Същевременно, според
представените документи от доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД, вписаното място на
разтоварване е гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 73, където ревизираното
лице стопанисва офиси под наем. В представените от доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД
документи на предходните доставчици не са установени данни за превозното
средство, с което са транспортирани стоките до склада на „КАТС ГРУП“ ЕООД. Не е
представен сертификат за произход на стоката, както е заложено в договорите и
който документ следва да придружава фактурата. Установени са несъответствия в
съдържанието на ППП между предходните доставчици и прекия доставчик „КАТС ГРУП“
ЕООД. Констатирано е, че е налице само едно префактуриране между дружествата,
без реално да е налице прехвърляне на собственост. Предвид всички установени
несъответствия и непълнота на представените доказателства, е направен извод за
липса на реално осъществени доставки на стоки по фактурите, издадени от
доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД. Така издадените фактури е посочено, че не
документират реално осъществени факти и събития и обективната реалност. Предвид
посочените по-горе факти и обстоятелства, относно тези доставки е прието, че не
може да се направи извод, че „ЛЮВИК 07“ ЕООД при осчетоводяването и
декларирането на гореописаните фактури в дневника си за покупки, е действал
добросъвестно и че в търговската си дейност е взел всички разумни мерки в
рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с
конкретния доставчик не го довеждат до участие в доставки, по които данъкът е
начислен неправомерно. „Грижата на добрия търговец“ е посочено, че изисква от
лицата да предприемат „всички разумни мерки в рамките на техните възможности,
които да гарантират, че няма да бъдат въвлечени във верига от доставки, по
които данъкът не е начислен. „Грижата на добрия търговец“ се сочи още и че
определя доколко той е взел всички разумни мерки в рамките на своите
възможности, за да се увери, че получаваната от него доставка не го довежда до
участие в сделки, по които данъкът не е начислен. „Дължимата разумна грижа“ пък
е посочено, че включва проучване стопанската надеждност на доставчика,
обезпечаване изпълнението на доставката, осигуряване срещу евентуално
неизпълнение. Също като разумно и възможно, според органите по приходите, е да
се определи поведението на търговеца, свързано с набавянето на всички изискуеми
съгласно законодателството документи, отговарящи на съдържанието на закона, с
които се удостоверява доставката, доставчикът, извършеният транспорт и др., а когато
става въпрос за сключване на търговски сделки, грижата на добрия търговец се
изразява в това, да се установи самоличността на контрагента, неговата дейност,
дали същият е надежден, дали разполага с необходимите за извършваните доставки
техника и материално техническа база, дали разполага със съответните кадри, ще
бъде ли коректен. И не на последно място е посочено, че добрият търговец е
задължен да изисква доказателства за това и не би предприел каквито и да е било
действия за установяване търговски взаимоотношения с даден контрагент, без
уверение в неговата добра търговска репутация.
Цитирана е разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното
събитие за облагаема доставка (т. 2), като е посочено, че по своята същност
правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните
последици по който могат да възникнат само, ако са изпълнени всички образуващи
го елементи. Първият и основен елемент на този състав е посочен, че е наличието
на доставка. От събраните и разгледани по време на ревизията документи е
прието, че не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху
стоките, следователно не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6
от ЗДДС. В случая, с включване на посочените фактури в дневника за покупките и
приспадането на данъчен кредит по тях, ревизираното лице се твърди, че се е
опитало да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който
не е начислен от доставчика, а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1) издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2) включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3) посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съответно, съгласно
чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Предвид гореизложеното е прието
от ревизираните органи, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС - към датата на издаване на РД е констатирано, че данъкът не е начислен от
доставчика, а и същият е дерегистриран по ЗДДС на 26.02.2020 г., поради което и
за „ЛЮВИК 07“ ЕООД не следва да възникне правото на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „КАТС ГРУП“ ЕООД.
Срещу РД от ревизираното лице е подадено възражение, към което са приложени
допълнителни доказателства (л. 90 и сл.). Депозирани са и писмени обяснения от Я.П.-
управител на дружеството-доставчик „КАТС ГРУП“ ЕООД, в които се сочи, че при
извършената насрещна проверка, е представила документите по извършени от
дружеството доставки, окомплектовани по следния начин: фактура, товарителница,
складова разписка, пътен лист, но при съставянето им, след извършена доставка,
за правилното документиране на стопанските операции, винаги са полагани подписи
и печати на страните по сделките, няма представа как така в ТД на НАП – Пловдив
са се оказали складови разписки без върху тях да са положени подписи и печати
на двете дружества, като представя отново складова разписка № 298 и складова
разписка № 300, съдържащи всички необходими реквизити. Посочва се на следващо
място, че при първоначалното представяне на документите за насрещната проверка,
те са комплектовани от служител в офиса, тъй като в този момент управителката е
била в болнични с остър синузит и температура, в искането е посочено, че трябва
да се представят пътни листове и тъй като не ги е открила, служителката е
съставила нови на Exsel, като е преписала основните данни от талона на автомобила и след като е
констатирала това, управителката, сега при съставянето на РД, повторно изпраща
верните пътни листове, придружавали стоката, съдържащи всички необходими
реквизити. През м.12.2019 г. (периода на издаване на фактурите) се твърди, че
не е зареждано гориво за автомобила, тъй като е имало налично, представени са
фактури за заредено гориво. Представена отново е и Оборотна ведомост за
м.12.2019 г., в която са отразени начислените дължими суми за наеми на
офисната, гаражна и складова площ и на товарния автомобил. Посочва се, че
ревизиращите органи са направили констатация, че в представеното извлечение от
Айкард АД не фигурират данни за номер на банковата сметка и за титуляр на
сметката, поради което и повторно представят извлечението от Айкард АД с
уточнение, че горе в ляво на листа е отбелязано: Account name:
Kats Group; IBAN: ***. И най-сетне се сочи, че за съжаление сега са установили
факта, че дружеството е пропуснало да подаде отчетни регистри – дневници за
покупки и продажби и СД по ЗДДС за м.12.2019 г., поради което ще бъдат
предприети действия за тяхното подаване, като ще бъде подадено и Искане за
разрешение на основание чл. 126 от ЗДДС до ТД на НАП – Пловдив (л. 78 и сл.).
Органите, издали процесния РА, не са приели направеното възражение, а по
отношение на допълнително представените, в т.ч. и от доставчика документи, са
посочили, че при преглед на преписката по извършената насрещна проверка на
„КАТС ГРУП“ ЕООД е установено, че представените документи чрез електронните
услуги на НАП, в т.ч. опис и писмени обяснения, са подписани от управителя Я.П.,
т.е. управителят на дружеството би следвало да е наясно какво е подписвал и
представил в отговор на връченото на дружеството ИПДПОЗЛ. По повод пояснението,
че през м.12.2019 г. (периода на издаване на фактурите) не било зареждано
гориво за автомобила, тъй като е имало налично, е установено, че представените
в тази връзка 5 бр. фактури за гориво, са издадени през м.05, 06, 08, 09 и м.11.2019
г. от „РАНИ 2012“ ЕООД с ЕИК ********* на „КАТС ГРУП“ ЕООД, а видно от
фактурите, всяка е с предмет на доставка 1 000 литра Бензин 95Н, вписан МОЛ във
фактурите и на двете дружества е Я.П., която е едноличен собственик и
управител, както на „КАТС ГРУП“ ЕООД, така и на „РАНИ 2012“ ЕООД. При проверка
в информационния масив на НАП е установено, че фактурите не са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС на „КАТС ГРУП“ ЕООД до датата му на дерегистрация
по ЗДДС на 26.02.2020 г. Същите не са включени и в дневниците за продажби по
ЗДДС на „РАНИ 2012“ ЕООД до датата му на дерегистрация по ЗДДС на 12.11.2019 г.
И двете дружества са били регистрирани по ЗДДС лица в периода на издаване на
фактурите. Представените към обяснението фактури е посочено, че са с номера в
диапазона от № ********** до № ********** и се различават от тези, издавани през
съответния отчетен период, тъй като, видно от дневниците за продажби по ЗДДС на
„РАНИ 2012“ ЕООД за периода м.05.2019 г. - м.11.2019 г., издадените фактури са
в диапазона от № **********/29.07.2019 г. до № **********/11.11.2019 г. Предвид
описания предмет на доставката - гориво, освен фактурите, е констатирано, че не
са представени други изискуеми документи, съпътстващи търговията с горива. Във
връзка с изложеното и предвид факта, че дружеството „РАНИ 2012“ ЕООД е
категоризирано като дружество с „рисков профил“, органите по приходите са
достигнали до извода, че представените документи не съдържат достоверна
информация и са новосъздадени за целите на ревизионно производство.
На следващо място е посочено, че видно от сега представените пътен лист №
298 от 09.12.2019 г., са налични 141,79 л. гориво, изразходвано 2,02 л.,
остатък 139,77 л. В пътен лист № 300 от 12.12.2019 г. са налични 131,75 л.
гориво, изразходвано 2,02 л., остатък 129,73 л. Същевременно, според
представената оборотна ведомост за м.12.2019 г., в дружеството няма заведена
сметка Материали, където следва да се отчитат наличните материали (в случая
гориво), както и сметка Разходи за материали, отразяваща тяхното изразходване. Мотивирано
е на следващо място, че в РД е констатирано, че в представените пътни листи
вписан като водач на МПС е друго лице, а в представеното обяснение от „КАТС
ГРУП“ ЕООД е посочена като водач Я.П.. В сега представените пътни листи, като
водач на МПС е констатирано, че е вписана Я.П., за която не са представени
писмени доказателства, че същата притежава необходимата квалификация за
управление на товарно МПС, т.е. приложените документи е прието, че не доказват
реално извършен транспорт на стоки. Приложените към възражението от
ревизираното лице, както и от „КАТС ГРУП“ ЕООД документи, придружени с
обяснение от доставчика за установените при ревизията несъответствия, е
посочено, че по никакъв начин не опровергават направените констатации, напротив
- именно представянето при насрещната проверка на документи с едно съдържание,
а сега с друго (с реквизити и счетоводни записвания, чиято липса или пък
противоречия са констатирани при ревизията) потвърждава изводите за липса на
реалност на предмета на доставка по фактурите.
Наличието на издадена фактура е посочено, че не води до извода за доставка
на стока/услуга. За целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице
конкретни доказателства, че процесните доставки на стоки са извършени, а
именно: с чл. 114, ал. 10 от ЗДДС и чл. 6, ал. 3, т. 4 от ЗСч е регламентирано
изискването за документиране на стопанските операции, съгласно което
документална обоснованост на стопанските операции е налице само, когато
фактурата като първичен счетоводен документ отразява вярно действително
осъществена такава операция и следва да е налице безспорна връзка между
издадената фактура и извършената доставка, а такива доказателства в хода на
ревизията не са представени.
Процесните фактури, издадени от описания доставчик, макар и формално да
съдържат изискващите се от закона реквизити, е посочено, че са в противоречие с
изискването на ЗДДС, тъй като са издадени, без да е извършена доставка и
съответно възникнало данъчно събитие - налице е хипотеза, при която доставчикът
е начислил данък без основание, без да са осъществени реални доставки и към
възражението не са приложени писмени доказателства, оборващи констатациите в
издадения РД. За ревизираното дружество е прието, че не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочения доставчик
- същите не отразяват действителни стопански операции, данъчно събитие по
смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и реална доставка съгласно чл. 6 и 9
от ЗДДС.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото
производство РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на
Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който е постановил и Решение № 507/21.10.2022
г., с което РА е потвърден в обжалваната в настоящото производство част (л. 33
и сл.). За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този
вид отношения. Допълнително е посочено, че относно доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД
при предходно ревизионно производство на дружеството-жалбоподател, приключило с
РА № Р-16001619008108-091-001/28.10.2020 г., са установени данни в ИС на НАП от
събрани доказателства при ревизията на Я.М.П.(счетоводител, собственик и
управител на „КАТС ГРУП“ ЕООД), приключила с РА №
Р-16001620003515-091-001/15.02.2021 г., че същата е привлечена като обвиняем
във връзка с досъдебно производство № 178/2020 г. при ОД на МВР Пловдив, сектор
„Икономическа полиция“ за данъчни престъпления - срещу лицето е предприета
мярка за неотклонение за извършване на престъпление от общ характер, тъй като в
условията на продължаващо престъпление, в качеството си на счетоводител,
собственик и управител на няколко дружества, вкл. и процесния доставчик, е
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, като е потвърдила неистина в писмени декларации, които се изискват по
силата на ЗДДС и ППЗДДС и при водене на счетоводството е съставила документи с
невярно съдържание (дневници за покупки и продажби по ЗДДС). Установено е, че Я.М.П.,
в свои писмени обяснения, подписани от нея и адвоката й, признава, че: „...
Фактурите, издадени от „КАТС ГРУП“ ЕООД ... са създадени, написани и подписани
от мен, като по тези фактури няма реални сделки...“. С Решение №
1441/27.02.2022 г., постановено по образувано по жалба на „ЛЮВИК 07“ ООД адм.
дело № 1326/2021 г. срещу РА № Р-16001619008108-091-001/28.10.2020 г., е
посочено, че Административен съд - Пловдив е приел, че доставките между „КАТС
ГРУП“ ЕООД към ревизираното дружество са единствено документално оформени, без
да са налице извършени реални доставки на стоки. В решението е посочено още, че
твърдението на жалбоподателя за наличие на последващи облагаеми доставки и
ползване на стоката в икономическата дейност на получателя, не е определящо
обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не представлява
доказателство за придобиването й именно от прекия доставчик, което е предмет на
конкретния спор. Предвид гореизложеното, независимо от оформените
документално доставки, решаващият орган е приел, че по обследваните фактури не
е налице реално извършена доставка и възникнало данъчно събитие, съответно
изискуемост на данъка и право на данъчен кредит по така съставените първични
документи. С оглед на това, обжалваният акт в частта за непризнато право на
данъчен кредит в размер на 1 206,10 лв. е потвърден като законосъобразен, ведно
с начислените прилежащи лихви, възлизащи на обща стойност 277,09 лв.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след запознаване с приетите по делото документи и допълнително представена от
счетоводството на доставчика СД по ЗДДС и Дневник за продажби за данъчен период
м.12.2019 г. (л. 1560 и сл.) е установило, че във връзка с издадените фактури,
при доставчика са взети следните стопански операции – Дебит сметка 411 Клиенти
„Лювик 07“ ЕООД, на Кредит сметка 453.2 Начислен ДДС на продажбите, на Кредит
сметка 702/5 Приходи от продажба на стоки (л. 1281). Фактурите са включени в
Дневника за продажби за данъчен период м.12.2019 г., който е подаден на
11.08.2022 г. с вх. № на СД по ЗДДС № 16342220284595. Жалбоподателят е
констатирано, че е отразил процесните фактури в счетоводството си, като са
взети следните стопански операции: по фактура № 298/09.12.2019 г. – Дебит
сметка 302 Материали, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит
сметка 401 Доставчици (л. 801). По фактура № 300/12.12.2019 г. – Дебит сметка
601 Разходи да материали, Дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките, на
Кредит сметка 401 Доставчици (л. 807). Материалите са заведени задбалансово по
картони на съответните работници, за което са взети следните стопански операции
– Дебит сметка 989 Условни активи на Кредит сметка 999 Условни пасиви. На
следващо място вещото лице е установило, че транспортът е за сметка на
доставчика – към всяка една фактури са приложени товарителници, стокови
разписки и пътни листове, представени в хода на ревизионното производство,
които подробно са описани от вещото лице в табличен вид. Констатирано е, че
доставчикът е представил повторно документи, окомлектовани към възражението
срещу РД, поради допуснати пропуски и грешки при попълването им при
първоначалното им представяне, като са допълнени съответните реквизити (л. 118
– 144). Фактурите е установено, че са платени изцяло по банков път, за което е
представено банково извлечение (л. 1305), видно от което е налице плащане от
„ЛЮВИК 07“ ЕООД да дата 14.01.2020 г. – 7 236,60 лв. Констатиран е
представен договор за наем на МПС (л. 1306), сключен между Е.И.К. и „КАТС ГРУП“
ЕООД за товарен автомобил ВАЗ 232900, рег. № **** с наемна цена в размер на 200
лв., приложен е талон на автомобила (л. 1309), както и разписки за платен наем
на МПС-то, представена е разчетно-платежна ведомост и копия на трудови
договори, видно от които е, че доставчикът разполага със следния персонал: Ф.З.Г.
– шофьор, Е.И.К.– шофьор, Ф.М.А.„– продавач, А.С.А. – товарач и С.П.С.– товарач.
Съгласно представените по преписката документи, експертизата е констатирала, че
дружеството-жалбоподател води двустранна форма на счетоводно записване, внедрен
е счетоводен софтуер, който осигурява синхронизирано хронологично и
систематично счетоводно отчитане, организацията на счетоводството е в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните
стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. При извършения
преглед на заведените от дружеството счетоводни регистри за ревизирания период
във връзка с процесните фактури, е установено, че счетоводното записване на
стопанските операции е в хронологичен вид, съответстващ на извършването им.
Утвърден е от ръководството индивидуален сметкоплан. Взетите стопански операции
във връзка с издадените фактури са правилни. Видно от взетите счетоводни
контировки, според вещото лице, може да се твърди, че счетоводната отчетност на
жалбоподателя е водена редовно по отношение на взетите стопански операции във
връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 206,10 лв.
По отношение на взетите счетоводни записвания от страна на прекия доставчик –
същите е посочено, че са правилни и коректно взети, но предвид различните
счетоводни документи и справки, представени по делото, експертизата е с резерви
по отношение на редовното водене на счетоводна отчетност.
Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентна и
безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при
разглеждане на спора по същество.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са
представени Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г.
и Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г., ведно с приложенията към тях (л. 4 и сл.).
Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и
приети като доказателства – сертификати
и CD със записани в него електронни документи (л. 3 и л. 16 и сл.) се
установява, че ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, РА, РД и
решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни
подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство, са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От
жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били
надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност
да упражни правото си на защита в пълен обем. Впрочем, спор по отношение на
тези факти, не се формира между страните. Спорът между страните се концентрира
в отговора на въпроса, налице ли са реално извършени доставки на стоки и оттам
възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и неговия пряк доставчик
„КАТС ГРУП“ ЕООД, даващи основание за издаване на фактурите, по които „ЛЮВИК 07“
ЕООД е претендирало право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 68, ал. 1 т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Съгласно чл. 69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице, му е
доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми
доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС (в приложимата редакция) лицето -
получател, може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой
от документите, посочени в т. 1 - т. 10. Регистрирано по ЗДДС лице има право да
приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на
стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки
и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от
закона реквизити, като въведените изисквания за възникване на право на
приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която
е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената
справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга,
осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и
представляваща предходна по отношение на процесната доставка.
И най-сетне, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно. И тъй като в закона няма
легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то по аргумент от противното, това ще е всяка една
хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на
императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за
възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на
реална доставка на стока или услуга, е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал.
5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният
субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за
право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от
общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според
който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва
да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и
реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС.
За да откажат правото на данъчен кредит по фактурите с предмет доставка на
стоки, органите по приходите са приели, че в случая е налице недоказване на
действия по доставянето на стоки, които не могат да бъдат идентифицирани като
реално съществуващи от гледна точка на техния произход и прехвърляне на
собствеността върху тях, а е налице само фиктивно фактуриране от „КАТС ГРУП“ ЕООД.
В настоящия случай между страните не се спори и се установява от
представените доказателства, в т.ч. и приетата, неоспорена ССЕ, че процесните
доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл. 7 от ЗСч.
Същите са коректно отразени в счетоводството на жалбоподателя, а така също и на
прекия му доставчик, макар и с известно закъснение. Следва обаче, да се има
предвид, че само счетоводното отразяване на операциите, не е достатъчно условие
съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. Ето защо,
на първо място следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 25, ал. 1 от закона
пък, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на
стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата редакция)
установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Именно, с
оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с нормите на чл. 24,
чл. 183 и чл. 187 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), за да се
направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва
да се установи фактът на прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката, т.е., следваше в настоящия процес да се установи
къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно
индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от
продавача на купувача по сделката, както и къде е било местонахождението на
стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и
как е била превозена към получателя. Само и единствено установяването на тези
обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните
доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Според решения на СЕС по дела С-152/02, С-146/05, С-392/09 правото на
приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а
именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и
данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който
съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ
за фактура.
В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките да
са били предоставени, поради което не може да се приеме, че е налице
обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане
с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа
на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от
държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на
всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло
някое формално изискване.
Отделно от това, следва да бъдат съобразени и някои разрешения, дадени от СЕС
по отправени до него (и то от български съдилища), преюдициални запитвания.
Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12
(„Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за
приходите) е указано следното: „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с
националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички
доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за
да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените
доставки на стоки … За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може
да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите
в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и
свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните
животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва
да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни
се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. …
Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или
когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от
измама с ДДС. … Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по
Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно
задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е
част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата
от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с
измама с ДДС….“. В решението отново се препраща към предишни указания на Съда
за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно
задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да
провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се
иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да
се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.
Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014 г. по дело
С-18/13, по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София -
град, в което СЕС се е произнесъл, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши
приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от
доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява,
че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов
подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с
необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са
били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои
документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига
да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за
наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите
по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“. В
мотивите на същото това Решение от 13.02.2014 г. Съдът изрично е приел, че:
„...В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство
доставената на М.П. услуга не била действително извършена от посочения във
фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като
последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото
на приспадане, което претендира М.П.“ (т. 31). Повече от ясно е, че няма
никаква причина цитираните до тук разрешения на СЕС да не бъдат съобразени в
пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е
сезиран настоящият съд.
Ето защо, съдът приема за правилен подхода на органите по приходите, които
са пристъпили към изследване обстоятелствата във връзка с фактическото наличие
на стоките и обследване веригата от доставки между „АКЧИНАР“ ООД → „КАТС
ГРУП“ ЕООД → „ЛЮВИК 07“ ЕООД и „НУКШЕН ТРЕЙД“ ООД → „КАТС ГРУП“
ЕООД → „ЛЮВИК 07“ ЕООД. Действително, фактът, че не се установява
фактическото извършване на предходни доставки, респ. не се установява
произходът на стоките, сам по себе си не е и не може да доведе до отказ от
право на данъчен кредит за получателя по конкретната доставка, доколкото
фактът, че стоката е с неустановен произход, не означава, че същата не може да
бъде престирана в отношенията по пряката доставка, но този факт има отношение
към посочения по-горе релевантен такъв - а именно съществуването на стоките в
обективната действителност и придобиването на правото да се разпорежда с тях
като собственик от данъчно задълженото лице.
Съобразно цитираната практика на СЕС, последователно проведена и в редица
други решения на същата институция, фактът, че доставчикът не е доказал т. нар.
кадрова, материална и ресурсна обезпеченост, също не може да бъде сам по себе
си основание за извод, че доставката не е фактически извършена, респ. това не
съставлява и обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за
знанието или участието в тях на жалбоподателя, но и тези факти няма пречка да
бъдат взети предвид в съвкупната им преценка с останалите такива, установени в
хода на производство, във връзка с формиране на крайния извод относно
релевантното за спора обстоятелство така, както бе формулирано по-горе в това
изложение. В този аспект, принципно обстоятелството, че органите по приходите
не са установили как точно е придобита стоката, с какъв кадрови потенциал
разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на
данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се установи фактическото
предаване на вещите и получаването на правото да се разпорежда с тях от страна
на „КАТС ГРУП“ ЕООД, при което ще са изпълнени материалноправните предпоставки
за възникването на правото.
С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста на изложеното от съда,
следва, че за да се направи позитивен извод за наличието на процесните доставки
на стоки и съответно на правото, породено от тяхното осъществяване, следва да
се установи:
1. Физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат
прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на
последния да се разпорежда с тях като собственик;
2. Заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика;
3. Издаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията
на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред;
4. Последващата реализация на тези стоки.
По настоящото дело от коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че
не може да се установи в условията на пълно доказване именно физическото
съществуване на процесните стоки и в този смисъл овластяване на получателя по
доставката да се разпорежда с тях като собственик. Действително, на пръв поглед
за това са налични множество писмени доказателства – оферта, складови/стокови
разписки, товарителници и пътни листове, доказателства за извършено разплащане,
налице са и доказателства за счетоводното отразяване на доставките в
счетоводството на жалбоподателя и в това на доставчика с посоченото по-горе
уточнение, включително са налични и документи във връзка с последващата
реализация. Всички те обаче, в своята съвкупност обосновават единствено и само
извод за едно документално оформяне на доставките на процесните стоки, като
част от документите се установява обаче, че са взаимно противоречащи се. Заключението
на вещото лице, което се кредитира от съда и не е оспорено от страните в
процеса, всъщност установява единствено и само документалното оформяне и
счетоводното отразяване, но не дава отговор на основния спорен по делото въпрос,
тъй като при проследяване произхода на фактурираните стоки, не може да бъде
установено безспорно наличието им при доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД, за да може той
да се разпореди с тях впоследствие. Представените множество документи също не
дават отговор на спорния по делото въпрос, доколкото се установяват редица
несъответствия в представените документи от жалбоподателя и тези от неговия
доставчик, още повече, че последният представя два комплекта документи, които
твърди, че са съпътстващи процесните фактури, част от които обаче са с различно
съдържание.
Така стоките – части за ВиК по фактура № 298 от 09.12.2019 г., съгласно данните
в самата фактура, са получени от Н.Л., а самата фактура е подписана от Я.П.като
съставил фактурата, т.е. няма данни кой е предал процесните стоки (л. 804), като
фактурата е съпроводена от складова разписка № 298 от същата дата, в която е
посочено, че е към фактура № 298 и е съпроводена от транспортен документ № 298,
като получател обаче в складовата разписка е посочено дружеството-жалбоподател,
но с адрес, който ще бъде вписан като такъв за адрес за кореспонденция на
дружеството чак през 2021 г., видно от извършена справка в Търговския регистър
(л. 805). В така посочената товарителница № 298 (л. 806) е налична информация
за натоварена стока в периода от 08,30 часа до 09,30 часа в село Маноле и
съответно разтоварена в периода от 11,30 часа до 12,30 часа в град Пловдив,
като превозно средство е посочен товарен автомобил МАЗ 5335 с рег. № ****,
съгласно пътен лист № 298. В товарителницата обаче за изпращач и получател са
положени само подписи и печати, без изписване на имената на лицата, които са
изпратили, съответно получили процесната стока. В представените писмени
обяснения от доставчика – той и превозвач, се посочва, че стоката е
транспортирана лично от управителя на дружеството-доставчик – Я.П.с товарен
автомобил, за който е представен договор за наем и СРМПС. Видно от
представените договор и СРМПС обаче, същите касаят товарен автомобил ВАЗ
232900, който е различен от посочения такъв в товарителницата, идентичен е
обаче регистрационният номер на посочения товарен автомобил. Все в тази насока
следва да се посочи, че в посочения в товарителницата пътен лист с № 298 (л.
1302-гръб) е вписан товарен автомобил МАЗ 5334, който е различен, както от
посочения в самата товарителница МАЗ 5335, така и от посочения в договора за
наем ВАЗ 232900, идентичен отново е регистрационният номер. Казано по друг
начин, доставчикът посочва три различни МПС, с които е извършен превозът на
процесната стока, които обаче са с един и същ регистрационен номер. В пътния
лист се посочва още и че водач е Е.К., който се установи, че е собственик на
ВАЗ 232900 с рег. №****, т.е. водачът е различен от посочения в предоставените
писмени обяснения – Я.П.. Несъответствие е налице и по отношение на посочения
период на превоз, доколкото в товарителницата се сочи, че разтоварването е
станало в периода 08,30 – 09,30 часа, т.е. автомобилът, който и да е той, би
следвало да е тръгнал най-рано след 09,30 часа от село Маноле в посока град
Пловдив, в пътния лист обаче е посочено, че превозът е започнал от 09,00 часа.
По идентичен начин стои въпросът и с разтоварването, което съгласно
товарителницата е станало в периода 11,30 часа до 12,30 часа, докато в пътния
лист е посочено, че превозът е приключил в 19,00 часа. Тези несъответствия не
са отстранени и с последващо представения нов пътен лист, доколкото в същия
отново е посочен товарен автомобил МАЗ 5334, а не МАЗ 5335, както е в
товарителницата или ВАЗ 232900, както е по договора за наем и СРМПС, тук пък
периодът на превоз е от 08,00 часа до 16,00 часа, който период също се
различава от посочения в товарителницата – 08,30 часа до 09,30 часа и от 11,30
часа до 12,30 часа. Друг е въпросът, че този представен нов пътен лист (л. 86)
се посочва, че придружава товарителница № 299, която очевидно е различна от
процесната № 298. Все в тази насока следва да се посочи и че в този нов пътен
лист са вписани реквизити, които в РД е посочено, че липсват, същите обаче,
според настоящия съдебен състав, също не водят до извод в обратната насока,
доколкото, нито един от посочените товарни автомобили МАЗ 5334, МАЗ 5335 и ВАЗ
232900 не е с разходна норма 10,1 л/100 км., която се получава от посочения
разход 2,02 л. за изминати 20 км.
Идентично е и положението със следващата фактура № 300 – в придружаващата я
складова разписка също е посочен адрес, който към 12.12.2019 г. не е бил вписан
нито като седалище и адрес, нито като такъв за кореспонденция, което навежда на
мисълта, че този документ е с недостоверна дата. Налице е отново и разминаване
във времето на натоварване и разтоварване и превоза на процесната стока. В
пътния лист пък е посочен товарен автомобил Мерцедес Вито с рег. № ****, за
който няма данни чия собственост е и който е различен от посочените товарни
автомобили в товарителницата – МАЗ 5335 и в последващо представения пътен лист
– МАЗ 5334, а така също и от ВАЗ 232900, за който са представени данни да е
нает съгласно договор за наем и за който е представено СРМПС.
Казано по друг начин, от представените по делото доказателства, не може да
бъде установено на 09.12.2019 г., съответно на 12.12.2019 г. къде, кога и как
процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по
съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по
сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който
тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към
получателя, т.е. кое лице, представител на „КАТС ГРУП“ ЕООД (Я.П.– посочена в
дадените писмени обяснения и новопредставените пътни листове или Е.К. – посочен
в първоначално представените пътни листове) е натоварило, превозило и предало
стоката, предмет на фактура № 298, съответно на фактура № 300. Освен това, в единствените
документи, в които е посочено място на натоварване и разтоварване, а именно
товарителниците, липсват посочени имената на лицата, които са предали и
получили процесните стоки - положени са само парафи за „получил“ и „предал“.
Транспортирането на процесните стоки пък е невъзможно да бъде установено от
приложените към фактурите товарителници и пътни листове. Това е така защото, не
става ясно с какъв транспорт е извършен техният превоз – МАЗ 5334 с рег. № ****
(посочен в част от пътните листове), МАЗ 5335 със същия рег. № **** (посочен в
товарителниците), ВАЗ 292900 отново със същия рег. № **** (съгласно
представения договор за наем на МПС и СРМПС), досежно фактура № 298 или
Мердецес Вито с рег. № ****, досежно фактура № 300.
Все в тази насока и следва да се посочи, че представените след издаване на
РД фактури с предмет „бензин А95Н“, издадени на доставчика „КАТС ГРУП“ ЕООД от
„РАНИ 2012“ ЕООД също настоящият съдебен състав приема за такива с недостоверна
дата, доколкото към датите, на които се сочи да са издадени – 08.08.2019 г.,
02.05.2019 г. и 27.06.2019 г., управител и едноличен собственик на капитала на
„КАТС ГРУП“ ЕООД не е била вписаната като такава Я.П., а Р.Х.П., като горното
обстоятелство лесно може да бъде установено от извършена справка в Търговския
регистър.
Впрочем, както тези, така и всички останали констатирани несъответствия от
ревизиращите органи, са подробно проследени и онагледени в РД. Излишно е
тяхното преповтаряне, доколкото доказателства, които да подложат на съмнение
така установените факти и обстоятелства, не се ангажираха от страна на
жалбоподателя, комуто бе доказателствената тежест. Достатъчно е да се посочи в
тази насока, че жалбоподателят, който твърди, че е реален получател на стоките
по процесните фактури и не отрича факта, че е подписал както фактурата, така и
придружаващите я документи, би следвало да се е запознал със съдържанието на
документите, които подписва и най-малкото да сравни автомобила, с който стоката
е доставена с посочения в товарителницата такъв и да констатира евентуалното
несъотвествие в регистрационните номера на МПС, с които стоката е доставена с
тези, вписани в транспортните документи.
При това положение, съдът намира, че липсват доказателства, от които по безпротиворечив
начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в складовите/стокови
разписки, в товарителниците и в пътните листове, се е стигнало до
индивидуализиране на родово определени вещи. От данните по делото, в т.ч. и от
заключението по ССЕ се установява единствено осчетоводено плащане. Това
обстоятелство обаче, не е достатъчно да обоснове извод за действително
извършени доставки по издадените фактури.
Изложеното налага констатацията, че в обсъждания случай липсват данни
относно съществуването на основния елемент от фактическия състав, с
проявлението на който, правната норма свързва като последица наличието на
доставка като проявен юридически факт. Липсват доказателства за физическото
съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от
доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се
разпорежда с тях като собственик. Единствено въз основа на коментираните
съставени документи при липсата на други конкретни данни в тази насока, в
съвкупната им преценка с установените факти при „КАТС ГРУП“ ЕООД, не е възможно
да се направи извод, че „ЛЮВИК 07“ ЕООД е придобил правото на разпореждане с
процесните стоки и съответно ги е реализирал впоследствие.
Не водят до извод в обратната насока и представените доказателства за
последващата реализация на стоки, идентични с процесните, доколкото този факт
по никакъв начин не обосновава извод, че те изначално са придобити от
жалбоподателя именно по спорните фактури, издадени от „КАТС ГРУП“ ЕООД. Тук е
мястото да се посочи, че фактът на последваща реализация на процесните стоки
сам по себе си е косвено доказателство за придобиване собствеността върху тях
от страна на жалбоподателя, но не е достатъчен за формиране на категоричен
извод в тази насока, без да са ангажирани каквито и да било други доказателства
(по преките доставки), не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда
в истинността на конкретното фактическо твърдение относно действителността на
разглежданите доставки (каквато е целта на пълното доказване), поради
обстоятелството, че представляват косвено доказателство за спорния по делото
въпрос. Жалбоподателят, както вече бе казано, следваше да докаже по пътя на
пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват действителни
доставки на стоки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно
факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на
главното доказване (наличието на действително извършена доставка). Косвеното
доказване обаче, каквото на практика е извършено от жалбоподателя чрез
ангажиране на доказателства за последващата реализация на стоките, предмет на
спорните фактури, е недостатъчно за главното доказване. За да се постигне то
чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която
като изключи всяка вероятност, да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността от доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил,
защото главното доказване трябва да бъде винаги пълно.
Отново следва да се подчертае, че по общото правило на чл. 170, ал. 2 от АПК,
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно жалбоподателят като лице, претендиращо
право на данъчен кредит, следваше да докаже по пътя на пълното доказване, че са
налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за
възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за
себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно той и
пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че
отношенията са такива, каквито са се твърдяли от него. В тежест на
жалбоподателя е било да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от
процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните
първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за
възникване право на данъчен кредит. В случая такива категорични доказателства,
посочи се, не са представени, нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент.
При така установеното, РА в оспорваната в настоящото производство част е
законосъобразен, в т.ч. и относно начислените лихви. Или иначе казано, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски
по делото в размер на 448,32 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение,
определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция).
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЮВИК 07“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 73 и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив,
ж.к. „Тракия“, бл. 58, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Н.Н.Л., против
Ревизионен акт № Р-16001621003875-091-001 от 20.04.2022 г., издаден от В.П.А.на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и П.И.А.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на
ревизията, в потвърдената с Решение № 507 от 21.10.2022 г. на Директора на
Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, част за непризнато право на данъчен
кредит за м.12.2019 г. в размер на 1 206,10 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 277,09 лв.
ОСЪЖДА „ЛЮВИК 07“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ № 73 и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл. 58, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Н.Н.Л., да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 сумата от
448,32 (четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки) лева
разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: