№ 61
гр. Несебър, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря К. Ил. Л.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Административно наказателно дело №
20242150200679 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Я. К., с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес в гр.
С.В., изв. р. И.Ф. к. 3, ет. *****, срещу наказателно постановление № 24-0304-
000351/13.05.2024 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради нарушения на процесуалния
и материалния закон. Релевира се възражение, че АУАН и НП са издадени в
нарушение на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 21, ал. 2 от НПК, срещу чужденец, за
който няма данни да владее български език и при неосигурен преводач от и на
украински език, който жалбоподателят владее. Излага твърдения, че е бил
изцяло лишен от възможността да се запознае с вмененото му нарушение, че
не е разбирал какво се случва, предвид което било ограничено правото му на
защита в хода на административнонаказателното производство. Прави
оплакване, че бил незаконно задържан от органите на реда, поради което било
ограничено правото му да извърши химико токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. Моли за
отмяната на обжалваното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващия орган - Началника на сектор към ОДМВР
– Бургас, РУ – Несебър, не взима становище по жалбата. В откритите съдебни
заседания не се явява и не изпраща представител.
В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят се
явява лично, не желае да участва по делото и да има назначен за целта
преводач, а единствено да присъства. Представлява се от упълномощени
1
представители – адв. С. и адв. Т., които изрично поддържат становище в този
смисъл. Жалбоподателят, чрез представителите си, поддържа жалбата,
ангажира доказателства и моли за отмяната на наказателното постановление,
като претендира съдебни разноски.
Съдът след като разгледа жалбата и събраните в хода на производството,
намира следното:
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 12.04.2024 г., около 03,40 часа, в гр. С.В., на ул. „Без име“, срещу х-л
„Ялта“, с посока от гр. С.В. към гр. Несебър, при управление на МПС марка
„Т.“, модел „К.“, с рег. № ******, собственост на Ю.В.К. от У.,
жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля О. И. – мл.
автоконтрольор при РУ – гр. Несебър. По това време св. И., съвместно с
колегата си Н. Х., осъществявали правомощията си по контрол за спазване
правилата за движение по пътищата като автопатрул на КАТ. Забелязвайки
управляваният от жалбоподателя автомобил да криволичи по пътя полицаите
решили да го спрат за проверка. Св. И. установил, че в автомобила се намират
две лица от мъжки пол, като при поискване на документи за проверка бил
представен само талон за регистрация на МПС. Водачът на автомобила –
жалбоподателят не носел никакви документи в себе си. Комуникацията между
полицейските служители - св. И. и св. Х., и жалбоподателя и пасажера – св. К.
се осъществявала на руски език, който свидетелите са изучавали в училище 3-
4 години. Полицаите приканили водача да бъде тестван за употреба на алкохол
и наркотични вещества, но същия отказал. По тази причина св. И. издал на
жалбоподателя талон за изследване № 0153706/12.04.2024 г., с който
удостоверил отказа за тестване с Драг тест с № ARJJ - 0041 за установяване
наличието на наркотични вещества, с участието на свидетел, поради отказа на
жалбоподателя да го попълни и разпише. Тъй като жалбоподателят и
спътника са му чуждестранни граждани и не представили документи за
самоличност, били поканени от полицаите да посетят РУ Несебър, където
била изяснена самоличността им. В РУ Несебър, с участието на преводача Т.
Т., била проведена административно-накaзателна процедура по съставянето на
АУАН, като на К. били разяснени правата му на руски език. Тъй като
жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, на същия бил съставен АУАН Серия АД бл. № 0596239
№ 351/12.04.2024 г., отново с участието на преводач от руски. Въз основа на
АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: административнонаказателната преписка,
2
вкл. АУАН Серия АД бл. № 0596239 № 351/12.04.2024 г., докладна записка,
медицинско удостоверение, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи на РБ, както и от показанията на свидетелите И. и Х..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Следва да се посочи, че в подкрепа на установеното идват и показанията
на св. Т., който е извършил превод от български на руски език и макар да не си
спомня конкретно настоящия случай, категорично заявява, че в практика си не
е имал случай да не бъде разбран превода, и ако жалбоподателят не е разбирал
със сигурност е щял да си спомни. Установената фактическа обстановка не се
разколебава и дадените показания на свидетеля З., който по повод процесната
проверка, но в рамките на друго административно производство, е извършвал
превод за жалбоподателя отново на руски език. Св. З. споделя, че при
извършване на превод за жалбоподателя на руски език, К. е кимал
отрицателно, че не разбира руски, но не е воден разговор между двамата.
Отделно от това от неговите показания се установява, че К. се е свързал с
адвокат и в районното управление е присъствал такъв.
Установените по делото факти не се опровергават и от показанията на
св. К., който макар да твърди, че с жалбоподателя нищо не разбирали при
процесната проверка, заявява, че били запитани от полицаите за употреба на
алкохол, възприели дадените им от полицаите разпореждания, предоставилиса
документи на автомобила, а в последствие ги придружили до районното
управление. Това противоречие, както и нелогичността на изложените от св.
К. сведения, аргументират съда да не ги кредитира.
Отделно от изложеното по-горе, следва да се отбележи и че самият
жалбоподател не оспорва констатациите на административнонаказващия
орган /напр. че е отказал да бъде извършена проверка с Драг тест и че му е
било предложено конвоиране до ФМСП за токсикологично изледване, което
признава с жалбата си; че не е представил на проверяващите документи за
самоличност/, а излага аргументи, касателно правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено
от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване
на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На
наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да
даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова
съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да
бъде изпробвано с Дръг тест или чрез химико-токсикологично лабораторно
3
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотици от
водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е
употребил наркотични вещества. Следователно, ако водачът окаже съдействие
за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи,
той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на
съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е
употребил наркотици. Независимо от методите, които водачът е отказал да
бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.
В случая водачът е отказал да бъде изпробван с тест за установяване на
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, а впоследствие не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване,
като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и се признават
от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което с извършеното в
АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН
са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да
бъде тестван, така и, че му е издаден талон за изследване. Посоченото в НП, че
не е извършено химико-токсикологично лабораторно изследване е ново
обстоятелство, настъпило след издаването на АУАН, което обаче не означава,
че е налице противоречие между АУАН и НП /арг. от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, който
дава правомощие на наказващия орган да изясни всички спорни
обстоятелства/. Както се посочи, нарушението е едно и се изразява в липсата
на дадено съдействие, поради което отразяването в текста на НП на факта, че
не извършено химико-токсикологично лабораторно изследване, по никакъв
начин не се отразява на правната квалификация на нарушението.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая безспорно
жалбоподателят К. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотици по
предложения от св. Х. и св. И. начин - с Дръг тест 5000 № ARJJ 0041. При
това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от
Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е
съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице
да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното
медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден
талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата.
Жалбоподателят е отказал да даде проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване, въпреки предложеното му
съдействие от полицаите, като отказът му е удостоверен отново с подпис на
свидетел и не се оспорва. Следователно талонът е връчен надлежно, като в
него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за
изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата.
С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика
жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози - чрез даване на
биологична проба за изследване.
Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
4
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото
се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде
изпробван с тест за установяване на наркотични вещества, както и че е отказал
да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в обхвата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си част
се явява императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и
предоставя възможност за наказващия орган да се отклонява от него. При
правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя
административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП
напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено.
По наведените оплаквания за отсъствие на ясна формулировка на
нарушението и нарушаване правото на защита на жалбоподателя в този
смисъл, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени всички обстоятелства по
чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат отношение към
констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и
място на нарушението, пълна самоличност на нарушителя, безусловния му
отказ да съдейства за тестването за употреба на наркотици, видими
характеристики на управляваното от него МПС, които обуславят и соченото
нарушение. Не може да се сподели оплакването с жалбата, че липсата на
констатации в АУАН за факта, че актосъставителят се убедил, че
жалбоподателят не владее български и че не му е назначен преводач от
украински език влияе законосъобразността на акта. Посочената констатация
няма отношение към санкционираното нарушение, допустимо е да бъде
вписана в съдържанието на АУАН, но не съставлява елемент от
задължителното му съдържание. Още повече, при съставяне на АУАН е
участвал преводач от и на руски език, който по делото и от доказателствата се
установи, че жалбоподателят владее.
Във връзка с основното оплакване на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН
липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на
административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци.
Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.
Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г.,
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в
някои държави-членки, орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени
след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
5
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право
на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване
пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането
на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното
производство по ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага
извода, по аргумент от противното, че когато производството не е пред съд, а
се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат
пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава
от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в
административнонаказателното производство не следва да се съблюдават
правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от
правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се
приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е
станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В
тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат
обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на
нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН,
който да му бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава
ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на директивата не е
необходимо да се назначава преводач или да се извършва писмен превод на
АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което впрочем е напълно
допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на
производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо
това резюме да се направи и без присъствието на защитник.
С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да
образува производството служител е провел комуникация с жалбоподателя на
разбираем за него език, доколкото свидетелите И. и Х. посочиха пред съда, че
е възприел разговор между жалбоподателя и св. К. на руски език, съответно са
комуникирали с тях на руски език, който владеят на нужното ниво. Несъмнено
правата на жалбоподателя са запазени и доколкото същият е упражнил
правото си на жалба срещу процесното НП, при това лично и на български
език, упълномощил е двама действащи български адвоката да го
представляват пред съда, предвид което оплакването в обратния смисъл се
явява несъстоятелно. Не без начение е и обстоятелството, че св. З. заявява, че
в районното управление жалбоподателят вече е ангажирал адвокат. В
допълнение жалбоподателят с жалбата изрично признава, че е отказал
проверка с Дръг тест, както и да даде биологична проба за изследване, което
идва в подкрепа на извода на съда, че ясно е разбрал поведението, което му се
вменява да съставлява нарушение на закона, както и правата си в
производството.
Въпреки че оплакванията за незаконен арест в жалбата са несъстоятелни
с оглед предмета на обжалваното НП, съдът намира за нужно да отбележи, че
съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейските органи разполагат с
правомощията да задържат лица, чиято самоличност не може да бъде
установена, поради липса на документ за самоличност. Въпросът, доколко в
случая се касае до задържане или покана за посещение на РУ, както и дали
задържането е било законосъобразно, не е предоставено на преценката на
настоящия съд и стои извън предмета на производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може
да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се
6
установява маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи
при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1
от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл.
93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе
предвид високата значимост на обществените отношения, свързани
безопасността при движението по пътищата и спазване законовата уредба на
ЗДвП в тази връзка, особено относно регистрацията на МПС-та, съдът намира,
че процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с
ниска обществена опасност. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е
наказван за други нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е
достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват
обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия
вид.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за
производството, предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде
разглеждано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0304-
000351/13.05.2024 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Несебър, с което за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
от Закона за движение по пътищата, на нарушителя Я. К., с ЕГН/ЛНЧ
**********, с адрес в гр. С.В., изв. р. И.Ф. к. 3, ет. *****, са наложени
кумулативни наказания - „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7