Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Велико
Търново, 30.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
545 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Ц.Д. *** против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г. изх. № 01-043-6500/75 / 08.06.2022г.,
с което оторизираната субсидия по подадено заявление за подпомагане е в размер
на 0 лева.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изложени са подробни
доводи за допуснати съществени нарушения на закона при издаване на уведомителното
писмо и липсва на основания за отказване на подпомагането поради недоказаност
на твърденията за допуснато нарушение на условията на мярката. Моли се за отмяна на оспорения административен акт, връщане
на преписката за ново произнасяне и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство e против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
изх. № 01-043-6500/75 / 08.06.2022г., с което оторизираната субсидия по
подадено заявление за подпомагане е в размер на 0 лева.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Д.Ц.Д. е
регистриран земеделски производител, отглеждащ 56 говеда в регистриран от
2017г. животновъден обект. Лицето подава на 10.05.2021г. Заявление за подпомагане/заявление
за плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. В Работен лист към
заявлението са посочени общо 48 животни, от които 5 са телета/малачета до 6 месеца. На животновъдния обект е
извършена проверка на място от служители в Областна дирекция „Земеделие“ Велико
Търново, при която е установено спазването на изискванията за отглеждане на
животните, но от земеделския производител не са представени кръвни изследвания
на животните. Поради непредставяне на кръвни изследвания административния орган
приема, че е налице нарушение на 11.17 от ЗИУ – собствениците да осигуряват на
телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични
и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва: -
достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в
кръвта от поне 4,5mmol/l – на всяко теле над 2 седмици се осигурява минимално количество сух фураж,
съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50
до 250 гр. дневно за телета от 8 до 20 седмици; - на телетата не се слагат намордници.
Това нарушение мотивира и издаването на уведомителното писмо за оторозация на
сумата от 0 лева по схемата.
Писмото е
оспорено пред Министъра на земеделието и храните на 23.06.2022г., като липсва
произнасяне в законоустановения срок. Жалбата до съда е депозирана чрез
административния орган, издал оспорения акт на 22.07.2022г., поради което е
допустима.
В хода на настоящото производство нови
доказателства не се представят от страните.
Пред съда показания дават лицата,
извършили проверка на място в животновъдния обект, като съда кредитира
показанията им като достоверни, непосредствени и непротиворечащи на писмените
доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма.
Настоящият състав намира, че оспореното уведомително
писмо е издадено в нарушение на процесуалните правила, чийто характер не
подлежи на саниране в съдебното производство и влече отмяна на административния
акт.
На първо място в мотивите на уведомителното писмо е
посочено неизпълнение на условия за хуманно отношение на животните, включващи
няколко различни хипотези. Включване в храната на
достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в
кръвта от поне 4,5mmol/l. Осигуряване на всяко теле над 2 седмици на минимално количество сух
фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава
от 50 до 250 гр. дневно за телета от 8 до 20 седмици. И на телетата не се
слагат намордници. От представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че проверка на начина на хранене на телетата и вида на храната не е
извършвана. Не е установено слагането на намордници на телетата. Единствения
факт, свързан с храненето на животните е липсата на представени кръвни
изследвания, по отношение на които отново не е посочено дали тези кръвни
изследвания са за всички животни, или само за телетата, дали има представени
някакви изследвания и защо са приети за недостоверни. Следователно мотивите на
административния акт не съответстват на приложените писмени доказателства в
административната преписка и са в противоречие със събраните по делото гласни
доказателства.
На второ място
не е посочено правното основание за отказване на претендираната помощ – нито
правното основание на твърдяното нарушение от земеделския производител, нито
правното основание за отказване на подпомагането в пълен размер. Като нарушена
норма в административния акт е вписано „ЗИУ 11.17“. В писмените бележки на
процесуалния представител на ответника е разшифровано съкращението ЗИУ –
Законоустановените съответствия за съответствие. От докладчика по делото е
извършена проверка в Държавен вестник, правно-информационната система „Апис“,
сайтовете на Държавен фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, в които
нормативен акт с наименование „Законоустановени изисквания за съответствие“ не
бе открит.
Доколкото съдът
е длъжен служебно да установи съответствието на административния акт с
материалния закон и при преглед на приложимото законодателство, настоящият
състав установи, че изискването за включване в храната на
достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в
кръвта от поне 4,5mmol/l е разписано в чл.3, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 14 / 03.02.2006г. за
минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета.
Задълженията на
участващите в мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ са разписани в Наредба
№ 4 / 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Така в
чл.27, ал.1 от Наредба № 4 / 2017г. е разписано задължението на ползвателя на
помощта да предостави на Държавен фонд „Земеделие“ всяка поискана информация,
свързана с осъществяването на подпомаганата дейност. Изрично е посочен и срока
за представяне на тази информация – 15 дни от датата, на която земеделският
стопанин е получил искането. В административната преписка липсват данни за
направено искане от служители на Държавен фонд „Земеделие“ до земеделския
стопанин Д. Д. за предоставяне на кръвни
проби на отглежданите от него телета, посочени в заявлението за плащане по
мярка 14. Това представлява нарушение на процесуалните правила.
На трето място
основанията за намаляване или отказване на помощта по тази мярка са разписани в
чл.28 от Наредба № 4 / 2017г. - изплащането на финансовата помощ може да
се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин:
1. е заявил по-голям или по-малък брой животни,
респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително
отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на
разпоредбите на чл. 4;
2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от 9.10.2018
г.)
не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект
площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 1;
3. (доп. – ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от 9.10.2018
г.)
не спазва изискванията по чл.
4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните;
4. не спазва нормативните изисквания за хуманно
отношение към животните.
След
като нормативно не е определен размера на отказаната помощ, то административния
орган е длъжен в административния акт или друг предхождащ го документ да
мотивира определения от него размер на отказ от подпомагане. Такива мотиви не
са налице нито в отделен документ, нито в административния акт, нито е налице
позоваване на нормативен акт, инструкция, указания или друг вътрешнослужебен
акт. Това отново представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
влечащо отмяната на акта. Същия пропуск представлява и нарушение на материалния
закон, доколкото не е ясно как е определен размера на отказа за предоставяне на
помощ по мярката. След като заявените животни са общо 48, а тези за които е
установено нарушение на правилата за хуманно отношение са едва 5, то отказът за
заплащане на подпомагане за всички животни очевидно се явява непропорционален и
в нарушение на целта на закона. При липсата на ясно определени нормативно правила
за намаляване на претендираната помощ при частично неизпълнение на условията за
подпомагане, административния орган следва да съобрази всички факти и
обстоятелства – вид и количество на отглежданите животни, вид и интензитет на
поетите ангажименти по мярката, вид на нарушението. След анализ на тези
обстоятелства може да се формира извод за наличие на основание за намаляване
или отказване на помощта, каквото в конкретния случай не е налице, както вече
бе отбелязано.
По изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен
в нарушение на процесуалния и материалния закони, поради което той следва да
бъде отменен и преписката върната на административния орган за постановяване на
нов административен акт.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представен списък с разноските и доказателства за действителното им
заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. изх. № 01-043-6500/75 /
08.06.2022г.
ВРЪЩА
административната преписка на компетентния административен орган за ново
произнасяне по заявлението за плащане в едномесечен срок от получаване на
решението при спазване на дадените в мотивите му указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на Д.Ц.Д. *** сумата от 510лв. /
петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от получаването му.
Съдия: