№ 5159
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110135242 по описа за 2021 година
Г. П. Р. е предявил срещу „Р. иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 4422
лева – представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на 6 /шест/ брутни работни заплати, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и същият има повече от 10 години
стаж при един и същ работодател, ведно със законната лихва върху претендираните суми от
депозирането на исковата молба в съда -21.06.2021г. до окончателното погасяване.
Предявен е и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 320 лева – мораторна лихва, считано от
01.10.2020г. до завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 12.08.2002г. с трудов договор е бил назначен на длъжност
„технически отговорник” в ответното дружество. На 01.11.2006г. това трудово
правоотношение е било прекратено с цел ищецът да подаде документи за пенсиониране. При
прекратяване на това трудово правоотношение обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не било
искано и не било изплащано.
На 28.11.2006г. ищецът отново бил назначен при същия работодател въз основа на нов
трудов договор № 321 и работил в „Р. до 2020г., когато въз основа на заповед № 122 от
30.09.2020г., считано от 01.10.2020г. трудовото правоотношение било прекратено. Ищецът
твърди, че към този момент трудовият му стаж в „Р. бил повече от 10 години, и по-
конкретно – 18 години.
След прекратяване на трудовото правоотношение, с молби от 03.11.2020г. и от
25.02.2021г. ищецът поискал изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но такова
било отказано.
Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
1
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер. Счита исковата молба за недопустима, а също така и неоснователна. В
тази връзка претендира, че падежът и изискуемостта на евентуално дължимо обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ са били налице към датата на прекратяване на първия трудов договор, а
именно – към 01.11.2006г., тъй като към този момент ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С тези доводи ответникът прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по
давност, поради изтичане на тригодишния срок за предявяване по смисъла на чл. 358 КТ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение независимо от основанието, което да е
настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за прослужено
време и старост; работникът или служителят, респективно ответникът да е работил при един
и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж /в частност в
предприятието на ответника/; размерът на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен от ищеца месец.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане на
длъжника в забава и датата на изпадане в забава, в частност - при приложение чл. 84, ал. 2
ЗЗД, отправянето на покана до ответника да изпълни.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
От представените по делото писмени доказателства: заверено копие на трудовата
книжка на ищеца /л. 7-13 от делото/, трудов договор № .г. /л. 5-6 от делото/ и заповед № 122
от 30.09. 2020г. за прекратяване на трудов договор /л. 4 от делото/, а така също и от
материалите по пенсионното досие на ищеца, се установява, че ищецът Г. П. Р. е работил по
два трудови договора в предприятието на ответника, както следва: въз основа на първия
трудов договор, считано от 12.08.2002г. до 01.11.2006г., когато същият е бил прекратен на
основание чл. 325, т. 1 КТ, и по втори трудов договор, считано от 29.11.2006г. до
01.10.2020г., когато същият е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът
кредитира освен представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба, и
съдържащата се в пенсионното досие заповед за прекратяване на първия трудов договор от
дата 31.10.2006г. /л. 59 от делото/, както и представения от ответника трудов договор от
12.08.2002г. /л. 33 от делото/
2
Видно от заявление от Г. П. Р. до Директора на РУ „Социално осигуряване” – С. /л. 56
от делото/, същият е обективирал желание след прекратяване на първия трудов договор, а
именно на 01.11.2006г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от Разпореждане № ********** на РУ „Социално осигуряване” гр. С. /л. 64 от
делото/, със същото на ищеца Г. П. Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.11.2006г.
Най-сетне, от приобщеното по делото заверено копие на трудова книжка се
установява, че основното трудово възнаграждение на ищеца непосредствено преди
прекратяване на второто трудово правоотношение, е било в размер на 737 лева.
Приобщените по делото писмени доказателства /представените от ищеца и ответника и
представените от РУСО-С./ не се оспорват от страните, като не са спорни и самите
обстоятелства, коментирани от съда по-горе, поради което и базирайки се на писмените
доказателства, съдът прие същите за безспорно установени.
Не се спори между страните, и, че след прекратяване на първия трудов договор, на
ищеца не е изплащано обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от ответното дружество, поради
което съдът прие за безспорно установен и този факт.
Всъщност спорният въпрос по делото е правен такъв - налице ли е основание за
заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, при условие, че същото се претендира след
прекратяване на втория трудов договор, и при условие, че ищецът е придобил право на
пенсия и му е отпусната такава за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.2006г., след
прекратяване на първия трудов договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ – при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Следователно пораждането на задължение за работодателя да заплати обезщетение по
чл. 222, ал. 3 ГПК е обусловено от наличието на следните елементи – от една страна -
прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и от друга страна - плащането се дължи
само веднъж, т. е. налице е изискване работникът или служителят преди това да не е
получавал такова обезщетение /гратификацията/. Необходимо е установяване и на един
допълнителен критерий – работникът или служителят да е придобил при същия работодател
или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
При така предвиденото в закона, от съществено значение е предпоставката
3
еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на
посочените в правната норма условия - прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Този състав счита, че доколкото правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива само веднъж, съответно и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи
само веднъж и това става при възникване на правото за пенсия. Т.е., работникът или
служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това
правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия. Т.е.,
плащането по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа,
независимо дали се е пенсионирал /т.е. упражнил правото си на пенсия/, при следващото
прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение.
Безспорно е, че претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално
възникнало, се запазва на общо основание, но в този случай следва да се изследва въпроса
дали е изтекла давността за тази претенция в случай, че е налице такова възражение от
страна на ответника – работодател. В този смисъл е постановената по чл. 290 ГПК
задължителна за съдилищата практика, обективирана в Решение № 15 от 02.02.2016 г. по гр.
д. № 2520/2015 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 969/2014 г., IV ГО; Решение № 270 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г., III
ГО.
С оглед на това, и доколкото в разглеждания случай по делото е установено, че
ищецът към момента на сключване на втория трудов договор с ответника – 28.11.2006г. вече
е придобил и дори упражнил правото си на пенсия /видно от приложеното решение на
Пенсионната комисия към РУСО-С./, то при прекратяване на това последващо трудово
правоотношение със заповед за прекратяване № 122/30.09.2020г., с която правоотношението
е прекратено, считано от 01.10.2020г., ищецът няма правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ – спрямо ответното дружество.
Предвид гореизложеното предявеният от ищеца иск по чл. 222, ал. 3 ГПК се явява
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота съдът ще изложи довод и във връзка с възражението за погаситена
давност, направено от ответника, съдът намира и същото за основателно.
Моментът на прекратяване на първия от трудовите договори с ответника, е
01.11.2006г., и както беше посочено по-горе, именно към този момент ищецът е придобил
правото на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и към този момент за него е
възникнало правото му на обезщетение от работодателя на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
макар и в непълния размер от 6 работни заплати. Безспорно е, че ищецът се е възползвал от
правото си на пенсия, като е подал заявление за пенсиониране и такава пенсия му е била
отпусната, считано от 01.11.2006г.
4
При това положение с прекратяване на трудовия договор за него е започнал да тече
тригодишния давностен срок за предявяване на претенция пред работодателя, респективно
пред съда за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ въз основа прекратяването на
този договор. Този срок е започнал да тече на 01.11.2006г. и е изтекъл на 01.11.2009г., като в
тази насока е налице и възражение от страна на ответника.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има акцесорен характер спрямо основния, който
се отхвърля, следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
разноски в размер на 1440 лева – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съдът счита направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при защита на правен интерес от 1000 лева до
5000лева /каквато е конкретната хипотеза/, минималното адвокатско възнаграждение е 300
лева + 7% върху горницата над 1000 лева. Т.е., минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 561,94 лева. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на
ответника следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева или
с ДДС – 720 лева /с включено ДДС/.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават
за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. С., кв. „Д. против
"Р. с ЕИК . със седалище и адрес на управление” гр. С., жк. „Н. иск с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 4422 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6 /шест/ брутни работни заплати,
при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от депозирането на исковата молба в съда -21.06.2021г. до
окончателното погасяване, както и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 320 лева – мораторна лихва, считано от 01.10.2020г. до завеждане на
исковата молба /21.06.2021г./, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. П. Р. ЕГН ********** да заплати на "Р.
с ЕИК . сумата 720 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6