№ 558
гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.ева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.ева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500428 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на
С. К. К. ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Г. К. - Адвокатска колегия
Бургас съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „**** офис № 8, тел. *****, против Решение №
2/10.01.2023г. по гр.д.№ 729/2022г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен предявения
от ищеца К. срещу ответника М. Л. Г. иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 300 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по
ДПП от 14.01.2022г. ,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.06.2022г. до
изплащането й, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
560/2022г. по описа на РС-Айтос.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, необосновано и в разрез с нормалната логика, моли се отмяната му и
постановяване на решение, с което предявеният иск бъде уважен. Във въззивната жалба
подробно се излагат обстоятелства относно договарянето и неизплащането на процесното
адвокатско възнаграждение, като се анализират събраните по делото гласни доказателства
във връзка с твърденията и признания на ответника Г.,изтъкват се несъответствия в
гласните доказателства и твърденията на ответника, които не били възприети от решаващия
първоинстанционен състав.Заявява се твърдение на ищеца, заявено пред АРС, за
недопустимост на гласните доказателства, поискани от ответника, но съдът разпитал
свидетелите, частност посочения от ответника свидетел, а в обжалваното решение приел, че
свидетелските показания били недопустими. Съдът неправилно тълкувал процесният
договор за правна защита като признание за получаването на сумата от 400 лева, без да
вземе предвид последващите действия на ответника, които опровергават неговото
съдържание.Сочи, че двете определения на ВКС, на които се позовава районния съд в
обжалваното решение - Определение № 548/03.05.2011г. по гр. д. № 1192/20Юг, на ВКС,
трето г. о. и Определение № 1443/17.11.2011г. по гр. д. № 1374/2011 г. на ВКС, четвърто г.
о., били постановени в производството по допустимост на касационното ожалване, не били
1
задължителни за съда и не били приложими по настоящето дело. Те касаели договор за
правна помощ в чистия му вид - когато за платения адвокатски хонорар има съставен и
подписан писмен договор за правна помощ.В случая имало различия,посочени във
въззивната жалба,които обаче не били отчетени от първоннстанционния съд. След
съставянето на договора за правна помощ има доказателства, при това изходящи от самия
ответник М. Г., които опровергавали неговото съдържание. На първо място, това било
отбелязването на гърба на самия договор, носещо безспорно саморъчния подпис на Г., че
той е платил сто лева.Ако бил заплатен изцяло договорения адв.хонорар, нямало да има
такова плащане от 100 лева. На второ място, безспорно по делото било установено, че в
деня на разглеждане на делото, за което е бил съставен процесния договор за правна помощ,
по стълбището на районния съд ответника Г. предложил на адвокат С. К. други сто лева,
които последният е отказал с мотива, че задължението на Г. е за 300лв., а не за сто. Този
факт също не се оспорва от ответника, а обясненията му за мотива за предлаганата сума
били обяснения за наивници.Моли уважаване на въззивната жалба и присъждане на
разноските.
Въззивната жалба е допустима като предявена в срок от процесуално-легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , с платена по сметка на БОС държавна
такса.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор от въззиваемия Г., в който
се описват обстоятелства относно договаряне и изплащане на процесния адвокатски
хонорар;конкретно становище по въззивната жалба не е заявено.
Никоя от страните не заявява нови доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК .
Производството пред РС-Айтос е образувано по искова молба на С. К. К. против
М. Л. Г. с искане за постановяване на съдебно решение, с което бъде признато за установено
спрямо ответника парично задължение в размер на 300 лева,представляваща неизплатено
адвокатско възнаграждение,договорено за осъществяване защита по жалба на ответника Г.
срещу издадено от Началника на РУ на МВР-Айтос наказателно постановление, за която
сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 560/2022г. по описа на РС-Айтос, ведно
със законната лихва върху тази сума,начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
28.06.2022г., ведно с разноските в заповедното производство; претендират се разноски и в
исковото производство.
Ищецът твърди в исковата молба, че като адвокат е бил ангажиран от ответника да
обжалва пред РС-Айтос издадено срещу същия ответник Наказателно постановление на РУ
на МВР-Айтос, за което на 12.01.2022г. по обяд пред Съдебната палата в гр.Бургас страните
се уговорили предоставената от адвокат К. на ответника Г. правна помощ да е в размера от
400 лева.
На 14.01.2022г. в гр.Айтос ответникът Г. подписал изготвената от адвокат К. жалба
срещу наказателното постановление, както и изготвеният от адв.К. Договор за правна
защита и съдействие,в който бил посочен размера на адвокатското възнаграждение от 400
лева. Ищецът К. сочи, че тъй като предварително вписал в този Договор- че адвокатското
възнаграждение от 400лева е платено в брой, а ответникът Г. на 14.01.2022г. му заплатил
само 100 лева, помолил отв.Г. да се подпише на гърба на екземпляра от договора,
предназначен за него, че е платил сумата от 100 лева,което ответникът направил и този
екземпляр останал в ищеца К. като доказателство за така платената от ответника сума.
На 23.2.2022г. било заседанието по делото пред РС-Айтос и тогава ответникът казал
на адв.К., че тъй като платил в Бургас 200 лева от хонорара му, подал на ищеца само 100
лева. Адв.К. отказал да вземе сумата от 100 лева , тъй като не бил получавал никакви пари в
Бургас и дължимия остатък от възнаграждението му бил не 100 лева, а 300 лева.Въпреки
това се явил пред РС-Айтос и защитавал ответника Г..
На 08.03.2022г. ищецът К. получил съобщение от РС-Айтос, че е отменено
2
обжалваното от Г. наказателно постановление; по-късно ищецът К. получил касационна
жалба от началника на РУМВР-Айтос, обадил се за това на отв.Г., който от своя страна го
помолил да участва в касационното производство пред Адм.съд-Бургас, за което му
заплатил адв.възнаграждение от 300 лева. На въпрос на адв.К. за останалото незаплатено
възнаграждение от 300 лева,част от договорения хонорар за защита пред РС-Айтос,
ответникът Г. му отговорил: „нека видим какво ще стане тука и тогава“.
Тъй като ответникът Г. не заплатил остатъка от 300 от договорения адв.
хонорар,ищецът К. инициирал за тази сума заповедно производство срещу Г.,по което била
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответникът предявил възражение по чл.415
ГПК, което наложило предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК от К..
С оглед заявеното от ответника във възражението му срещу Заповедта по чл.410 ГПК
твърдение, че претендираната сума от 300 лева е била предадена на адвокат К. пред
свидетеля Х.А.А., в исковата молба е заявено изрично противопоставяне от ищеца за
допускане на свидетелски показания на основание чл. 165,ал.1,т.4 и т.6 ГПК.
В писмения отговор на исковата молба ответникът Г. оспорва като неоснователен
предявения иск; твърди, че на 12.01.2022г., когато се срещнал с адвокат К. пред съдебната
палата в гр.Бургас, му предал сумата от 300 лева,което ще доказва със свидетел при
довеждане.Останалата сума от 100 лева ответникът Г. твърди, че предал на ищеца на
14.01.2022г., за което се подписал на гърба на договора за правна помощ.В крайна сметка
ответникът твърди, че целият договорен хонорар за защита пред Рс-Айтос бил заплатен на
адв.К..
Видно е от приложено ч.гр.д. № 560/22г. на АРС, че в полза на ищеца К. за
претендираната сума от 300 лв. срещу ответника Г. е била издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 560/22г. на АРС; длъжникът Г. е възразил срещу заповедта в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК,което обуславя правния интерес от установителния иск по
чл.422 ГПК, предявен в законовия 1-месечен срок.
Не се спори, а и по делото се установява сключен на 14.01.2022г. между страните
Договор за правна защита и съдействие серия БС №**********. От ответника не се оспорва
твърдението на ищеца:че са предоставени уговорените правни действия,изразяващи се в
правна помощ и съдействие при обжалване на НП от 20.11.2021г. на Началника на РУ-
МВР,с оглед на което съдът намира,че ищецът К. е изправна страна по договора и е
извършил възложените му от доверителя правни действия. Видно от Договора за правна
помощ от 14.01.2022г., страните са уговорили адв.възнаграждение от 400 лв., което
ответникът следвало да заплати на ищеца. В същия Договор за правна помощ е отразено, че
уговореното възнаграждение от 400 лв. е изплатено изцяло и в брой,което е удостоверено с
подписите на двете страни по договора. Липсва оспорване от страните на автентичността
/авторството/на Договора за правна помощ, с оглед на което съдът приема за безспорно, че
изявленията по същия договор са на страните, които са го подписали- т.е. на ищеца и на
ответника.На гърба на Договора за правна помощ е отбелязано „платени 100 /сто/ лева“,
дата 14.01.2022г., като е налице и подпис на ответника,който не оспорва, че е автор и на
това изявление.
Спорът по делото е: дали по договора за правна помощ са останали незаплатени 300
лева адвокатско възнаграждение.
За установяване на това спорно обстоятелство по делото районният съд, въпреки
изричното противопоставяне на ищеца, е допуснал до разпит искания от ответника свидетел
Х.А. Районният съд е допуснал при условията на довеждане и свидетел на ищцовата
страна,но от съдебните протоколи на АРС е видно, че ответникът Г. не е давал изрично
съгласие за събиране на гласни доказателства по искане на ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковата
претенция;приел е , че при липса на изрично дадено съгласие от страните за разпит на
свидетели такива са недопустими с оглед наличие на писмен акт,подписан от всяка от
страните по делото, поради което не е обсъждал и кредитирал показанията на свидетелите
3
по делото.
При изложената фактическа обстановка, като съобрази твърдения на
страните,преценени поотделно и в тяхната съвкупност с относимите и допустими
доказателства , събрани по делото, съдът стига до следните правни изводи:
Представеният Договор за правна помощ представлява частен писмен документ,
който има обвързваща съда доказателствена сила относно авторството, което не е спорно.
В частта относно договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение този
договор представлява частен удостоверителен /свидетелстващ/ документ и има силата на
извънсъдебно признание. Важи срещу издателите си, които са удостоверили неизгодни за
себе си факти. Съобразявайки се с доказателствената сила, с която се ползва посоченият
частен документ, и разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК във вр. с ал.2 на чл. 164 от ГПК
за недопустимост със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изхождащ
от страната частен документ, съдът приема за установено следното обстоятелство по
делото:задължението на ответника Г. да заплати на ищеца К. договорения адвокатски
хонорар от 400 лева за осъществената правна помощ и съдействие , е изпълнено на
14.01.2022г. изцяло в брой, както двете страни са удостоверили с подписите си върху
договора. Действително,опровергаване истинността на тези изявления на двете страни по
Договора за правна помощ , е допустимо, но свидетелски показания могат да се събират
само при изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК, каквото липсва по делото
както от страна на ищеца, така и от страна на ответника.При това положение извършеното
отбелязване на гърба на Договора за правна помощ не е достатъчно, за да обоснове друг
извод, респ. основателност на иска, още повече, че липсва отразяване на гърба на същия
договор за правна помощ, че плащането на сумата от 100 лв. е частично и че остатъкът на
неплатения хонорар възлиза на 300 лв.
По така изложените съображения въззивната жалба е неоснователна,а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.Съдът не присъжда разноски в полза
на въззиваемия, тъй като такива не се претендират.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/10.01.2023г. по гр.д.№ 729/2022г. по описа на РС-
Айтос.
Решението е окончателно на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4