Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в публично
съдебно заседание, проведено
на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.д. № 4196 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 20001603 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 71016/2018 г. по
описа на СРС, III ГО, 150 състав, е отхвърлен предявеният от В.Д.Н. срещу П.на Р.Б.иск
с правно основание чл. 49, вр чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П.на Р.Б.да
заплати на В.Д.Н. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – страдания, вследствие отказ на ВКП от
15.08.2017 г. да отправи искане за възобновяване на производството по НОХД №
4892/2011 г. по описа на СГС, 30ти състав.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която са
изложени оплаквания за неправилност на постановеното от СРС решение, с искане
да бъде постановена отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявения от него иск, както и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна (ответник по делото) П.на Р.Б., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, с оглед което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендират се разноски за производството пред СГС.
Софийски
градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Присъда № 163 от 27.05.2011 г., постановена по НОХД № 1460/2011 г. по описа на
СГС, 32 състав, В.Д.Н. е признат за виновен в това, че на 15.05.2007 г. в гр.
София като търговец ЕТ „Б.– В.Н.“ представил пред Областна разплащателна
агенция – София град на Държавен фонд земеделие неверни сведения, посочвайки в
Таблица за използваните парцели през 2007 г., като част от Общо заявление за
единно плащане на площ за кампания 2007 г., че ползва земеделски парцел № по
СИЗП 69064-165-1 с площ 33.62 хектара в землището на с. Старо село, община
Радомир, област Перник, парцел с № по СИЗП 69239-78-1 с площ от 22.81 хектара в
землището на с. Стефаново, община Радомир, област Перник, парцел с № по СИЗП
69064-160-1 с площ от 9.84 хектара, в землището на с. Старо село, община
Радомир, област Перник, парцел № по СИЗП 69239-84-1 с площ от 19.27 хектара в
землището на с. Стефаново, община Радомир, област Перник, за да получи
търговеца ЕТ „Б.– В.Н.“ средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз
– Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за
развитие на селските райони – престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2, вр. ал.
2, пр.1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Със същия съдебен акт В.Д.Н. е признат за
виновен в това, че на 30.04.2009 г. в гр. София представил пред Общинска служба
„Земеделие“ – Овча купел неверни сведения, посочвайки в Таблица за използвани
парцели през 2009 г., като част от Общо заявление за единно плащане на площ за
кампания 2009 г., че ползва земеделски парцел № по СИЗП 69064-179-1 с площ
30.99 хектара в в землището на с. Старо село, община Радомир, област Перник, за
да получи средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз – Европейски
фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони – престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК.
С
Решение № 368 от 14.10.2011 г., постановено по ВНОХД 877/2011 г. по описа на
САС, НА, V състав, е отменена Присъда № 163 от 27.05.2011 г. по НОХД №
1460/2011 г. по описа на СГС, 32 състав, а делото е върнато за ново разглеждане
на друг състав на СГС.
При
повторното разглеждане на делото пред СГС е образувано НОХД № 4892/2011 г., по
описа на СГС, НО, 30 състав, като в хода на наказателното производство с
определение, постановено в проведеното на 18.09.2012 г. открито съдебно
заседание, наказателното производство срещу В.Д.Н. е прекратено по отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК за деяние, извършено на 30.04.2009 г.
С
Присъда № 286 от 18.10.2012 г., постановена по НОХД № 4892/2011 г., по описа на
СГС, НО, 30 състав, В.Д.Н. е признат за виновен в това, че на 15.05.2007 г. в
гр. София като търговец – ЕТ „Б.– В.Н.“ представил пред Областна разплащателна
агенция – София град на Държавен фонд земеделие неверни сведения, посочвайки в
Таблица за използваните парцели през 2007 г., като част от Общо заявление за
единно плащане на площ за кампания през 2007 г., че ползва земеделски парцели №
по СИЗП 69064-165-1 с площ 33.62 хектара в землището на с. Старо село, община
Радомир, област Перник, парцел с № по СИЗП 69239-78-1 с площ 22.81 хектара в
землището на с. Стефаново, община Радомир, област Перник, парцел с № по СИЗП
69239-84-1 с площ 19.27 хектара в землището на с. Стефаново, община Радомир,
област Перник, за да получи търговеца ЕТ
„Б.– В.Н.“ средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз, като на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и ме у наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. С така постановената
присъда, ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение по отношение на деянието
касаещо парцел № СИЗП 69064-160-1 с площ от 9.84 хектара в землището на с. Старо
село, община Радомир, област Перник.
С
Решение № 71 от 22.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1378/2012 г. по описа на
САС, 3 състав, е потвърдена Присъда № 286 от 18.10.2012 г. по НОХД № 4892/2011
г., по описа на СГС, НО, 30 състав.
С
молба (без поставен входящ номер) на В.Д.Н. е отправено до Главния прокурор на Р.Б.искане
последният да упражни правомощията си по чл. 420, ал. 1 НПК като от своя страна
направи искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4892/2011г. по описа на СГС, НО, 30 ти състав.
В молбата са изложени аргументи за допуснати според молителя нарушения на
материалния и процесуалния закон, обуславящи наличието на
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
С
писмо, вх. № 7987/2013 г. от 15.07.2013 г., съставено от
прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), В.Д.Н. е уведомен, че след
запознаване с материалите, съдържащи се в НОХД № 4892/2011 г. по описа на СГС,
НО, 30 ти състав, от страна на П.не са установени допуснати нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което е прието, че
не е налице основание за внасяне на искане за възобновяване на наказателното
производството.
Видно
от писмо, вх. № 7987/2013 г. от 19.08.2013 г., съставено от прокурор
ръководител сектор „НСН“ при ВКП, В.Д.Н. е депозирал на 19.08.2013 г. повторна
молба до Главния прокурор, която обаче не е разгледана поради наличие на
предходно произнасяне по така направеното от него искане.
Видно
от писмо, вх. № 7987/2013 г. от 21.11.2013 г., съставено от прокурор, завеждащ
отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията“ на ВКП, от В.Д.Н. е депозирана
жалба срещу отказа от 15.07.2013 г. на прокурор от ВКП, която жалба е докладвана
на Главния прокурор и същият е приел молбата на ищеца за внасяне на искане за
възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за неоснователна.
Видно
от писмо, вх. № 7987/2013 г. от 08.10.2014 г., съставено от заместника на Главния
прокурор, на 18.09.2014 г. от В.Д.Н. е подадена повторно жалба във връзка с
постановения отказ за иницииране на производство по възобновяване, но поради
липса на изложени нови доводи, различни от вече разгледаните, жалбата му е
оставена без разглеждане.
Видно
от писма, с вх. № 7987/2013 г. от 19.11.2014 г., 18.06.2015 г., 31.07.2015 г.,
09.10.2015 г., 16.02.2016 г. и 06.04.2016 г., съставени от прокурори при ВКП, са
подадени от В.Д.Н. още 6 (шест) молби до ВКП, съдържащи искане за възобновяване
на приключилото по отношение на него наказателно производство, които отново са
оставени без уважение при мотиви, аналогични на вече изложените в предходните
писма.
Видно
от писмо, с вх. № 7987/2013 г. от 15.08.2017 г., съставено от прокурор при ВКП,
на 20.06.2017 г. е депозирана поредна молба от В.Д.Н., съдържаща искане за
възобновяване на НОХД № 4892/2011 г. по описа на СГС, НО, 30 ти състав, като
при извършена преценка на изложените от ищеца доводи отново не е намерено
основание да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Относно
вида и интензитета на понесените неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Н.и Д.В.– сестра и майка на
ищеца. Свидетелите изсяняват, че ищецът изпитвал негативни емоции, бил
неспокоен, страдал от безсъние, изпаднал в депресивно състояние. Като източник
на посоченото психично състояние на ищеца свидетелите посочват отказ на
Прокуратурата, който не могат обаче да конкретизират.
При
така установената фактическа обстановка, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност. Досежно неговата правилност въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника за непозволено увреждане на ищеца
трябва в обективната действителност да са се проявили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи (деяние, вреди, в случая неимуществени,
както и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (аргумент
от ППВС № 9/1966 г.). Отговорността по чл. 49 ЗЗД винаги е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от противоправното поведение на
натоварените с извършването на работата лица.
В
разглеждания случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от отказа
на ВКП, постановен на 15.08.2017 г., обективиран в писмо, с вх. № 7987/2013 г.,
да направи искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
4892/2011 г. по описа на СГС, 30ти състав.
Възобновяването
на наказателни дела е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни
актове, чиято правна регламентация се съдържа в глава ХХХІІІ на НПК, като
законодателят е посочил лимитативно лицата, които могат да искат възобновяване
и да поставят началото на това производство. Съгласно чл. 420 НПК (в
приложимата към процесния случай редакция) тези лица са: 1) окръжният,
съответно военният прокурор или ръководителят на специализираната прокуратура,
когато основанието за възобновяване е по чл. 422, ал. 1, т. 1-3 НПК; 2) Главният
прокурор, когато основанието за възобновяване е по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК;
3) осъденият за престъпление от общ характер, ако с влезлия в сила съдебен акт
не е бил освободен от наказателна отговорност и не му е било наложено наказание
по чл. 78а НК. Не е спорно, че ищецът не разполага с процесуалната
легитимацията, предоставена от разпоредбата на чл. 420, ал. 2 НПК на осъденото
лице, да инициира производство по възобновяване, поради което и доколкото в
закона липсва изрична забрана то същият е отправил молба до компетентното за
това лице, в случая Главния прокурор. Личната преценка на осъдения относно
наличието на предпоставките за възобновяване, е резултат от собствените му
мисловни процеси при анализа на фактите, осъществени на базата на личните му
възприятия, познания и умения, и като такава не обвързва Главния прокурор или
съответния натоварен от него редови магистрат. В изпълнение на задълженията на
последните по осъществяване на контрол за законност всички отправени от ищеца
искания, а не само това, по което е постановен процесния отказ, са разгледани и
по тях е взето отношение. Това че не
са удовлетворени не означава, че са нарушени процесуалните правила и норми,
тоест че са противоправни. Постановените откази не са незаконни актове и не
съставляват незаконни действия по смисъла на чл. 7 КРБ, тъй като са постановени
от компетентен за това орган в рамките на предоставените му от закона
правомощия. Следва да се изясни, че НПК не предвижда съдебен контрол върху разглежданите
откази. Те не могат да бъдат ревизирани и в настоящото производство от
гражданския съд, който да се произнасе по тяхната законосъобразност, както
досежно спазване на материалния закон, така и по отношение спазване на
процесуалните правила. Преценката за това, дали са налице основанията по чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК за внасяне на искане за възобновяване на приключило с
влязла в сила присъда наказателно производство е предоставена от законодателя в
правомощията и дискрецията на П.на Р.Б.чрез Главния прокурор или натоварения от
него магистрат. Същевременно, отправеното от Главния
прокурор по реда на чл. 422 НПК искане не обвързва съда, който съгласно чл. 425 НПК има следните възможности: 1) да отмени съдебния акт, с които е приключило
наказателното производство и да върне делото на предходен стадий от
производството в случаите, в които съдът е установил допуснати съществени
нарушения на процесуални правила или трябва да бъде утежнено положението на
осъденото лице; 2) да отмени съдебния акт, с който е приключило наказателното
производство, и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая
на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите
положения по влязлата в сила присъда; 3) да измени акт, с който е приключило
наказателното производство; 4) да отмени съдебния акт, с които е приключило
наказателното производство, да признае подсъдимия за невинен и да му наложи
административно наказание, когато деянието се наказва по административен ред в
предвидените от особената част на НК случаи или съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ (след изменението на НПК с ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 5.11.2017 г.); 5) да остави без уважение направеното искане,
когато установи, че не са били налице основания за допускане на възобновяване.
При горните съображения, настоящият
съдебен състав намира, че не се установява наличието на противоправно деяние,
съставляващо незаконен акт, действие или бездействие на прокурор, което да обоснове
ангажирането на деликтната отговорност на П.на Р.Б.за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД. Липсата
на една от материалните предпоставки за възникване на спорното право прави
исковата претенция за неговото установяване неоснователна, поради което и
следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението,
въззивният съд намира, че следва да изсяни, че по делото остана недоказано
причиняването на твърдените от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена
връзка с процесния отказ за възобновяване на наказателното производство. В тази връзка
настоящата инстанция не кредитира показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели, доколкото същите в частта, касаеща първоизточника
на влошеното психическо и емоционално състояние на ищеца, са неконкретизирани
предвид многократните, разпрострени във времето от 2013 г. до 2018 г., молби на
ищеца и последващите ги откази на П.за възобновяване.
С
оглед на изложеното и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за
въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд след
преценка на фактическата и правна сложност на спора и фазата на производството,
протекла без релевирането на нови доводи и без събиране на доказателства, и на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП определя в размер на 100 лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20001603 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 71016/2018 г. по описа на
СРС, III ГО, 150 състав.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП В.Д.Н., ЕГН **********, да заплати на П.на Р.Б., представлявана
от Главния прокурор на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от
100 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.