Р Е Ш Е
Н И Е
№ 605
гр.Бургас, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1384 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Х.Ш.Х. с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. С.К. – БАК, срещу Наказателно постановление № 19-0769-006851/27.02.2020г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е
знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. Посочва се,
че Х. е бил работник в дружеството „***“ ЕООД и неговият работодател му е
предоставил за ползване МПС-то, заедно с всички изискуеми документи без да му
каже, че регистрацията е прекратена. При това положение се изтъква липса на
вина, а под евентуалност и приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на случая
като маловажен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, както и с пълномощник – адв. С.К. – БАК,
който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доуточнява
и развива. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и
законосъобразно. Застъпва се, че Х. е бил наясно, че автомобилът е собственост
на работодателя му, но въпреки това в документите е било посочено друго име.
При това положение се стига до извод, че жалбоподателят е следвало да се
досети, че очевидно автомобилът е с прекратена регистрация и да не го
управлява. Пледира се потвърждаване на НП и присъждане на разноски, като под
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.4) НП е връчено
на жалбоподателя на 18.03.2020г., а жалбата е депозирана на 20.03.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.08.2019г. бил
сключен, изискуемият по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с
нотариална заверка на подписите (л. 25), съгласно който продавачът М.С.продава
на „***“ ЕООД лек автомобил – „*** ***“ с рег. № ***. Новият собственик обаче
не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в
законоустановения срок, поради което и на 03.10.2019г. регистрацията била
служебно прекратена (видно от докладна записка на л. 9). Междувременно на
16.10.2017г. бил сключен трудов договор (л.27) между „***“ ЕООД (работодател) и
Х.Ш.Х. (работник), по силата на който последният приел да изпълнява длъжността
„работник в строителството“ към въпросното дружество. За изпълнение на
служебните му задължения работодателят предоставил на Х. за ползване лекия
автомобил. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели, сключена
застраховка и налични свидетелства за регистрация.
На 04.11.2019г.,
около 07:30 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил „***“ в гр.
Бургас по бул. „***“ в поска към ПВ Юг, когато бил спрян за проверка от
полицейски патрул, в състава на който влизал и Д.Г.. Последният направил
справка за автомобила, при което установил, че от 03.10.2019г. той е с
прекратена регистрация.
За констатираното
на място Г. съставил АУАН № 332371/04.11.2019г., като посочил, че автомобилът е
собственост на „***“ ЕООД, както и че е със служебно прекратена регистрация от 03.10.2019г.,
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от
него.
За случая била
образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-Бургас, ведно
с обобщена докладна записка по случая (л.9), в която изрично било посочено, че
от данните по преписката не се установява виновно поведение от страна на
водача, поради което и се предлага да се откаже образуването на ДП. С
постановление от 13.01.2020г. (л.12) наблюдаващият прокурор също преценил, че
не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. Изрично в
постановлението било посочено, че жалбоподателят Х. не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация,
поради което липсва и субективната страна на престъпния състав.
Въз основа на АУАН и на решението на БРП на 27.02.2020г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид
фактите, установени от проверката по случая, но въпреки това не се съобразил с
изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с поведението
си Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той
е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 27.02.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Х. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 02.08.2019г. като собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно на 03.10.2019г.
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 04.11.2019г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му от работодателя му автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 03.10.2019г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът „***“ ЕООД не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на водещия проверката полицейски орган, посочено в докладната му записка на л.9. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.
Съдът не споделя доводите на АНО, че щом в талона за регистрация е бил посочен различен собственик от работодателя, който е предоставил автомобила, то и Х. е следвало да направи връзка, че автомобилът е с прекратена регистрация. Това е предположение и при това доста свободно, което освен че не се доказва не може да бъде и основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Съществуват множество причини, поради което съвсем правомерно едно лице (дружество) може да ползва лек автомобил, който е регистриран на друг правен субект – наем, лизинг и т.н. Няма как да се очаква, че работникът би могъл да предположи какви са точни взаимоотношения между работодателя му и лицето, посочено в талона, а още по-малко да формира категоричен извод, че само на база тези факти регистрацията на автомобила е била прекратена.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното
извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.23), в който
изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева. По
делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.
Съобразявайки горните правила и като взе
предвид, че жалбата по делото не е изготвена от адв. К. – БАК, а същият се яви само в едно съдебно
заседание, в което не се проведоха никакви следствени действия и по същество
заяви, че поддържа изложеното в жалбата, то и настоящият състав счита, че
възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на минималния предвиден в закона размер
от 100 лева, които съответстват на фактическата и правно сложност на
конкретното дело.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-006851/27.02.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Х.Ш.Х. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Х.Ш.Х. с ЕГН: ********** сума в размер на 100 (сто)
лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.