№ 1581
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗК Лев Инс” АД срещу решение №
260035/09.04.2021 г., постановено по гр.дело № 1486/2019 г. по описа на РС - Провадия, в
частта, с която е уважен иска на АТ. Д. П. срещу „ЗК Лев Инс” АД за разликата над 6 400,00
лева до присъдената сума от 19 800,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя присъденото обезщетение не
съответства на критериите за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че в
решението липсва анализ на фактите и доказателствата основаващи счетения за справедлив
размер, а именно сумата от 19 800,00 лева. От анализа на събраните доказателства
/експертиза и свидетелски показания/ счита, че сумата на присъдено обезщетение в размер
на 19 800,00 лева се явява прекомерно завишена и не кореспондира с реално причинените
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, а също така и не е съобразена
конкретните икономически условия. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната
част и присъждане на направените разноски.
1
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че с оглед вида и характера на
причинените и установени от събраните по делото доказателства неимуществени вреди,
размерът на присъденото обезщетение е справедлив. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски.
Въззивната жалба са подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 и чл.
380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника „ЗК Лев
инс” АД да заплати на ищеца АТ. Д. П. сумата от 22 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва,
считано от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, и сумата от общо
285,31 лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 02.06.2016 г.
около 18:30 часа на път III – 208 в близост до отбивката до с. Комарево, област Варна,
извършено по вина на Д.К.Т., управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ с peг. №
********, за което МПС към 02.06.2016 г. е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Ищцата твърди, че като пътуваща на задната седалка по средата в л.а. „Фолксваген
Туран“ с peг. № ********, в резултат на настъпилото ПТП е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди. Получила спешна медицинска помощ като и била поставена диагноза:
́
контузия на главата, счупване на носните кости. Установени били двустранен окоолочен
хематом, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядане и оток по гърба на носа. Не е
губила съзнание, не е повръщала и била с ясен спомен за случилото се. Отказала
хоспитализация. По-късно на 11.10.2017 г. при преглед от специалист „Уши, нос, гърло”
било установено, че П. е с диагноза: състояние след счупване на носните кости вследствие
на ПТП от 02.06.2016 г. и е със силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема
в областта на носната клапа вдясно. Обективно имала изкривена носна пирамида на ляво, S-
образно девиирана носна преграда с хипертрофия на долни носни конхи, причинило
последващо затрудняване на дишането и намален въздухопоток. След настъпване на ПТП
ищцата се лекувала в продължение на 17 дни в домашни условия. В допълнение се твърди,
че ищцата е получила увреждане на зрението, с оплаквания от силно главоболие. Наред с
телесните увреди, ищцата била диагностицирана с посттравматично стресово разстройство в
резултат на преживяното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че към настоящия
момент контузиите на клепача и окоолочната област, и хематомите са оздравели, но
телесното увреждане на носа, причинено в резултат на ПТП – състоянието след счупване на
носните кости останало до живот – постоянно разстройство на здравето. За облекчаване на
2
болките и страданията ищцата приемала медикаменти. Отговорността на виновния водач
била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” сключен с ответното
застрахователно съгласно полица № BG/22/116000860722, валидна до 18.03.2017 г. На
09.08.2018 г. ищцата предявила застрахователна претенция към „ЗК Лев Инс” АД и
получила предложение за обезщетение в размер на 6400,00 лв. за неимуществени вреди и
39.22 лв. за имуществени вреди, при отчитане на 20 % съпричиняване от нейна страна, което
ищцата счита за недостатъчно с оглед вида и интензитета на претърпените вреди.
Претендира обезщетение за неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ в размер
на 22 000 лева ведно със законната лихва, считано от 02.06.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението и за имуществени вреди на основание – общо сума в размер на
285,31 лв. за направени разходи, удостоверени с платежни документи.
Ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите
претенции както по основание, така и по размер. прави възражение за принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразил се в неизползване на
инерционен обезопасителен колан. Оспорва размера на исковите претенции като
прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори, определящи понятието
справедливост. Оспорва претенцията за обезщетение за забава от датата на непозволеното
увреждане – 02.06.2016 г., до окончателното изплащане. Счита, че претенцията за законната
лихва следва бъде от 09.11.2018 г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е
уважен искът на АТ. Д. П. за неимуществени вреди в размер на 6400 лева. Следователно, в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни
въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие, неговата противоправност,
вината на делинквента, настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата,
тяхната причинна връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща
отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл.
432 от К3.
Във въззивната жалба не е направено оплакване относно възприетия от районния съд
принос на пострадалата (съпричиняване) за настъпване на вредоносния резултат в размер на
3
10 на сто.
Спорен между страните във въззивното производство е единствено въпросът за
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди изразяващи се във физически и психически болки и страдания в производството пред
първоинстанционния съд са допуснати две съдебно-медицински експертизи и гласни
доказателствени средства – свидетелски показания.
От заключението на вещото лице специалист УНГ по назначената съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно, се установява, че ищцата е получила счупване на носните кости. Въпреки
препоръката на УНГ специалист за хоспитализация в УНГ – отделение, такава не е
осъществена и не е осъществено наместване на фрактурата в рамките на седем дни. При
извършения преглед експертът е установил S - образна девиация на носната преграда и
хипертрофия на долни носни конхи, които могат да обусловят нарушения на носното
дишане. Данните от изследване чрез акустична манометрия показвали, че е налице
нарушено носно дишане вследствие на изкривената носна преграда и хипертрофия на долни
носни конхи. Изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да
бъдат следствие на травмата на носа с документирана и нелекувана фрактура на носните
кости. Изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни конхи могат да бъдат
лекувани чрез оперативна намеса, която коригира причината за затрудненото дишане.
От заключението на вещото лице по втората назначена съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в ищцата е получила счупване на носните кости, двустранен
околоочен хематом, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и оток по гърба на носа. От
последващи медицински прегледи и изследвания от лекари – специалисти, на 06.06.2016 г. е
установено сътресение на мозъка без загуба на съзнание, а на 28.09.2016 г. –
посттравматично стресово разстройство. Допълнително е установено и изкривяване на
носната пирамида на ляво, S-образно изкривена носна преграда с хипертрофия на долни
носни конхи, силно занижен въздушен поток и намалено сечение на обема в областта на
носната клапа в дясно, които значително затрудняват носното дишане и обуславят
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нарушеното носно дишане
причинява сухота на носната лигавица и предразположение към чести инфекции,
главоболие, чувство за недостиг на въздух и отпадналост, и др. Останалите травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посттравматичното стресово разстройство не представлява психиатрично заболяване.
Изкривената носна преграда и хипертрофията на носните конхи могат да бъдат лекувани
само оперативно. Останалите травматични увреждания се възстановяват в период от около
10-15 дни.
От показанията на свидетеля П.Д. П., сестра на ищцата, които съдът цени при
4
условията на чл. 172 от ГПК, се установяват болки и страдания като цяло съответни на
претърпените травми. Свидетелката съобщава за нарушения в съня, страх, затруднено
дишене, проблеми с равновесието. Твърди, че възстановителният период е продължил около
месец, което е повече от приетото в заключението на вещото лице по допълнителната СМЕ,
което съдът цени като компетентно и обективно. Свидетелката съобщава още за
продължили и след възстановителния период болки в главата, в носа, посиняване и подуване
при студ. Затруднено дишане при влажно време. Съобщават се и психични проблеми
изразяващи се в нежелание за общуване с хората с оглед на описани песимистични нагласи
на пострадалата.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на възстановяване; психическата травма,
както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Ищцата е на 45 години, в активна възраст. Не се твърди и не са ангажирани
доказателства за трайно намалена на работоспособност. Получената фрактура на носните
кости не е била лекувана своевременно чрез наместване в рамките на седем дни, както сочи
вещото лице – специалист УНГ. Възможно е хоспитализацията да не е била осъществена
поради прекъснати здравноосигурителни права – видно от приложената медицинска
документация. Въпреки това, към настоящия момент състоянието, предизвикващо
затруднено дишане, а именно изкривената носна преграда и хипертрофията на долни носни
конхи, е лечимо чрез оперативна намеса. Не се сочат обстоятелства, които биха
възпрепятствали такова лечение. Следователно, така описаното увреждане, макар да
предизвиква описаните болки, страдания и дискомфорт, които въззивният съд приема за
най-съществени от всички претърпени вреди, не би следвало да остане за цял живот.
Останалите травми са сравнително леки и пострадалата се е възстановила напълно в
обичайния за тези случаи оздравителен период. Преживеният стрес и последвалите
негативни психични реакции са съответни на вида и механизма на настъпване на
произшествието. Същите не са довели до личностно разстройство и са преодолими в
сравнително непродължителни срокове от психически здрав човек на посочената възраст.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че определеният от ВРС размер на
5
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 22 000,00 лева е завишен. Като
адекватно на претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания,
съобразен с посочените по-горе обстоятелства, в т.ч. икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и установената съдебна практика, въззивният съд намира
обезщетение в размер на 17 000 лева. След приспадане на установения от ВРС процент на
съпричиняване, за който не се съдържа оплакване във въззивната жалба, предявеният иск е
основателен до размер на 15 300,00 лева, а за разликата до 22 000,00 лева подлежи на
отхвърляне.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде отменено в частта за
разликата над 15 300,00 лева до присъдения размер от 19 800,00 лева, както и в частта за
разноските.
По разноските:
В първоинстанционното производство не са присъдени разноски на страните поради
непредставени доказателства за извършването им от страна на ищцата, съответно, липса на
искане от страна на ответника. С оглед на изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметка на РС – Провадия държавна такса
върху основателната част от исковете в общ размер на 615,93 лева, както и 331,66 лева от
направените по делото разноски за съдебни експертизи.
На въззивника следва да се присъдят сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски
за заплатена държавна такса в размер на 90,00 лева, съответно на уважената част от жалбата.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което в
тази част разноски не се присъждат.
В полза на адвоката на въззиваемата страна, съответно на отхвърлената част от
жалбата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 896,64 лева с включен ДДС, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260035/09.04.2021 г., постановено по гр.дело № 1486/2019 г.
по описа на РС – Провадия, в частта, с която е уважен иска на АТ. Д. П. срещу „ЗК Лев
Инс” АД за разликата над 15 300,00 лева до присъдената сума от 19 800,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 02.06.2016 г. по вина на Д.К.Т., управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ с peг. №
********, за което МПС към 02.06.2016 г. е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
6
сума, считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на АТ. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, ул. „Георги
Димитров” № 119, срещу „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, за разликата над сумата от
15 300,00 лева до присъдената сума от 19 800,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 02.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА № 260035/09.04.2021 г., постановено по гр.дело № 1486/2019 г. по
описа на РС – Провадия, в останалата обжалвана част.
В ЧАСТТА , с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6 400,00 лева, както и в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 19 800,00 до
претендираните 22 000,00 лева, решението на РС – Провадия не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Провадия
сумата от 615,93 лева /шестстотин и петнадесет 0,93 лева/, представляваща дължима
държавна такса, както и сумата от 331,66 лева /триста тридесет и един 0,66 лева/,
представляваща направени от бюджета на РС – Провадия разноски за вещи лица, върху
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА АТ. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Дългопол, ул. „Георги Димитров”
№ 119, да заплати на „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от 90,00 лева разноски за
заплатена държавна такса във въззивното производство пред ВОС, съответно на уважената
част от жалбата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на адвокат Цв. Ив. Ив. – САК,
адрес гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, ул. „Ген. Липранди“, бл. 107, вх. В, ап. 76, сумата от
896,64 лева, представляваща съответно на отхвърлената част от жалбата адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8