Р Е Ш Е Н И Е
29.12.2021 год.
Номер 260095 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 17 (седемнадесети) май Година
2021
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . .
. . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия П.
АН дело
номер 147 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.59 и
сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Д.“ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано по закон от Ц.Р.Д. и Н.И.Д. срещу НП№КГ-2293/26.02.2020
г., изд. от Председателя на ДАМТН гр.София.
В обстоятелствената част на жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, отрича се
осъществяване на нарушението, както от обективна, така и от субективна страна,
алтернативно се иска отмяна на НП поради маловажност на извършеното нарушение.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
законния представител и от упълномощен защитник. Поддържа се жалбата и отново
се доразвиват доводите изложени в нея за липсата на елементи на деянието, както
от обективна, така и от субективна страна.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в писмено
Становище по същество, счита че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, компетентността на наказващия орган.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На
12.08.2019 г. служители на ДАМТН, свидетелите Г.П. и Ж.П., извършили проверка на
обект-бензиностанция, находяща се в с.Хан крум,
общ.В.Преслав, обл.Шумен, стопанисвана от санкционираното
дружество. При проверката контролните органи извършили проверка на
документацията, при която не констатирали нередовности, след което пристъпили
към вземане на проби - контролна и арбитражна проба от течни горива. Взети
били такива от гориво автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка №2 посредством дозиращия му
накрайник. Пробите били запечатани, етикирани, пломбирани, поставени в
специални чанти и изпратени за изпитване. Състъвен бил
Протокол №В-076/12.08.2020 г., с който бил запознат законния представител на
дружеството Ц.Д.. Предвид установеното несъответствие на
горивото с изискванията за качество при изпитването в подвижна акредитирана
лаборатория, било извършено изпитване на горивото по конкретния показател в
стационарна акредитирана лаборатория, за което били издадени съответни
протоколи от изпитване и експертни заключения. След изпитване на контролната
проба в стационарната лаборатория бил изготвен и констативен Протокол №С-0318-1/16.08.2020 г. за
съответствие на течно гориво с изискванията за качества, съгласно който течно
гориво – автомобилен бензин А-95Н, от който е била иззета пробата от
бензиностанцията, стопанисвана от дружеството жалбоподател, по показател:
„Дестилационни характеристики, край на кипене“ не съответства на изискванията
за качество – полученият резултат от изпитването е 226,6° С при норма максимум 210.0° -
отклонение с 16.6 С над максимално
допустимата стойност. Съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК при
получен резултат от изпитването над 214.2 ° С продуктът не съответства на изискванията за качество по този
показател. Резултатите от изследванията били съобщени на санкционираното
дружество, което оспорило резултатите от изпитването на контролните проби и
поискало изпитване на арбитражна проба на основание чл. 30в ал. 1 т. 3 от ЗЧАВ
вр. чл. 22 ал. 9 от НИКТГУРНТК. Съобразно изготвената експертиза за
съответствието с изискванията за качество след арбитражно изпитване, полученият
резултат от изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности, както
следва: „Дестилационни характеристики, край на кипене“ не съответства на
изискванията за качество – полученият резултат от изпитването е 226,6°
С при норма максимум 210.0° - отклонение с 16.6 С над максимално допустимата
стойност. Съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, при
получен резултат от изпитването над 214.2
° С продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене.
Копие от експертизата било изпратена на дружеството- жалбоподател и получено от
същото.
Срещу
дружеството бил съставен АУАН №А-486/07.10.2019г. за извършено нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, като въз основа на АУАН административнонаказващият орган е
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 34 ал. 2
от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. за нарушение на чл. 8
ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6 т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК и на същото е
възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на проба в размер на 1150.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът, счита
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените
доказателства. Показанията на разпитаните като свидетели служители на ДАМТН,
осъществили процесната проверка и тези очевидци на нарушението, са логични и
безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът
им дава пълна вяра. Свидетелските показания от своя страна са в унисон с
приобщените по делото писмени доказателства- канстативни
протоколи, експретизи и др.
Показанията на св.Г., са ирелевантни за предмета на доказване
по делото, предвид административнонаказваща норма.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото не страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което да е незаконосъобразно и да
следва да бъде отменено на това основание. Издаденият съдържа всички изискуеми
от чл. 42 от ЗАНН реквизити, съставен е в отсъствие на свидетел на нарушението
по реда на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, предвид, че основание за издаването му са
официални документи, регламентирани в НИКТГУРНТК, както и по реда на чл.
40 ал. 2 от ЗАНН, тъй като след надлежна покана не се е явил представляващият
дружеството, като актът е връчен на 16.10.2019г. на представляващия нарушителя
с разяснени му права на възражения 3 – дневен срок. Обжалваното НП
съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
При
така установените факти, от правна страна се прие следното:
С
разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ е въведена забрана за пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол.
В
посоченото от наказващия и контролния орган приложение № 1 от Наредбата са
регламентирани показателите, на които трябва да отговаря автомобилният бензин,
като в табличен вид са посочени граничните стойности за всеки от показателите,
като отклонението от което и да е от тези изисквания на практика води до
несъответствие с нормативно установените изисквания за качеството на горивото,
което се разпространява чрез продажба до крайните потребители и води до
реализация на състава на нарушението, очертано в посочения текст от Наредбата.
Съгласно чл.
34 ал. 2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8 ал. 1, ако деянието
не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация
за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с
имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
При
анализа на събраните по делото доказателства се налага категоричният извод, че
дружеството е извършител на описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 8 ал. 2 от
ЗЧАВ във вр. с чл. 6 т. 1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, тъй като на посочените
в НП дата и място, е разпространявало гориво, автомобилен бензин,
несъответстващо на изискванията за качество. Наложената от
административнонаказващия орган имуществена санкция е правилно определена, като
е наложен предвидения в разпоредбата минимум. Правилно са възложени и
разноските на основание чл.25,
ал. 2 от Наредбата.
Не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не
може да бъде квалифициран като маловажен, а е типичен такъв. Крайният
разпространител носи отговорност за качеството на горивото, независимо от това
как е настъпила промяната в неговото качество, освен в случая, когато промяната
на качеството е станала при вземането на пробата. Последното е изключено в
случая предвид събраните доказателства, които налагат обратен извод. В този
смисъл събраните писмени и гласни доказателства установяват, че изцяло е
спазена процедурата, регламентирана в чл. 18, 19 и 20 от НИКТГУРН. Крайният
разпространител е длъжен да положи необходимата грижа, за да разпространява
само гориво, което отговаря на изискванията на Наредбата. За неговата отговорност
няма значение дали това несъответствие се дължи на престояването след
производството, замърсяване по време на транспорт в недобре почистени цистерни,
или на старо гориво в резервоарите му, или на друга причина. Отговорността на
дружеството е обективна и безвиновна, като в случая са налице всички
предпоставки за реализацията й. Неоснователно се възразява и относно неяснота
по отношение мястото и датата на извършване деянието, доколкото ясно е от
изложените, както в АУАН, така и НП обстоятелства, че същият е обвързан с
датата и мястото на проверката. Не е налице неяснота и относно описание на
изпълнителното деяние, доколкото е видно, че проверката е извършена в обекта,
когато същият е в работен режим и пробите са взети от действащи бензиноколонки,
като за да е налице разпространение не е необходимо в момента на проверката да
са зареждани резервоари на автомобили.
Показанията на свидетеля Г., воден от жалбоподателя в
тази насока са ирелевантни, дружеството – търговец на горива следва да подбира доставчиците
си така, че горивата с които търгува да отговарят на законовите норми по
отношение на качеството.
Отговорността на юридическото лице е обективна,
безвиновна, поради качеството му на такова, поради което възражението за липса
на субективна страна, направено от защитата е неоснователно.
В
легалното определение за разпространение, дадено в §1 т. 23 от ДР на ЗЧАВ, е
определено като такова и съхранението на течни горива в местата по чл. 3 ал. 1
т. 5 от ЗЧАВ, сред които фигурират и бензиностанциите, какъвто точно е
проверявания обект. По никакъв начин не са ограничени правата на дружеството
при извършената проверка, предвид присъствието при същата на служител на
проверявания обект, съгл. чл. 18 ал. 3 от Наредбата. Липсва нарушение и в
процедурата по съставяне на АУАН, което да е довело до съществено накърняване
правото на защита на санкционираното лице. В конкретния случай АУАН е съставен
възоснова на официални документи, съставени от служители на ДАМТН в рамките на
службата им, по установения в Наредбата ред.
Не е нарушение и съставянето му в отсъствие на нарушител, предвид, че поканен,
не се е явил на определената дата. Същевременно съставеният АУАН е бил надлежно
връчен на представляващия дружеството, с което правата му са били гарантирани в
пълна степен. Спазена е процедурата по пробовземане,
спазена е и арбитражната процедура, резултатите от която са окончателни.
Разноски не са претендирани в настоящото проиводство от
въззиваемата страна, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
КГ-2293/26.02.2020г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с
което на „Д.“ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Ц.Р.Д. и Н.И.Д., на основание чл. 34 ал.
2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. за нарушение на чл. 8
ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6 т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК и са възложени разходите за вземане и изпитване на пробата в размер
на 1150.00 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: