Решение по дело №1355/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 785
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180701355
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 785

 

Гр. Пловдив,16.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1355  по описа за 2020 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във връзка с чл.82 от Закона за водите/ЗВ/.

 

Образувано е по жалба на „Равна Хидро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, гр. Карлово, ул. „Генерал Карцов“ № 21, представлявано от управителя С.Т. Т. чрез адв. И.М.Т. с адрес ***, офис 7 против Решение № РР-3801/29.04.2020 год. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. ,издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ ,за водовземане от повърхностен воден обект-река Равна/ляв приток на р.Стряма,ляв приток на река Марица/,с цел на водовземането –„производство на електроенергия  посредством МВЕЦ „Равна“,в землището на с.Розино,община Карлово,област Пловдив,с титуляр „Равна-Хидро“ООД.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменено процесното решение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че атакуваният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона/основание по чл.146,т.4 и т. 5 от АПК за незаконосъобразност на акта/.

Основните доводи,изложени в жалбата са,че е налице стабилитет на първоначално издаденият административен акт за разрешаване на водовземането и е незаконосъобразно да се прилага  обратно действие на чл. 118ж. чл. 118ж, ал. 1, т.4. чл. 119а. ал.1 т.5 от ЗВ,на които се позовава административният орган,постановявайки отказа за продължаване срока на действие на вече издаденото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Твърди се,че продължаването на срока на действие на процесното разрешително за водовземане не е в противоречие с мярка HY 7 1 от ПУРБ 2016-2021 г.;разрешението за водовземане. чието продължаване се иска от дружеството-жалбоподател. не попада в хипотезата на чл. 118ж. ал. 1. т.4 във връзка с чл. 119а. ал. 1. т. 5 от ЗВ; поддържа се,че е налице пълно съответствие на процесното разрешително за водовземане с ПУРБ 2016-2021 г..Претендират се разноски по делото.Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата –Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание и депозирани писмени бележки иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата против Решение № РР-3801/29.04.2020 год. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от  Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК /актът е съобщен на 22.05.2020г.видно от известие за доставяне-л.89 от делото ,а жалбата е подадена на  02.06.2020г../и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните и приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

„Равна-Хидро"ООД, ЕИК *********, е титуляр на разрешително № 301602/19.10.2006г., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012г, издадено от Директора на БД ИБР, за водовземане от повърхностен воден обект - река Равна, с разрешена цел на водовземане „производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Равна", с нетен пад 377м и инсталирана мощност 760KW в землището на с.Розино, община Карлово, област Пловдив. Разрешителното е с краен срок на действие до 19.10.2018г.

Със заявление с вх. № РР-04-26/14.06.2018г. /л.97/в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" е обективирано искане от "Равна - Хидро" ООД за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006г. (31140078 - нов номер), изменено с решение № 241/25.03.2008г., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012г., издадени от Директора на БДИБР. за водовземане от повърхностен воден обект - река Равна (ляв приток на р. Стряма, ляв приток на р.Марица), с цел на водовземането - „производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Равна", в землището на с.Розино, община Карлово, област Пловдив.

Последвало е издаването на процесното Решение № РР-3801/29.04.2020 год. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от  Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Искането на „Равна-хидро“ООД е преценено с оглед съвместимостта му с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район /ПУРБ ИБР 2016-2021/, приет с решение № 1106/29.12.2016г. на Министерски съвет на Република България, при което е констатирано, че инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло BG3MA400R102 - „Река Стряма от извори до Розино". определено в ПУРБ на ИБР в „добро екологично и неизвестно химично състояние", Целта за опазване на околната среда за конкретното водно тяло (съгласно разпоредбите на Глава X, Раздел III на Закона за водите) е опазване на доброто екологично състояние и предотвратяване влошаването му и постигане на целите за зоните за защита на водите до 2021г.

Като правно основание за издаване на акта са посочени текстовете на чл. 118ж, ал. 1, т.5 от ЗВ-„Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия ,когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигането на целите по чл.156а".

За водното тяло в Приложение № 1, към раздел 7 на ПУРБ на ИБР е определена мярка с код HY_ 7_ 1 и наименование:„Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките, действие за изпълнение на мярката: 1 .Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим /причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др./ във водните тела, определени като или попадащи в зона за защита на водите. Забрана за дейности, свързани с промяна на водния режим. Отговорен за изпълнение на мярката: МОСВ, БД.

Административният орган е посочил още,че съгласно чл. 118ж, ал. 1, т.4 от Закона за водите: „Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия ,когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал.1, т.5".

Зоните за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ са изброени в раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите" от ПУРБ-ИБР (2016-2021), приет с решение № 1106/29.12.2016г. на Министерски съвет на Република България.

Дейността „Водовземане за производство на електроенергия чрез МВЕЦ Равна" попада в границите на зони за защита на водите както следва:

-33 „Централен Балкан - Буфер" с код BG0002128, включена в раздел 3, точка 3.5.2 на ПУРБ на ИБР

-33 „Централен Балкан - Буфер" с код BG0Q01493, включена в раздел 3, точка 3.5.1 на ПУРБ на ИБР определени съгласно чл.119а, ал., т.5 от ЗВ.

В оспореното решение е посочено още,че:“дейността „Водовземане за производство на електроенергия" попада в обхвата на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т.4 и т.5 ЗВ, според която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на елекгроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал.1, т.5, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието е важен фактор за тяхното опазване и когато са въведени ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с постигането на целите по чл, 156а.

Според чл.156а, ал. 1 ЗВ целите, определени при разработване на ПУРБ-ИБР за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при повърхностните води за предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела и за опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане добро състояние на водите. Чл. 156а, ал. 2 ЗВ препраща към плановете за управление на речните басейни - в случая ПУРБ-ИБР.

От друга страна ,при преценката за продължаване срока на действие на разрешителното е съобразена и  разпоредбата на § 10 от Закона за концесиите, (обн. ДВ, бр. 96 от 2017г., в сила от 02.01.2018г.), съгласно която чл.118ж, ал.1, т.4 не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010г. са въведени в експлоатация. МВЕЦ „Равна" е въведен в експлоатация през 2014г. съгласно представения документ - разрешение за ползване № СТ-05-128/31.01.2014г. и следователно не попада в изключенията по посочения §10 от Закона за концесиите.“

Гореизложените обстоятелства представляват основание за отказ да се продължи срока на разрешителното на основание  чл. 78, ал. 2 от ЗВ във връзка с  чл. 118ж ,ал.1,т.4 и т.5 от ЗВ, във връзка с чл. 119а, ал.1, т. 5 от ЗВ, § 10 от ПЗР на Закона за концесиите и раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите" от ПУРБ-ИБР (2016-2021).

Във връзка със заявените оспорвания ,по искане на жалбоподателя, е допусната,назначена и приета  съдебно-техническа експертиза.

Въпросите,на които вещото лице е дало отговор са следните:

Въпрос 1: Какво е заданието за изготвяне на ПУРБ 2010-2015 г. и ПУРБ 2016 в частта за р. Равна?;Въпрос 2: В ПУРБ 2010 - 2015 г. и ПУРБ 2016 - 2021 г. отразено ли е водохващането на МВЕЦ „равна" от р. Равна?;Въпрос 3: Какви данни и за какъв период са използвани при оценката на р. Равна в ПУРБ-2016-2021 г. ? Как и по какви критерии е оценено състоянието на река Равна, като вещото лице изрично посочи с какъв индивидуален код е река Равна в ПУРБ 2010-2015 г. и в ПУРБ 2016 - 2021г. ?;Въпрос 4: Отчетен ли е МВЕЦ „Равна" на река Равна като натиск в ПУРБ 2010-2015 г. и в ПУРБ 2016 - 2021 г. ?Въпрос 5 : След въвеждането в експлоатация променя ли се негативно натиска от МВЕЦ "Равна" на река Равна и отразена ли е такава промяна в ПУРБ 2010-2015 г. и в ПУРБ 2016 - 2021 г.?;Въпрос 6:Попада ли участъка в който се извършва водовземане от МВЕЦ „Равна" на река Равна в границите на защитените територии и зони определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване?;Въпрос 7:Предвидени ли са мерки в ПУРБ 2016-2021 г. на спрямо река Равна, които да сочат към необходимост от изменение или прекратяване на вече издадено разрешително за водовземане с цел производство на електрическа енергия? Ако да -какви?;Въпрос 8:В актовете за обявяване на Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493, предвидени ли са зони за защита на водите за река Равна?;Въпрос 9: В Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493 има ли биологични видове, предмет на опазване, които обитават река Равна в частта, определена за водохващането на МВЕЦ „Равна" и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване?;Въпрос 10:Налице ли са забрани и ограничения в Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493 за дейности, свързани със състоянието на водите за река Равна и в частност с използването им за производство на електрическа енергия?;Въпрос 11: Рефлектират ли по неблагоприятен начин върху състоянието на водите на р. Равна дейностите по водовземане, извършвани от МВЕЦ "Равна" върху река Равна?;Въпрос 12:След въвеждането му в експлоатация и опериране съгласно условията на разрешителното за водовземане какво влияние оказва МВЕЦ „Равна" при река Равна върху река Равна като част от водосбора на водно тяло „Река Стряма" от извори до Розино" и причинява ли с оперирането си негативен или позитивен ефект върху видовете и местообитанията предмет на Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Е. Г.-А.,като същото е компетентно изготвено,направен е пълен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства ,извършен е оглед на място.

Отговорите,които дава експерта са следните.

На въпрос 1- ПУРБ (2016-2021 г.) е изготвен въз основа на национални подходи и методологии, съответстващи на европейското законодателство в областта на водите, оценката на ПУРБ 1 - 2010 - 2015 г. и препоръките на ЕК за отстраняване на несъответствията в първия план. Същият е продължение на ПУРБ (2010-2015 г.).В Раздел I подробно са описани характеристиките на Източнобеломорски район на басейново управление.

Планът е приет с Решение №1106/29.12.2016г. на Министерски съвет. Целта на плана е да осигури рамка за опазване и подобряване на водните тела, като в него е отделено особено внимание на зоните с особен статут, които се нуждаят от специална защита. И двата ПУРБ са разработени в съответствие със Закона за водите и Рамковата директива по водите, а не по задание .

Река Равна Река е десен приток на река Шиндар дере ,която е десен приток на р. Ан дере, която е ляв приток до вливане в р. Стряма, която е ляв приток на река Марица.

Компетентния орган не е разглеждал и не е оценял в ПУРБ състоянието на р. Равна река индивидуално, тя няма универсален код , липсват данни за нея от индивидуален мониторинг и не е изготвено индивидуално задание за същата при изготвяне на ПУРБ 2010-2015 г. и ПУРБ 2016-2021 г.В ПУРБ се разглежда единствено р. Стряма от извори до с. Розино с уникален код BG3MD400R102

Изводът,който е изведен от вещото лице е,че при разработване на ПУРБ 2010-2015 г. и ПУРБ 2016-2021 г., компетентния орган не прави индивидуална оценка на р. Равна Река и не е включил конкретно р. Равна река в зоните за защита на водите, както и не е предвидил индивидуални мерки за нея .

На въпрос 2- Вещото лице установява,че МВЕЦ "Равна", водоизточник местоположение р. Равна с.Розиново, Общ. Карлово, Обл. Пловдив  е с инсталирана мощност 0,76 мВч. Водохващането на МВЕЦ „РАВНА" изграден на р. Равна Река е отразен в и в двата ПУРБ 2010-2015 г. и 2016-2021 г. на Източнобеломорски район на управление на водите. Информацията от данни за изработване на първия ПУРБ е до 2009 г., а на втория ПУРБ до 2012 г.

На въпрос 3- В процесния случай ,експертът сочи,че компетентният орган определя р. Равна Река и в двата ПУРБ като приток на река Стряма от извори до с. Розино с код на водното тяло BG3MD400R102 и като част от водосбора й при оценката за определяне на мерките и зоните за защита , приема, че тези които са определени за ВТр. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MD400R102 се отнасят и за притоците й, в процесния случай р. Равна Река.

В действителност характеристиките  на планинската река Равна Река значително се различават от тези на река Стряма.

Изводът,който прави вещото лице е ,че в ПУРБ Река Равна Река не е разгледана самостоятелно. Към нея е пренесена оценката за ВТр. Стряма от извори до с. Розино с уникален код BG3MD400R102, като компетентния орган приема р.Равна река за десен приток .Река Равна река няма индивидуален код в ПУРБ 2010-2015 г. и в ПУРБ 2016 - 2021 г.

Прието е, че тя е част от ВТр. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MD400R102.

На река Равна Река не се провежда индивидуален мониторинг, следователно липсват данни от такъв, както и данни за състоянието й.

В ПУРБ и направена оценка на р. Равна Река като част от ВТ р. Стряма от извори до с. Розино по общия подход и методи.

В ПУРБ 2010-2015 г. и ПУРБ 2016-2021 г. , компетентният  орган не прави индивидуална оценка на р. Равна Река , не включва конкретно р. Равна Река в зоните за защита на водите и не предвижда индивидуални мерки за нея.

На въпроси 4 и  5 експертът отговаря,че ПУРБ 2016-2021 г. е продължение на първия ПУРБ 2010-2015г ,като  и в двата ПУРБ водохващането на МВЕЦ „РАВНА" на р. Равна Река е отразено като натиск предвид продълженото и изменено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. При експлоатацията на МВЕЦ „РАВНА" не се очаква промяна на натиска в степен по -голям от този , който вече е оценен в действащия към момента ПУРБ. МВЕЦ „РАВНА" е изграден в съответствие с изискванията на действащото национално законодателство , изпълнява условията на издаденото разрешително за водовземане от Директора БДИБР-Пловдив, което е констатирано от компетентния орган с Констативни протоколи № ПВЗ-231/28.09.2017(стр.105 от делото), № ПВЗ-108/02.09.2016(стр107от делото) № ПВ1-199/30.07.2015(стр.109 от делото) Вещото лице извежда извод , че при експлоатация МВЕЦ „Равна" няма да доведе до отрицателни въздействия върху околната среда.

МВЕЦ „РАВНА" има незначително въздействие върху околната среда.

На въпрос 6 дали МВЕЦ „РАВНА" попада в участъка ,в който се извършва водовземане от МВЕЦ „Равна" на река Равна в границите на защитените територии и зони определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

Отговорът,който дава вещото лице е,че МВЕЦ „РАВНА" изграден на р. Равна Река , част от ВТ р. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MD400R102 е повърхностно ВТ , което не попада в „Зона за защита на водите, свързана с опазване на типовете местообитания" отнасяща се в хипотезата на чл.119а, ал.1, т.5 от Закона за водите, т. е „Защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване" съгласно Директивата за хабитатите.

Участъкът, в който се извършват водовземане и водоползване от МВЕЦ „РАВНА" на река Равна Река , по данни от РИОСВ-Пловдив попада в ЗЗ „Централен Балкан -буфер " с код BG0001493 обявена с Решение No.802 от 04.12.2007 г., бр. 107/2007 на Държавен вестник 2-2-1493-802-2007, Промяна в площта - увеличаване с Решение No.811 от 16.11.2010 г., бр. 96/2010 на Държавен вестник.)

За защитената зона липсва индивидуална заповед в която да са разписани забрани за дейности в границата на защитената зона.

МВЕЦ „РАВНА" е изграден на р. Равна Река , част от ВТр. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MD400R102 , което повърхностно ВТ попада в „Зона за защита на водите, свързана с опазване на типовете местообитания" отнасяща се в хипотезата на чл.119а, ал.1, т.5 от Закона за водите, т. е „Защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване" съгласно Директивата за птиците.

Вещото лице е констатирало ,че при водохващането и водоползването на МВЕЦ „Равна" изграден на р.Равна река не се установяват водни видове и биологични видове за опазване на дивите птици , предмет на опазване за ЗЗ „Централен Балкан-буфер" с индентификационен код BG 0002128, които са в зоната на река Равна и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за развитието им.

МВЕЦ „РАВНА" изграден на р. Равна река не попада в границите на защитени територии по ЗЗТ за опазване на местообитания на животински и растителни видове, за които важен фактор е поддръжката или подобряването на състоянието на водите.

На въпрос 7  експертът отговаря,че В ПУРБ 2016-2021 г на ИБР-Пловдив няма записана мярка, която да визира забрана за хидроенергийни съоръжения, отнемане на разрешителни за водовземане на ВЕЦ или отказ от продължаване на вече издадени разрешителни, както и за издаване на нови с цел подобряване състоянието на ВТ за р. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MA400R102, Река Равна.

При отговорите на въпрос 8 вещото лице заявява,че ЗЗ "Централен балкан-буфер" (BG 0001493) е включена в Решение №122 на Министерски съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък за защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. С Решение на Министерски съвет № 802 от 04 декември 2007 г. на МС, Приложение 2., към т.1 списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е обявена общата площ 129 409, 06 ха на ЗЗ и се прави изменение и допълнение на Решение 122/2007 г. на МС , със Заповед № 811 от 16.11.2010г. се изменя общата площ на защитената зона от 129 409, 06 ха на 138 363, 82 ха.

За ЗЗ "Централен балкан-буфер" (BG 0001493) в горецитираните Решение и Заповед не са предвидени зони за защита на водите за р.Равна, същите визират само изменение в площта на ЗЗ.

ЗЗ „Централен Балкан Буфер" (BG0002128) е обявена със Заповед № РД-321 от 4 април 2013 г. тя се обявява с цел:

1.      Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2.      Възстановяване на местообитанията на видовете птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

В т.4 на заповедта е обявен координатния регистър на границите на защитената зона, съгласно приложението , неразделна част от заповедта.

В същата заповед са разписани забрани валидни в границите на защитена зона и те са следните:

В границите на защитената зона се забранява:

1.      Използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите и в селското стопанство;

2.      Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

3.      Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

При отговора на въпрос 9 дали в защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493 има биологични видове, предмет на опазване, които обитават река Равна в частта, определена за водохващането на МВЕЦ „Равна" и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване,отговорът е следния:а/ по отношение Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493-„ При водохващането на МВЕЦ „Равна" не се установвяват икономически значими водни видове и биологични видове за опазване на хабитатите , предмет на опазване за ЗЗ „Централен Балкан-буфер" с индентификационен код BG 0001493, които са в зоната на река Равна и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за развитието им.“;б/по отношение на защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 изводът,който се прави е,че предвид целите и забраните в Заповед № РД-321 от 4 април 2013 г. / за обявяване на защитената зона, е, че водовземането от р. Равна с цел производство на ел. енергия не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и техните местообитания в ЗЗ „Централен Балкан - буфер" и на забраните посочени в заповедта за обявяване на зоната.

По въпрос 10 вещото лице посочва,че за защитена зона „Централен Балкан- буфер" с идентификационен код BG0002128,като се има предвид целите и забраните в Заповед № РД-321 от 4 април 2013 г. за обявяване на защитената зона ,утвърдително може да се каже, че водовземането от р. Равна с цел производство на ел. енергия не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и техните местообитания в ЗЗ „Централен Балкан - буфер" и на забраните посочени в заповедта за обявяване на зоната.

За защитена зона Централен Балкан-буфер" с идентификационен код BG 0001493 експертът сочи,че към момента на изготвяне на експертното заключение за защитената зона ,няма издадена индивидуална заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на ЗЗ Централен Балкан-буфер" с идентификационен код BG 0001493 съгласно чл.12, ал.6 във връзка с чл.6, т.3 и 4 от ЗБР, но като се има предвид целите за опазване на защитената зона посочени в стандартния формуляр , огледа на място при който се констатира, че ландшафта е възстановен при мястото на водохващането, по тръбопровода, който е подземен и около сградата на МВЕЦ , може да се каже, че водовземането с цел производство на ел. енергия на р. Равна, както и за дейности, свързани със състоянието на водите за река Равна не противоречат с целите на опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в ЗЗ „Централен Балкан- буфер".

Отговорът на въпрос 11 дали дейността по водовземането ,извършвани от МВЕЦ „Равна“ върху река Равна рефлектират неблагоприятно върху състоянието на водата на река Равно,е,че  използването на водата за енергийни цели не променя в качествено отношение преработената вода. При огледа на място се констатира , че оттока на водното тяло е непрекъснат, няма осушени участъци, МВЕЦ не работи тъй като оттока е под екологичния минимум.Вещото лице заявява,че  количеството воден ресурс, използван за производство на електроенергия чрез МВЕЦ не може да се разглежда като реално водовземане, тъй като след преобразуването на енергията на водата в електрическа, водите се връщат обратно в реката.При така направените констатации , огледа на място и документите с които разполага към момента на извършване на експертизата,вещото лице е категорично        , че МВЕЦ"РАВНА" не оказва негативно влияние при водохващането на водите на р.Равна Река.

Във връзка с въпрос 12  дали след въвеждането му в експлоатация и опериране съгласно условията на разрешителното за водовземане какво влияние оказва МВЕЦ „Равна" при река Равна върху река Равна като част от водосбора на водно тяло „Река Стряма" от извори до Розино" и причинява ли с оперирането си негативен или позитивен ефект върху видовете и местообитанията предмет на Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493,експертът прави следните констатации.

МВЕЦ „РАВНА" е изграден и въведен в експлоатация през 2014 г. съгласно Разрешение за ползване № СТ-05-128/31.01.2014г. от ДНСК към Министерство  на  регионалното  развитие  и  благоустройство.

Обектът е изпълнен в съответствие с предвижданията на ПУП-ПРЗ на УПИ 133007-ВЕЦ от КВС на с. Розино, местност „Тепе деби", землище с. Розино, община Карлово, област Пловдив, одобрен с Решение № 601, взето с протокол №30 от заседание на Общински съвет проведено на 29.10.2009 г. , издадено от Председателя на общински съвет Карлово.

Всички технически параметри по одобрените проекти на МВЕЦ „РАВНА" кота на водохващане, застроено водно количество, диаметър на напорния тръбопровод са същите които са представени през 2006 г. в РИОСВ-Пловдив за издаване на Решение за преценка по ОВОС и през 2010г. на Решение за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие както и през 2006 г. за издаване на Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект №301602/19.10.2006 г. от Директора на БДИБР-Пловдив.

Въз основа на направените констатации Комисията приема строежа за МВЕЦ „РАВНА" като установява , че същият е в съответствие с одобрените проекти.

МВЕЦ „РАВНА" е изграден в съответствие с изискванията на действащото национално законодателство , изпълнява условията на издаденото разрешително за водовземане от Директора БДИБР-Пловдив , което е констатирано от компетентния орган с Констативни протоколи № ПВЗ-231/28.09.2017(сстр.105 от делото) , № ПВЗ-108/02.09.2016(сгр107 от делото) № ПВ1-199/30.07.2015(стр109 от делото).

Което води до извода , че при експлоатация МВЕЦ „Равна" няма да доведе до отрицателни въздействия върху околната среда. МВЕЦ „РАВНА" има незначително въздействие върху околната среда и водите на р. Равна Река като част от водосбора на водно тяло „Река Стряма" от извори до Розино".

За имотите в който е изграден МВЕЦ"РАВНА" на р .Равна Река липсват данни за наличие на находище на защитени растителни видове и постоянни местообитания на защитени животински видове.

От огледа на място вещото лице установява,, че ландшафтът е възстановен в естественото си състояние.

Изграденият  МВЕЦ „Равна" няма вероятност да доведе до намаляване числеността и плътността на популациите на видовете растения и животни , предмет на опазване на защитената зона и няма да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и/или видовете, предмет на опазване в Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0002128 и Защитена зона „Централен Балкан-буфер" с код BG 0001493, като част от Европейска екологична мрежа „НАТУРА 2000".

В хода на настоящото производство е приобщената пълната административна преписка ,ведно с доказателствата,които жалбоподателя е представил във връзка с изграждането и експлоатация на МВЕЦ“Равна“ на р.Равна река.

При тази  фактическа обстановка ,от правна страна се установява следното:

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на  чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и при спазване на установените изисквания за форма и съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, които да го правят нищожно. 

Съдът обаче намира, че решението е постановено при  съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.

В административното производство е заявено искане за продължаване срока на действието на разрешително за водовземане. За да се продължи срокът на действие на разрешителното, следва да е подадена молба пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му (чл. 78, ал. 1 от ЗВ) и да са спазени следните условия: да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото разрешително (ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 78). По делото не е спорно, че изискванията на чл. 78, ал. 1 от ЗВ са спазени, т. е. заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното е подадено повече от три месеца преди изтичане на срока на действие. Съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗВ-2010 г. (обн. ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.), е установено, че всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1 (разрешителни за изземване на наносни отложения), се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. В случая, процедурата за изменение (продължаване) на разрешителното е открита на 14.06.2018 година по подадено заявление, към която дата са приложими разпоредбите на  чл. 118ж от ЗВ и разпоредбите на § 146 от ПЗР към ЗИДЗВ-2010 г.

Постановен е  отказ  за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. за водовземане от повърхностен воден обект, тъй като МВЕЦ „Равна“ попада в обхвата на забраната на  чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ: 33 „Централен Балкан - Буфер" с код BG0002128, включена в раздел 3, точка 3.5.2 на ПУРБ на ИБР и 33 „Централен Балкан - Буфер" с код BG0Q01493, включена в раздел 3, точка 3.5.1 на ПУРБ на ИБР определени съгласно,както и в забраната по чл.118ж,ал.1,т.5 от ЗВ/“Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия ,когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигането на целите по чл.156а"/

Съгласно  чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, според която разпоредба това са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Основният спор по делото е дали  разрешение за водовземане, съответно продължаване срока на действие на вече издадено разрешително би било в противоречие с  чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

За да се отговори на този въпрос,то следва да се направят някои терминологични пояснения  и да се разгледат легалните дефиниции за понятията „воден обект", „повърхностно водно тяло", „река" и „повърхностен воден обект".

Дефинициите за „воден обект" и „повърхностно водно тяло" се съдържат съответно в § 1, ал.1, т. 34 и т. 59 от Допълнителните разпоредби на ЗВ.

"Воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи; и

"Повърхностно водно тяло" е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води;

Според заключението на вещото лице Река Равна е самостоятелно водно тяло, извиращо от южните склонове на Стара Планина и вливащо се в р. Шиндар Дере, която от своя страна се влива в река Ан дере, представляваща ляв приток на река Стряма.

Административният орган, признавайки, че р. Равна е повърхностен воден обект достига до извод, че именно поради това обстоятелство попадала във водно тяло „Река Стряма от извори до Розино": Предвид факта, че река Равна е повърхностен воден обект, същата попада и е част от водното тяло „Река Стряма от извори до Розино" (цитат от писмено становище на БД „ИБР", входирано по делото на 23.09.2020Г.).

Административният орган приема, че повърхностният воден обект не би могъл да бъде самостоятелно водно тяло, а единствено част от друго водно тяло (в случая р. Стряма), т.е. че водното тяло като легален термин включва водните обекти, съответно и преценката при издаването на процесния  административен акт следвало да се извърши директно на ниво водно тяло.

Тези изводи на органа не се подкрепят от заключението на вещото лице,което сочи,че по характеристики р. Равна река се класифицира като „повърхностно водно тяло" съгласно §1, т. 59 от Допълнителните разпоредби на Закона за водитете и т. 10 от чл.2 на ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО, както и съдържащото се на стр. 10 от експертното заключение класифициране на река Равна като малка самостоятелна река.

Или ,установява се по делото ,че река Равна, бидейки самостоятелен повърхностен воден обект  е и самостоятелно повърхностно водно тяло по смисъла на легалните дефиниции и на § 1, ал. 1, т.59 от Допълнителните разпоредби на ЗВ и на т.10 на член 2 от Директива 2000/60/ЕО.

Тези уточнения са важни,защото още от тук е заложен грешен подход на администратвния орган при постановяване на оспорения административен акт,като липсва извършена преценка спрямо повърхностното водно тяло/повърхностния воден обект, за който се отнася правото на водовземане.

Към заявлението на дружеството-жалбоподател механично  е приложена преценка спрямо друго водно тяло - „р. Стряма от изводи до Розино".

Видно е ,че предоставените права за водовземане се отнасят до водите на река Равна. Горното се установява от самото първоначално Разрешително № 301602 от 19.10.2006г. (посочено в графа „Воден обект", „Място на водовземане" „Разрешено водно количество", „Условия на водовземането", „Място и начин на отвеждане на възвратимите води", „Други условия" - т.2 на самото разрешително). Последващите решения за изменение и продължаване на срока константно предоставят права за водовземане от река Равна. В синхрон с параметрите на вече придобитите права, заявлението за продължаване на срока на разрешителното, в резултат на което е постановен обжалвания административен акт за отказ, отново изрично насочват към воден обект река Равна.

Река Равна е самостоятелно повърхностно водно тяло/повърхностен воден обект със самостоятелна територия, особености и специфики на водния ресурс,така както е посочено в изключителното пълното и подробно заключение на вещото лице. Въпреки това административният акт не съдържа каквито и да е мотиви спрямо нея, а единствено посоченото механично отнасяне към друго водно тяло.

Освен това  се установява, че река Равна по никакъв начин не е част от списъците по т.3.5 на част III от ПУРБ 2016-2021 г на водните тела, попадащи в зони обявени за опазване местообитанията и биологичните видове, в които поддържането и подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване (включително „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 и „Централен Балкан -Буфер", с код BG0001493).

Горното е достатъчно основание да се приеме,че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила,като органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая  ,което   е довело и до неправилно приложение на  материалния закон на чл. 118 ж, ал.1, т.5 и чл. 118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл. 119а, ал.1, т.5 ЗВ .

  За да постанови отказът,административният орган посочва две основания за това:

1. Наличие на ограничения или забрана в Плана за Управление на Речните Басейни за 2016г-2021г. („ПУРБ 2016-2021г"), свързана с постигането на целите по чл. 156а Закона за Водите („ЗВ"), а именно поместената в Приложение № 1 към Раздел 7 на ПУРБ 2016-2021 г. мярка с код HY_7_1 и наименование „Подобряване на хидроморфологичното състояние на реките" и действие за изпълнение на мярката: Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим /причинени от ВЕЦ, изземване на наносни отложения от язовири, нови водовземания и др. във водните тела, определени като попадащи в зона за защита на водите (тъмен курсив мой). Административният орган прави квалификация на това твърдяно основание по чл. 118ж, ал.1, т. 5 ЗВ.;

2. Органът поддържа,че следва  да се приложи чл. 118ж, ал.1, т.4 от ЗВ поради обстоятелството, че частта от реката попадала в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т.5 от ЗВ (Защитена зона „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 и Защитена зона „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493).

Съдът в настоящия си състав намира,че не са налице и двете хипотези на чл. 118 ж, ал.1, т.5 и  на чл. 118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл. 119а, ал.1, т.5 ЗВ,които да мотивират постановения отказ за продължаване на разрешителното за водовземане.

Продължаването на срока на действие на процесното разрешително за водовземане не е в противоречие с мярка HY 7 1 от ПУРБ 2016-2021г., както и липсва каквато и да друга мярка в същия, налагаща отказ от продължаване на правото на водовземане за MBEU „Равна".Горният извод се налага от отговорите на вещото лице,дадени по въпрос 1 и 3-., компетентният орган не прави индивидуална оценка на р. Равна Река и не е включил конкретно р. Равна река в зоните за защита на водите, както и не е предвидил индивидуални мерки за нея /стр.50 от експертното заключение, но в същия смисъл и на стр. 54 от експертното заключение/;

 Поначало предвидени мерки спрямо повърхностно водно тяло/повърхностен воден обект река Равна липсват. Дори да се приеме, че тя следва да се причисли към повърхностно водно тяло "Река Стряма от извори до Розино", което както вече се каза би било незаконосъобразно, то отново не е налице предвидена мярка, която да сочи към необходимост от отнемане, изменение или отказ от продължаване на разрешителното за водовземане.

Мярка HY_7_1 спрямо водно тяло "Река Стряма от извори до Розино" не се открива в ПУРБ 2016-2021 г., но дори да се приеме, че такава намира приложение, тя не може да обоснове отказ от продължаване на срока на вече получено разрешително за вече въведена в експлоатация централа.

Следва да бъде съобразено, че дружество е придобило права по Закона за водите въз основа на влезли в сила административни актове – разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от  Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“,с цел на ползването за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ „Равна““. Забраната предвидена в ПУРБ е за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Искането на дружество е за продължаване действието на съществуващо разрешително, а не ново инвестиционно предложение. Както ВАС е приел в свое решение по адм. д. № 9254/2017 г.  и в редица други дела ,издадените разрешително и решения за изменение и продължаване са административни актове, чието действие може да бъде отменено само по реда на чл. 99 и сл. АПК, което води на извода, че не следва да се отказва продължаване срока на разрешително, тъй като предходните издадени актове се ползват със стабилитет.

Второто основание,на което е постановен отказа е за наличие на хипотезата   на  чл. 118ж, ал.1, т.4 от ЗВ поради обстоятелството, че частта от реката попадала в зони за защита по чл. 119а, ал.1, т.5 от ЗВ (Защитена зона „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 и Защитена зона „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493).

Предпоставки за приложение на хипотезата на чл. 118ж. ал. 1. т. 4 от ЗВ във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 отЗВ са следните:

1.      Конкретната част от реката, в която попада правото на водовземане, да попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ.

От своя страна, за да бъде счетена самата зона за защита като такава по чл. 119а, ал.1 т.5 от ЗВ, тя следва да бъде

2.      Защитена зона или територия, определена или обявена за опазване на местообитания и биологични видове, и

3.      Поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазването на съответните местообитания и видове.

Следва да бъдат изследвани и доказани предпоставките на хипотезата на чл. 119а. ал.1, т.5 от ЗВ.

В настоящия случай административният орган не е сторил това, а само и единствено поради географското попадане на водовземането в рамките на защитена зона, посочена в списъците по т.3.5 на част III от ПУРБ 2016-2021 г., автоматично е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, а забраната на чл. 118ж,ал. 1, т.4 - приложима.

В настоящия случай не са изследвани и доказани от ответника,чиято е доказателствената тежест, конкретните обстоятелства относно специфичните изисквания към състоянието на водите във всяка конкретна зона, конкретните цели и предвидени забрани за всяка конкретна зона, конкретното значение на поддържането или подобряването на състоянието на водите към конкретните местообитания и видове, конкретният ефект от конкретното съоръжение.Горното сочи на съществено нарушение на административно производствените правила,водещо след себе си и неправилно приложение на материалния закон.

Несъмнено се установи по делото, че спрямо МВЕЦ „Равна" още на етап преценка на инвестиционно намерение са издадени Решение № ПВ - 52 -ПР/2006г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда и Решение № Пд-ОС-001/2010г. на РИОСВ - Пловдив по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. Двете Решения са влезли в сила, видно от представеното Удостоверение от РИОСВ - Пловдив с изх № 0-2452-1/10.08.2020г.

И двата посочени документа сочат, че преценката относно екологичната допустимост на МВЕЦ „Равна" е законосъобразно и окончателно извършена още преди въвеждането на централата в експлоатация.

Действието и силата на този административен акт изобщо не са съобразени при постановения от ответния административен орган  отказ от продължаване на правото на водовземане, въпреки че е следвало това да бъде направено, съответно да се потвърди влязлата в сила оценка, че МВЕЦ „Равна „е съвместим и няма негативно въздействие върху елемент от състоянието на водите, който да има отношение към вид или местообитание предмет на защита от защитена зона.

Относно двете защитени зони,следва да се има предвид следното.

33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 е обявена със Заповед № РД 321 от 4 април 201 Зг. на министъра на околната среда и водите, публикувана в Държавен вестник, бр. 46 от 21.05.201 Зг

Съгласно процедурата, уредената в чл. 11 и следващите от Закона за Биологичното Разнообразие („ЗБР") заповедта за обявяване на министъра е предшествана от решение на Министерски съвет.

Относимо към 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 решение е № 335 от 26 май 2011г., публикувано в Държавен вестник, бр. 41 от2011г., с което в т.111.1. се приема списък на защитените зони за опазване на дивите птици съгласно приложение. Една от тези зони е 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128.

В т. III.2. на решение № 335 от 26 май 2011г. изрично се посочва, че приетият по т. 111.1. списък е допълнение към Приложение № 1 към т.1 на Решение № 122 на Министерески съвет от 2007г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 21 от 2007г.).

Решение № 122 на Министерски съвет от 2007г. изрично предвижда в т.4. изключение от териториалния обхват на защитените зони: не се включват населени места и селищни образувания, териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона (тъмен курсив мой).

Териториите, върху които е изграден МВЕЦ „Равна" и водохващането му са с одобрен подробен устройствен план от дата, предхождаща заповедта за обявяване на защитената зона, а именно-в  бр. 98 от 11 ноември 2009г. е обявено Решение № 601 от 29 октомври 2009г. на Общинския съвет на Община Карлово (Доказателство № 16), с което се одобрява ПУП - план за регулация и застрояване, който е необжалван и влязъл в сила, видно от Акт за постъпили /не постъпили/ възражения от 04.01.2010г.; в бр. 101 на Държавен вестник е обявено Решение № 974 от 25 ноември 2010г. на Общинския съвет на Община Карлово, с което се одобрява ПУП - парцеларен план, който е необжалван и влязъл в сила, видно от Акт за постъпили /не постъпили/ възражения от 19.01.2011 г.

Налице е изключване на водните зони от защитените зони и  в този смисъл Решение на Министерски съвет № 335 от 26 май 2011г. в т. IV ,в което изрично е уредено  още едно изключение от териториалния обхват на защитената зона - в границите на защитените зони се включват цели имот, с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд

Забраните, приложими на територията на 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128 са ясно, изрично и изчерпателно уредени в т.5 от Заповедта за обявяване:

5.1 използване на неселективни средства за борба с вредителите по горите и в селското стопанство;

5.2.   използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

5.3.   залесяване на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения.

Нито една от забраните няма каквото и да е отношение към водния ресурс, а още по-малко адресира конкретно производството на електрическа енергия от силата на водата.

В защитената зона не са предвидени никакви специфични изисквания спрямо водите, които евентуално биха били нарушени с продължаване на водовземането за производство на електрическа енергия. Тъкмо обратното - изрично водните обекти са изключени от обхвата на режима на защитената зона.

Недоказани остават твърденията на органа, че поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен Фактор за опазването на съответните видове, предмет на защита, както липса на негативен ефект от експлоатирането на правото на водовземане от МВЕЦ „Равна".Напротив ,от заключението на вещото лице се извеждат следните данни и изводи:

-        За имота, в който в реализирано ИП липсват данни за наличие на находище на защитени растителни видове и постоянни местообитания на защитени животински видове /стр. 9 от експертното заключение/;

-        Реализацията на ИП МВЕЦ „Равна" няма вероятност да доведе до намаляване числеността и плътността на популациите на видовете растения и животни , предмет на опазване на защитената зона и няма да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и/или видовете, предмет на опазване в защитената зона, като част от Европейска екологична мрежа „НАТУРА 2000"/стр. 10 от експертното заключение/;

-        При използването на водата за енергийни цели преработената вода не се променя в качествено отношение /стр. 13 от експертното заключение/.

-        Количеството воден ресурс, използван за производство на електроенергия чрез МВЕЦ не може да се разглежда като реално водовземане, тъй като след преобразуването на енергията на водата в електрическа, водите се връщат обратно в реката /стр. 30 от експертното заключение/;

        Към момента на изготвяне на експертизата липсват анализи и разработки с реални данни за лошо въздействие върху водното тяло река Равна Река, приток на р. Стряма от извори до с. Розино с код BG3MA400R102 от обекти със значим натиск /отговор по Въпрос № 4, на стр. 61 от експертното заключение/;

-        МВЕЦ „РАВНА" е изграден и съобразен с всички изисквания на действащото законодателство, условията и смекчаващите мерки в решенията и разрешителните от страна на компетентните органи, същият при експлоатация не оказва отрицателно въздействия върху околната среда /отговор на Въпрос № 5, на стр. 64 от експертното заключение/;

-        МВЕЦ „Равна" има незначително въздействие върху околната среда /отговор на Въпрос № 5, на стр. 66 от експертното заключение/;

-        При водохващането и водоползването на МВЕЦ „Равна" изграден на р. Равна река не се установиха водни видове и биологични видове за опазване на дивите птици, предмет на опазване за 33 „Централен Балкан-буфер" с индентификационен код BG 0002128 , които са в зоната на река Равна и за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за развитието им /отговор на въпрос № 6, на стр. 71 от експертното заключение/.

-        Предвид направените констатации , огледа на място и документите с които разполагаме към момента може да се направи извод, че МВЕЦ"РАВНА" не оказва негативно влияние при водохващането на водите на р. Равна Река /отговор на Въпрос № 11, на стр. 82 от експертното заключение/;

-        Изграденият МВЕЦ „Равна" няма вероятност да доведе до намаляване числеността и плътността на популациите на видовете растения и животни, предмет на опазване на защитената зона и няма да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и/или видовете, предмет на опазване в Защитена зона „Централен Балкан - Буфер" с код BG0002128 и Защитена зона „Централен Балкан - Буфер" с код BG0001493 /отговор на Въпрос № 12 стр. 84 от експертното заключение/

Ето защо  безспорно се установи и доказа по делото, че при разглеждане на процесното заявление за продължаване на срока на правото на водовземане с цел производство на електрическа енергия от МВЕЦ „Равна" е следвало да бъде съобразено и установено, че не е налице предпоставката по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, както и че с функционирането си МВЕЦ „Равна" не оказва каквото и да е негативно въздействие върху състоянието на водите, което би могло да има негативен ефект върху видовете, предмет на защита на 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0002128.

По отношение на втората защитена зона „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493 , следва да се подчертае,че липса заповед за обявяване и несъобразяване със забраните, целите и изключенията, предвидени в предхождащите я актове спрямо 33.

 С Решение № 122 от 2 март 2007г. на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2007г., е приет списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък за защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Приложения към въпросното Решение МС № 122/02.03.2007г. са Приложение № 1 -Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и Приложение № 2 - Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

В горепосоченото решение на Министерски съвет „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493 не фигурира.

Тази защитена зона е включена в допълнение на списъка по Приложение № 2 към Решение МС № 122/02.03.2007Г., прието с Решение на Министерски Съвет № 802 от 4 декември 2007г., публикувано в Държавен вестник, брой 107 от 2007г., но и към настоящия момент спрямо нея не е издадена заповед за обявяване.

Ето защо, при липса на заповед за обявяване на 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493, аргументирането на административния акт върху наличието на тази защитена зона е незаконосъобразно и представлява основание за неговата отмяна.

Дори да се приеме, че въпреки липсата на заповед за обявяване на 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493, тя може да обоснове налагане на ограничения, то следва отново да бъде съобразено изключението от териториалния обхват на зоната, изрично уредено в т. 4 от Решение № 122 на Министерски съвет от 2007г.: не се включват населени места и селищни образувания, териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона .

Липсата на заповед за обявяване на 33 „Централен Балкан -Буфер", с код BG0001493 сочи и на липсата на каквито и да е конкретни забрани, включително такива, имащи отношение към състоянието на водите (обстоятелство, което е констатирано и от вещо лице при отговора на Въпрос № 6 на стр. 70: За защитената зона липсва индивидуална заповед, в която да са разписани забрани за дейности в границата на защитената зона/

Недоказано остава и обстоятелството, че поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването на съответните видове и местообитания, предмет на защита, както липса на негативен ефект от експлоатирането на правото на водовземане от МВЕЦ „Равна".

Обстоятелството, че поддържането или подобряването на състоянието на водите не е важен фактор за опазване на местообитанията и видовете, предмет на защита от 33 „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493, както и изобщо липсата на негативно въздействие от оперирането на МВЕЦ „Равна" спрямо тези местообитания и видове ,бе убедително доказано от приетата по делото експертиза.

В заключение,следва да се посочи,че при така изложеното оспореното решение се явява незаконосъобразно,постановено  и при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено. Налице е липса на каквато и да е мярка в ПУРБ 2016-2021г.. сочеша към отказ от продължаване на срока на действие на придобити права.

Не съществува в ПУРБ 2016-2021 и друга мярка, предвиждаща отказ от продължаване на предоставени права за водовземане от водно тяло и/или обект, чийто ресурс се използва от МВЕЦ „Равна". Напротив, самият ПУРБ 2016-2021 г. описва цели и мерки, които изцяло кореспондират с факта, че става въпрос за вече изградена централа с придобити права.

Конкретно за зоните за защита по Натура 2000, каквито са 33 „Централен Балкан -Буфер", с код BG0002128 и „Централен Балкан - Буфер", с код BG0001493 (ако изобщо се приеме, че тя съществува, предвид липсата на заповед за обявяване) на стр. 75 от Резюме на ПУРП 2016-2021 е посочено, че:

„Подходът за определяне на целите на зоните за защита на водите по ЗЗТ и „НАТУРА 2000", за които водите са важен фактор е обвързан с целите и предмет на обявяване на защитените зони и защитените територии. За определяне на конкретната цел са идентифицирани параметрите, свързани с води и техните стойности, постигането на които определят благоприятно природозащитното състояние. За територията на ИБР е изготвен списък, в който за всеки вид и природно местообитание са посочени параметрите и техните стойности за постигане на благоприятно природозащитно състояние (тъмен курсив мой).

С оглед постигането на целите си ПУРБ съдържа изчерпателен списък с предвидени мерки (текстовата част на Раздел 7 на ПУРБ 2016-2021г.). В текста на т. 7.2.6.4. „Мерки насочени към енергетиката" се прави ясно разграничение между мерките спрямо съоръжения, чието изграждане предстои, и вече изградени централи за производство на електрическа енергия.

Изрично се описват мерки, които следва да бъдат предприети при изменение и/или продължаване на срока на действие на вече издадени и влезли в сила разрешителни за водовземане от повърхностни води с цел производство на електроенергия, а именно да се приложи „Методиката за определяне на допустимост за изграждане на ВЕЦ" само в частта й по т.4.1. „Смекчаващи мерки за изграждането и функционирането на ВЕЦ" (Доказателство № 18): При открити процедури за изменение и/или продължаване на срока действие на вече издадени и влезли в сила разрешителни за водовземане от повърхностни води с цел производство на електроенергия, Методологията следва да се прилага вт.4.1. „Смекчаващи мерки за изграждането и функционирането на ВЕЦ", като се вземе предвид факта, че се касае за съществуващи съоръжения с вече придобити права, респективно всяко едно от тях следва да се преценя от административния орган в зависимост от спецификите на речния участък, неговата чувствителност и хидроенергийната ефективност и възможността за изпълнение на заложените цели.В конкретния случай,както вече се каза,това не е сторено.

Съдът намира,че оспореното решение е несъответно и на целта на закона,тъй като целта на законодателството в областта на управлението на водните ресурси е дефинирана в чл. 2, ал. 1 от ЗВ като интегрирано управление на водите, т.е. управление при съчетаване на всички възможности за ползване на ресурса,вкслючително от производители на екологично чиста енергия, каквато е и произвежданата от водно-електрическите централи.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма ,при допуснати  съществени процесуални нарушения, не е  съответен с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна..

 С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя  за присъждане на разноски ,следва да бъде уважено като бъде осъден ответника да заплати разноски в размер на 5517,60 лева по представен списък по чл.80 от ГПК.Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,тъй като делото е с фактическа и правна сложност,проведени са  4 съдебни заседания.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № РР-3801/29.04.2020 год. за отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 301602/19.10.2006 год. (31140078 - нов номер), изменено с Решение № 241/25.03.2008 год., последно продължено и изменено с Решение № РР-1587/26.09.2012 год. ,издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ ,за водовземане от повърхностен воден обект-река Равна/ляв приток на р.Стряма,ляв приток на река Марица/,с цел на водовземането –„производство на електроенергия  посредством МВЕЦ „Равна“,в землището на с.Розино,община Карлово,област Пловдив,с титуляр „Равна-Хидро“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, гр. Карлово, ул. „Генерал Карцов“ № 21

ВРЪЩА делото, като преписка на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за ново произнасяне по заявление вх. № РР-04-26/14.06.2018г. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на  „Равна Хидро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, гр. Карлово, ул. „Генерал Карцов“ № 21, представлявано от управителя С.Т. Т. чрез адв. И.М.Т. с адрес ***, офис 7 сумата в размер на  5517,60 /пет хиляди петстотин и седемнадесет лева и шестдесет ст./ разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                            СЪДИЯ: