Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2010

гр. Пловдив, 26.11.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6787/2018г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1140 от 22.08.2018г. на Заместник - кмет „Транспорт” в Община Пловдив, с което на ЕТ „***”, ЕИК:***, представлявано от Г.С.,  със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, Приложение 1 към Решение №198, взето с Протокол №10 на Общински съвет гр. Пловдив от 28.05.2009г.; изм. и доп. с Решение №366, взето с Протокол №18 от 13.11.2014г., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.32, ал.1 от  НООР.  

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Излага аргументи за допуснати в хода на административнонаказателното производство   съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира и доводи за наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител – адв. Н.Г., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Е.К., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираният едноличен търговец/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

 На 12.08.2018г. с начален час 00:25 била извършена проверка от служители на Пловдивски общински инспекторат, сред които и свид. Б.Т.,  на обект - класически ресторант „Тони 2000” в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, срещу блок №8, стопанисван от ЕТ „***”,  ЕИК:***. В хода на проверката било установено, че заведението работи. В залата за клиенти, както и в откритата част имало около 40 /четиридесет/ клиенти, които консумират храна и напитки. Сервитьорите приемали поръчки, касовият апарат не бил приключен. Ресторантът се намирал в самостоятелна сграда, като към момента на проверката не били прекратени дейностите по почистване, зареждане и обслужване. За работа след 24.00 часа, ЕТ „***” нямал издадено Разрешение за удължено работно време, което да е валидно към момента на проверката. По време на същата бил издаден фискален бон №02332515/12.08.2018г., с който бил удостоверен часа, а именно 00:28:32ч.  

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №106898, серия „А” от 12.08.2018г.   

 На 14.08.2018г. бил съставен АУАН Серия А №4872 за извършено от жалбоподателя ЕТ „***” административно нарушение по чл.11, ал.4  от НООР в присъствието на Г.С., който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязване, че има възражение. Получил и препис от АУАН.  

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя било направено писмено възражение срещу АУАН, в което сочил, че бил в процедура по издаване на разрешение за удължено работно време, но от администрацията забавяли издаването на документа,  с оглед ползването на отпуска от двама служители на общината.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „***”, ЕИК:***, представлявано от Г.С.,  със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, Приложение 1 към Решение №198, взето с Протокол №10 на Общински съвет гр. Пловдив от 28.05.2009г.; изм. и доп. с Решение №366, взето с Протокол №18 от 13.11.2014г., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.32, ал.1 от  НООР. 

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Б.Т. /актосъставител/. Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.    

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.11, ал.4  от НООР. Посочената подзаконова разпоредба забранява всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване в обекта след изтичане на разрешеното работно време. От доказателствата по делото категорично се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и място стопанисваният от търговеца – жалбоподател обект -  класически ресторант „Тони 2000”, е работил след изтичане на разрешеното работно време, като не е прекратил дейността по почистване, зареждане и обслужване. Безспорни обстоятелства са,  че  към момента на проверката в 00:25ч. тази дейност по почистване, зареждане и обслужване, не само не е била преустановена, но дори в заведението имало около 40 клиенти, консумиращи храна и напитки, сервитьорите приемали поръчки, касовият апарат бил в работен режим също. Безспорно е и според даденото в двата акта описание, че провереният обект /ресторант/ се намирал в самостоятелна сграда, поради което съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.2 от НООР не се изисква разрешение за работно време за заведения, находящи се в нежилищни  сгради от 06.00ч. до 24.00ч. По аргумент на противното, обаче, в случая дейността на заведението след 24.00ч. е извън разрешеното работно време, щом като жалбоподателят не е разполагал с действащо разрешение за удължено работно време. Установява се от доказателствата по делото, че стопанисващият проверения обект търговец по-рано е разполагал с издадено надлежно разрешително за удължено работно време с №06 – 0358/28.07.2017г., но изтекло към момента на проверката, тъй като е било валидно за периода  28.07.2017г. до 28.07.2018г. Жалбоподателят от своя страна не оспорва, че към момента на проверката в обекта е развивал търговска дейност извън разрешеното работно време, а навежда единствено възражения за  отмяна на НП на формални основания.

Описанието на нарушението е точно, ясно и недвусмислено до степен, в която жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил санкциониран. Що се отнася до наведененото в съдебно заседание твърдение от представляващия санкционираното лице, че нарушението         не  следвало да се квалифицира по чл.11, ал.4 от НООР, а по чл.11 ал.2, където било предвидено издаването на писмено разрешение за удължено работно време, съдът го намира за неоснователно.  Всъщност настоящото нарушение е затова, че процесният обект е продължил дейността си по предназначение във време, което не е било разрешено – независимо, дали е извън стандартното разрешено или удължено, което напрактика също е разрешено. Отразяването в обстоятелствената част на АУАН и НП на обстоятелствата, че проверката се е осъществила след 24.00ч. в ресторанта, позициониран в самостоятелна сграда и че жалбоподателят не разполагал с разрешение за удължено работно време, са именно, за да се обуслови, че обектът е работил извън разрешеното време, а не да посочат друго нарушение.

Ето защо и предвид изложеното наказващият орган правилно е подвел констатираното нарушение под материалната норма на чл.11, ал.4  от НООР. При спазване изискванията на чл.27 ал.1-ал.3 от ЗАНН, на основание чл.32, ал.1 от НООР, на жалбоподателя му е било наложено административно наказание законосъобразно по вид и размер, а именно имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер от 5000 лева.

В тази връзка извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават с по - ниска степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив установява се, че търговецът е продължил дейността на заведението си в нарушение на наредбата, въпреки че е в процедура по издаване на ново разрешение и с ясното съзнание, че все още не разполага с такова. Твърдението, че администрацията се била забавила с издаването на документа, предвид отпускарския период, не се приема от съда за основателно. От една страна, дори и да има забавяне, жалбоподателят е следвало да потърси правата си в друго производство, в което да оспори мълчаливият отказ, съответно да докаже положителни  предпоставки за издаване на искания документ. Това, дали действията на съответните общински органи във връзка с посочената процедура са били законосъобразни или не, не може да е и предмет на обсъждане в настоящото производство. От друга страна каквито и обстоятелства да са били налице, жалбоподателят не е трябвало своеволно да упражнява търговската си дейност в обекта след установеното в наредбата време, а да изчака разрешаването на казуса. Нещо повече, фактът, че търговецът е бил в процедура по издаване на ново разрешение, посредством която впоследствие набавил разрешение за удължено работно време 16 дни след проверката, както и че е бил изряден през годините, е взето под внимание от наказващия орган, което е дало отражение върху размера на наложената имуществена санкция, която както вече по-горе се посочи, е в предвидения в наредбата минимум. Забавянето на администрацията по своевременно направено искане не може да се приеме за смекчаващо обстоятелство, което да доведе до по-ниска степен на обществена опасност и от там за неналагане на наказание на търговеца. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Пловдив /Решение №678 от 24.04.2017г., постановено по КАНД №335/2017г./.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че изменението на наредбата от 2016г. не било отразено в атакуваното НП, дотолкото, доколкото същото изменение не е засегнало материалната и санкционната норма на вмененото нарушение, а от там не е рефлектирало и върху правото на защита на наказаното лице.

При  извършената служебна  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните  правила, които да налагат отмяна на  наказателното постановление. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №1140 от 22.08.2018г. на Заместник - кмет „Транспорт” в Община Пловдив, с което на ЕТ „***”, ЕИК:***, представлявано от Г.С.,  със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, Приложение 1 към Решение №198, взето с Протокол №10 на Общински съвет гр. Пловдив от 28.05.2009г.; изм. и доп. с Решение №366, взето с Протокол №18 от 13.11.2014г., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.32, ал.1 от  НООР. 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд - Пловдив.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ