№ 7566
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110174129 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът Т. А. извежда субективните си права при твърдения, че сключила с ответника
договор за въздушен превоз за редовен полет номер *********, по направление
*************, ***************** (VKO)- ********** (BOJ). В деня на полета ищцата се
явила навреме за полета от ************* и преминала надлежно всички контролни и
регистрационни процедури. Поради виновно забавяне на изпълнението на договора за
въздушен превоз от страна на ответника, ищецът пристигнал в крайния пункт на пристигане
с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание- по разписание полетът е
следвало да кацне в 21,00 часа местно време на 03.06.2018 г., а в действителност кацнал в
03,30 часа на 04.06.2018г. На 27.04.2021 г. ответникът извънсъдебно признал, че на ищцата
следва да бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент /ЕО/ 261/2004 г., но към
настоящия момент обезщетението не било платено.
Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
въз основа на което пред Софийския районен съд е образувано ч.гр.д. № 29977/ 2021г. и на
05.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 Регламент 261/ 2004г. на ЕО за полет
*********, по направление *************, ***************** (VKO)- ********** (BOJ),
забавен повече от 3 часа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.05.2023г., до окончателното плащане
на сумата и сумата 229,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за периода от 12.06.2018г. - 30.04.2021г.
1
След връчване на заповедта за изпълнение и подадено възражение по чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането за сумата сумата 400 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7 Регламент 261/2004г. на ЕО за полет *********, по
направление *************, ***************** (VKO)- ********** (BOJ), забавен повече
от 3 часа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 27.05.2023г., до окончателното плащане на сумата.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника “************” ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. В отговора се навежда доводи за оспорване на валидно сключен договор
между ищцата и авиопревозвача. Сочи, че пътникът не е изпълнил задължението си да се
яви на яви на гишето за регистрация 45 минути преди уговорения час на полета. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност, обосновани с доводи, че е приложима
погасителната давност по чл. 135 ЗГВ- две години от пристигане на полета по
местоназначението.
В обобщение, ответникът счита, че за ищцата не е възникнало правото на обезщетение
за закъснял полет и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения електронен билет се установава, че на 18.05.2018г. ищцата закупила
билет за полет *********, по направление *************, ***************** (VKO)-
********** (BOJ), който трябва да пристигне по местоназначението на 03.06.2018г. в 21,00
часа.
Видно от представената разпечатка на картограф по метода на дъгата на големия кръг
се установява, че разстоянието от ************* до ********** е 1611 км.
Пред настоящата инстанция е представена разпечатка от електронна кореспонденция
между процесуалния представител на ищцата и ответното дружество, видно от която
последният е изпратил погасителен план за доброволно плащане на задълженията му, с
посочени име на пътника, полет, дата и размер на задължението, видно от който в таблица
№ 1, под № 154 са посочени имената на ищцата, полет номер ********* на 03.06.2018г.,
размер на обезщетението 754,63 евро, платими на 02.06.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 5, § 1, б “в” и чл. 7, § 1, б
“а” Регламент № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., с
който се създават общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).
2
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 5,
параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г., в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил
задължението си със закъснение от три или повече часа, размера на дължимото обезщетение
(разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км.). При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.
Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника-
същият да има потвърдена резервация за полет и същият да се е явил на гишето за
регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.
В конкретния случай от представените доказателства се установява, че е налице
първата предпоставка от посочения фактически състав- ищецът има потвърдена резервация
за полет. С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C- 146/ 20, C- 188/ 20, C- 196/ 20 и C-
270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с
„потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на
този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2,
буква ж) от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет,
индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на
полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен
превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи,
че превозвачът е предал на ищцата електронен билет. Последният е документ, издаван от
превозвача, който съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на
пристигане. Посоченият документ съдържа всички посочени белези, поради което следва да
се приеме, че първата предпоставка е налице.
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Не съществува колебание в практиката на СЕС по тълкуване на Регламент (ЕО) № 261/
2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че членове 5, 6 и 7 Регламент №
261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от
3
посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа. В т.см. е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела
С-402/07 и С-432/07.
Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците
имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се
представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и
в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час, не по- късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез
представяне на издадените на съответния пътник превозни документи- потвърдена
резервация и бордна карта или багажен етикет.
В практика по тълкуване на Регламента СЕС е посочил, че при положение, че пътникът
разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то
представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване
и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В този смисъл е
разрешението, дадено в определение от 24.10.2019г. по дело С- 756/18 на СЕС, „чл. 3, § 2, б.
„а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет,
който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му,
притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото
в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на
претенцията си за обезщетение те не са доказали, по- конкретно посредством бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери“. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б.
„а“ Регламента, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена
резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за
регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в
тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не
е бил превозен чрез съответния полет. В настоящия случай ответникът не е опровергал чрез
обратно доказване оборимата презумпция, че ищцата се е явила поне 45 минути преди
полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който е била превозен до
крайната дестинация със закъснение от повече от три часа. На следващо място, по делото не
е спорно, че ищцата се е намирала на борда на самолета. С допускане на ищцата до борда на
самолета, превозвачът е приел, че тя се е явила на летището в час, позволяващ да се яви
навреме на изхода и да се качи на борда на самолета.
Следва да се посочи, ответникът е признал, че дължи на ищцата обезщетение за
закъснение на полета, включвайки същата в таблица- приложение към писмо, изпратена до
процесуалния представител на ищцата, което следва да бъде тълкувано като извънсъдебно
признание.
4
Следващият спорен въпрос между страните е погасено ли е по давност вземането на
пътника за обезщетение за закъснял полет. По отношение на спорния въпрос следва да се
посочи, че в решение по дело С- 139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне
сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
прилагат правилата на всяка държава- членка относно погасяване правото на иск. В
мотивите на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение,
предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на
Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (в този смисъл решение от 23
октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10, точка 55). Становището, че
правата, които се основават, съответно на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004
и на Конвенцията от Монреал, спадат към различни правни уредби, е последователно
възприето в практиката на СЕС (Решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, Решение
от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodrнguez и други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по
дело C-94/14, Решение от 09 юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19).
Действително разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава ответникът в
относимата за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/ 23.02.2021г.), предвижда
специален давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата обаче, която се намира в
Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че
посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се
спират със започване на рекламационното производство, а такова се провежда само при
липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното не могат да
бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/ 23.02.2021г. Новите ал. 2 и ал. 3 на
чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) № 261/ 2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ .
Правилото на специалния закон отменя общия закон. ЗГВ е приет в съответствие с
разпоредбите на Варшавската конвенция (по- късно заменена с Конвенцията от Монреал), а
Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004. Ето защо в случая не може да се приеме, че специалната разпоредба на чл. 135
ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за вреди от отмяна/ закъснение на
полет, още повече и при действието и до измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ, ДВ
бр. 16/ 23.02.2021г. При невъзможност за приложение както на чл. 135 ЗГВ приложение
следва да намерят общите разпоредби на ЗЗД.
Следователно при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл.
5
111, б. "б" ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките
на три години, считано от 03.06.2018г., т. е. до 03.06.2021г. Съгласно правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- в случая на 0 27.05.2021г. При това положение
давността следва да се счита прекъсната с подаване на същото, поради което възражението
на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Изложеното обуславя извод, че са налице всички предпоставки на фактическия състав
на иска по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. и присъждане на обезщетение
за отменения полет. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“
Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се уважи като основателен, като се признае за
установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцата сумата 400 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) 261/ 2004 за
изпълнен със закъснение от повече от три часа полет *********, по направление
*************, ***************** (VKO)- ********** (BOJ), на 03.06.2018г.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производство. Съобразно изхода на делото, ищцата
има право на направените от него разноски в заповедното производство. Същата е
представила доказателства за направени разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Пред настоящата инстанция ищцата е направила разноски за държавна такса в размер
на 25 лева. С оглед изхода на делото, на същата следва да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 25 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „************“ ЕООД, с ЕИК
************ съществуването на вземането на Т. ***********, гражданин на Руската
федерация, роден на ************г., сумата 400,00 евро (четиристотин евро),
представляваща обезщетение за закъснял полет *********, по направление *************,
***************** (VKO)- ********** (BOJ), на 03.06.2018г. с повече от три часа, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 27.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 7
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.08.2021г. по
6
ч.гр. дело № 29977/ 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, с ЕИК ************ да плати на Т. ***********,
гражданин на Руската федерация, роден на ************г. сумата 325 лева (триста двадесет
и пет лева), представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 29977/ 2021г. на
Софийския районен съд, 170 състав и сумата 25 лева (двадесет и пет лева), представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7