№ 4540
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110150342 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от „А“ЕООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Л О и К Ч –
К,против З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д. и В И,с искане за осъждане на ответника да
заплати сумите от 982,94 лева главница и 32,15 лева мораторна лихва за
периода 30.05.2024 г. до 22.08.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 24.01.2024 г. е настъпило ПТП между
л.а.“****“ с рег. № *****,управляван от водача Д Г на бул.“*****“ и т.а.“****“
с рег. № *****,управлявано от Н Н,като товарният автомобил е предприел
маневра за преустрояване в дясна лента,при което удря лекия автомобил. Сочи
се,че ищецът е собственик на лекия автомобил,а на автомобила са нанесени
имуществени щети. В исковата молба се поддържа,че ответникът отговаря за
възстановяване на щетите,защото е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на виновния водач. Твърди се,че размерът на вредите
възлиза на 2086 лева,а ответникът е направил частично плащане в размер от
1103,06 лева. Ищецът претендира сумата от 982,94 лева,представляваща
неиздължен остатък от главницата,както и мораторна лихва от 32,15 лева за
периода 30.05.2024 г. до 22.08.2024 г. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„Л“АД със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че с
изплащането на сумата от 1103,06 лева са обезщетени всички вреди,намиращи
се в причинна връзка с настъпилото ПТП,както и при съобразяване годината
1
на производство на МПС. Твърди се,че размерът на обезщетението е
определен по реда на Наредба № 49 от 16.10.2024 г.,поради което липсва
основание за реализиране на плащане на претендираната с исковата молба
парична сума. Твърди се,че ищецът е приел плащането на сумата от 1103,06
лева без възражения. Предвид неоснователността на иска за главница ищецът
счита и искът за мораторна лихва за недоказан. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Според свидетелство за регистрация на автомобил **** с рег. № ****
същият е собственост на „А“ООД.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП,съставен на
24.01.2024 г.
С фактура № 607/04.04.2024 г. „А“ООД претендира от „А“ЕООД сумата
от 1586 лева за ремонт на автомобил ****.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че „Л“АД е застраховател на
товарен автомобил **** с рег.№ ***** и е възстановил сумата от 1103,60 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че ПТП е настъпило при следния механизъм –
автомобил **** предприема промяна в посока на движение като от лява се
престроява в дясна лента и не пропуска движещия се в дясна пътна лента
автомобил ****, нанесените на МПС **** щети се намират в зоната на
реализирания удар,могат да бъдат получени при описания механизъм,по
средни пазарни цени щетите възлизат на 2037,26 лева,а при влагане на
оригинална задна врата – 3010,68 лева,действителната стойност на автомобил
**** към датата на ПТП варира между 20200 лева и 20800 лева,при прилагане
на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. стойността на вредите е в размер от 1314,08
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.432 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване,че за ищеца са настъпили вреди,установяване,че
вредите са пряка и непосредствена последица от деяние на водач,чиято
гражданска отговорност ответникът е застраховал. Този иск е пряк иск на
увреденото лице спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска
отговорност. Съдът счита,че е доказана първата изискуема предпоставка за
уважаване на иска – ищецът е доказал,че е собственик на автомобил ****,при
което вредите за автомобила **** възникват в неговия патримониум,в която
насока следва да бъде отчетено представеното свидетелство за регистрация.
Настъпването на ПТП,за което е представен протокол,а и обстоятелството,че
ПТП е настъпило не е спорно между страните,позволява да бъде възприето,че
е установено,че за автомобила **** са възникнали вреди,които според
приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза са
възникнали при описания механизъм на ПТП,т.е. които представляват пряка и
2
непосредствена последица от възникналото ПТП. За да счете,че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря за възстановяване на щетите,съдът взе
предвид,че ответникът е застраховател по договор за застраховка гражданска
отговорност на водача на товарен автомобил ****. Застрахователят по договор
за застраховка гражданска отговорност отговаря пред трети лица за
възникналите за третите лица имуществени и/или неимуществени вреди
вследствие действия или бездействия на водача. Това означава,че
застрахователят по договор за застраховка гражданска отговорност отговаря
като прекия причинител на вредата,а отговорността му единствено се явява
ограничена от застрахователния лимит. Съдът намира,че ответникът отговаря
за възстановяване на вредите,защото от водача на товарния автомобил **** е
допуснато нарушение на правилата за движение – водачът е предприел
маневра преминаване в съседна лента на движение,без да се е уверил,че в
съседната лента няма автомобили,респективно без да е пропуснал движещите
се в съседната лента автомобили. При това положение съдът намира,че
причина за настъпването на ПТП е предприетата маневра от страна на водача
на автомобил ****,вследствие на което за автомобила ****,който се е движил
в своята лента за движение са възникнали вреди. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция се явява доказана по
основание. В подкрепа на извода,че искът е основателен е и наличието на
реализирано от ответника плащане в размер от 1103,60 лева,което
представлява извънсъдебно признание за наличието на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество. По същество спорът
между страните е концентриран относно обстоятелството дали със
заплатената преди образуване на делото парична сума са възстановени всички
щети. С Кодекса за застраховане е регламентиран принципът,че при
възстановяване на щетите стойността на обезщетението се определя при
съобразяване стойността на имущество като увреденото. Съдът намира,че не
може да бъде възприето,че стойността на дължимото обезщетение следва да
бъде определена при прилагане на Наредба № 49,защото цитираната наредба
регламентира минимална долна граница при определяне размера на
обезщетението. Съобразявайки установения със закона принцип,че размерът
на обезщетението следва да бъде определен при отчитане възстановителната
стойност,съдът приема,че размерът на обезщетението следва да бъде
определен по пазарни цени,а не предвид Наредба № 49. При това положение и
при отчитане представените по делото писмени доказателства,както и
приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза
съдът приема,че исковата претенция за главница подлежи изцяло на
уважаване за сумата от 982,94 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което кредиторът има право да
претендира от длъжника обезщетение за забава. Когато задължението има
падеж или срок за плащане,считано от деня,следващ падежната дата или
последния ден от срока длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма
определен срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му
бъде отправена покана. В настоящия случай дружеството ищец е поискало от
ответника застраховател да образува и се произнесе по дължимото
обезщетение на 25.01.2024 г.,на която дата е извършен оглед на увредения
автомобил,видно от представеното опис заключение по щета,което
3
означава,че застрахователят е следвало да се произнесе по размера на
дължимото обезщетение в срок от три месеца. С оглед обстоятелството,че в
тримесечния срок не е изплатено дължимо обезщетение в размер от 982,94
лева,съдът намира,че върху претендираната главница е дължима и мораторна
лихва и искът за присъждане на мораторна лихва подлежи на уважаване
изцяло за сумата от 32,15 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива
в размер от 700 лева,от които 300 лева съдебноделоводни разноски – държавна
такса и депозит за вещо лице и 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът приема за основателно възражението на ответника за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в частта за
разликата над 400 лева до 600 лева при съобразяване материалния интерес по
делото,фактическата и правна сложност на казуса,както и разглеждането на
делото в рамките на едно съдебно заседание,в което делото е обявено за
решаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д. и В И да заплати на основание чл.432 от КЗ на
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Л О и К Ч – К, сумата от 982,94 лева ( деветстотин
осемдесет и два лева деветдесет и четири стотинки ) главница – неиздължен
остатък от застрахователно обезщетение по щета № 3000-5000-24-000045
вследствие настъпило ПТП на 24.01.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 23.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д. и В И да заплати на основание чл.86 отЗЗД на
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Л О и К Ч – К, сумата от 32,15 лева ( тридесет и два
лева и петнадесет стотинки ) мораторна лихва за периода 30.05.2024 г. до
22.08.2024 г.
ОСЪЖДА З“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д. и В И да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Л О и К Ч – К, сумата от 700 ( седемстотин
) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4