РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Силистра. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200252 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 252 по описа на съда за 2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателя Г. И. А. с ЕГН ********** от гр.С. е недоволен от Наказателно
постановление (НП)№ 01/26.01.2021 г. на Началника на РУ гр.Силистра, с което за
нарушение на чл.87, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на основание чл.212 ЗОБВВПИ му е наложено
наказание „Глоба” в размер на 500, 00 лева. Счита санкцията за явно несправедлива, а НП за
неправилно, поради което моли да се отмени. Редовно призован, не се явява, вместо него
процесуален представител. В жалбата и в съдебно заседание се развиват няколко
съображения за отмяна на обжалвания санкционен акт, първото е свързано с неправилното
приложение на материалния закон, второто за несъответствието на фактическата обстановка
с описаното в акта и НП, третото са нарушение на процесуалните правила и последното за
маловажен случай на формално допуснато нарушение. Сочи се, че АНО вместо да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е издал наказателното постановление с което е нарушил
процесуалните правила.
1
Ответникът по жалбата Началника на РУ гр.Силистра, при редовност на призоваването
не се явява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо към административната
преписка изразява мнение за потвърждаване на наказанието.
Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Г. И. А. от гр.С. има издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20150164205, издадено на 03.12.2015 год. и
валидно до 02.12.2020 год..
Свид.Д.Н. изпълнява длъжността младши полицейски инспектор „Контрол над
общоопасните средства” при РУ гр.Силистра. На 24.11.2020г. свидетеля установил, че Г. И.
А. е просрочил едномесечния срок в който да поиска за подновяване на разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях. Обадил се по
телефон на жалбоподателя и го уведомил за констатираното обстоятелство. За установеното
свид.Д.Н. информирал и свид.М.Г.-Л. – полицейски инспектор в РУ гр.Силистра.
На 25.11.2020г. Г. И. А. подал заявление до Началника на РУ гр.Силистра за
подновяване на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях, с вх. № УРИ 1886р 7039/25.11.2020г..
Същият ден свид.М.Л. извършила проверка на жалбоподателя, който вече бил подал
заявление за подновяване на разрешителното. При тези факти полицейския служител на
12.01.2021г. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на Г. ИЛ.
АНДР..
Отговорността на нарушителя била ангажирана за това, че на 25.11.2020г. в РУ
–Силистра се установило, че не е подал заявление по образец за подновяване на Разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №
20150164205, валидно до 02.12.2020г., до Началника на РУ –Силистра, в едномесечен срок
преди изтичане на горното разрешително- нарушение по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Въз основа на акта на 26.01.2021 год. било издадено и атакуваното НП с което
административно наказващия орган /АНО/ на основание чл.53 от ЗАНН и чл.212 от
ЗОБВВПИ наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 500 лева.
Гореизложените обстоятелства се установяват по категоричен начин от писмените
доказателства и свидетелските показания.
2
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна, макар и не по всички отразени в нея съображения
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ гласи, че в едномесечен срок преди
изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР,
придружено от изчерпателно изброени документи. Тази норма е диспозитивна, тя не създава
задължение за лицата, притежаващи разрешително за оръжие, да продължат срока на
валидност на същото, доколкото това е тяхно субективно право. Същевременно обаче, след
като даден субект вече е решил да упражни въпросното си право, той е длъжен да съобрази
изискванията за това, вкл. и определения от закона срок. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че подаването на заявление за подновяване след изтичането на срока по чл.
87, ал. 1 от ЗОБВВПИ осъществява нарушението, обявено за наказуемо по административен
ред с общата разпоредба на чл. 212 от ЗОБВВПИ. В конкретния случай става ясно, че на
жалбоподателя било издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях със срок на валидност до 02.12.2020 г.. Следователно, съобразно
цитираната по-горе разпоредба, Г. ИЛ. АНДР. е бил длъжен да подаде заявление за
продължаване на срока на разрешението най-късно месец преди изтичането на този срок,
т.е. най- късно до 02.11.2020 г.. Като не го е сторил, той не е изпълнил задължението,
вменено му с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Видно от горните констатации, че
дата на извършване на нарушението е могло да бъде определена, както от актосъставителя,
така и от АНО. На първия ден след изтичане на срока в който на субектите е било
предписано от закона определено задължение, следва да се приеме, че е извършено
нарушението с проявеното бездействие.
В хода на административното производство, още с неговото започване при съставяне
на акта и в последствие при издаване на НП не е посочена датата, когато е извършено
административното нарушение. Посочена е дата на неговото установяване 25.11.2020г.,
когато издадено на жалбоподателя Разрешение за дейности с оръжия и боеприпаси за тях е
било все още валидно. Посочените обстоятелства се рефлектирали пряко върху правото на
защита на жалбоподателя, който не се е ориентирал за момента в които е извършил
простъпката, съобразно административното обвинение. Безспорно е, че датата на
извършване на административното нарушение следва да е посочена, а не да се извежда чрез
тълкуване. Момента на простъпката е от съществено значение в
административнонаказателното производство, затова и закона с императивни правила е
3
уредил съдържанието на акта и НП. Посочването на датата на нарушението е основен
признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен
реквизит на АУАН и НП. Липсата на дата на извършване на нарушението поставя
нарушителя пред невъзможността за правилна организация на защитата му и от друга страна
води до невъзможността на съда да следи за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тя
препятства съдебния контрол за законосъобразността на НП, доколкото в съдебната фаза на
производството следва да бъде установено именно съответствието на твърденията,
обективирани в наказателното постановление, с обективната действителност и
доказателствената съвкупност, налична по преписката. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон /чл. 3 от ЗАНН/. Непосочването на дата на извършване нарушението е съществено
процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на съставения АУАН и
издаденото НП и неговата отмяна като такова. Липсата на дата е порок на наказателното
постановление, който не може да бъде саниран в съдебното производство. Така
констатираното нарушение, опорочило съществено административнонаказателната
процедура, е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Възражението, че в случая не е приложен чл.28 от ЗАНН, съда намери за
неоснователно. Действително лаконично АНО е посочил, че не са налице законовите
предпоставки за квалифицирането на маловажен случай на административно нарушение, но
все пак е извършена проверка по възражението срещу акта, приключила със становище за
продължаване на административнонаказателната процедура. Преценката се прави въз основа
на конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението,
на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази
проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на
обществена опасност на деянието и дееца на база сравнение с други сходни и типични за
същото деяние хипотези. Съда не счита,че конкретния случай се отличава от обикновените
случаи на нарушения на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, с по-ниска степен на обществена
опасност на деянието,нито пък че са налице други смекчаващи обстоятелства,които да сочат
такава по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Поради гореизложените съображения съда счита, че жалбата е основателна, а НП
незаконосъобразно и следва да се отмени.
В производството процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските за адвокатско възнаграждение. Същите безспорно се дължат
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3, във вр. с ал.1 ЗАНН. Видно от договора за правна
защита и съдействие между Г. ИЛ. АНДР. и адв.Веселка Григорова от АС-Силистра за
предоставената услуга клиента е заплатил сумата от 300,00 (триста) лева.
4
Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП)№ 01/26.01.2021 г. на Началника на РУ
гр.Силистра.
ОСЪЖДА РУ гр.Силистра, да заплати на Г. И. А. с ЕГН ********** от гр.Силистра
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра:_______________________
5