РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20235300602639 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от осъдения
Б. Н. чрез защитника му адв. З., против Определение от 01.12.2023г.,
постановено по НОХД № 155/2023г. по описа на Районен съд – Първомай, с
което съдът, по реда на чл. 383, ал.2, вр. чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 53,
ал.1, б. „а“ от НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил, марка и модел
Ленд Ровър Рейндж Роувър, с рег.№ ***, собственост на Б. С. Н.. Иска се
отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно,
като се излагат подробни и аргументирани съображения в тази насока.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, прокурорът
твърди, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Адв. З. – защитник на осъдения Н., поддържа жалбата и изложените в
нея съображения.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направените възражения във въззивната
жалба и допълнението към нея, изразеното от страните пред настоящата
1
инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно
правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Протоколно определение № 50 / 01.12.2023 година по НОХД № 155
/2023 г. на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 01.12.2023 година, е
одобрено споразумение за решаване на делото, с което осъденият Б. С. Н. е
признат за виновен в извършено на 06.11.2023 г. в гр. Първомай, обл.
Пловдив, престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за което му е определено
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и
глоба в размер на сто и деветдесет лева.
На основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК осъденият Н. е
лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от девет
месеца.
В производство, по реда на чл.383 ал.2 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК вр.
чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, след одобряване на споразумението, районният съд
е постановил обжалваният съдебен акт.Прието е,че съгласно разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК в случаите по ал. 1 - 4 от същия текст, се отнема в полза
на държавата моторното превозно средство, което е послужило за извършване
на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик се присъжда равностойността му. Същият подход определя и
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Първоинстанционният съд е установил от доказателствената
съвкупност, че считано от 06.11.2023 г. собственик на лек автомобил „Ленд
Ровер Рейндж Ровер“, с рег. № ***, с № на рама: *** и № на двигател: ***, е
осъденият Б. С. Н..
Установил е също, че на инкриминираната дата - 06. 11. 2023 г., в гр.
Първомай, обл. Пловдив, Н. е управлявал това моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,45 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARPM-0722,за което му е наложено наказание.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че лек автомобил
марка и модел „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, с рег. № ***, с № на рама: *** и
№ на двигател: ***, се явява средство на престъплението по чл. 343б, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК - вещ, използвана пряко и непосредствено от
2
извършителя за осъществяване на изпълнителното деяние.А доколкото от
доказателствата по делото, неоспорени от страните се установява, че същият е
собственост на дееца – Б. С. Н., е направен извод, че лекия автомобил
подлежи на отнемане, съгласно императивната разпоредба на 343б, ал.5 от
НК.
Изтъкнатите доводи от защитата по съществото си са свързани най-
вече с проблеми, които касаят законодателни правомощия, каквито съдът не
притежава, с оглед на което същите не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет или
средство на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се
извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи /чл. 53, ал. 1
б. „а“ и "б"НК/. В конкретния случай това е разпоредбата на чл. 343б ал. 5 НК,
която се явява специална по отношение на чл. 53 НК./ Определение № 52/84
нд 44: 84 ОСНК; ТР 2/2011 г. т. д. № 2/2011 г. ОСНК на ВКС; Решение №
118/20 н. д. № 480/20 II НО ВКС; Решение № 41/2017 г. н. д. № 1209/2016 II
НО ВКС и др./ Инкриминираният лек автомобил е собственост на дееца и е
послужил за извършване на престъплението и като такъв подлежи на
отнемане,съгласно специалната разпоредба на чл. 343б ал. 5 НК, както
правилно е приел първият съд.
В случая извън правомощията на съда стои преценката за
пропорционалност на размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното.
Законодателят не е въвел в разпоредбата на чл. 343б,ал.5 от НК, изискване,
идентично с това по чл. 242, ал. 8 НК, за съответствие между стойността на
превозното средство и тежестта на престъплението.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че
материалният закон е приложен правилно, поради което атакуваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.12.2023г. по НОХД № 155/2023г.
на Районен съд - Първомай.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4