№ 12639
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110137452 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на „ФИРМА“ ЕАД спрямо П. С. С. за заплащане на следните суми:
сумата от 2985.09 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ***** за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 10.02.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 121.18 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС с аб. № *****,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът П. С. с депозирания по делото отговор оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД, не оспорва
предявените искове като счита същите за основателни и доказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба
съответстват на тези по заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 7507/23г. на СРС, 69с-в.
Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок
възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно исковете за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е оспорено възникването и съществуването
на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия
по отношение на процесния имот по отношение на ответницата по делото, доколкото
същата с отговора на исковата молба и в съдебно заседание , чрез процесуалния си
представител поддържа, че не е задължено лице по отношение на претенциите спрямо
ищеца.;.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 1992г., по силата на който С. Р. и В. Р. даряват на дъщеря си П. Р.
процесния имот, като си запазват пожизнено правото на ползване върху него. Видно от
удостоверение за наследници на С. Р. , същият е починал през 1997г., от който момент
правото му на ползване върху имота се счита погасено. Следователно с погасяване на
правото на ползване върху имота до размер на ½ следва , че ответницата в качеството на
титуляр на правото на собственост върху целия имот , доколкото не е лишена от правото на
ползване в размер на ½ от него , следва да отговаря именно до размер на ½ от
задълженията за същия, доколкото не са налице доказателства правото на ползване,
учредено в полза на дургия ползвател да е погасено.
Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за
исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия , но до размера от ½ е именно
2
ответницата по делото в качеството й на собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „ФИРМА“
ЕАД и ответницата , възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба
на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „ФИРМА “ ЕООД, в който смисъл са представени писмени доказателства.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
В откритото съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител е
ангажирала становище , че не оспорва обстоятелството, че за процесния имот за
процесния период е потребена топлинна енергия в размерите, посочени в исковата
молба. В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните
обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото
лице-помагач, съдът намира, че доставеното до процесния имот количество топлинна
енергия се равнява на претендираната цена.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения.
3
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 10.02.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.
01.2020г. , са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, погасени
по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. , като
непогасените вземания за периода от 01.2020г. до м. 04.22г. се вявяват в размер на 2213,71
лева, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК За да определи размера на дължимата ТЕ за
периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г. съдът съобрази обща фактура № ********** и фактура
№ **********. Доколкото съдът прие, че ответникът следва да отговаря до размер на ½ от
задълженията следва, че исковата претенция спрямо отв. П. С. следва да бъде уважена до
1106,85лева .Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2023 г. до окончателното погасяване.
Относно акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД::
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
4
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „ФИРМА“ ЕАД не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
По издадените общи фактури се дължи обезщетение за забава върху непогасената по
давност главница, поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 68.79 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
30.01.2023 г., като съобразно изложените по-горе мотиви и съображения ответникът следва
да отговаря до размерп на ½ и от това задължение. Или искът за мораторна лихва за забава
следва да бъде уважен по отношение на ответницата до размер от 34,40лева .
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а
именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 41.20 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност, и в размер
на 57.78 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство /определено в минимален размер от 100 лв./, по съразмерност.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, или в размер на
442,82лева за адвокатско възнаграждение, за исковото производство, доколкото разноски по
заповедното производство не са претендирани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. С. С. , ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните
суми: сумата от 1106,85 лв. – главница - представляваща доставената топлинна енергия за
периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., за имот, находящ се в гр. АДРЕС аб. № ***** , ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 41.20 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. – 30.01.2023 г. върху вземането за топлинна енергия, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
7507/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на доставена
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 1106,85лева до пълния предявен
размер от 2985,09 лв., представляваща начислена топлинна енергия за периода м. 05.19г.- м.
04.22г. , както и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 41,20лева до пълния предявен размер от 121.18 лв. и за
периода 15.09.2020 г. – 30.01.2023 г.
ОСЪЖДА П. С. С. , ЕГН ********** , да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сумата от
5
57.78 лв.. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и 41.20 лв. – разноски
в заповедното производство по ч. гр.д. № 7507/23г. по съразмерност.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, да запалти на П. С. С. , ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
442.82 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство, съразмерно на отхвърлените спрямо ответника искове.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ****** като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6