№ 9804
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110106400 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу Д. М. Д.,
ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 213,79 лева (двеста и тринадесет лева и 79 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 52,14 лева
(петдесет и два лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в
*****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42688/2022 г. по описа на СРС, 174
състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
2
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът с доклада по делото, приет без възражения, е
отделил като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият имот е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, е
бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило в
имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата
молба на претендираната стойност и е извършвана услугата за дялово
разпределение на претендираната стойност.
Спорно по делото е единствено дали процесните вземания са
погасени по давност.
3
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 05.08.2022 г. Следователно
претендираната от ищеца цена за топлинна енергия за исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е изцяло погасена по давност и искът за
главница следва да се отхвърли.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът
за лихва е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни
задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва
да бъде отхвърлен изцяло.
4
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът,
който не претендира и не доказва да е сторил такива, поради което разноски
не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛРЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу Д. М. Д., ЕГН
**********, обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 213,79 лева (двеста и тринадесет лева и 79 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 52,14 лева
(петдесет и два лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в
*****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42688/2022 г. по описа на СРС, 174
състав, поради изтекла погасителна давност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – *****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5