№ 648
гр. Враца, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8592/21.11.2024г., подадена от В.
Н. М. ЕГН ********** от гр. Мездра, чрез адв. М. С. - АК-Враца, против
решение № 26007 от 01.10.2024г. по гр.д. № 772/2019г. на Районен съд –
Мездра в неговата цялост, с което е осъден да заплати на П. Й. Г. с ЕГН
********** от с. ***, общ. Мездра, сумата 5000 лв. дължима по запис на
заповед, издаден на 06.06.2018 г. от ответника в полза на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на падежа на записа на заповед -
28.02.2019 г., до окончателното му изплащане, както и направените деловодни
разноски в размер на 780 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно издадено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че в решението не са обсъдени в тяхната цялост и съобразно
това както са представени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че гласните доказателства са обсъдени едностранно и са
кредитирани именно тези, които е следвало да обосноват решението, въпреки
че по делото са събрани множество доказателства в обратна посока. Посочва,
че въпроса за каузално отношение е неразвит в мотивите на решението, че по
повод на това как и по какъв повод е подписана въпросната запис на заповед
по делото са събрани достатъчно доказателства, а именно че същата е
подписана от него с цел да обезпечи плащането на ищеца, след като последния
извърши определена работа. Изтъква, че по делото е доказано, че ищеца не е
1
извършил работата, която е трябвало да извърши, за да получи сумата
определена в записа на заповед. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение на PC-Мездра и да осъди ищцовата страна.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия П. Й. Г., чрез пълномощник
адв. Д. К. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Твърди, че представената по делото запис на
заповед притежава всички задължителни реквизити, визирани в чл.535 от ТЗ,
че записът на заповед е действителен и удостоверява валидното възникване на
парично вземане за сумата 5000 лв. Поддържа, че от представените по делото
гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на
договор за поръчка между страните, условията на договора, неговите
параметри и срокове, което от своя страна води до невъзможност да бъдат
направени изводи за неговото изпълнение или неизпълнение. Посочва, че
липсват доказателства процесната запис на заповед да е издадена за
обезпечение на изпълнението на какъвто и да е договор между страните по
делото. На основание гореизложеното счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, почивайки на събраните писмени и гласни
доказателства.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени
искания, респ. във въззивното производство не са събирани нови
доказателства.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
П. Й. Г. с ЕГН ********** от с. ***, общ. Мездра е подал искова молба
пред Районен съд – Мездра, с която е предявил против В. Н. М. с ЕГН
********** от гр. Мездра, осъдителен иск за заплащане на сумата 5000 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 06.06.2018 г. от ответника в полза на
2
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на записа на
заповед, до окончателното изплащане на сумата, като е претендирал и
направените деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2018г. ответника помолил ищеца
да му услужи със сумата 5000 лв., че ищецът се съгласил, за което ответника
му издал запис на заповед, с която се задължил да му върне сумата на
28.02.2019 г. Поддържа се, че след настъпване на падежа ищецът
няколкократно искал от ответника изпълнение на поетото задължение, но
плащане на сумата по записа на заповед не последвало, което породило и
правен интерес от предявяване на осъдителния иск.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът В. Н. М. е оспорил
предявеният иск, като неоснователен. В отговора се твърди, че ответника не е
вземал и не е получавал пари от ищеца. Поддържа се, че през месец юни 2018
г. страните се уговорили ищеца да извърши определена работа на ответника -
косене, събиране и балиране на люцерна, от общо 120 декара площ, за два
откоса. Ищецът окосил първо около 60 дка., люцерната от които събрал и
балирал, след това окосил още 60 дка., но не балирал окосената люцерна. На
втория откос ищецът отново откосил 60 дка, но не балирал люцерната и след
като валял дъжд няколко дни същата трябвало да бъде събрана и изхвърлена.
Когато ищецът отишъл да балира окосената люцерна ответника му казал да не
я балира, тъй като не е годна и ще я изхвърли. С цел да получи
възнаграждение за работата си, ищецът накарал ответника да му подпише
запис на заповед за цялата уговорена сума, но по-късно когато уговорената
работа не била извършена, ответника отказал да плати цялата сума и му
предложил да му заплати само за изработеното, но ищецът отказал и си
поискал цялата сума.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установи се, от представената в оригинал по делото ценна книга - запис
на заповед, издаден на 06.06.2018 г. в гр.Мездра, че В. Н. М. от гр.Мездра
(ответника по делото), в качеството му на издател, безусловно се е задължил
да плати на П. Й. Г. от с. ***, общ. Мездра (ищeца по делото) на падежа -
28.02.2019г., сумата 5000 лева (л. 18 от гр. д. № 772/2019 г. на РС - Мездра).
В съдебното заседание на 31.10.2019г. пред първоинстанционния съд
пълномощника на ответника е заявил, че приложеният по делото запис на
заповед е подписан от доверителя му, както и че не оспорва подписа, положен
от него.
Във връзка с твърденията на ответника, че процесният запис на заповед
е подписан от него по повод устен договор между страните за извършването на
определена работа с цел гарантиране плащането от него към ищеца след
извършване на работата, в първоинстанционното производство са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. В. М., Б. А. А., Н. К. Г. и Г.
Ц. П..
3
От показанията на свидетеля А. М. се установи, че същият е помагал на
ответника във връзка със селскостопански работи и един път през месец юни
2018г. по време на работа някой се обадил по телефона на ищеца, че трябва да
подпишат нещо (договор, споразумение). Тогава свидетелят заедно с
ответника и със свидетеля Б. А. отишли при ищеца да подпишат документа.
Свидетелят твърди, че не познава ищеца и не знае какъв документ е подписал,
както и че не е присъствал на подписване на нещо.
Свидетелят Б. А. твърди, че през 2018г. бил заедно с ответника и по
време на работа някой се обадил на ответника, поради което отишли до
каменни кариери до П. от с.*** да подпишат някакъв документ за косене и
балиране. Подписали такъв и си тръгнали. Посочва, че лично не е присъствал
на подписването, бил е в колата; В. му казал, че подписват някакъв документ
за косене и балиране. Твърди, че по-малко от половината от окосеното сено
било прибрано, а другото било изгнило, наложило се друг да го прибере.
Свидетелят Н. Г. твърди, че през лятото на 2018 г. В. го извикал, за да му
балира люцерна. Свидетелят изпратил тракториста си Г. Ц. П. от с.*** да му
балира и не е ходил на място. След извършване на работата ответникът му
платил.
Свидетелят Г. П. твърди, че е работил на В., на голям блок в землището
на гр.Мездра - балирал. В. му казал, че П. е счупил машината си за балиране и
затова извикал него да балира. В. му е платил за работата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, преки,
непосредствени и непротиворечиви, доколкото същите установяват относими
към предмета на делото обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е приел, че представеният по делото запис на
заповед е действителен и удостоверява валидното възникване на парично
вземане за сумата от 5000 лв., че падежът му е настъпил на 28.02.2019 г., от
която дата се дължи законна лихва до окончателното изплащане. Районният
съд е приел също, че от представените по делото гласни доказателства не е
установена връзка между записа на заповед и конкретното каузално
правоотношение, за което се твърди от ответника, че е издадена ценната
книга.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 538, ал.1 ТЗ и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху
главницата с правно основание чл.86 ЗЗД.
В производството по осъдителния иск ищецът-кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При направени
4
възражения досежно редовността на записа на заповед - неистинността и
пороците на волята, същите подлежат на установяване от длъжника -
ответник. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно
наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е
обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от
ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване
на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение. В този смисъл е т. 17 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
В настоящото производство ищецът не сочи наличие на каузална сделка
в исковата молба, но с отговора на същата ответника е въвел каузално
правоотношение в спорния предмет на делото - договор за изработка, за чието
обезпечение е издаден записа на заповед, и е оспорил съществуването на
вземането по каузалното правоотношение с кредитора-ищец - с възражения, че
същият, като изпълнител, не е извършил в цялост и качествено възложената
му работа. При заявено от ответника - издател на ефекта относително
възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед,
същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си,
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, в тежест на
ответника е да докаже както възникване на каузалното правоотношение, на
което основава релативното си възражение срещу дълга по записа на заповед,
така и недължимост на възнаграждение по него.
В настоящия случай, основанието на което се претендира исковата сума
е издадения от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 06.06.2019 г.
Поради това, на първо място съдът следва да извърши проверка дали записа
на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземаме срещу длъжника.
Макар във въззивната жалба да не са въведени оплаквания, касаещи
действителността на процесния запис на заповед, следва да се посочи, че от
правилото на чл. 269 ГПК, че при проверката на правилността на обжалваното
решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, има
изключения. На първо място, тава е приетото от ВКС в т. 10 от ТР № 1 от
17.07.2001 г. на ОСГК по гр. д. № 1/2001г., че съдът прилага императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, т. е. при решаването на делото по същество
въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон и
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
5
първоинстанционния съд. Тъй като нормите относно съдържанието на записа
на заповед, респ. относно неговата действителност като едностранна
абстрактна правна сделка, са от императивен порядък, то въззивният съд
следва да се произнесе относно тяхното спазване и без да има оплаквания в
жалбата за тяхното нарушение.
Записът на заповед съставлява абстрактна, формална, едностранна
търговска сделка, за която законът допуска да поражда права. Тя възниква в
резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане
на менителнични субективни права и задължения. За да се създаде
действително менителнично задължение е достатъчно волеизявление на
издателя, направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е
поставил строги изисквания относно реквизитите му, установени по
императивен начин в нормата на чл. 535 ТЗ, и липсата на някой от тях води до
недействителност на ценната книга. В разпоредбата на чл.536 от ТЗ са
въведени законови презумпции при липсата на кои реквизити от записа на
заповед - падеж и място на издаване, е налице едностранната абстрактна
сделка. При липсата на някой друг от реквизитите посочени в чл. 535, т.1 до
т.7 включително от ТЗ не е налице запис на заповед.
С оглед изложеното по-горе, в тежест на поемателя по записа на заповед,
респ. на неговия приносител, е да установи спазване на формата на записа на
заповед, която е условие за неговата действителност, и настъпване на
изискуемостта на задължението.
В случая в представеният по делото документ се съдържа
наименованието „запис на заповед" в заглавието, индивидуализирано е
лицето, което е поело задължението да плати - В. Н. М., с посочване на всички
правно индивидуализиращи данни. Обективирано е и изявлението му, като
издател, че „безусловно се задължава" да заплати определена сума – 5000 лева
на падежа - 28.02.2019г. Като ремитент (поемател), комуто следва да се плати,
е посочен П. Й. Г.. В записа на заповед като място на издаване е посочен гр.
Мездра. Менителничният ефект е издаден на 06.06.2018 г. и е положен подпис
за издателя В. Н. М.. Подписването на записа на заповед от издателя се
признава от пълномощника на ответника.
Въззивният съд намира обаче, че в представеният по делото документ
запис на заповед липсва съществен реквизит, което води до неговата
недействителност.
Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изброява изчерпателно задължителните
реквизити, за да се приеме валидността на запис на заповед. В т. 1 се сочи, че в
текста на заповедта следва да се съдържа наименованието "запис на заповед".
Това изискване е доразвито с указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, с което ОСТК
на ВКС приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е
достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или
само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на
6
заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава
логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се
обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа
посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл. 536,
ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на
заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича
от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а
съгласно чл. 535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа
на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието
"запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан.
Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда
непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е
пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е
включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да
служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може
да се издаде изпълнителен лист.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по този въпрос, че
липсата на еднозначното и пълно изписване на текста "запис на заповед"
както в заглавието, така и в самия текст на документ го прави негоден, той
няма характера на запис на заповед на основание чл. 536, ал. 1 от ТЗ без да са
налице изключенията, предвидени в останалите алинеи на цитирания текст.
Той не е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 10 от ГПК и
от него не възникват каквито и да било задължения за издателя му – ответник,
тъй като сам по себе си не удостоверява получаване от издателя на сумата,
респ. не води до задължение да му я върне. В този смисъл са изложените
мотиви в Определение № 42 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2018 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о.,
ТК, Решение № 527/15.03.2012 г. по търг. дело № 943/2010 г. на IV-то
гражданско отделение на ВКС.
В настоящият случай, от представения документ е видно, че същият е
озаглавен "Запис на заповед", с което първото изискване е изпълнено. В текста
на документа обаче липсва наименованието "запис на заповед", каквото е
изискването на чл.535, т.1 от ТЗ. От тук следва, че не е изпълнено
кумулативното изискване, изведено в т. 1 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по
т. д. № 1/2004 г., на ОСТК на ВКС, в текста на документа, озаглавен „запис на
заповед“, да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с
другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ
за запис на заповед. Следователно формата на записа на заповед е опорочена,
тъй като в текста на документа липсва израза "запис на заповед", съгласно
формалното изискване на чл. 535, т. 1 от ТЗ. Поради това съдът намира, че
записът на заповед от 06.06.2018г. не е редовен от външна страна и е нищожен
като едностранна и абстрактна сделка, поради което не е източник на
действително менителнично задължение на ответника-издател.
Тъй като вземането се претендира като произтичащо от менителничния
7
ефект на редовен от външна страна запис на заповед и обосновава
квалифициране на исковата претенция като предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ, с оглед изводите на съда
за нередовен от външна страна запис на заповед, което обосновава извод за
неговата недействителност, то искът е неоснователен и следва да се отхвърли,
без да се разглежда въпроса за съществуването на каузално правоотношение
между страните, във връзка с което е издаден записът на заповед. С оглед
акцесорния характер на иска за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума за главница, същият е неоснователен и също подлежи на
отхвърляне.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първата такава, решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта за разноските, и вместо него бъде постановено друго,
с което се отхвърлят предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ и съединения с него акцесорен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД, като неоснователни.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на
исковата претенция изцяло, право на разноски има ответникът. Ето защо
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер
200,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 580,00 лв. Следва ищеца
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 700 лева за адвокатско
възнаграждение платено за представителство пред първата инстанция.
Ответникът-въззивник има право и на разноските, направени във
въззивната инстанция, но същият не е претендирал присъждане на такива,
поради което разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 26007 от 01.10.2024г. по гр.д. № 772/2019г.
на Районен съд – Мездра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Й. Г. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
Мездра, ***, срещу В. Н. М. с ЕГН ********** от ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ, за заплащане на
сумата 5000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 06.06.2018 г. от
ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
издаване на записа на заповед, до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. Г. с ЕГН ********** от с. ***, общ. Мездра, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. М. с ЕГН ********** от ***, деловодни разноски пред
8
първата инстанция в размер 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9