РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1991
Град Пловдив, 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1557 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. Г. Б., против решение №
260469 от 15.04.2021 г. по анд № 6042/ 2020 г., с което е бил отменен
електронен фиш серия К № 2176997 от 25.06.2018 г. на ОД на МВР – Пловдив, с
който на Ж.А.Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер от 50 /петдесет/
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, тъй като не били налице основанията за анулиране
поради непредставени доказателства от страна на представляващия дружеството,
съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП. Намира, че отговорността й е била правилно
ангажирана не като водач на МПС, а като законен представител на дружеството,
чиято собственост е описаното МПС. Счита, че от събраните доказателства се
установявало безспорно правилността на издаденият електронен фиш. Претендира
отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение до размера на минималното.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна
– Ж.А.Б. не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно
и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
ответникът по касацията е санкциониран с електронен фиш за това, че на 29.06.2018г.
в 15:40ч. в гр. П., бул. „***“ до № 1, посока Митница – П. било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС – т. а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ****,
установено с ATCC ARH CAM S1, като при въведено ограничение на скоростта от 50
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача,
била установена скорост от 70 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 20
км/ч. За така извършеното нарушение била ангажирана отговорността на Ж.А.Б.,
като законен представител на „***“ ООД, което дружество било собственик на МПС.
Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на Б. било наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв.
Съдът е взел под
внимание приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства: снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, справка за собственост на МПС, протокол от проверка на
средства за измерване № 247-ИСИ/11.12.2017г.
Районният съд е
извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото
доказателства, възприел установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съд. Съдът е извършил обстойна
преценка и е анализирал всички събрани
доказателства, както и направените от жалбоподателя възражения.
Първостепенният съд
е приел, че неправилно фишът бил издаден по отношение на Б., независимо от
обстоятелството, че същата е законен представител на дружеството - собственик
на МПС. Позовал се е на нормата на
чл.189 ал.5 от ЗДП, в която е предвиден и
нарочен ред за оборване на презумпцията за авторството на нарушението -
подаване на писмена декларация от собственика с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като е приел,
че лицето е подало декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, във връзка с която е
уведомила ОДМВР – Пловдив, че е в невъзможност да представи копие от
свидетелството за управление на МПС на лицето, управлявало МПС, тъй като
трудовите му правоотношения с „***“ ООД били прекратени, считано от
16.09.2019г., в която връзка представила справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, заповед за
прекратяване № 152/11.09.2019г.
Районният съд е
приел, че въпреки неподаването на копие на свидетелството за управление на МПС
на посоченото от Б. лице, което е управлявало автомобила на датата на
нарушението с подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП, но са били налице
обективни причини да не стори това, а именно прекратяване на трудовите
правоотношения на лицето с „***“ ООД. Съдът е изтъкнал важността на
представянето на копие от свидетелството за правоуправление на действителния
нарушител, но е посочил също, че непредставянето на копие на свидетелството за
управление на МПС може да се дължи на различни причини - временно отнето, изгубено
или унищожено, като последното не е основание, което да доведе до невъзможност
да се обори законовата презумпция по чл.188 ал.1 от ЗДП. Според, съда доколкото
Б. е оспорила по надлежен ред авторството на нарушението, макар и да не е изпълнила
стриктно процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДП, не е следвало на такова формално
основание да се отказват последиците на тази процедура. Съдът е приел, че в
случая жалбоподателката се явява несправедливо наказана за нарушение, което е
декларирала по предвидения в закона ред и под страх от наказателна отговорност,
че не е извършила.
Настоящата
касационна инстанция намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Действително
законът изисква ведно с декларацията да се представи и копие на СУМПС. В някой
случаи обаче, това обективно не е възможно. Всеки отделен случай следва се
преценява индивидуално с оглед на представените доказателства и фактическа
обстановка.
Правилно районният
съд е приел, че не следва да се абсолютизира изискването за представяне на
копие от СУМПС, защото понякога обективно това е невъзможно. Точно такъв е и
процесният случай. Безспорно се установява, че юридическото лице собственик на процесното
МПС се занимава с пощенски куриерски услуги, като ноторно е известно, че транспортните
автомобили на дружеството се управляват от назначени за това шофьори. След като
безспорно се установява, че към датата на връчване на електронния фиш
въпросният шофьор вече не работи при дружеството, повече от очевидно е, че няма
как жалбоподателката Б. да разполага с каквато и да е възможност да изиска
водача да представи копие от СУМПС. Така управителят на дружеството няма
никаква възможност да изпълни законовото изискване и то не по своя вина, поради
което незаконосъобразно би се явило в този случай спрямо представителя на
дружеството да се издава електронен фиш. В случая Б. е представила декларация,
съдържаща всички необходими данни, за да може фишът да бъде издаден на шофьора
на транспортния автомобил към момента на нарушението, като АНО е следвало да
проведе разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да издаде ЕФ против
управляващия транспортното следство, а не директно да ангажира отговорността на
управителя, в качеството му на представляващ дружеството, собственик на
автомобила.
Поради тези причини
съдът намира изводите на районната инстанция, че неправилно АНО е отказал да
анулира ЕФ, въпреки че са били налице предпоставките за това, за правилни и
законосъобразни.
На следващо място
съдът констатира, че при извършената проверка и заснемане на процесния
автомобил не са спазени процесуалните изисквания, при съставяне на електронния
фиш, въведени с Наредба № 8121з-523/12.05.2015 г., тъй като липсва съставен
протокол съгласно чл.10 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Установено е, че се касае за използване на
мобилно АТСС за контрол, за което се
попълва протокол съгласно приложението, като при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
При
извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид изхода от
спора, на касационния жалбоподател не се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 260469 от 15.04.2021 г. по анд № 6042/ 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.