Определение по дело №795/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20197200700795
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

гр. Русе, 17.12.2019 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

          СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 795 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ЕТ „Аери 44-И.Д.“*** против разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в с.Нова Черна, общ.Тутракан, обл.Силистра, главен път Русе – Силистра, стопанисвана от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от седем дни, наложена със заповед за налагане на ПАМ № 501-ФК/11.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради противоречието му с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Моли съда да постанови определение, с което да отмени оспореното разпореждане. Претендира направените разноски за заплатена държавна такса.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

От мотивите на заповедта за налагане на принудителната административна мярка става ясно, че на 02.12.2019 г., при извършена проверка на бензиностанцията на жалбоподателя и след справка в информационната система „Контрол на горивата“ на НАП, било установено, че на 01.11.2019 г. търговецът получил доставка на дизелово гориво по еАДД с УКН № 0000000004906667/01.11.2019 г., като документът за доставката не бил ръчно въведен чрез клавиатурата на ЕСФП и не бил наличен, индивидуализиран с посочения УКН, в информационната система на НАП като по този начин били нарушени разпоредбите на чл.118, ал.10 от ЗДДС и чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Посочено е още, че горното нарушение съставлява основание по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС за налагане на процесната принудителна мярка.

 Разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС урежда задължение за данъчно задълженото лице – доставчик или получател по доставка на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Според чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС изискването тези данни да бъдат подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис не се прилага, ако те бъдат отчетени от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП), както е и в случая. Същевременно чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че лицата по чл.118, ал.9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП)–приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

По делото е представен акцизния данъчен документ № **********/01.11.2019 г., с УКН № 0000000004906667. Видно от представената справка за регистрирани съобщения за доставки на гориво, на датата на доставката – 01.11.2019 г., в 11:43 часа, от нивомерната система е инициирано съобщение до НАП за доставеното гориво, което съобщение е прието. При въвеждане на УКН на еЕДД чрез ЕСФП обаче е допусната техническа грешка като вместо коректния номер - УКН № 0000000004906667/01.11.2019 г., е въведен грешен такъв - УКН № 0100000004906667/01.11.2019 г., поради което това съобщение не е прието и съответно не е регистрирано в информационната система на НАП.

Съдът намира, че се касае до техническа грешка, която е могла да бъде избегната, ако вместо ръчно – чрез клавиатурата на ЕСФП, въвеждането на УКН на еАДД беше извършено чрез сканиране на баркода на документа чрез баркод четец, както е предвидено в чл.59а, ал.1, in fine от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Тази техническа грешка и неизползването на баркод четец при предприети своевременни действия по подаването на данните в НАП не съставляват достатъчно основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, а следователно – и за допускане на предварителното изпълнение на този акт.

         Следва да се посочи, че изложените в заповедта мотиви, с които е обосновано допуснатото предварително изпълнение, са пределно общи и не кореспондират на конкретиката на случая. Не става ясно как жалбоподателя с поведението си, което се изразява в евентуалното неизползване на баркод четеца, въвеждането от съответния работник на УКН ръчно – чрез клавиатурата на ЕСФП и последвалата от това техническа грешка, препятства възможността за отчитане на търговските си обороти щом данни за количеството и вида на доставеното гориво са подадени в НАП по дистанционна връзка чрез нивомерната система съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС  

По изложените съображения съдът приема, че оспореното разпореждане се явява незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

                             О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Аери-44 И.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Борисова“ № 112, разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 501-ФК/11.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                           СЪДИЯ: