Решение по дело №310/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М. П. Г. от [населено място] против Заповед № 94м-564-2#2 от 15.01.2024 г. на кмета на община Мъглиж, с която на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Постройка на допълващо застрояване”, изпълнен с оградни стени и дървена покривна конструкция със застроена площ 13 кв. м., находящ се на югоизточната граница на [УПИ] в кв. 66 по плана за регулация на [населено място], община Мъглиж, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], община Мъглиж, област Стара Загора, ул. „8-ми март“ № 16, собственост на М. П. Г., който притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ и съответства на строеж VI категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката твърди, че не е собственик на разпоредената за премахване постройка, тъй като с представения нотариален акт от 2023 г. тази сграда не й е била прехвърлена, както и че прехвърлителката й през 2013 г. е предприела действия по одобряване на проект за преустройство на съществуваващата в имота жилищна сграда в къща за гости, пристройка към нея и кафе аперитив, за което е бала издадена виза за проектиране, но не е бил завършен фактическия състав по издаването на строителното разрешение, тъй като били настъпили форсмажорни обстоятелства. Смята, че обектът на заповедта не представлява строеж по смисъла на закона, а преместваемо барбекю. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и се претендират направените разноски по делото.

Ответникът – кмет на община Мъглиж, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за направените разноски по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2023 г. длъжностни лица от Община Мъглиж – Т. М. И. на длъжност гл. експерт „УТ“, К. М. В. на длръжност гл. специалист „Кадастър“ и Р. Т. О. на длъжност специалист „Кадастър“, определени със Заповед № РД-09-259#1 от 27.11.2023 г. на кмета на община Мъглиж (л. 11 от АД № 86/2024 г. на АС Стара Загора), извършили проверка на строеж „Постройка на допълващо застрояване“, разположена в ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], ул. „8-ми март“ № 16. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт (КА) № 7 от 15.12.2023 г. (л. 24 от АД № 86/2024 г.), според който имотът е собственост на М. П. Г. съгласно [нотариален акт] от 03.07.2023 г. (л. 16 от АД № 86/2024 г. ), за строежа няма издадени строителни книжа, в т. ч. одобрен проект и разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е извършен в периода 2011 г. – 2014 г., като извършителят му е неизвестен, и представлява постройка на допълващо застрояване с приблизителна площ от 13 кв. м., която е ситуирана на югоизточната граница на имота, като постройката има ограждащи стени, изпълнени от зидария и газобетонни блокове, на които са монтирани прозорци, а покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрит е с битумни керемиди. КА е съобщен на сайта на общината (л. 28 от АД № 86/2024 г.) и чрез залепване на съобщение на адреса на имота (л. 30 от АД № 86/2024 г.), като на 29.12.2023 г. от жалбоподателката е депозирано заявление, в което изразява несъгласие със съставения КА (л. 33 от АД № 86/2024 г.) .

С оспорената Заповед № 94м-564-2#2 от 15.01.2024 г., издадена от кмета на община Мъглиж (л. 36 от АД № 86/2024 г.), на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Постройка на допълващо застрояване”, изпълнен с оградни стени и дървена покривна конструкция със застроена площ 13 кв. м., находящ се на югоизточната граница на [УПИ] в кв. 66 по плана за регулация на [населено място], община Мъглиж, представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], община Мъглиж, област Стара Загора, ул. „8-ми март“ № 16, собственост на М. П. Г., който притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ и съответства на строеж VI категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи се в съставения КА № 7 от 15.12.2023 г.

По делото са приети като доказателства документите от административната преписка по издаване на оспорения административен акт и представените от страните в хода на съдебното производство.

В изпълнение на указанията, дадени с решение № 3035 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 8425/2024 г. на ВАС – Второ отделение, с разпореждане [номер] от 28.03.2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание на страните е указана доказателствената им тежест, като на жалбоподателката изрично е указано, че в нейна тежест е да установи, че разпореденият за премахване строеж е търпим по смисъла на пар. 16, ал. 1- 3 от ПР на ЗУТ или пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С протоколно определение от 29.05.2025 г. на жалбоподателката повторно е указано, че в нейна тежест е да установи, че разпореденият за премахване с обжалваната заповед строеж е търпим по смисъла на пар. 16, ал. 1- 3 от ПР на ЗУТ или пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в т. ч. и годината на изграждането му, предвид което й е дадена възможност с писмена молба или най-късно в следващото заседание: да представи писмени доказателства в тази насока; и/или да поиска събирането на гласни доказателства, като посочи имената на свидетелите и адресите им за призоваване или води същите в съдебно заседание; и/или да поиска назначаването на съдебно-техническа експертиза, като формулира конкретни въпроси към вещото лице, включително като заяви изрично дали поддържа искането си за назначаване на експертиза по въпросите, посочени в молбата на пълномощника й с вх. № 1968 от 09.04.2024 г. (л. 18 – 19 от АД № 86/2024 г.). С определение от 29.05.2025 г. на жалбоподателката изрично е указано и че при неизпълнение на дадените й с определението указания делото ще бъде решено при наличните доказателства. Въпреки това, жалбоподателката не ангажира доказателства в тази насока.

По искане на ответника беше допуснат и разпитан като свидетел Р. Т. О., който заяви, че е посещевал процесния имот през 2012 г. и 2013 г., като при тези му посещения разпореденият за премахване строеж не е бил построен в него, както и през 2023 г. във връзка с извършването на проверка – приключилата със съставения КА № 7 от 15.12.2023 г., при която разпореденият за премахване строеж вече е бил построен.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес (адресат на заповедта, собственик на имота и на строежа според събраните по делото доказателства) против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед с оглед на разпореденото с нея – премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кмет на община Мъглиж.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са както правното основание за упражненото административно правомощие (чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като строежът е описан от гл. т. на местоположението му и съществените му характеристики, при посочване, че същият е изпълнен без строителни книжа, в т. ч. без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. С оглед на това съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Спазена е и предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура. Извършена е проверка на място от комисия, определена със заповед от кмета на общината, за резултати от която е съставен КА. В последния строежът е индивидуализиран като местоположение и параметри, включително чрез скица и снимков материал. На жалбоподателката е предодставена възможност да подаде възражения против КА, от която те се е и възползвала, макар извън предвидения за това срок. Вярно е, че възражението й не е било обсъдено от органа в обстотелствената част на последвалата заповед, но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като обсъждането му не би довело да неиздаването на оспорения административен акт, а и в съдебното производство жалбоподателката разполага с възможността да оспори констатациите на органа и да ги обори, като ангажира доказателства за това.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Предвид предписанието на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ – когато се извършва: в несъотвествие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – т. 1, или без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж – т. 2.

Процесната постройка, според описанието й в КА и в оспорената заповед, е такава на допълващото застрояване с ограждащи стени, изпълнени от зидария с газобетонни блокове и измазани, на които са монтирани прозорци, а покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрита с битумни керемиди. Същата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория – чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не се установява процесната постройка да притежава белезите на преместваем обект, тъй като от една страна не се твърди да е с предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а от друга - нейните технически характеристики и материалите, от които е изпълнена, я определят като строеж.

Изграждането й без снабдяване със строително разрешение, каквото не се установи да е било издадено, обосновава приложимост на посочената в заповедта хипотеза по чл. 225, ал. 2, т. 2, предложение второ от ЗУТ. Не водят до извод в различна насока доводите на жалбоподателката за предприети от предишния собственик на имота действия по снабдяване със строителни книжа, доколкото тя изрично признава, че такива не са издадени и процедурата е приключила неуспешно още на фаза одобряване на инвестиционни проекти. Незаконността на постройката е обусловена именно от липсата на необходимите строителни книжа. Евентуалните откази за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж подлежат на отделно обжалване в различни производства.

Предвид периода, през който е била изградена процесната постройка – между 2013 г. и 2023 г. според показанията на св. О., доколкото жалбоподателката не ангажира доказателства в тази насока, в т. ч. и за оборване на показанията на разпитания свидетел, строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Изложеното означава, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

По тези съображения оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона, е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото жалбоподателката следва да бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да заплати О. М. направените до момента разноски по делото в размер [рег. номер]., представляващи даговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат – 1250 лв. по АД № 86/2024 г. на АС Стара Загора [рег. номер]. по АД № 8425/2024 г. на ВАС, съгласно представени договори за правна защита и съдействие, фактури и извлечения от банкова сметка. В случая заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.20204 г. за минималните адвокатски възнаграждения и съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на вида и обема на предоставената от адвоката правна помощ, в т. ч. и процесуално представителство с явяване в съдебно заседание.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. Г., [ЕГН], против Заповед № 94м-564-2#2 от 15.01.2024 г. на кмета на община Мъглиж, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. П. Г., [ЕГН], от [населено място], пл. "Берое„ № 1, ет. 6, ап. 21, да заплати на О. М. сумата в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща направени до момента разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.