Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав
на публично заседание проведено на 09.11.2017г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
3438 по описа на съда за 2017г.
въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове с правно
основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ - неплатени суми по договор за аренда, с правно
основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД и чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.28, ал.1 от ЗАЗ. Предявено
възражение за прихващане, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 104 от ЗЗД. Предявено възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл.
111 б.в от ЗЗД
Насрещен иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от В.К.К. срещу ***, в която се твърди, че ищецът е собственик на
земеделска земя – ПОСЕВНА ПЛОЩ от 10.458 дка, находяща се в землището на с. Г.М.,
а ответника е неин арендатор по договор за аренда от 2009г., продължен с два
анекса до 2035г. Твърди се, че договорът е сключен с пълномощно от 19.12.2006г.,
което ищецът е дал на ответника да договаря от негово име. Твърди, че
ответникът ползва земите без да е плащал дължимата годишна рента за стопанските
2011г./2012г., 2012г./2013г., 2013г./2014г., 2014г./2015г. и 2015г./2016г.,
като това му дава правото да развали договора за аренда. Счита и че
пълномощното, което е дал на ответника за сключване на договори за аренда не е
произвело действие за двата анекса, т.к. представителят е договарял сам със
себе си в негова вреда. Твърди, че е направил и оттегляне на пълномощното през
2016г. Моли съда да развали арендния договор между страните, като заявява в
уточнение, че се касае за един договор над 10 години. Претендира заплащане на
сумата от 1 656.60лв. – главница, представляваща сбор от дължими арендни
плащания за стопанските 2011г./2012г., 2012г./2013г., 2013г./2014г.,
2014г./2015г. и 2015г./2016г. Претендира и заплащане на лихва в размер на 50лв.
- по 10лв. за дължимите плащания за всяка стопанска година. В с.з. на
09.11.2017г. е допуснато изменени на исковете по чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ и чл.86 ал.
1 от ЗЗД, като претенциите са изменени като размери, както следва: за стопанската
2011-2012 г. в размер на 313.74 лв., за стопанската 2012-2013 г. в размер на
355.57 лв., за стопанската 2013-2014 г. в размер на 397.40 лв., за стопанската
2014-2015 г. в размер на 428.78 лв., за стопанската 2015-2016 г. в размер на
439.24 лв. и мораторна лихва в общ размер на 561.96 лв. върху всяко едно
неизпълнено задължение в описаните договори.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че по договор се дължат по 156.90лв. за първите четири
стопански години и 209.16лв. – за последната, и че уговорката за актуализация е
само възможност, но такава не е уговаряна между страните. Твърди, че има
насрещно парично вземане срещу ищеца за сумата от 2 486.97лв., което е
компенсируемо с това на ищеца и моли съда, на осн. 211 ал. 1 от ГПК да извърши
прихващане с вземането по иска и да отхвърли исковите претенции. Счита, че
договорът не следва да се разваля, поради това, че вземанията на ищеца се
погасяват с направеното изявление за прихващане, поради същата причина не се
дължи и лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111
б.в от ЗЗД за вземанията за стопанските 2011г./2012г. и 2012г./2013г., а също и
за мораторната лихва върху тези вземания. Предявен е и насрещен иск за сумата
от 2 846.79лв. – сума, заплатена на ищеца по РКО от 27.05.2013г., 14.05.2014г.,
15.05.2015г. и 27.06.2016г. Твърди, че в тези РКО е заплатена сума за субсидия,
която не дължи на ищеца, получена е без основание, и претендира от него на осн.
чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. В писмената си защита заявява, че ищецът в хода
на делото е направил отказ от паричните си искове, по същество счита, че по
делото не се доказва, че реално е ползвал зем.земя на ищеца. Поддържа
възраженията за погасяване по давност на част от исковата претенция, за реалния
размер на исковата претенция и за прихващане. По отношение на договорите за
аренда счита, че анексите представляват нови арендни договори като продължение
на първоначалния на основание чл.18, ал.1 от ЗАЗ. Счита, че искът по чл.28,
ал.1 от ЗАЗ е недопустим, тъй като се касае за договор под 10 години. Счита
също, и че ищецът се явява неизправна страна по процесния договор и не
разполага с правото да го разваля. Моли насрещният иск да бъде уважен за сумата
от 1503.39 лв., за която сума са събрани доказателства по делото.
Ищецът оспорва насрещния
иск, заявява, че възражението за прихващане не е произвело действие, т.к. не е
доведено до знанието му, за да вземе становище по него. Твърди, че не е
подписал посочените в насрещния иск РКО и оспорва тяхната истинност като
съдържание и авторство на подписите на получател.
В писмената защита твърди, че ответникът ползва имотите му, но не му заплаща
арендата за тях. Твърди, че е подписал ордерите, но никога не е получавал
сумите в тях. Счита, че искането му за разваляне на договора е основателно, че е
нарушен чл.16 от ЗАЗ, тъй като с анекс не може да се изменя уговорения в
договора за аренда срок. Заявява, че договора за аренда и анексите към него не
са произвели действие след 2016 г., тъй като представителя и лицето, с което
той договаря са се споразумели във вреда на представлявания и изявлението не
отговаря на действителната воля на страните. Счита, че договорът и анексите
обективно увреждат неговите интереси, тъй като са със срокове, за които не е
съгласен и при ниска рента, която е неизгодна за него. Счита, че имотът може да
се обработва, но може и да се използва договора, за да се декларират земите
пред ДФЗ и да се получават субсидии за това. Счита насрещния иск за
неоснователен. Заявява, че ответникът не му е плащал за субсидии, а самият той
е давал пари, за това, че е обработвал земеделска земя, която ответникът му е
предоставил.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и видно от договор за доброволна делба на земеделски земи от
19.11.2001г., ищецът В.К.К. е собственик на ПОСЕВНА ПЛОЩ от 10.458 дка, трета
категория, в землището на село Г.М., местност „Махленски път“, имот № 178006.
Съгласно Договор за аренда на земеделски земи от 11.08.2009г., ищецът е
предоставил на ответника ***посочената ПОСЕВНА ПЛОЩ за временно и възмездно ползване по реда на
ЗАЗ за срок от 11.08.2009г. до 01.10.2015г., при арендно плащане 15 лв. на
декар, като плащането се извършва до края на годината, а арендното плащане за
всяка следваща стопанска година след първата се актуализира със стойността на
покачване на пазарната поземлена рента за страната. На 15.05.2014г. е сключен Анекс
към първоначалния договор за аренда на земеделска земя между ищеца,
представляван от С.П.С. в качеството на арендодател, и ***с който страните се
споразумели за следното: срокът на договора се променя, като договора се
удължава със срок, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2020 г., а арендното
плащане се променя за срока на удължаването на договора на 20 лв. на декар. На
09.06.2016 г. е сключен втори Анекс към първоначалния договор за аренда,
съгласно който ищецът, представляван от С.П.С., в качеството на арендодател, и ***в
качеството на арендатор, са се споразумели срокът на договора да бъде удължен
със срок, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2035г., а арендното плащане да се
промени за срока на удължаването на договора на 50 лв. на декар. По делото е
представено и пълномощното, което е послужило на С.П.С. за сключването на
договора и анексите към него. С него, на 19.12.2006г., ищецът е упълномощил С.С.в
качеството ѝ на ***от неговото име и за негова сметка да сключи договор
за аренда/наем/анекс с предмет - собствената му земеделска земя, находяща се в
землището на село Г.М., като е дал власт на пълномощника да договаря при страни
и условия на сделките, каквито намери за добре, включително да извърши договор
за доброволна делба, да го представлява пред ОСЗ, съдебни, административни
органи, нотариуси и други лица във връзка с правата по пълномощното без право
да продава, залага, дарява, ипотекира и други, като пълномощното е безсрочно. От
представената декларация на лист 88 от делото се установява, че на 25.07.2016
г. – един месец след сключване на последния анекс към договора за аренда,
даденото пълномощно е оттеглено от упълномощителя с нотариална заверка на
подписа. На 10.07.2017 г. ответникът ***е изпратил до ищеца изявление за
прихващане, с която е заявил, че ищецът е получил от него сумата 2 486.79
лв. без основание на базата на 4 разходни касови ордера от 2013, 2014, 2015 и
2016 г., като сумата е получена без основание и се дължи нейното връщане.
Заявил е, че по заведеното вече дело е направено искане за заплащане на парично
вземане, при което, след възраженията за изтекла погасителна давност,
вземанията на ищеца възлизат на 522.96 лв.
и сумата се прихваща от посочената недължимо платена сума от общо
2486.79лв. Посочено е, че остатъкът от 1963.83 лв. след прихващането, следва да бъде върната от ищеца в 1 седмичен
срок от получаване на изявлението. Това изявление за прихващане е получено от
ищеца на 13.07.2017г., видно от приложените доказателства, издадени от „Еконт
Експрес“ ООД /лист 67 от делото/. Заедно с изявлението за прихващане са
приложени 4 бр. РКО както следва: РКО от 15.05.2015г. за заплащане от ответника на ищеца на сумата от 319 лв. с посочено
основание - субсидия земя 13/14 г.; РКО от 27.05.2013г. за заплащане от
ответника на ищеца на сумата от 865.39 лв. с посочено основание - субсидия земя
11/12 г.; РКО от 27.06.2016г. за заплащане от ответника на ищеца на сумата от
319 лв. с посочено основание - субсидия земя 14/15 г.; РКО от 14.05.2014г. за
заплащане от ответника на името на ищеца, но заплатени на лицето М.Й., на
сумата от 983.40 лв. с посочено основание - субсидия земя 12/13 г. Поради
оспорване на подписите на ищеца в каре „получих сумата“ в РКО от 2013 г., 2015
г. и 2016 г., по делото беше открито производство по реда на чл. 193 от ГПК и
извършена съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която
ръкописния текст „В.К.“ в трите РКО е изписан от ищеца В.К.К. и подписа в
същото каре в трите оспорени ордера също е положен от ищеца. По отношение на
четвъртия ордер – с дата 14.05.2014 г. в съдебно заседание беше разпитана
свидетелката М.Б.Й., посочена като лице получила сумата по този ордер. Тази
свидетелка посочи, че е работила при ответника до края на 2015 г., познава
ищеца и живее в същото село. Свидетелката посочи, че подписа в ордера е неин,
но сумата не е тази, на която се е подписала. Заяви, че сумата е 83.40 лв., че
е носила на ищеца сума, но тя е била под 100 лв. Посочи, че само веднъж е
носила пари на ищеца. Не помни коя година е било, но никога не се е подписвала
и не му е давала 900 лв.
Във връзка с
претенциите на ищеца по чл.8 от ЗАЗ, съдът е допуснал и изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза за размера на дължимото арендно плащане от
ответника по сключените договори. Експертизата сочи, че за стопанската 2011/2012
г. общата стойност по договор е 156.87 лв., а с покачването на пазарната поземлена
рента на страната годишното арендно плащане е следвало да бъде в размер на
313.74 лв.; за стопанската 2012/2013 г. по договор – 156.87 лв., а след
покачване на рентата – 355.57 лв.; за стопанската 2013/2014 г. дължимото
плащане по договор – 156.87 лв., а след покачване на рентата – 397.40 лв.; за
стопанската 2014/2015г. дължимото плащане по договор – 156.87 лв., а след
покачване на рентата – 428.78 лв.; за стопанската 2015/2016г. дължимото плащане
по договор – 209.16лв., а след покачване на рентата – 439.24 лв. Като цяло
заключението е дало обща стойност на претендираното арендно плащане за петте
стопански години в размер на 1 934.73 лв. Заключението е посочило, че за извършените
плащания с 4-те процесни РКО от общо
2486.79 лв., няма основания да се приеме, че се отнасят за арендно плащане на
отдадените под аренда земеделски земи. Не са извършени плащания по договора за
аренда и анекса към него, които да са отразени в счетоводството на ответника.
Посочен е и размер на обезщетението за забава, считано от 01.01. на годината,
следваща приключилата стопанска година до датата на подаване на исковата молба,
като е посочен общ размер на мораторната лихва 561.96 лв. По делото е
представена информация от ОСЗ – Д.М.съгласно която за стопанската 2016/2017 г.
имотът на ищеца е заявен за ползване от ***По реда на чл.176 от ГПК ищецът В.К.К.
е заявил пред съда категорично, че през месец май 2014 г. не е получавал от
свидетелката М.Й. сумата от 983.40 лв. Ищецът заяви, че още през 2006 г. е имал
отношения с ответника за земя от 23 дка., за която е давал зърно, но впоследствие
ответникът отказал да получава зърното и казал, че ще взема субсидиите върху
земята, за които ищецът не претендира. Заяви категорично, че 30 години си
работи земята сам с два коня, че е плащал по 50 лв. като допълнение към
субсидиите за земя, която е била на ответника, но той лично е обработвал. Не
отрича, че през 2015 г. е получил някаква сума като субсидия от ответника, за
която той обаче не бил претендирал. Отрича, че има договор за аренда върху
земята и заявява, че си я работи частно. Счита, че ответника е използвал едно
пълномощно, което той е дал, за да раздели земята, и че ответникът е направил
договор самостоятелно зад гърба му, за да взема субсидиите от държавата, и че
иска да отпадне анекса и да няма нищо общо с ответника. Въпреки, че заявява в
съдебно заседание, че не иска никакви пари от ответника, ищецът заявява, че в
интерес на разваляне на договора желае делото да продължи да се гледа. Посочва,
че неговата земя от 13.488 дка. си я е ползвал той.
При така събраните
доказателства, съдът прави следните изводи: Въпреки, че първите предявени
искове са по чл. 8 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира, че на първо място
следва да се разгледа въпроса - какво представляват двата анекса към
представения договор за аренда на земеделска земя от 11.08.2009 г. – анексът от
15.05.2014 г. и този от 09.06.2016 г., доколкото между страните е спорно дали
това са анекси, действителни ли са те, или представляват отделни самостоятелни
договори. В глава ІІІ на ЗАЗ – чл.16, чл. 17 и чл. 18 - са регламентирани
предпоставките и реда за изменение на договора за аренда в земеделието. Чл.18,
ал.1 предвижда изрично, че продължаването на арендния договор се извършва в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по
вписвания и регистъра на съответната ОСЗ. Чл.18, ал.2 от ЗАЗ сочи, че
предложението за продължаване на договора следва да се отправи най – късно до
изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на
договора за аренда. Съдебната практика приема, че така въведените от
законодателя изисквания за наличие на предложение и срок за отправяне на
същото, както и за формата и вписванията, водят до извод, че по своята правна
същност юридическия факт на продължаването на арендния договор е приравнен на
сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на
съществуващия такъв /в този смисъл решение № 412 от 30.09.2016 г. на ПлОС по
в.гр.д.№ 602 от 2016 г./. Независимо, че чл.16, ал.1, изречение 2 от ЗАЗ
забранява изменение на договора за аренда по отношение на срока, съдът намира,
че релевантно за извод относно това дали анексът представлява изменение на
договора или представлява нов договор е съдържанието на самия анекс. Доколкото
и в двата анекса – от 2014 г. и от 2016 г., се касае не само за удължаване на
срок, а и за промяна на арендното плащане, което обаче се променя не за период,
в който вече съществува договор за аренда, а само за период, в който срока на
договора се продължава, съдът намира, че всеки един анекс представлява нов
договор, а не изменение на стария, тъй като не променя параметри, уговорени в
съществуващия към момента на сключване на анекса договор за аренда, а уговаря
такива само за бъдещия нов срок. Поради горното, и на основание чл.18 от ЗАЗ,
съдът приема, че анексът от 15.05.2014г. е сключен в рамките на предходната
стопанска година, преди изтичането на деветия месец, и представлява сключване
на нов, отделен договор за аренда, като продължение на предходния, който
обхваща 5 стопански години. Анексът от 09.06.2016 г. също представлява отделен
договор за аренда за 15 стопански години и е сключен също преди изтичането на
деветия месец на предпоследната стопанска година. Независимо, че анексът е
сключен много по-рано от посочената стопанска година, доколкото в чл.18, ал.2 от
ЗАЗ няма изискване за начален срок, в който може да се сключи продължение на
договор за аренда, то този анекс формално покрива изискванията на чл.18 от ЗАЗ.
Тези изводи на съда сочат, че по делото са представени три отделни договора за
аренда като първите два – от 2009 г. и 2014 г. - са сключени за период
по-кратък от 10 стопански години, искането за разваляне на тези договори по
съдебен ред се явява недопустимо, по арг. на обратното от чл. 28 ал. 2 от ЗАЗ,
и по отношение на тях производството следва да бъде прекратено. По отношение на
първия договор за аренда – от 2009г., с краен срок – до 01.10.2015г.,
предявения на 16.05.2017г. иск за разваляне, се явява недопустим и на още едно
основание – договорът е прекратен на 01.10.2015г., с изтичане на срока му, на
осн. чл. 27 ал. 1 т.1 от ЗАЗ, а разваляне на прекратен договор е недопустимо. Третият
договор за аренда, сключен под формата на анекс от 09.06.2016 г., е за период
по-дълъг от 10 стопански години и подлежи на разваляне по съдебен ред, но
доколкото срокът за изпълнение на задълженията на която и да е от страните по
този договор, все още не е настъпил, по делото няма как да се установи и докаже
незаплащане на арендните вноски, за която и да е от стопанските години,
обхванати от този договор. Искът по чл. 28 от ЗАЗ за развалянето на този
договор се явява преждевременно предявен, и като такъв, искът е недопустим. Не
следва да се разглежда при недопустимост на иска твърдението на ищеца, че при
сключването на този анекс, представляващия е договарял в негова вреда, но само
за пълнота на изложението, следва да се посочи, че представеното пълномощно,
дадено от ищеца на ответника дава свобода на представителя да договаря условия
на сделките, каквито намери за добре, като включва в представителната власт на
пълномощника сключването на договор за аренда или анекс, пълномощното е
безсрочно и анексът е сключен преди неговото оттегляне. Нелогично е твърдението
на ищеца, че пълномощното е дадено на пълномощника за да дели земите между
роднините, т.к. договорът за доброволна делба на съсобствените земи, след което
ищецът е получил в дял земята, предмет на договори за аренда, е сключен през
2001г., а пълномощното е издадено през 2006г. От друга страна, уговореното
арендно плащане от 50 лв. на декар също не може да бъде прието за уговорено във
вреда на представлявания, доколкото съгласно заключението на вещото лице към
датата на сключване на анекса /стопанската 2015-2016 г./ плащането на декар
земеделска земя е в размер на 42 лв., а уговорената рента в анекса е била
по-висока от пазарната поземлена рента за страната към този момент. Поради
всичко изложено дотук, исковете за разваляне на трите договора за аренда
/последните два като анекси – продължения на първоначалния/, се явяват
недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.
По отношение на
претенциите за заплащане на арендни вноски за стопанските от 2011-2012 г. до
2015-2016 г. и лихва върху тях, съдът намира за установено по делото следното: Съгласно
чл. 2 ал. 1 от ЗАЗ, с договора за аренда арендодателят се задължава да
предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът
- да извърши определено арендно плащане, като тези две задължения са
корелативно свързани. Въпреки че предявените искове за арендни плащания за
минали стопански години са при твърдения в исковата молба, че арендаторът –
ответник ползва до настоящия момент имотите на ищеца, изрично в съдебно
заседание ищецът отрече обстоятелството, че е предал на ответника ползването на
земеделските земи, предмет на договорите, в който и да е момент от тяхното
действие. Съдът е указал на ищеца, че именно той носи доказателствената тежест,
да установи, че е предал на ответника земеделските земи, но в съдебно заседание
той отрече наличието на това обстоятелство, като призна неизгоден за себе си
факт, а именно - че не е предавал ползването на земите, каквото задължение има и
съгласно раздел ІІ, чл.1 от Договора за аренда. Независимо, че приетото по
делото писмо на ОСЗ – Долна Митрополия сочи, че за стопанската 2016-2017 г.,
земеделската земя на ищеца е заявена за ползване от ответника, това изявление
не доказва предаването на земеделската земя за ползване от ищеца на ответника,
а представлява само заявяване, и то за стопанска година, за която по делото
липсват претенции. Изложеното води до извод, че ищецът е бил неизправна страна
по първоначалния договор за аренда и по последващия такъв чрез непредаване
ползването на отдадената под аренда земя на арендатора за всички стопански
години, за които претендира арендно плащане. Това обстоятелство сочи, че при
непредаване на земята на арендатора, той се е освободил от корелативното задължение
за плащане на арендните вноски при изначална неизправност и неизпълнение на
договорите от страна на ищеца. Поради горното, исковите претенции по чл.8 от
ЗАЗ и акцесорните такива по чл.86 от ЗЗД, се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Въпреки изявленията на ищеца в с.з., че не иска сумите, че се
отказва от парите, съдът не споделя виждането на ответника, че по делото е
направен отказ от паричните искове и производството по тях следва да се
прекрати, т.к. по делото не е направен изричен отказ по надлежния процесуален
ред, а и изявлението на ищеца, че в интерес на разваляне на договора делото
следва да се продължи, представлява изявление, че продължава да поддържа
исковете си за заплащане на арендните вноски, доколкото основанието, на което
той е претендирал разваляне на договорите е именно забавяне на арендното
плащане – чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ. Именно поради изложеното съдът намира, че
предявените искове за парични суми следва да бъдат отхвърлени поради тяхната
неоснователност, а не оставени без разглеждане, поради отказ от тях. При констатираната
изначална недължимост на престациите за арендно плащане, съдът не следва да
разглежда направените възражения от ответника за погасяване на част от исковите
претенции по давност и за прихващането им с други суми, дължими между страните.
По насрещният иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, по делото се доказа заплащането от страна
на ответника спрямо ищеца на сумите, предадени
с РКО от 15.05.2015 г., 27.05.2013 г. и 27.06.2016 г. в общ размер от 1 503.39
лв. За тези суми са налице писмени доказателства за получаване от ищеца, носещи
имената и подписа на ищеца, изписани собственоръчно от него. Предаването на
сумите беше доказано от ответника чрез представянето на трите РКО, за които
откритото производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване на автентичността
на подписа на ищеца не беше успешно проведено. Поради горното, съдът приема, че
посочените в РКО суми са предадени от ответника на ищеца. По делото не бяха
представени доказателства, а и не бяха наведени и твърдения от страна на ищеца,
че е налице основание за заплащането на тези суми, като единственото твърдение
в писмената защита е, че такива суми не са били заплащани. Посоченото в РКО
основание „субсидия“ не беше доказано като правно основание. Както прието
по-горе, ищецът е работил сам своите земеделски земи, но „субсидии“ за тях по
смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители се заплащат от
Държавен фонд „Земеделие“ , а не от други юридически лица. Доколкото липсва
законово или договорно задължение за плащане между двете страни по делото, именувано
„субсидия“, съдът намира, че е липсвало основание за заплащане на посочените
суми от страна на ответника, и те, като недължимо платени, следва да бъдат
върнати от ищеца на ответника. Предаването на сумата по четвъртия представен РКО
- от 14.05.2014 г. - се явява недоказано,
доколкото посоченото лице, получило сумата на името на ищеца В.К.К.,
категорично отрече да му е предавало сума от 983.40 лв. В този смисъл удостовереното
плащане на посочената дата 14.05.2014 г. от ответника на ищеца се явява
недоказано, и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. Като цяло се
налага извод, че без основание са платени сумите през 2013, 2015 и 2016 г. и
само в тази част – за 1 503.39 лв. насрещния иск следва да бъде уважен,
а за разликата до 2 486.79 лв., претенцията,
като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на ответника за разноски, касаещи както
отхвърлените първоначално предявени искове и прекратеното производство по част
от тях, така и частично уважения насрещен иск. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на размера на платения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.,
поради което съдът следва да разгледа това възражение на основание чл.78, ал.5
от ГПК. Материалният интерес на разгледаните по делото искове е в размер на
5 506.38лв., за който съобразно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 /2004 г.
на Висшия адв.съвет, е предвиден минимален размер на адв. хонорар от 605.32лв.
При положение, че по делото са направени от ответника две възражения - за
изтекла давност и за прихващане, изслушани са две съдебни експертизи, разпит на
свидетел и делото е протекло в две съдебни заседания, не може да бъде прието твърдението
на ищеца, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, поради което съдът
намира, че адв. хонорар на ответника следва да бъде увеличен над минимума до
размер на 750лв., съответстващ на действителната сложност на делото. До този
размер следва да бъде редуцирано и възнаграждението на представителя на
ответника, доколкото заплатеното такова от 1500лв. се явява прекомерно. При
това положение, разноските на ответника са в размер на 869.97лв., от които съобразно
уважените и отхвърлени искове, ищецът следва да поеме разноски в размер на 714.60лв.
За отхвърлената част от иска, на ищеца се дължат разноски в размер на 253.57лв.
След компенсация, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
в размер на 461.03лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, като
недопустим, предявения иск на основание чл.28, ал.2 във вр. с чл.27, ал.1, т.2
от ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на договор за аренда на земеделски земи от
11.08.2009 г. между В.К.К. с ЕГН ********** *** с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на
управление ***.
ПРЕКРАТЯВА, като
недопустим, предявения иск на основание чл.28, ал.2 във вр. с чл.27, ал.1, т.2
от ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на договор за аренда на земеделски земи
сключен под формата на анекс от 15.05.2014 г. между В.К.К. с ЕГН ********** *** с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на
управление ***.
ПРЕКРАТЯВА, като
недопустим /преждевременно предявен/, предявения иск на основание чл.28, ал.2
във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на договор за
аренда на земеделски земи, сключен чрез анекс от 09.06.2016г. между В.К.К. с ЕГН ********** *** с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на
управление ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
В.К.К. с ЕГН ********** *** с ЕИК
12027616 със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.
8 ал. 1 от ЗАЗ и чл.86 ал. 1 от ЗЗД за арендно плащане на сумите: 313.74 лв. за
стопанската 2011-2012 г.; 355.57 лв. за стопанската 2012-2013 г.; 397.40 лв. за
стопанската 2013-2014 г.; 428.78 лв. за стопанската 2014-2015 г.; 439.24 лв. за
стопанската 2015-2016 г., и претенцията за мораторна лихва върху посочените
главници в общ размер на 561.96 лв. от датата на дължимостта на всяка от сумите
до 15.05.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, сумата от 1 503.39 лв.,
представляваща получена без основание сума по РКО от 27.05.2013 г., 15.05.2015
г. и 27.06.2016 г., ведно със законната лихва от 11.07.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, като претенцията за разликата до 2 486.79 лв., като
неоснователна и недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ***с ЕИК 12027616 със седалище и адрес на управление ***, разноски
по компенсация в размер на 461.03лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: