№ 14764
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110124280 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. И. К. срещу Прокуратурата
на Република България.
Ищецът твърди, че бил привлечен като обвиняем с постановление от
07.11.2019г. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК по досъдебно производство №
670/2018г. по описа на 2 РУ – СДВР, пр. пр. № 50708/2017г. по описа на СРП. С
постановление от 27.04.2020г. наказателното производство било прекратено. Изтъква,
че в резултат от тези действия претърпял значителни неимуществени вреди под
формата на стрес, тревоги, нарушения в съня, рязко сваляне и качване на килограми,
уронени чест и достойнство, включително поради упражняваната професия на
адвокат, срам, чувство на отхвърленост и др.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Отрича ищецът да е претърпял сочените вреди. Твърди, че
престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем, не е тежко, а
производството било с кратка продължителност. Евентуално счита претендираното
обезщетение за завишено.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
1
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е
обективна, гаранционна, обезщетителна.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че
с постановление от 07.11.2019г. по досъдебно производство № 670/2018г. по описа на
02 РУ – СДВР, пр. пр. № 50708/2018г. по опис на СРП, ищцата К. И. К. е привлечена
като обвиняем за това, че на 16.12.2017г. около 18:45ч. в
*********************************, във фоайето на Ц. А. – София, извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – ударила през ръката и крещяла вулгарни думи и изрази
към М. Й. М. – касиер продажба билета в Ц. А. – София – престъпление по чл. 325, ал.
1 НК. Постановлението е предявено на 19.12.2019г., веднага след което обвиняемото
лице е разпитано, за което е изготвен протокол. На същата дата е предявено и
разследването по чл. 227 НПК, като обвиняемото лице е предало 1 бр. флаш-памет, за
което е съставен протокол за доброволно предаване. По отношение на привлеченото
като обвиняемо лице не е взета мярка за неотклонение.
С постановление от 10.02.2020г. е разделено наказателното производство по ДП
№ **************/2017г. по описа на 02РУ – СДВР, пр. пр. № 50708/2017г. по описа
на СРС, като от него са отделени материалите досежно престъплението по чл. 325, ал.
1 ГПК и е разпоредено да се заведат под нов проркурорски номер. По тези отделени
материали е образувана пр. пр. № 3141/2020г. по описа на СРП.
С постановление от 27.04.2020г. по пр. пр. № 3141/2020г. по описа на СРП, ДП
№ *****/2020г. по описа на 02 РУ – СДВР, воденото наказателно производство спрямо
ищцата за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е прекратено, като препис от
постановлението й е връчен на 28.05.2020г.
При горните обстоятелства, съдът намира, че в настоящото производство се
установяват предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България (ПРБ) - ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното
производство спрямо него е прекратено. Както е разяснено в Решение №
193/19.01.2021г. по гр. д. № 4258/2019г., ІV Г. О. на ВКС, моментът, определящ
началото на наказателната репресия срещу ищеца, е моментът на привличането като
обвиняем. От самия факт на привличането му към наказателна отговорност, лицето
търпи неблагоприятни въздействия върху личността си, които подлежат на
обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В ПП № 4/1968г. на ВС на РБ е разяснено, че справедливостта
не е абстрактно понятие, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по
делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се
обогати неоснователно. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС №
2
4/23.12.1968г. и ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС.
Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността
на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална
принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е
и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. №
2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. №
178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о.
ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
От събраните писмени доказателства се установява, че наказателното
преследване спрямо ищцата се е развило в период по-малък от шест месеца – от датата
на постановлението за привличане като обвиняем, който е началният момент на
наказателната репресия по отношение на лицето – 07.11.2019г. (реално предявено на
19.12.2019г.) до датата на постановлението за прекратяване – 27.04.2020г. В рамките на
този период само на датата на предявяването на обвинението са извършени
процесуално-следствени действия с ищцата, изразяващи се в проведен разпит и
предявяване на материалите по разследването, както и доброволно предаване на флаш-
памет. Мярка за неотклонение спрямо ищцата не е взета.
От горното следва, че интензивността на проведеното наказателно производство
спрямо ищцата е изключително ниска, тъй като няма взета мярка за неотклонение и
няма извършвани процесуални действия с нейно участие извън посочените. Самата
продължителност същото не е значителна – 5 месеца и 20 дни. Престъплението, за
което е повдигнато обвинение, не е тежко – наказва се с лишаване от свобода до две
години или с пробация, както и с обществено порицание – чл. 325, ал. 1 вр. чл. 93, т. 7
НК.
За изясняване на начина, по който наказателното производство се е отразило
върху ищцата, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Д. К., с когото се намират във фактическо съжителство, и Й. Й., която е майка на
ищцата.
Свидетелят К. посочва, че се познават с ищцата от около десетина година, като
тя е адвокат по наказателно право. Посочва, че имала рак на матката преди 10-на
години. Знае за повдигнатото обвинение, като установил, че била притеснена и
изнервена, започнала да получава паник-атаки, била разочарована, че я изкарват
виновна за нещо, за което не носи вина. Посочва, че много се променила като човек –
започнала да не спи, по-рядко да комуникира с приятели, затворила се в себе си, не
искала да работи, а да се отказва от работата. Започнала да наддава и килограми.
Имала и притеснения относно болестта да не се върне, тъй като препоръките били да е
спокойна. Посочва, че не познава нейни колеги и не знае дали се е променило
отношението й спрямо тях, но в отношенията със свидетеля се отразило, тъй като
положението станало по-изнервено. Притеснявала се да не бъде осъдена, тъй като
3
имало лъжесвидетелстване. Познава я като чувствителен, жизнерадоствен и весел
човек, който се променил. Имало безсънни нощи, свързани с повдигнатото обвинение,
както и здравословни проблеми – високо кръвно и замайване. Заявявала, че няма
доверие в Прокуратурата и не иска вече да работи като адвокат, макар че продължава
да практикува и към настоящия момент.
Свидетелят Й. посочва, че е в много близки отношения с дъщеря си, която била
адвокат, а преди това работила в ГДБОП. До 2015г. била много спокойна, приветлива и
лъчезарна, но тогава получила рак на матката и се наложила операция, което било
първият катарзис в живота й. Лекарите препоръчали да живее спокойно без
емоционално напрежение. През 2017г. получила обвинение, което било най-обидното в
кариерата й, че обиждала, дърпала коси и плюла. Тогава ищцата загубила вяра в
Прокуратурата. Това бил вторият катарзис в живота й – била се сринала, получавала
паник-атаки, започнала да вдига кръвно и захар. В началото слабеела, а после наддала
килограми. Получила негативизъм към себе си и започнала да се отстранява от
професията на адвокат, като мислила да се занимава със сладкарство. Потърсила своя
приятелка за съдействие, но била отхвърлиена. Чувствала срам, потиснатост, отчаяние
и неувереност. Преживеният стрес се отразил върху семейството – имало безсънни
нощи и голяма изнервеност. Изпитвала страх да не се върне болестта й от
притеснението. И към момента, щом се сети за производството, всичко се обръщало
надолу. Посочва, че по принцип ищцата е емоционална като човек, като работата също
й създавала много напрежение.
Горните доказателства налагат на несъмнения извод, че ищцата е претърпяла
негативни емоционални изживявания в резултат от воденото наказателно
производство спрямо нея. Установява се, че производството се е отразило негативно
на обичайния й начин на живот, като е станала по-затворена, изнервена и притеснена,
които са обичайни и логични последици от предприети действия по наказателно
преследване спрямо определено лице. В същото време, показанията на свидетелите
следва да бъдат ценени и съгласно чл. 172 ГПК с оглед изключителната близост с
ищцата – първият се намира с нея във фактическо съжителство, а вторият е нейната
майка. Съдът намира, че използваните епитети и квалификации като
„лъжесвидетелстване“ (за което няма събрани доказателства), „перфектна работа“ (по
отношение на дейността й като адвокат), описвайки ищцата преди събитието само в
една идеална светлина, показват заинтересованост, непълна обективност и завишено
пресъздаване на негативните преживения, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с действията на Прокуратурата. Самата продължителност на
воденото спрямо нея наказателно преследване не е две години, както се посочва от
свидетеля, а по-малко от 6 месеца. Също така, съдът намира, че самата дейност по
упражняване на адвокатска професия в сферата на наказателното право от ищцата
показва познание на наказателния процес и неговите фази на развитие. Ето защо, не
може да се приеме за убедително, че ищцата е изпитвала изключителен страх от
производството, след като самата тя работи в тази сфера и има изградена представа
относно процеса по събиране на доказателства, предприемане на определени
процесуални действия, вид, етап и обоснованост на съпътстващите производството
актове. Не се установява привличането като обвиняема на ищцата да е станало
публично достояние на хора извън близкия роднински и приятелски кръг. Не може да
се приеме, че единствено това събитие се е отразило цялостно върху ежедневието и
състоянието на ищцата. Св. Й. посочва, че самата работа й създава много напрежение,
което е логично и житейски оправдано предвид осъществявана дейност на адвокат по
наказателни дела. По отношение на заболяването, оправдано е да бъде изпитан страх
от рецедив с оглед създала се стресова ситуация.
4
При съвкупната преценка на горните обстоятелства, свързани с ниската
продължителност и интензивност на наказателното преследване, липсата на взета
мярка за неотклонение, отражението на производството върху ищцата и нейното
обкръжение, изпитаните разочарование, стрес и страх, възрастта на ищцата към
релевантния момент, както и социално-икономическите условия в страната към
времетраенето на воденото производство, съдът намира, че справедливото
обезщетение, определено съгласно обективните фактори, за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от извършените от ответника
действия следва да бъде определено в размер на 1800лв. Следва да се има предвид, че
самото осъждане също носи морална удовлетвореност - признаване, че действията на
ответника са противоправни. Размерът на обезщетението е за репариране на
действително претърпени вреди и не бива да служи за обогатяване – в този смисъл
Решение № № 206/26.03.2019г. по гр. д. № 4762/2017г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение №
136/08.12.2017г. по гр. д. № 5025/2016г., ІІІ Г. О. на ВКС и др. Поради това,
предявеният иск се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния
предявен от 10000лв. подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски за платената държавна
такса от 10лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на К. И. К., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата от 1800лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо нея действия
по досъдебно производство № 670/2018г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
50708/2018г. по описа на СРП, разделено с постановление от 10.02.2020г. и образувано
под пр. пр. № 3141/2020г. по описа на СРП, досъдебно производство № *****/2020г. по
описа на 02 РУ - СДВР, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10лв. (десет лева),
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 1800лв. (хиляда и осемстотин лева) до пълния предявен от 10
000лв. (десет хиляди лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5