РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Карлово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101043 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество - „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата е образувано ч.гр.д.
№ 1386/2020г. по описа на КрлРС. В рамките на предвидения от законодателя
срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и
на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
За ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в
размер на 8.79 лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за
мораторна лихва за забава но ч.гр.д. № 1386/2020 г. по описа на КрлРС.
Предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК
1
************, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б.
т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага с исковата молба.
„ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16556399001, съгласно чл.
29 от Общите условия на мобилния оператор. Между кредитора „БТК“ ЕАД и
В. П. Т. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16556399001 от дата 26.01.2017г. за ползване на мобилна
услуга за номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM
Hybrid, с месечен абонамент 10.00 лева. Срокът на договорът е бил безсрочен.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на далекосъобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер 16556399001 от дата 26.01.2017г.
между ответника и „БТК“’ ЕАД били издадени следните фактури:
- фактура№ **********/01.12.2017 г. с начислена за отчетен период
01.11.2017г. – 30.11.2017г. сума в размер на 7.22 лв., с ДДС, от които - за
Месечен абонамент VIVACOM Hybrid и приложимите към него отстъпки -
4.44 лева, Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна
поради неплащане - 1.58 лева, ДДС ставка 20% - 1.20 лева. Дължимата сума е
платима в срок 18.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение;
- фактура № **********/02.01.2018г. с начислена за отчетен период
01.11.2017г. – 30.11.2017г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за
Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67
лева. Дължимата сума е платима в срок 18.01.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение;
2
- фактура № **********/01.02.2018г. с начислена за отчетен период
01.01.2018г. – 31.01.2018г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за
Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67
лева. Дължимата сума е платима в срок 18.02.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура№ **********/01.03.2018г. с начислена за отчетен период
01.02.2018г. – 28.02.2018г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за
Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67
лева. Дължимата сума е платима в срок 18.03.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за
пет последователни отчетни месеца 12/2017г., 01/2018г., 02/2018г. и 03/2018г.
на стойност 37.22 лева, от които претенцията на ищеца е за част от сумата, за
която е издадена заповедта за изпълнение, възлизаща на 33.36 лв. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване, на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 14.07.2018г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била
мораторна лихва за забава и посочен периодът й и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът - ищец в производството - цесионерът по
втория договор. Представените фактури сами по себе си, не били основание
за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната
3
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ,
които не е заплатил в указания срок. респ. същият е в неизпълнение на
договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите
Условия - да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната
суми за предоставените услуги. Абонатът следва да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги, като незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя. БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги - чл. 25, чл. 28, чл.
35 от Общите условия.
За периода от активацията/подписването на договора до датата на
първия билинг цикъл, абонатът заплащал пропорционална част от месечният
абонамент, съответстваща на броя на дните, в които са му предоставяни
услугите. За същият период абонатът ползвал съответната пропорционална
част от услугите, включени в месечния абонамент. Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни)
4
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред - чл. 29 от Общите условия. В конкретният случай ответникът е
подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните
услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура
и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл. 99
ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранил, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като
го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически
лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и
„С.Г. Т.” ООД, била дадена легална дефиниция на понятието - Приложение №
1, неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за
мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.” В чл. 5.3 от договора за
цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентьт предоставя
5
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентьт е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците
по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в
нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на
личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
цесионера, цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Г.“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС, като в тази връзка, в исковата
молба се цитира съдебна практика.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за
цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че В. П. Т. не е
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Г.“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
6
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината, като цитира практика на съдилищата.
В конкретния случай, длъжникът-ответник В. П. Т., не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В. П. Т., че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **********, в размер на 33.36 лв.,
представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
01.11.2017г. до 28.02.2018г., дължими по повод на валидно действал договор
с клиентски номер 16556399001 от дата 26.01.2017г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, за което са издадени фактури с
номера - **********/01.12.2017г., **********/02.01.2018г.,
**********/01.02.2018г. и **********/01.03.2018г. Претендира за
направените по делото разноски, както и тези направени в заповедното
производство, като присъдените суми могат да бъдат заплатено доброволно
по следната банкова сметка: IBAN: **********************, открита при
„Ю. Б.“ АД.
Ответникът - В. П. Т., представлявана от назначения му по реда на чл.
47 от ГПК особен представител - адв. Р.И., оспорва иска, като неоснователен.
Оспорва наличието на издадени и неплатени фактури, както и
обстоятелството БТК да е доставяло на ответника услуги на стойност 33.36
лева. Твърди, че в ОУ липсва хипотеза на едностранно прекратяване на
договора от страна на БТК ЕАД. В чл.50.6, б. „в“ от ОУ на БТК, се предвижда
договорът да се прекрати едностранно от БТК с 30-дневно писмено
7
предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на универсалната
услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми. Неплащането на задълженията по договора не води
автоматично до неговото прекратяване. Ищецът не е уведомил потребителя,
че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. Няма
представени доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и
до ответника да е достигнало изявления за прекратяване на
договорите.Ответницата не е уведомявана за твърдяното прехвърляне на
вземането. Не са представени доказателства, че прехвърлянето на вземането е
съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В настоящето производство са предявени установителни
искове по чл. 422 от ГПК, а не осъдителни такива, поради което връчването
на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника не може да се
приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането
по реда на чл. 99 , ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие
сключеният между цедента „БТК“ ЕАД и цесионера „С.Г.Г.“ ООД договор за
прехвърляне на вземане от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД в размер на исковата
сума, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор.
В настоящото съдебно производство ищецът не представил доказателства, че
цесията е била съобщена на длъжника от цедента „БТК“ ЕАД. За да породи
действие сключеният между цедента „С.Г.Г.“ ООД и цесионера „ЮБЦ“
ЕООД, договор за прехвърляне на вземания от „С.Г.Г.“ ООД на „ЮБЦ“
ЕООД в размер на исковата сума, отново цесията е трябвало да бъде
съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно
производство ищецът не представил доказателства, че цесията е била
съобщена на длъжника от цедента „БТК“ ЕАД. Връчването на исковата
молба, ведно с приложенията към нея на ответника не може да се приеме, че
представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на
чл.99 , ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл посочва практика на съдилищата, а именно
- Решение № 782 от 05.08.2020г. по в. гр. д. № 318/2020г. на V състав на
Окръжен съд Пловдив.
Оспорва представителната власт на цесионерът за извършване на
уведомяване от името на цедента по договора от 16.10.2018г. В чл.5 от
8
договора за прехвърляне на вземания е предвидено цедентът да издаде
изрично пълномощно (Приложение № 2 към договора) на цесионера да
подписва съответните уведомления до длъжниците по вземанията. По делото
няма представено такова пълномощно. В представеното по делото
пълномощно (Приложение № 2) липсвали данни за упълномощаването на
лице, както и подписването на упълномощителя.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч. гр. д. № 1386/2020г. по описа
за КрлРС, образувано по депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 260168/02.11.2020г. Доколкото на
длъжника е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенцията, за
която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото
дело. Затова предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск:
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил вземането по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от дата 26.01.2017г. от „С. Г. Г.“ ООД, съгласно договор за цесия от
01.10.2019г., което от своя страна е придобило процесното вземане от „Б. т.
к.“ ЕАД съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. Затова, за да бъде титуляр
на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор, в
тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаните
прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия,
както и уведомяването на длъжника за прехвърлянията по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018г. (л. 15 от делото), сключен между „Б. т. к.“ ЕАД, в
качеството на цедент, и „С. Г. Г.“ ООД, в качеството на цесионер, цедентът
9
прехвърля на цесионера възмездно вземанията, произтичащи от договорите,
описани в приложение № 1 към този договор. Съгласно чл. 5 от договора, от
датата на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и
изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По делото да не е представено посоченото приложение № 1,
от от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
изходящо от „БТК“ ЕАД (л. 9 от делото) се установява, че вземането от
ответника В. П. Т. в размер на 33.36 лева, е прехвърлено на „С. Г. Г.“ ООД. От
своя страна „С. Г. Г.“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество процесното
вземане, видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г.,
съдържащ се на л. 13 от делото.
За да имат действие двете последователни цесии по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени
надлежно – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава,
че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение № 137/02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС,
III Г.О. Затова представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата
молба на (л. 10), изходящо от „С. Г. Г.“ ООД, в качеството му на цесионер по
първата цесия, и от „С. Г. Г.“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД
съгласно пълномощно на л. 12 от делото е годно да уведоми длъжника за
извършената първа цесия. Няма представени доказателства - уведомление за
цесия и пълномощно от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. по отношение на
втората цесия, съответно липсват доказателства ищецът, като цесионер да
уведоми длъжника за извършената втора цесия на процесното вземане.
10
Освен това, ищцовото дружество не е представило по делото
доказателства тези писма за извършените две цесии да са достигнали до
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените
договори за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в
договорното правоотношение.
Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършените цесии. Съгласно решение № 78/09.07.2014г., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК по т.д. № 2352/2013г. по описа на ВКС, II Т.О., цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019г., постановено по т.д. № 193/2018г. по описа на ВКС, I Т.О., на
въпроса - допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да
не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че
особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава
материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно
11
действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера,
упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът е уведомен за цесията
допълнително и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на законовата
фикция.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа
материалноправната си легитимация по процесния договор за
далекосъобщителни услуги по силата на договори за цесия, за които
длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на предявения
установителен иск.
По материалноправните предпоставки на предявения иск:
За уважаване на така заявената искова претенция ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника с предмет - предоставяне на телекомуникационни услуги през
процесния период, както и размера им.
От фактическа страна по делото се установява, че с договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16556399001
от дата 26.01.2017г. (л. 21-23 от делото), сключен между „Б. т. к.“ ЕАД и В. П.
Т., на ответника, в качеството му на абонат, са предоставени
телекомуникационни услуги, при условията на тарифен план VIVACOM
Hybrid, с месечен абонамент 10.00 лева, който договор е безсрочен, за
телефонен номер **********, с цена на месечния абонамент от 10.00 лв. с
ДДС.
Съгласно чл. 25.2 от ОУ към договора абонатът има задължението да
заплаща ежемесечно цената на месечния абонамент, като заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК. В
договора е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите
12
месеци до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер,
за съответните услуги, за които договорът се прекратява. В случая ищецът
твърди, че ответницата не е заплатила суми за пет последователни отчетни
месеца 12/2017г., 01/2018г., 02/2018г. и 03/2018г. на стойност 37.22 лева,
вследствие на което договорът е прекратен, считано от 14.07.2018 г. По
делото не се доказа твърдяното неизпълнение на задълженията на абоната,
като за това са представени единствено месечни сметки (представени от
ищеца като фактури), които са съставени от ищеца, не носят подписа на
абоната и не удостоверяват неизпълнение.
Съдът намира, че не се установява по делото съществуването и
изискуемостта на вземанията, които се твърди да са цедирани. По делото,
както се посочи, са представени писмени документи, за които ищецът твърди
че са фактури, както следва - фактура № **********/01.12.2017г. с начислена
за отчетен период 01.11.2017г. – 30.11.2017г. сума в размер на 7.22 лв., с ДДС;
фактура № **********/02.01.2018г. с начислена за отчетен период
01.12.2017г. – 31.12.2017г. сума в размер на 10.00 лв.; фактура №
**********/01.02.2018г. с начислена за отчетен период 01.01.2018г. –
31.01.2018г. сума в размер на 10.00 лв. и фактура№ **********/01.03.2018г. с
начислена за отчетен период 01.02.2018г. – 28.02.2018г. сума в размер на
10.00 лв., всички с издател „БТК“ ЕАД и получател В. П. Т..
От така представените фактури не се установява изправността на
цедента по договора за мобилни услуги, а именно, че са предоставени
услугите през посочените отчетни периоди и че това е тяхната цена. По
делото не са ангажирани убедителни доказателства от страна на ищеца, че
ответникът дължи някакви месечни такси по договора за предходни периоди,
включени в рамките на срока на действието му. Представените по делото
фактури не могат да установят факта, че ответникът действително е ползвал
услугите на оператора и то на посочените в тях стойности, тъй като фактурите
са едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна
твърдения и няма данни да са подписани, приети или задължението да е
признато по друг начин от насрещната страна. Не се установява и защо
вземанията се претендират точно в посочения размер от 33.36 лв., при
незаплатени далекосъобщителни услуги от общо 37.22 лева. Няма
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че договорът
13
е прекратен, не може да се направи извод от коя дата, нито на кое от
множеството основания по чл. 75, чл. 19б и чл. 19 в от Общи условия на
„БТК“ ЕАД. Поради това искът се явява недоказан по своето основание и
поради това подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото не се доказа да са сторени такива. По
отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се
издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на
ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в размер на 150.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **************, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц.
против В. П. Т. от гр. К., ул. „Ю. ч.“ № * с ЕГН ********** установителен
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че В. П. Т. с ЕГН ********** дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **************сумата от 33.36 лв., представляващо
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.11.2017 г. до
28.02.2018г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер 16556399001 от дата 26.01.2017г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, за което са издадени фактури с номера –
********** от 01.12.2017г., ********** от 02.01.2018г., ********** от
01.02.2018г. и ********** от 01.03.2018г., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Г.“ ООД, което ги е
прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260168/02.11.2020г. по ч.гр.д. № 1386 по описа за 2020г. на Р. с. – К..
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р.С. И. да се издаде РКО за сумата от 150.00
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
14
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред О. с. П..
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15