№ 633
гр. К., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101823 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Я. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ул.“*******“ 29, чрез
пълномощниците му адв.Б. П. и адв. М. К., против „***********“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.К., бул.“***************,
представлявано от управителя О.И.П.. Предявен е иск с правно основание
чл.245, чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ, във връзка с договорните отношения
между страните по повод на възникнало трудово правоотношение между тях.
Ищецът Д. Я. Д. моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „***********“ ООД, гр.К. да му заплати сумата от 4 293,66 61 лева,
включваща неплатено трудово възнаграждение за месеците януари 2024 г.,
Февруари 2024 г., Март 2024 г. и април 2024 г., ведно със законната лихва от
17.07.2024 год. и лихви за забава върху всяко неплатено трудово
вмъзнаграждение в общ размер на 163,41 лв., считано от деня, следващ падежа
за плащане на всяко месечно възнаграждение до завеждане на исковата молба,
както и обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 1 739,74 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на
1 933,05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане и направените от ищеца
разноски по гр.д. № 20245510101823 в размер на 1 100 лева, за които
разноски е представен списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка на ищеца Д.
Я. Д., по която да бъде изплатена дължимата сума:
****************.
Ищецът чрез процесуалните си представители твърди, че на **********
1
г. между него и „***********“ ООД е сключен трудов договор № **********
год., по силата на който ищецът работил на длъжност „Оператор
металорежещи машини с ЦПУ“ с договорено месечно основно трудово
възнаграждение в размер на 1 080 лева, завишено с допълнително
споразумение на 1 933,05лв., считано от 25.07.2022 год. Поради намаляване
обема на работа, със Заповед № ****** от ******** г. бил прекратен трудовия
договор на ищеца, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ , считано от ******** г.,
като е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.220
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовия договор, не
бил получил пълния размер на трудовото си възнаграждение за месеците
януари, февруари, март и до 07.април 2024 г., както и обезщетението по
чл.220 ал.1 от КТ и по чл.222 ал.1 от КТ за оставане без работа повече от 1-
един месец.
За посочения период размерът на чистата сума за получаване възлиза на
4 293,66 лева, като по месеци трудовото възнаграждение е в размер, както
следва: за м.януари 2024 год. – 952,76 лв., за м.февруари 2024 г. – 1 500 лева,
за м.март 2024 г. – 1 500 лева и за периода от 01.04.2024 г. до 07.04.2024 г. –
340,90 лв. Приспаднати били дните, в които ищецът е бил в отпуск по болест.
В чл.4 от трудовия договор било уговорено, че трудовото възнаграждение се
изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се
дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след
тази дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до
изплащане на възнаграждението.
Съгласно чл.220 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, работодателят дължи на работника
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
неотработения срок на предизвестието, т.е. сума в размер на 1 739,74 лв. Тъй
като ищецът не бил започнал работа в продължентие на един месец след
прекратяване на трудовия му договор, ответното дружество му дължало
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставане без работа в размер на едно
брутно трудово възнаграждение, която сума е в размер на 1 933,05 лв.
Ответникът „***********“ ООД е получил исковата молба на ищеца,
като в законовия срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор. С отговора се
оспорва размера на предявените искови претенции и размера на
обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ. Сочи, че предявените претенции са
изложени едностранчиво и не отразяват напълно действителните събития. Не
било отчетено от ищеца, че през периодите, за които се претендира пълно
трудово възнаграждение, лицето не е било на пълен работен ден, а в някои дни
ползвал отпуск без да разписва заповеди, поради което, с оглед изясняване на
точния размер на претендираното трудово възнаграждение и обезщетението
по чл.221 ал.1 от КТ, счита, че следва да бъде допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която да изчисли действителните размери на исковите
претенции. Ответникът моли съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и претендира
за разноски по делото.
С Определение № *** от ********* г. съдът е допуснал назначаването
на съдебно-счетоводна експертиза, определил е депозит в размер на 200 лв.,
2
платим от ответника в тридневен срок и е насрочил делото за ******* г. В
указания срок, ответното дружество не е представило документ за платен
депозит за вещо лице.
По делото е представена молба от вещото лице Д. Ч., с която уведомява
съда, че ответникът не му е предоставил ведомости за заплати, поради което е
лишен от възможност да изготви и представи съдебно-счетоводната
експертиза.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответното
дружество, с която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции и заявява, че са възпрепятствани да представят
счетоводни документи.
Съдът като взе предвид, че ответникът е своевременно уведомен за
съдебното заседание и за дадените му от съда указания за представяне на
документи за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, приема, че е
налице хипотезата на чл.161 от ГПК и че ответникът е създал пречки за
събиране на исканото от него и допуснато доказателство, поради което счита
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
доказателствата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от Трудов договор ***/********** г. ищецът Д. Я. Д. е бил
назначен на длъжност „****************“ в ответното предприятие
„***********“ ООД на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ.
Уговорено е трудово възнаграждение в размер на 1080 лв. и платен годишен
отпуск в размер на 20 дни. С Допълнително споразумение № ************ г.
е увеличен размерът на трудовото възнаграждение на 1 865,88 лв. и
допълнително възнаграждение в размер на 67,17 лв.
Със заповед № ****** от ******** г. е прекратен трудовия договор на
ищеца, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ , считано от ******** г., като е
посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.220 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
От представените копие на трудова книжка на ищеца, декларация за
оставане без работа в продължение на повече от един месец и 3
бр.Разпореждания от НОИ, се установява, че ищецът не е започнал работа в
продължение на повече от един месец след прекратяване на трудовия му
договор, поради което, на основание чл.222 ал.1 от КТ предявеният от него
иск в размер на 1 933,05 лв. се явява основателен и доказан.
С писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил размера на
предявените претенции за неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетение и моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза с
поставени въпроси. Съдът е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза и е насрочил делото за ******* г. Ищецът, редовно призован, за
него се явява процесуален представител адв.М. К.. Ответникът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
По делото не е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
ответникът не е предоставил на вещото лице ведомости за заплати на ищеца и
други документи, необходими за изготвяне на експертизата.
3
Съдът намира, че непредставянето на документи за изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза от страна на ответника, създава пречки за
събиране на допуснатите доказателства, поради което, съгласно разпоредбата
на чл.161 от ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната, в случая ответника е създала пречки за неизготвяне на поисканата от
нея експертиза.
Предявените от ищеца искове са формулирани на база трудовия договор,
допълнителното споразумение и заповедта за прекратяване на трудовия
договор. Началната дата на лихвения период за изчисляване размера на
лихвите за забава, представляващи законна лихва, е съобразен с т.4 от Трудов
договор № ***/**********г.
Общият размер на задълженията по предявената искова претенция се
формира от размера на нетното трудово възнаграждение за периода,
дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и калкулираните лихви за
забава.
Задължението е в общ размер на 8 129,86 лв./осем хиляди сто двадесет и
девет лева и 86 ст./, изчислен по отделни елементи, както следва: Нетно
трудово възнаграждение – 4 293,66 лева, Обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ –
1 739,74 лв., Обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ – 1 933,05 лева, Лихви за
забава – 163,41 лева.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Между страните е съществувало трудово правоотношение от
********** г. до ******** година. Правната природа на трудовото
възнаграждение е месечно, периодично плащане за престиран труд по трудово
правоотношение, който е възмезден /арг.чл.242 от КТ/.Основно задължение на
работодателя е да заплаща в установените срокове на работника уговореното
трудово възнаграждение /арг.чл.128 от КТ/. Разпоредбата на чл.245 от КТ
гарантира изплащане на трудовото възнаграждение, а чл.270 ал.2 от КТ
регламентира начина на плащане – авансово или окончателно всеки месец. По
аргумент на чл.270 ал.2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е
изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Установи се, че
работодателят се е задължил в трудовия договор да заплаща месечното
възнаграждения до последно число на месеца, следващ този, за който се
дължи трудовото възнаграждение. Установи се, че работодателят, в нарушение
на трудовия договор, не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение, както
следва: за м.януари 2024 г. -952,76 лв., за м.февруари 2024 г. – 1 500 лв., за
м.март 2024 г. – 1 500 лв. и за м.април 2024 г. -340,90 лв. Тъй като ответникът
– работодател не е представил доказателства след оспорване на размера на
трудовите възнаграждения за извършени плащания, то следва да се приеме, че
той не е изплатил трудовите възнаграждения на ищеца за претендирания
период.
Правото да се претендира заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 от
КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328 ал.1 т.3 от КТ /поради намаляване обема на работа/, което е посочено и
4
в Заповед № ****** от ******** г. Обезщетението е еднократно парично
вземане, чието плащане няма определен ден. Работодателят дължи на ищеца
обезщетение в размер на 1 739,74 лв.
Правото да се претендира обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ се поражда
при определени хипотези, каквато в случая е чл.328 ал.1 т.3 от КТ –
намаляване обема на работа, поради което ищецът има право на обезщетение в
размер на 1 933,05 лева, тъй като това негово право се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства – трудова книжка,
декларация от ищеца и разпореждания на НОИ. Предявеният иск за
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, като съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид
изложеното и изхода на спора, на основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 1 100 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 318,66 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството, от която е била освободен ищецът на основание чл.83, ал.1 т.1
от ГПК.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание всъответното инстанция. В противен случай тя няма
право да обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.К., бул.“***************, представлявано от управителя
О.И.П. да заплати на Д. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен гр.К.,
ул.“*******“ 29 следните суми:
- 952,76 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м.
януари 2024 год., ведно със законната лихва от 17.07.2024 год. до
окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 50,66 лв. за периода от
01.03.2024 год. до 17.07.2024 год.,
- 1 500 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м.
февруари 2024 год., ведно със законната лихва от 17.07.2024 год. до
окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 61,94 лв. за периода от
01.04.2024 г. до 17.07.2024 год.,
- 1 500 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м.
5
март 2024 год., ведно със законната лихва от 17.07.2024 год. до окончателното
плащане и мораторна лихва в размер на 44,70 лв. за периода от 01.05.2024 г.
до 17.07.2024 год.,
- 340,90 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м.
април 2024 год., ведно със законната лихва от 17.07.2024 год. до
окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 6,11 лв. за периода от
31.05.2024 г. до 17.07.2024 год.,
- 1 739,74 лева , представляващи обезщетение за неотработено
предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане,
- 1 933,05 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа за
един месец по чл.222 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане,
ОСЪЖДА „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.К., бул.“***************, представлявано от управителя
О.И.П. да заплати на Д. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен гр.К.,
ул.“*******“ 29 сумата от 1 100 лева, разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „***********“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.К., бул.“***************, представлявано от управителя
О.И.П. сумата от 318,66 лева, представляваща държавна такса по гр.д.
1823/2024 г. по описа на Районен съд - К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен сроск от
връчването му пред Окръжен съд – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6