Р Е Ш Е Н И Е № 174
гр. Монтана, 16 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09 03 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 141 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Р.К.” ООД, ***,
ЕИК * , чрез юрисконсулт Е.Х.,***, пълномощно на л. 30 от делото, против
Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на МС за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж
по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с
км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, В
ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор
03722.27.7, представляващ земеделска територия, находящ се в землището на с. Б***
. Отчуждената площ на имота е 0,040 дка, а паричното обезщетение е определено в
размер на 42 лв.
Ответната страна – Министерски съвет на
Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Позовава се на
изискванията на чл. 32 от ЗДС § 1а, т. 4, б. "в" ДР на
ЗДС и счита че за землището има два пазарни аналога, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник ст. юрисконсулт П*** П*** оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник юрисконсулт Л*** К*** оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция "П***
инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.П., излага
доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на МС в оспорената част. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министър на
земеделието, чрез пълномощника си юрк Г*** счита, че не е заинтересована страна
в производството.
Встъпилата, на основание чл. 16, ал. 1,
т. 3 от АПК Прокурор Г*** А*** при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че
оспореното Решение на МС е незаконосъобразно в оспорената част, а обезщетението
следва да бъде равностойно на пазарната цена към датата на отчуждаване на
имота. Позовава се на заключението на вещото лице, във вариант две, тъй като
сделките сключени от физическото лице в периода посочен от закона е сключена в
качеството му на търговец. Прокурор А*** се позовава и на практиката на ЕСПЧ,
която е задължителна по арг. на чл. 46 от КЗПЧОС, в т.ч. на постановеното
Решение от 14 05 2020 г. по делото К*** и други срещу Бьлгария и необходимостта
държавите да осигурят пълно осъществяване и защита на правата, независимо дали
става въпрос за позитивни или негативни задължения като се постига един
справедлив баланс между конкуриращи се права и интереси.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 325/19 май 2011г. на
Министерски съвет „Участък от път I-1 /Е-79/, Мездра – Ботевград“; „Видин – Монтана“ обход на гр.
Монтана” е обявен за републикански път и обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от ДР към ЗДС.
С оспореното Решение № 12/06.01.2023 г.
се отчуждават за държавна нужда за изграждане на обект: "Модернизация на
път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км.
102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж
по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение № 1 към
Решението, в землището на с. Б*** , обл. Монтана, се отчуждават 0,040
дка от поземлен имот – земеделска територия с идентификатор 03722.27.7,
представляващ земеделска територия, находящ се в землището на с. Б*** с
определено паричното обезщетение в размер на 42 лв.
Въз
основа на възложена от АПИ, съгласно писмо от 30.05.2022 г. и във връзка с
договор за възлагане на обществена поръчка, независим оценител - "Бачовски
консулт" ООД е изготвил Оценителски доклад за определяне на равностойно
парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
одобрен ПУП-Парцеларен план за обект "Модернизация на път I-1 /Е-79/
„Видин – Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/
съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по
съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж по проект/.
Съгласно допуснатата и изслушана съдебно
- оценителна експертиза от вещото лице инж. И.И.Ц., притежаваща правоспособност
на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за
извършване на съответната оценка за земеделски земи и трайни насаждения, ПИ с
идентификатор 03722.27.7 от КК на с. Б*** , целият имот с площ от 5.100 дка и
отчуждена площ от 0,040 дка е нива четвърта категория. Имотът е ползван по
предназначение и няма данни за друг вид ползване. Достъпът до имота се
осъществява по пътя от с. Б*** към с. Буковец – общински път с асфалтова
настилка. Отстоянието от регулацията на селото е 329 м, а отстоянието от Е-79 е
70 метра. Имотът е неполивен. Не се предвиждат рентна бонификация за
ориенталски тютюн и картофи. От СВ Монтана за землище с. Б*** са представени
документи за вписани сделки за периода от
30.05.2021 г. до 30.05.2022 г. във формат .pdf (сканирани копия),
съдържащ 119 страници. В периода са сключени 10 сделки за покупко-продажба на
поземлени имоти, представени подробно в таблица 2 на заключението. Според
доклада на „Бачовски консулт” ООД приложимите сделки са три. При анализ на
извършените сделки вещото лице установява, че за част от сделките за периода,
описаната цена в съответния Нотариален акт е обща и не може да се определи или
изведе отделна цена на поземлените имоти, находящи се само на територията на
землище с. Б*** . Една от сделките касае покупко-продажба на горска територия –
иглолистни и широколистни гори и съответно също е неприложима. Две от сделките
са за идеални части на поземлени имоти и са неприложими. Една от сделките е за
лозе и също е неприложима, тъй като няма съответствие с начин на трайно
ползване спрямо характеристиките на имотите предмет на отчуждение. След
направения анализ на сделките с поземлени имоти на територията на землище с. Б***
, сключени в периода от 30.05.2021 г. до 30.05.2022 г. се установяват три
приложими сделки и съответно осреднената цена на поземлени имоти с начин на
трайно ползване нива за землище с. Б*** е: (1000+999,67+1143,18)/3=1047,62
лв/дка. Тази цена от 1047,62 лв/дка, е дадена като вариант 1, каквато е
изведената единична цена в лева/декар в доклада на „Бачовски консулт“ ООД за
землище с. Б*** . Конкретната пазарна цена за имота при 0,040 дка и цена
1047.62 лв/дка е в размер на 42 лева. При направено допълнително проучване на
сделки със земеделски имоти – ниви за периода от 05.01.2021 до 05.01.2023
година, извън представените по делото сделки, са открити още 4 сделки, като две
от тях са в периода 30 05 2021 – 30 05 2022 г., а именно: НА, № 137, том 9,
рег. № 3564 от 27.07.2021 г. на СВ Монтана; НА № 93, том 12, рег. № 4470 от
23.09.2021 г. на СВ Монтана. Тези две сделки са сключени от физически лица, но при
проверка в Регистър БУЛСТАТ * Д*** К*** И*** е открито с рег. № *********. При
използването допълнително и на тези две сделки, вещото лице дава втори вариант
с единична цена от 1188.57 лева/дка. Конкретната пазарна цена за имота при
0,040 дка и цена 1188.57 лв/дка е в размер на 48 лева. Като трети вариант вещото лице дава единична
цена за имота в размер на 1282.57 лева/дка, който вариант е изготвен въз основа
на сделки за периода 05 01 2022 – 05 01 2023 г., а като четвърти вариант по
аналогия на втория вариант от заключението, вещото лице ползва като база всички
сключени и приложими сделки за периода 05 01 2022 – 05 01 2023 г., както и
двете сделки сключени с лицето Д*** К*** И*** , като цената е в размер на 1316.12
лв/дка. Конкретната пазарна цена за имота по третия вариант при 0,040 дка и
цена 1282.57 лв/дка е в размер на 51 лева, а цената по четвъртия вариант е в
размер на 53 лева. В заключението си вещото лице дава справка, съгласно данните
от НСИ за 2021 г., за средната годишна цена на декар за ниви в землищата на
Област Монтана, като за Община Монтана тази средна цена е 1430 лв/дка.
В с.з. вещото лице Ц. пояснява, че е
дала различни варианти според поставените задачи от съда и от оспорващия. По
отношение на начините/методите/параметрите при формиране на пазарната цена и
данъчната оценка, вещото лице заявява, че двете оценки са много различни и
нямат една база за сравнение. Данъчна оценка и пазарната цена не са едно и също
нещо, тъй като базата на данъчната оценка е различна. Към момента с настоящото
равнище на цените, между девет и десет пъти има разлика между данъчна оценка и
пазарната цена.
По разпореждане от 16 02 2023 г. на сьдия
М*** Н*** , Агенция по вписванията София предоставя на Административен съд
Монтана справка за всички извършени сделки за периода 2021 – 2022 г. в
землищата, в които се отчуждават поземлени имоти, която справка е предоставена
и на вещото лице, последното такова и по други дела и за други землища.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена против акт подлежащ
на оспорване – индивидуален административен акт, от лице, имащо правен интерес
от оспорване – собственик на имот, отчужден с процесното Решение. По делото са
дадени указания за представяне на доказателства за надлежното връчване на Решението,
не са представени такива, поради което съдът приема жалбата за подадена в
законоустановения срок и за процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Предмет на съдебен контрол е Решение №
12 от 06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, с което се
отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин –
Ботевград“, участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път I-1/, км.
58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път
I-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и
Монтана намиращи се в землищата на с. Ружинци, с. Г*** , с. П*** и с. Ч*** поле,
община Ружинци, обл. Видин, с. К*** Р*** , общ. Георги Д*** , с. Б*** , с. Б***
, с. Б*** , с. Д*** В*** , с. С*** , с. В*** и с. К*** , община Монтана, област
Монтана, единствено В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размерът на
паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор 03722.27.7,
представляващ земеделска територия, находящ се в землището на с. Б*** и отчуждена
площ от 0,040 дка, оценена на 42 лв.
Извън предмета на делото е законосъобразността на цитираното Решение № 12 от
06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, в частта и по
отношение самото отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за
държавна нужда.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с Решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Съгласно § 1 от ДР на ЗДС - Национален обект е
обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти:
изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения -
пътища от републиканската пътна мрежа ..., определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет.
При така действащата нормативна уредба и
с оглед на Решение № 325/19 май 2011 г. на Министерски съвет, оспореното
Решение, постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, се явява
издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен
план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - В
случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи - за земеделски земи.
Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - По смисъла на този
закон "равностойно парично обезщетение" – това е цената на
отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо
само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от
оценката на този имот.
Съгласно § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС - По
смисъла на този закон "Равностойно имотно обезщетение" е това
обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в
собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от
държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв
произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято
стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата
по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто
стойността на отчуждавания имот.
Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - "Пазарни
цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба
на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители,
държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение
на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР
на ЗДС - "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите,
които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските
територии.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция -
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат
задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Съгласно член 1 „Защита на
собствеността” от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание
на 31.07.1992 г. - Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията - Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й
противоречат. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА -
Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен.
Така действащата цялостна нормативна
уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост,
собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден като предварително му се
изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБьлгария, чл. 32,
ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която
този собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена
гарантира и защитава неговите пазарни интереси.
Самите текстове на чл. 32, ал. 2 и ал. 3
от ЗДС, въвеждат противоречиви материално-правни предпоставки на предвиденото в
първата алинея на тази норма от закона изискване, че отчуждаване на имоти и
части от имоти - собственост на физически или юридически лица се извършва след
предварително и равностойно обезщетение. От една страна законът предвижда, че
равностойното парично обезщетение следва да се определя въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания,
а от друга обратно на това изискване въвежда такива допълнителни условия, с
които на практика не се постига това първостепенно условие, респ. цел за
определяне пазарната цена на отчуждения имот. Същевременно § 1а от ДР на ЗДС
дава легални дефиниции за понятията „пазарни цени”, „равностойно парично
обезщетение” и "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", които
на практика не обуславят предвидената в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същия този
закон основна предпоставка и цел за равностойно обезщетяване.
С оглед на противоречивата правна уредба
в ЗДС, този състав на съда счита, че това противоречие следва да бъде
преодоляно с разпоредби, както от по-висок ранг, в случая Конституцията на
Република Бьлгария и ратифицираните международни договори, последните
действащи, валидни, относими като част и с предимство пред вътрешното право на
страната, когато им противоречат – чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и с
оглед на преследваните от ЗДС цели и императивни условия.
За да отговори на въпроса каква е
пазарната цена за процесния имот, този състав счита, че правно значение имат,
както относимите пазарни аналози, така и различните приложими и общовалидни
методи, които да дадат възможност за съпоставимост и извеждане на една
обоснована пазарна стойност, която да е реална и обективна за имота. В тази
връзка различните сделки между различните контрагенти могат да имат и обикновено
са с различна цена, но тази цена е близка и съответна. Следва да се има
предвид, че пазарната цена не е равнозначна на данъчната оценка. Двете
стойности стъпват на различна база, без да могат да бъдат сравнявани. Данъчните
оценки, каквито са и поясненията на вещото лице в с.з,. са в пъти по-ниски от
пазарните, поради което същите не са релевантни и меродавни за определяне на
пазарната оценка за даден имот. Самият законодател е определил отделен и
самостоятелен ред за изчисляване на данъчните оценки на имотите, с което е
разграничил същите от пазарната им цена. След като самият законодател е приел,
че данъчната оценка не може да бъде равностоен показател за пазарна цена, то и
когато стойността по НА е близка до данъчната оценка, то тя не може да служи
като годен пазарен аналог, респ. да се ползва като такъв.
Водещото условие, поставено от
законодателя, при определяне пазарната цена на имота са тези с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В случая със
заключението на вещото лице се установяват достатъчно на брой пазарни аналози,
от които да може да бъде изведена една обективна и достоверна пазарна цена за
имота. Заключението не е оспорено, като съдът го кредитира като дадено
обективно и меродавно, съответно на останалите по делото доказателства. Този
състав на съда счита, че вариантът, в който вещото лице е използвало като база
всички сделки за периода 05 01 2022 – 05 01 2023 г., който период е най-близо
до датата на Решението, с което се отчуждава имота, е меродавният за определяне
на действителната пазарна цена. В тази връзка сделките сключени от физическото
лице Д*** К*** И*** , което лице, след като е регистрирано в регистър Булстат,
то същият е търговец, а сключените от него сделки са по занятие, поради което
няма основание тези сделки да бъдат изключвани като пазарни аналози. Дори самото
лице е избрало да легализира тази своя дейност чрез регистрацията си в Булстат.
Този състав на съда счита, че при
различното комбиниране на методи и тежести, размерът на пазарната цена би бил различен,
което е възможно и допустимо, поради самата същност на понятието пазарна цена в
условията на пазарна икономика, но винаги следва да е съответен, поради което
целта не е определянето на абсолютно точна пазарна цена, а размер, който да е
съответен, а не в пъти по-нисък от действителната такава за съответния имот.
Даден имот винаги има пазарна цена и последната следва обективно да отразява
пазара и да обезщетява адекватно собственика с размер, който той би получил при
свободно договаряне. По този начин ще бъде изпълнено и изискването на чл. 1 „Защита
на собствеността” от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, във връзка с & 62 от цитираното Решение на
ЕСПЧ, а именно: да бъде постигнат "справедлив баланс" между
изискванията на общите интереси на общността и основните права на отделния
индивид в случаите на намеса в правото на мирно ползване на притежанията и то
към момента на отчуждаването на имота.
В съответствие с направените по-горе
правни изводи е Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото К*** и
други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., която
практика е задължителна по аргумент от чл. 46 от КЗПЧОС. В решението изрично
се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на
стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена
/т. 63 и т. 107/, като в случая това е датата на оспореното Решение – 06 01
2023 г., което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно
обезщетение от собственика на земята /чл. 17, ал. 5 от КРБ/. В същото решение на
ЕСПЧ се казва, че размерът на обезщетението следва да бъде в съответствие със
стойността на отчужденото имущество, за да отговаря на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Постоянна е практиката
на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната
пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите
имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която
да осигури пълно осъществяване и защита на тези права.
С оглед на всичко изложено този състав
на съда счита, че даденият четвърти вариант, при който като пазарни аналози са включени
сделките в период най-близко до момента на отчуждаването на имота, както и сделките
с всички лица търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ, обусловя императивното изискване
на закона за равностойно парично обезщетение, която стойност е в размер
на 1316.12 лева/дка и която цена се явява обективна, меродавна и релевантна на
установения пазар на земеделските земи за този период от време. Предвид
отчуждената площ от 0.040 дка паричното обезщетение възлиза на 52,64 лева,
закръглено 53 лева (0.040 дка х 1316.12 лв/дка=53 лева).
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че обезщетяването собствениците на имоти с пълната пазарна стойност
за отчуждения им имот, на практика защитава правата на държавата повече
отколкото оставянето в сила на решение, с което е определена стойност, която би
била основание за завеждане на редица дела и заплащане на значителни
обезщетения, тъй като вземането на имущество без плащане на сума, разумно
свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса в
основните права на отделния индивид - & 62 и & 63 на цитираното на ЕСПЧ
Решение. С получаването на адекватно обезщетение каквото собственикът би
получил при свободно договаряне се изпълнява и изискването на чл. 1 от
Допълнителния Протокол, във връзка с & 62 от цитираното Решение на ЕСПЧ, да
бъде постигнат "справедлив баланс" между изискванията на общите
интереси на общността и основните права на отделния индивид, в случаите на
намеса в правото на мирно ползване на техните притежания.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК и своевременно направеното искане за присъждане на разноски
по делото, направените такива следва да се присъдят на оспорващото дружество.
Последните са общо в размер на 910 лева, от които 50,00 лева държавна такса,
500,00 лева депозит за вещо лице и 360 лева юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен по делото списък с разноски.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8
от ЗДС, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 12/06 01 2023 г. на Министър председател на МС за отчуждаване на
имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект: "Модернизация на път I-1 /Е-79/ „Видин – Ботевград“, участък от км.
61+750 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 58+128.47 /километраж
по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с
км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, В
ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с
идентификатор 03722.27.7, представляващ земеделска територия, находящ се в
землището на с. Б*** , с отчуждена площ на имота е 0,040 дка, оценена на 42 лв.
като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение в размер на 53 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К.”
ООД, ***, ЕИК * , сумата от общо 910 лева разноски в производството, от
които 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева депозит за вещо лице и 360 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: