Решение по дело №3583/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1689
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330203583
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1689

 

гр. Пловдив, 20.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3583/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от С.И.Т. с ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 2205513 от 14.06.2018 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на фиша. Твърди се, че съставянето на фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е относимо само за стационарно автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, като приложимо в случая е издаването на АУАН и НП, тъй като техническото средство не е било стационарно, а мобилно. Моли се фишът да бъде отменен.

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.06.2018 г. в 14:29 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до № 1 при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** се е движил в посока Митница Пловдив със скорост от 99 km/h, като е превишил максимално допустимата с 49 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 11743ca. Електронният фиш е издаден на лицето С.И.Т..

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S111743ca да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка не по-рано от 31.10.2017 г. и не по-късно от 11.12.2017 г. съгласно представено писмо от Български институт по метрология /БИМ/.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство клип № 0047869, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, писмо изх. АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-14608 от 15.06.18 г., разпечатка на фиш серия К № 2205513, декларация по чл. 188 от ЗДвП от 12.07.2018 г., разпечатка БДС, справка за собственик на превозно средство, снимков материал за поставянето на АТСС.

Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш и приложената справка за собственост.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша фотоснимка № 0047869, свалена от АТСС, е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта, координатите на нарушението и локацията му, като се установява и регистрационния номер на заснетия автомобил. Тези обстоятелства съдът счита за достатъчни, за да бъде описано нарушение в цялост, т.е. да са посочени всички релевантни факти около него.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположено на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. АТСС е мобилно. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на основания за съставяне на фиш, а за налице тези за съставяне на АУАН и НП. Визираната от наказаното лице хипотеза третира съвсем различна обстановка на използване на АТСС от процесната, а именно мобилно АТСС, което се използва по време на движение на служебен автомобил и засича другите движещи се автомобили. Условията за ползването му са регламентирани в чл. 11 от Наредбата. Настоящият случай не е от тази категория, тъй като се установява, че използваното АТСС е мобилно по смисъла на наредбата, т.е. преместваемо, а не трайно прикрепено, но за установяването на нарушенията е било в покой, а не в движещ се служебен автомобил на контролните органи.

Необходимо е да се посочи същностната разлика, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата.

За да е законосъобразно използването на техническото средство, следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички  кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка не по-рано от 31.10.2017 г. и не по-късно от 11.12.2017 г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута и часа и края на работата.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № *** се е движил в посока запад-изток към Митница Пловдив в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до № 1 със скорост от 99 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 49 km/h.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на процесното МПС. Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 40 km/h, какъвто е настоящият случай от 49 km/h превишение, с глоба 600 лв. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, е от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, така и за пешеходците покрай пътя. Установеното превишаване на скоростта с особен интензитет накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение, а напротив отразяват чрез размерите на извършеното превишение на скоростта безотговорността на дееца и грубото му отношение по незачитане на справилата за движение по пътищата.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от това – да бъде потвърден. 

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2205513 от 14.06.2018 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.И.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

            И. Й.