Р Е Ш Е Н И Е
... /27.2.2020 г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 31.1.2020 година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14821 по опис на ВРС за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на
вземането на кредитора „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** срещу длъжника Ж.Б.В., ЕГН ********** по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7570/19 г. за задължения, произтичащи от договор
за паричен заем № 52898 от 2015 г.
за сумата в размер на
1088,44 лева, от която 573.56 лева (петстотин седемдесет и три и 0,56 лева) -
главница, 58.70 лева (петдесет и осем и 0,70 лева) - възнаградителна лихва, 47.43 лева (четиридесет и седем и 0,43 лева) - обезщетение за забава /мораторна
лихва/ и 408.75 лева (четиристотин и осем и 0,75 лева) - разноски, представляващи задължение по договор
за паричен заем.
Ищецът моли за
уважаване на предявения иск и заплащане на разноски за производството.
Твърденията са, че
задължението на ответника по договора за паричен заем не е погасено на падежа. Основанието за същото не е отпаднало и задължението е изискуемо.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. Същият не е
направил оспорвания за съществуване на вземането, не е заявил възражение срещу иска в срока по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание заявява, че е имал желание да погаси задължението си, но офисът се е преместил. Не
оспорва, че сумата е усвоена както и вземането по договора за заем с кредитор
„Сити кеш“ ООД.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид
характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване
е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на задължението, а в тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за
паричен заем № 52898 от 04.11.2015 г. и Общи условия към същия се установява, че между „Сити кеш“ ООД, с ЕИК ***, седалище *** в качеството на заемодател и Ж.Б.В. с ЕГН ********** – заемател
е сключен договор за паричен заем в размер на 600.00 лева, която сума следва да
се върне съгласно погасителен план в срок до 30.03.2016 г. на 21 равни вноски,
всяка в размер на 31.05 лева главница и фиксиран годишен процент на разходите /ГПР/
49.396 %. Общата сума за плащане е
652.04 лева.
В чл.7 на договора е
посочена отговорността на кредитополучателя и на поръчителя при забава в
плащания, като същия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното
погасяване.
Задължението е
обезпечено със запис на заповед от 04.11.2015 г., който е бил джиросан от „Сити кеш“ ООД на „Е.М.“ ЕООД на 16.09.2016 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания
от същата дата 16.09.2016 г. „Сити кеш“ ООД,
с ЕИК ********* като продавач е прехвърлило на ищцовото
дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* – купувач вземанията, дължими на продавача
от негови неизправни длъжници по договори за парични и стокови кредити, които
са просрочени и изискуеми заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера, отделени и индивидуализирани
съгласно приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Представено е
приложение № 1 към договор на
листи 32, 33, 34 от делото от което се установява, че заемателят е вписан под №
1480. Посочен е № на договор, ЕГН, име на длъжника, дата на договора, отпуснат
заем, остатък от дължима главница, остатък от дължима лихва, покупна цена към датата на договора и данни
за солидарния длъжник.
С пълномощно без нотариална заверка на
подписа /приложение № 3 към договора/ кредиторът чрез законния си представител
в качеството на цедент е упълномощил цесионера
да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания,
които дружеството е цедирало /прехвърлило/ на „Е.м.“
ЕООД с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.09.2016 г. Налице е потвърждение за извършената цесия с
пълномощно рег.№ 8458/16.09.2016 г. на Мариета Николова, нотариус с район на
действие СРС, рег.№ 362 в НК.
До длъжника Ж.В. е
изпратено уведомително писмо задълженото
лице е поканено да погаси дълга в 7-дневен
срок от получаване на поканата, като е посочена банкова сметка ***о. Същият е
предупреден, че при неизпълнение кредиторът ще предприеме действия за събиране
на сумите по съдебен ред, което ще наложи допълнителни разноски и това ще
доведе до увеличаване на размера на дълга.
От
изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 7570/2019 год. по
описа на ВРС, 35 състав се установява, че на 21.5.2019 г. в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ж.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***
за заплащане на сумата от 573.56
(петстотин седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки) лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 52898/04.11.2015 г. към искане № SF 0047328, сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК *** и Ж.Б.В.,
вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.09.2016 г. в полза на „Е.М.” ЕООД; сумата от 58.70 (петдесет и
осем лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.11.2015 г. до 16.09.2016 г.; сумата
от 47.43 (четиридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.11.2015 г. до 16.09.2016 г.; сумата
от 408.75 (четиристотин и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски за периода от 04.11.2015
г. до 16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.5.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв.
(двадесет и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът
не оспорва в производството, че с цитирания договор за заем № 52898 от
04.11.2015 г. е получил паричен заем в
посочения размер на 600.00 лева, че същият е усвоен, както и че се е задължил
да върне заетата сума в срок до 30.03.2016 г. съгласно погасителния план,
приложен на лист 10 от делото и условията на договора. Заявява, че не е уведомен за прехвърляне на
вземането. Същият признава, че е имал желание да върне заема, но е заплатил
една вноска, след което заемът не е обслужван.
В производството е спорен факта за наличие на надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия, от който да произтича и активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира процесните
вземания от длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се
у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, че на длъжника е връчено уведомление за извършено прехвърляне на
вземането на кредитора „Сити кеш“ ООД по договор за
паричен заем
№ 52898 от 04.11.2015 г. в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД. От приложеното уведомление се установява, че същото не е
връчено. Същият обаче е уведомен с връчване на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 7570/2019 г. на ВРС, която му е
връчена лично на 25.7.2019 г.
В хода на производството на ответника са връчени
надлежно преписи от исковата молба и приложенията към нея включително
и нарочно писмено уведомление до
длъжника отправено от цесионера, по силата на изрично
учредената му представителна власт, от което следва, че съобщаването е
извършено с връчването на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК. С тези
действия на съда са защитени правата и
законните интереси на длъжника. Изложеното води до извод, че връчването
на всички книжа по делото лично на ответника включително и заповедта за
изпълнение му е надлежно връчена. Такъв извод се налага и в случаите когато има
връчване на особен представител като в
този случай се приема, че от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, решение от 30.11.2019 г. по в.т.д. №
1355/19 г. на ВОС и други.
При така
установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че ищецът е доказал в производството чрез главно
и пълно доказване съществуване на вземането му по основание и по размер в размер на 1088.44 лева, която сума представлява сбора
на дължими, но неизплатени 21 вноски с настъпил падеж за периода от 11.11.2015 г. до 30.03.2016 г., всяка
в размер на 44.99 лева, съгласно погасителен план към договор за заем № 52898 от 04.11.2015
г. и договор за прехвърляне на вземания от 16.09.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молбата
до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за
разноските:
При този изход на
спора ответникът дължи на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство в размер
на 50 лева за заплатена държавна такса, съгласно разрешението на въпроса за разноските,
дадено в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж.Б.В., ЕГН **********,
че съществува вземането на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***-6 по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7570/19 г. за задължения, произтичащи от
договор за паричен заем № 52898 от 2015 г.
за сумата в размер на 1088,44 /хиляда осемдесет и осем лева и 44 ст./ лева, представляваща сбор на следните суми: 573.56
лева - главница, 58.70 лева - възнаградителна лихва, 47.43 лева - обезщетение за забава /мораторна лихва/ и 408.75 лева - разноски по договор за паричен заем № 52898 от 2015 г., на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Б.В.,
ЕГН ********** да плати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***-6 разноски за производството в размер на 50.00 /петдесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: