№ 1423
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка И.а
Петя Алексиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000502670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 277/02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 965/2020 г.,
Окръжен съд Благоевград, трети състав е отхвърлил като неоснователен
предявения иск от А. И. Л. против Агенция „Пътна инфраструктура“ за
заплащане на сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на шестмесечния си син Х., ведно със законната лихва върху нея от
13.12.2016 г. до окончателното й плащане. С решението също така ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от
ищеца А. И. Л. с твърденията за неправилност на същото, поради нарушение
на процесуалния и материалния закон, необоснованост на изложените от съда
фактически и правни изводи. Счита, че при правилно изяснена по делото
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел непълни,
голословни или директно противоречащи на доказателствата по делото
фактически констатации, които са му послужили за обосноваване на
1
решаващите му изводи. Поддържа се, че събраните доказателства в
съвкупност сочат, че липсата на предпазна ограда или друг тип предпазно
съоръжение в крайна сметка не само е било предпоставка за настъпилия
тежък резултат, но се явява и негова основна причина.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и вместо него постанови
друго, с което да уважи исковата претенция. Претендират се съдебните
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ответник чрез своя
процесуален представител депозира отговор. Счита изложените във
въззивната жалба доводи, относно неоснователността на
първоинстанционното решение за правно немотивирани и несъответстващи
на събрания доказателствен материал по делото, като несъответстват и на
действителното правно положение. Развиват се подробни съображения по
съществото на спора, с които ответникът поддържа всички въведени с
отговора на исковата молба възражения срещу предявения иск.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение и да присъди на въззиваемия направените от
него разноски.
Въззивникът ищец в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и по съображения подробно
изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият-ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в
депозираните по делото писмени защити. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд Благоевград е бил сезиран с иск с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединени с акцесорен иск
2
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени
вреди от датата на деликта, предявени от А. И. Л. срещу Национална Агенция
Пътна Инфраструктура гр.София.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С влязла в сила на 14.02.2018 г. Присъда № 486 от 29.01.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 654/2017 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград,
Х. Й. Д. е призната за виновна в това, че на 13.12.2016 г. около 09,10 часа като
правоспособен водач, категория „В“, при управление на собствен лек
автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№ *******, движейки се в района
на мост „Макензен“ и в посока от гр.Сандански за гр.Мелник, е нарушила
правилата за движение установени в ЗДвП, а именно: като участник в
движението не е съобразила своето поведение с пътен знак Б6 „Премини ако
пътят е свободен!“, като е преминала през стеснен участък на пътя-мост
„Макензен“, по който е бил навлязъл л.а.м. „Алфа Ромео 156“ с рег.№
*******, управляван от Д. Х. Г., при избиране на скоростта на движение от
69,5 км/ч като водач на ППС не е спазила задължението да се съобрази с
конкретните условия на видимост /опасен завой надясно/, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и като водач е
нарушила задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението-навлязъл в стеснен участък на
пътя л.а.м. „Алфа Ромео 156“ с рег.№ *******, не е спазила задължението да
намали скоростта си или да спре, за да пропусне насрещно движещото се
ППС л.а.м. „Алфа Ромео 156“ с рег.№ *******, поради наличието на
стеснение на платното за движение, тъй като разминаването не е могло да се
извърши безопасно, в резултат на което е допуснала пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост причинила смъртта на Х. А. Л. и средна
телесна повреда на Т. А. Л., и двамата пътници в л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег.№ *******.
От приетото по делото удостоверение за раждане № ********** от
13.06.2016 г. на Община Благоевград, се установява, че ищецът е баща на
починалия Х. А. Л., а негова майка е водачката на л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег.№ *******.
3
От писмо изх.№ 24-00-132 от 18.04.2017 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление Благоевград се установява, че
към 13.12.2016 г. на път ІІІ-109 „(Кресна-Кулата)-Мелник“-участък-мост
„Макензи“ на изхода на гр.Мелник има поставени пътен знак Б5 и Б6 за
сигнализиране на стеснен участък, както следва: непосредствено преди мост
„Макензи“ в посока гр.Мелник има поставен пътен знак Б6 „Премини, ако
пътя е свободен“, а пред мост „Макензи“ в посока изход гр.Мелник има
поставен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се пътни превозни
средства“. В посока на движение вход за гр.Мелник има поставен пътен знак
А1 „Опасен завой надясно“ сигнализиращ крива, в която не е осигурено
разстояние за видимост. Знакът е поставен пред намиращ се крайпътен обект
парк-хотел „Макензи“. Хоризонталната маркировка от км 11.400 до км 11.434
е М1 „Единична непрекъсната линия“ за двете посоки на движение. От
писмото се установява още, че поради ПТП настъпило на 12.09.2016 г.
оградата на моста в ляво, посока гр.Мелник е разрушена и временно е
поставена сигнална лента на мястото на парапета.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № р-18519-
14.12.16, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.12.2016 г.,
фотоалбум, скица и към датата на произшествието не се установява
наличието на поставени ограничителни знаци за скорост и в двете посоки на
движение преди моста.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. И. се установява, че процесното съоръжение, на което е станал и
пътния инцидент, представлява пътен мост над река Мелнишка на път ІІІ-109,
при км 11+420. Мостът е със стоманобетонова конструкция, плочогредова, с
ширина на платното 4,90 м, едно платно без тротоарни блокове и с дължина
36,20 м. Движението е еднопосочно. Ситуационното му положение е в права,
нивелетното е хоризонтално без напречен наклон. Преди моста в посока
Мелник има крива с десен завой, а в посока Сандански крива също с десен
завой. Пътят е третокласен според класификацията на републиканската пътна
мрежа.
Установява се, че след произшествието и към датата на изготвяне на
заключението – 28.10.2020 г., е направен ремонт на моста, като е сменен
стария парапет с нов със степен на задържане H1, поставени са и
4
ограничителни знаци за скорост от двете страни пред моста с ограничение до
40 км/ч.
От неоспореното от страните заключение на комплексната СМЕ и
САТЕ се установява следния механизъм на настъпване на произшествието: на
13.12.2016 г. около 09,15 часа водачът на лек автомобил Алфа Ромео го
управлява в посока от гр.Мелник към АМ „Струма“ в условия на ясно време,
суха асфалтова настилка и наличен десен завой преди моста. В същото това
време, при същите условия, но в обратната посока към гр.Мелник, пътувала
водачката на лек автомобил Фолксваген, в който на предна дясна седалка
върху която имало поставено детско столче, пътувало и пострадалото бебе Х..
Когато лек автомобил Алфа Ромео се намирал на 26 метра от мястото на
удара, в района непосредствено след началото на мост „Макензен“ на км
11+500, къс и прав участък от пътя, водачът му го управлявал със скорост от
порядъка на 52,9 км/ч. В същия момент от насрещната страна, водачката на
лек автомобил Фолксваген голф го управлявала със скорост от 73,9 км/ч.,
като се е намирала на около 39 м от мястото на удара. В този момент водачът
на лек автомобил Алфа Ромео предприема ефективни действия за спиране с
максимално закъснение и рисково отклоняване на автомобила в посока
надясно. След задействане на спирачната уредба на лек автомобил Алфа
Ромео, гумите са блокирали и скоростта му е започнала да намалява. След
като изминава разстояние от 5,88 метра и скоростта на автомобила е
достигнала до около 36,4 км, лек автомобил Алфа Ромео е ударен в преден
ляв габарит от предния ляв габарит на Фолксваген голф, движещ се със
скорост от 73,9 км/ч. В следствие от този удар настъпват деформации в
предните брони, калници и предното окачване в лявата половина, като също
са се отворили предните въздушни възглавници и в двата автомобила. След
много бърз обмен с остатъчна кинетична енергия и повредено окачване, лек
автомобил Алфа Ромео се е придвижил за кратко в посока напред.
Едновременно с това вследствие от намалено сцепление в гумите на задния
мост е настъпило и завъртане на купето в посока обратна на часовниковата
стрелка спрямо вертикалната ос към центъра на тежестта, като задната част
на лек автомобил Алфа Ромео се е отклонила надясно до установяване
неподвижно на автомобила в крайното му положение. Последното отместване
на лек автомобил Алфа Ромео, е довело до разделянето на двата автомобила,
и лек автомобил Фолксваген е продължил движението си в посока напред и
5
наляво с тежко увредено предно окачване отляво с блокирана предна лява
гума. При това движение е достигнал до ръба на моста като продължил
движението си по зададената траектория вследствие от което предната лява
гума пропада, което от своя страна и в резултат от силата на тежестта, е
довело до рязко наклоняване на купето от лявата му страна. Това наклоняване
е породило въртящ момент около надлъжната ос на купето. Постъпателното
движение на автомобила в посока извън моста, и последователното излизане
на предната дясна и задна лява гуми, значително е ускорило страничното
завъртане на купето наляво. След преминаването на задна лява гума,
скоростта на лек автомобил Фолксваген е достигнала до около 23,1 км/ч, с
която автомобилът е излязъл извън обхвата на моста. Излизайки от обхвата на
моста, под въздействието на гравитационната сила и бързо завъртайки се с
тавана надолу, лек автомобил Фолксваген се е насочил към речното корито
под моста. След достигане на речното корито първо настъпват
последователно много силни удари на предния капак и предната част от
тавана, вследствие от деформациите по купето кинетичната енергия е била
погасена напълно, а скоростта на автомобила е достигнала до нула. От удара
на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.№ ******* върху настилката на речното
корито, бебето Х. е паднало от столчето на предната седалка върху
вътрешната повърхност от тавана на купето, следствие от което са
настъпилите описани тежки травматични увреждания по главата, крайниците,
тялото и други. Установява се, че при първия удар отварянето на въздушната
възглавница технически е блокирало движението на детското столче върху
седалката и е погасило в значителна степен стойността на инерционната сила
възникнала при удара между двата автомобила, но след падането на лекия
автомобил Фолксваген върху тавана на купето в речното корито,
достигнатата стойност на силата при удар в повърхността е била с
максимална стойност. Вещите лица дават заключение, че от техническа
гледна точка, ударът на лек автомобил Фолксваген в речното корито, най-
вероятно е причинил тежки травми на бебето, които са били установени след
аутопсията.
Установява се още, че предна дясна седалка на лек автомобил
Фолксваген няма заводска система „ISOFIX“ за фиксиране към седалката,
както и наличното детско столче е без основа предназначена за фиксиране
към седалките на автомобила. Няма налични технически данни детското
6
столче да е било закрепено към предната седалка и най-вероятно е било
поставено свободно върху предната дясна седалка, поради което и от
техническа гладна точка, бебето Х. е било без поставен предпазен колан.
Самото детско столче е било предназначено за транспорт на деца в седящо
положение, не и за транспорт на кърмачета на възраст 6 месеца.
При разпита си в съдебно заседание на 18.05.2021 г. вещите лица
установяват, че кошчето е трябвало да бъде на задната седалка и фиксирано,
при което е нямало да се стигне до падането и удара в тавана от вътрешната
страна. Установяват, че черепно-мозъчната травма, която е основна причина
за смъртта е нямало да има, ако детето е било фиксирано с двата колана-и на
самото столче, и за пътника.
От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Г. се
установява, че мостът „Макензен“ е следвало да бъде обезопасен с
ограничителна система със степен на задържане минимум H1, която система
следва да задържи тежкотоварен автомобил без ремарке с тегло 10 000 кг и
скорост 70 км/ч, поради което тази система следва да задържи и лек
автомобил Фолксваген при удар със скорост около 20 км/ч.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Г. И. Л. -
сестра на ищеца, която установява, че брат й живее на семейни начала с Х. Д.,
от което съжителство имат родени две деца. Свидетелката установява, че
когато ищецът разбрал за инцидента изпаднал в шок и станал не адекватен, не
можел да обясни нищо, плачел. От произшествието синът на ищеца Х. бил
много зле, останал седмици в болница, а баща му бил до последно там. След
инцидента ищецът не давал нищо да се пипне и премести от стаята на Х..
След смъртта на сина му пропушил и оттогава не е същия.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че съществуващата ограда на
моста е представлявала метален парапет за пешеходци, следователно е налице
противоправно деяние, изразяващо се в бездействие на ответника по
възстановяване на разрушения парапет на моста. Приел е, че нито вещото
лице инж. И., нито вещото лице инж. Г. могат категорично да отговорят дали,
ако бе изграден такъв парапет, чието техническо предназначение не е за
задържане на превозни средства, той би задържал автомобилът, управляван
7
от Х. Д., при съобразяване констатацията на вещото лице от автотехническата
експертиза по наказателното производство, а и по настоящото, за скоростта
на автомобила преди да излети от моста от 20,8 км/ч. Вещото лице инж. Г.
заявява, че ако е изпълнен парапет Н1, то той би задържал лекия автомобил
при удар със скорост около 20 км/ч., но от това очевидно според съда не
следва, че ако бе възстановен съществуващия преди разрушаването на място
парапет, който не е бил изпълнен като парапет Н1, то колата би останала на
моста. В исковата молба няма твърдения, че съществуващия на моста парапет
следва да е бил изпълнен с различна степен на задържане. Тогава спорът би се
свеждал до изясняване на съществуването на акт, въз основа на който е
поставен именно такъв, е не друг с по-висока степен на задържане парапет
респ. ако няма такъв акт, кой не е предприел съответните действия,
административни процедури за издаването му. Твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба са за невъзстановяване на парапета
на моста в разрушената му част, в която част е имало само поставена лента за
сигнализация. Първоинстанционният съд е приел с оглед горното, че ищецът
не доказва по категоричен начин причинната връзка между твърдяното в
исковата молба поведение на ответника по необезопасяване на моста с
възстановяването на парапета за пешеходци и вредите, поради което е
отхвърлил иска като неоснователен.
Пред настоящата въззивна инстанция са събирани доказателства.
Приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ установява, че
при положение, че не е регистрирана концентрация на ПТП в участъка на
моста „Макензен“ (мост над река Мелнишка при км 11+420 на път ІІІ-109 от
републиканската пътна мрежа), опасната зона следва да се приеме от ІІ-ра до
ІV-та степен. Средно денонощната интензивност на движението по
третокласния път е по-малка от 500. Вещото лице посочва също така, че
макар и да е следвало, скоростта на движение не е била ограничена чрез
вертикална сигнализация под допустимите за този клас пътища 90 км/ч,
поради което следва да се приеме, че максимално допустимата скорост е по-
малка от 100 км/ч. С оглед на горното и при съобразяване на табличните
данни от действащите и приложими Технически правила за приложение на
ограничителни системи за пътищата по републиканската пътна мрежа-
редакция 2010 г.-изисквани степени на задържане при мостове и предпазни
стени, вещото лице сочи, че е следвало на процесното мостово съоръжение да
8
е приложена ограничителна система за пътища от вида „предпазна ограда“,
изградена до външния ръб на платното за движение със степен на задържане
H1. Може да се направи обосновано предположение, че предпазна ограда с
посочената степен на задържане, би задържала в рамките на пътя процесното
МПС.
От неоспореното и прието пред настоящата инстанция заключение на
комплексна СМЕ и САТЕ, изготвено от вещите лица д-р М. и инж. И., се
установява, че при така доказания и описан по-горе в мотивите на решението
механизъм на настъпване и на произшествието и в случай, че по периферията
на моста е била поставена предпазната ограда със степен на задържане Н1, то
достигайки до ръба на моста, лек автомобил Фолксваген голф би се ударил в
оградата с предната си лява част със скорост около 17,5 км/ч, като след
първоначалния удар оградата би задържала автомобила, при което би поела
част от кинетичната енергия на автомобила и не би се стигнало до падане от
моста. Лек автомобил Фолксваген би се отклонил вдясно спрямо посоката си
на движение и най-вероятно би спрял в рамките на няколко метра. При този
втори удар, въздушните възглавници на автомобила, вече не биха били
фактор за обезопасяването на пътниците. Ако колата не се е преобърнала през
парапета, а се е ударила в него, при нефиксирано дете на 8 месеца в столче,
съобразно скоростта на превозното средство 17,5 км/ч, при удара в парапета,
тялото би политнало в посоката на удара и с голяма доза сигурност би имало
съприкосновение с части от интериора на автомобила, но последствията по-
скоро биха били слабо изразени травматични увреждания, от които не се
очаква да настъпи смъртен изход.
За безопасно преминаване през участъка преди достигане на моста
„Макензен“, скоростта на МПС следва да бъде ограничена до 40 км/ч.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
9
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищеца-болки и страдания от
смъртта на шестмесечния му син, произтекли от бездействието на служители
на ответника в качеството му на субект, на който Държавата е възложила да
поддържа и стопанисва републиканската пътна мрежа, да изгради, поддържа
и възстанови моста „Макензен“ по начин съответстващ на строителните
норми и технически правила относно предпазването на пътуващите от тежки
последици при излизане от платното за движение и при падане от височина,
бездействие, изразяващо се в непоставяне на предпазна ограда на моста,
разрушена при предходно пътно-транспортно произшествие.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
10
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се
установява, че процесното съоръжение, на което е станал и пътния инцидент,
представлява пътен мост над река Мелнишка на път ІІІ-109, при км 11+420 и
в този смисъл е част от републиканската пътна мрежа. Мостът е пътно
съоръжение по смисъла на § 1, т. 3 от Закона за пътищата и е принадлежност
към републикански път ІІІ-109. На основание чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна
инфраструктура", а на основание чл.19, ал.2, т.4 от ЗП, управлението на
пътищата включва организиране и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Съобразно чл. 30, ал.1 от ЗП, Агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
С ангажираните по делото доказателства се доказа главно и пълно, че
към датата на процесното произшествие-13.12.2016 г., процесният мост не е
бил снабден със защитно съоръжение, тъй като няколко месеца по-рано, на
12.09.2016 г. товарен автомобил ДАФ с рег. № ********, поради
несъобразена скорост се блъска в ляво в оградата на моста и я разрушава.
Изготвена е количествено-стойностна сметка за щетите по съоръжението и е
изпратено писмо на 15.11.2016 г. към застрахователна компания за
възстановяване на щетите. Установява се с писмо, изхождащо от
ответника-№ 24-00-132/18.04.2017 г. на АПИ, ОПУ Благоевград.
Установява се, че процесното произшествие е настъпило на пътен мост
над река Мелнишка на път ІІІ-109, при км 11+420, където и при липсата на
регистрирана концентрация на ПТП, опасната зона е от ІІ-ра до ІV-та степен,
поради което на мостовото съоръжение е следвало да има поставена
ограничителна система за пътища от вида „предпазна ограда“, изградена до
външния ръб на платното за движение, със степен на задържане Н1.
Също така безспорно е установява, че към 13.12.2016 г. пътното
движение не е било регулирано чрез знак „В26“ – „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“- конкретно до 50 км/ч, с оглед на което е
11
следвало да бъде приложена ограничителна система - предпазна ограда. Само
при ограничаване скоростта на движение на ППС в района на моста до 50
км/ч, е допустимо да бъде изпълнен само парапет за пешеходци.
Горните изводи са, съобразно заключението на СТЕ, изготвено от
вещото лице инж. Г. и прието пред настоящата инстанция, както и съобразно
Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по
Републиканската пътна мрежа на АПИ-редакция 2010 г., изготвени от самия
ответник и приложими в настоящия случай.
Ето защо и твърдението на ответника, че на процесния мост е следвало
да бъде поставен само „парапет за пешеходци“ е в противоречие със
собствените му правила, които са приложими в конкретния случай.
С оглед на горното въззивният съд приема за пълно и главно доказано
бездействието на служителите на ответника, да отремонтират своевременно и
да поставят на процесния мост „предпазна ограда“, изградена до външния ръб
на платното за движение, със степен на задържане Н1, или да въведат със
съответните пътни знаци ограничаване скоростта на движение на ППС в
района на моста до 50 км/ч и да изпълнят само парапет за пешеходци.
В хода на настоящото производство се доказа главно и пълно, че в
пряка причинна връзка от това бездействие, е реализирано процесното пътно-
транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на шестмесечния
син на ищеца. Безспорно се установява, че леталния изход не би настъпил,
дори и при нефиксиране на детето в столче, в случай че е имало поставен
предпазен парапет на процесния мост.
Предвид гореизложените мотиви, въззивният съд намира, че
предявеният иск е доказан в своето основание и следва да бъде уважен. Като е
стигнал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение.
По размер на така предявения иск и възражението за съизвършителство
от страна на делинквента.
Ищецът не оспорва виновното поведение на делинквента, а и същото
безспорно е установено в производството, предвид задължителния характер
на влязлата в сила присъда на наказателния съд на основание чл.300 от ГПК.
Безспорно е, че смъртта на сина на ищеца е настъпила в пряка причинна
връзка от деликтните действия, както на водача на лек автомобил
12
„Фолксваген голф“-негова майка, така и от противоправното бездействие на
служителите на ответника, от което са настъпили преки и непосредствени
неимуществени вреди за ищеца, което обуславя солидарната отговорност на
делинквента и ответника като съизвършители съгласно чл. 53 ЗЗД. Съдът
обаче не е длъжен да определя степента на съпричиняването /тя има значение
само във вътрешните отношения на солидарните длъжници съгласно чл. 122,
ал. 1 ЗЗД/, респ. ответникът не следва да бъде осъждан съответно на неговия
принос, той отговаря пред ищеца изцяло и в пълен размер. Т.е. с оглед
установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на
вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не
съобразно приноса им. Безспорно в този смисъл е и многобройната
константна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени
по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед на горното определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано.
По размера на същото:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди, интензитета на болките и
страданията и тяхната продължителност.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер
на сумата от 200 000 лв.
При определяне на този размер съдът взема предвид, че към момента на
настъпване на произшествието синът на ищеца е бил само на 6 месеца, а към
деня на смъртта си-25.02.2017 г. на 8 месеца, отчита обстоятелството, че
синът на ищеца и след произшествието е пролежал в болница два месеца и 12
дни, период от време през който неговия баща е бил до него и е живял с
притесненията и надеждите синът му да се възстанови, с очаквания отново да
бъде с детето си, които не са се сбъднали. Безспорно е, че неочакваната загуба
на осеммесечно дете, представлява изключителна ненавременна загуба и
13
особено силен стресов фактор, причинил огромни болки и страдания на
ищеца, които безспорно ще продължат до края на живота му, макар и с по-
малък интензитет. Установено е, че научавайки за пътния инцидент, ищецът
изпаднал в шок, станал неадекватен, не можел да обясни нищо и плачел, не
давал нищо да се пипне и премести от стаята на Х., не давал да се преместят
памперсите му, не позволявал да се пипа шишето, с което бил нахранен
сутринта преди инцидента, а след неговата смърт пропушил. За една вечер
косата отстрани му паднала. Така установените обстоятелства по делото
безспорно сочат на една много тежка психотравма за бащата, преживял детето
си и загубил го едва на осеммесечна възраст.
Ето защо и с оглед конкретните данни по делото относно възрастта на
починалото бебе, обстоятелството, че ищецът понася много тежко неговата
загуба, както и икономическата конюнктура в страната към 2016 г.,
въззивният съд приема, че обезщетението от 200 000 лв. е справедливо. Това
обезщетение ще репарира болките и страданията, които несъмнено бащата
търпи и към настоящия момент и ще търпи и за в бъдеще.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
В конкретния случай Решение № 50039/25.05.2023 г., постановено по гр.д.№
2062/2022 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е определено
обезщетение на майката Х. Й. Д. в размер на 230 000 лв. от същото събитие,
намалено съобразно приетия принос от нейна страна.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция,
основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, поради
което ответникът дължи лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на присъдената главница.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските, направени от страните пред първоинстанционния съд.
14
Материалният интерес по делото е в размер на 250 000 лв.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, поради което такива не е правил, съответно не му се присъждат.
Пред първата инстанция и съобразно договор от 21.01.2021 г. ищецът е
представляван безплатно от адвокат Я. Д., поради което ответникът и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.7, ал.2, т.5
от действащата към датата на сключване на договора и към датата на
приключване на устните състезания разпоредба от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 6 530 лв.,
от която сума ответникът дължи 5 224 лв., която е съответна на уважената
част от исковата претенция (200 000 лв.).
Ответникът е претендирал само юрисконсултско възнаграждение, което
първоинстанционният съд е определил на 300 лв. и която сума предвид
липсата на искане по чл.248 от ГПК, въззивния съд приема, като от нея
ищецът дължи сума в размер на 60 лв., която е съответна на отхвърлената
част от исковата претенция (50 000 лв.), поради което и решението в частта, с
която ищецът е осъден да заплати разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК
за разликата над дължимата сума от 60 лв. до присъдената от 300 лв. следва
да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Благоевград държавна такса върху уважения размер от иска в размер на 8 000
лв., както и сумата от 2 105,44 лв., съответна на уважената част от иска,
представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
По разноските направени пред настоящата инстанция:
Обжалваемият интерес е 250 000 лв. Съобразно уважената и
отхвърлената част на въззивната жалба, съдът определя следните разноски:
На адвокат Д. на основание чл.7, ал.2, т.5 от действащата към датата на
приключване на устните състезания разпоредба от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 14 650
лв., от която сума ответникът дължи 11 720 лв., която е съответна на
уважената част от въззивната жалба (200 000 лв.).
15
Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 300 лв. и депозити вещи лица 670 лв., или общо сума в
размер на 970 лв., като от нея ищецът дължи сума в размер на 194 лв., която е
съответна на отхвърлената част от въззивната жалба (50 000 лв.)
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд
- София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4000 лв., както и
сумата от 760 лв., съответна на уважената част от въззивната жалба,
представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 277/02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 965/2020
г., Окръжен съд Благоевград, трети състав, в частта, в която искът на А. И. Л.
срещу Агенция Пътна Инфраструктура е отхвърлен за сумата от 200 000 лв.,
както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
над дължимата сума от 60 лв. до присъдения размер от 300 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция Пътна Инфраструктура, гр.София, бул. „Македония“
№ 3 да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД на А. И. Л., ЕГН
**********, гр.***, общ.***, ул. „***“ № ** сумата от 200 000 лв. (двеста
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина му Х. А. Л.,
настъпила в пряка причинна връзка от бездействието на служителите на
ответника да отремонтират своевременно и да поставят на пътен мост над
река Мелнишка на път ІІІ-109, при км 11+420 „предпазна ограда“, изградена
до външния ръб на платното за движение, със степен на задържане Н1, в
резултат на което на 13.12.2016 г. е реализирано пътно-транспортно
произшествие с л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, в който пътувал
сина му, а на основание чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД да заплати
и законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на деликта-
13.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която
16
искът на ищеца е отхвърлен за сумата от 50 000 лв., представляваща
разликата над сумата от 200 000 лв. до пълния претендиран размер от 250 000
лв., ведно със законната лихва от 13.12.2016 г.
ОСЪЖДА Агенция Пътна Инфраструктура, гр.София, бул. „Македония“
№ 3 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат
Я. Д. Д., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ет.* адвокатско
възнаграждение в размер на 5 224 лв. (пет хиляди двеста двадесет и четири
лв.) за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на
ищеца пред първата инстанция и 11 720 лв. (единадесет хиляди седемстотин и
двадесет) - пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. И. Л., ЕГН **********, гр.***, общ.***, ул. „***“ № ** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Агенция Пътна Инфраструктура,
гр.София, бул. „Македония“ № 3 сумата от 194 лв. (сто деветдесет и четири
лв.), представляваща разноски направени от въззиваемия пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Агенция Пътна Инфраструктура, гр.София, бул. „Македония“
№ 3 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса
върху уважения размер от иска в размер на 8000 лв. (осем хиляди лв.), както и
сумата от 2 105,44 лв. (две хиляди сто и пет и 0,44 лв.), представляваща
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, а по сметка на
Апелативен съд - София държавна такса за въззивно обжалване в размер на
4000 лв. (четири хиляди лв.), както и сумата от 760 лв. (седемстотин и
шестдесет лв.), представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17