Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 03.09.2012
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 7-ми с-в в открито заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря А.М., като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 6041 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предавен
е иск с правно основание чл.124 от ГПК и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
В
исковата молба на А.Е., гражданин на Р.Т., се твърди, че през 2004 г. той е придобил собствеността
върху недвижим имот: магазин № 1, находящ се в гр.С., район ,,Л.”, ж.к.,,Л.-10”,
бл.***, на партерния етаж, със застроена площ от 135 кв.м., от която полезна
застроена площ общо 119 кв.м., състоящ се от търговска част с площ от 75 кв.м.,
складова площ от 31 кв.м. и обслужваща площ от 13 кв.м., при съседи: изток -
предблокови зелени площи, бул.,,О.”, запад - дворно място с открит паркинг, север - магазини
в блок 141, юг - магазин № 2 в блок ***, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, представляващо терен на комплекса. В договор
за покупко-продажба от 17.04.2009 г., обективиран в Нотариален акт № 101, том
І, рег.№ 2335, дело № 71/2009г. по описа на
нотариус В.Ч. (рег.№ 210), е записано, че А.Е. прехвърля правото на собственост
върху процесния апартамент на ответника Т.Н.К.. Твърди се, че този договор е
нищожен поради липса на съгласие, тъй като пълномощното с нотариално удостоверяване
на подписа № 03278 от 18.02.2009г. по описа на А.А.. - Четвърти нотариус на С.
(удостоверено с Апостил № 103 от 18.02.2009 г. на пом.В.У.А. при В. С.),
посредством което е прехвърлена собствеността върху имота, не е подписано от
ищеца А.Е.. Същото се отнася и за декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на
ищеца, нотариално заверена на 18.02.2009г. от А.А.. - Четвърти нотариус на С.
(удостоверено с Апостил № 102 от 18.02.2009 г. на пом.В.У.А. при В. С.). Ищецът
счита, че едностранната упълномощителна сделка е нищожна на основание чл.26,
ал.2, хипотеза 2 от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД, което от своя страна влече нищожност и
на договора, оформен с Нотариален акт № 101 от 17.04.2009 г., том І, рег.№
2335, дело № 71/2009г. по описа на
нотариус В.Ч. (рег.№ 210). Ищецът поддържа, че с оглед тази нищожност
ответниците (купувача Т.Н.К. и съпругата му П.Л.К. не са придобили
собствеността върху процесния имот. Заявено е искане съдът да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имота и
съответно - на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариалния акт, материализиращ
сделката, като му бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т.Н.К. и П.Л.К.), които считат, че
иска за собственост е неоснователен. Твърдят, че пълномощното от 18.02.2009 г.
е валидно, а те самите са трети добросъвестни лица, като са придобили
собствеността при стриктно спазване на всички правила и норми. Молят иска да бъде
отхвърлен и им бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът, след като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 29 от 10.03.2004 г., том І, рег.№ 4003,
дело № 26 от 2004 г.
по описа на нотариус Д.С. (рег.№ 267) и вписан в Агенцията по вписванията с
вх.рег.№ 7143, том ХХІІ, дело № 5315 от 2004 г. ищецът е придобил собствеността върху следния недвижим
имот: магазин № 1, находящ се в гр.С., район ,,Л.”, ж.к.,,Л.-10”, бл.***,
на партерния етаж, със застроена площ от 135 кв.м., от която полезна застроена
площ общо 119 кв.м., състоящ се от търговска част с площ от 75 кв.м., складова
площ от 31 кв.м. и обслужваща площ от 13 кв.м., при съседи: изток - предблокови
зелени площи, бул.,,О.”, запад - дворно
място с открит паркинг, север - магазини в блок 141, юг - магазин № 2 в блок ***,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място,
представляващо терен на комплекса.
В представения по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101 от 17.04.2009
г., том І, рег.№ 235, дело № 71 от 2009 г. по описа на нотариус В.Ч. (рег.№ 210), е
записано, че А.Е., представляван по пълномощие от Е.Х., продава на Т.Н.К. недвижимия
имот, описан в цитирания Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
29 от 10.03.2004 г., том І, рег.№ 4003, дело № 26 от 2004 г. по описа на нотариус
Д.С. (рег.№ 267), за сумата от 143 914 лв. От Акт за граждански брак № И-250
от 22.05.1999 г. по описа на Община Пловдив се установява, че на посочената
дата е сключен граждански брак между Т.Н.К. и П.Л.К. - преди сключване на
договора за покупко-продажба от 17.04.2009 г.
Представено е и пълномощното
с нотариално удостоверяване на самоличността и на подписа на А.Е. с рег.№ 03278
от 18.02.2009 г. по описа на А.А..
- Четвърти нотариус на С. (удостоверено с Апостил № 103 от 18.02.2009 г. на
пом.В.У.А. при В. С.), съгласно което А.Е. е упълномощил Е.Х. да прехвърли от
негово име и за негова сметка собствеността върху процесния недвижим имот,
включително да договаря със самия себе си. Като доказателство е приета и
Декларация на А.Е. по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на ищеца, нотариално
заверена на 18.02.2009г. от А.А.. - Четвърти нотариус на С. (удостоверено с
Апостил № 102 от 18.02.2009 г. на пом.В.У.А. при В. С.). В о.с.з.14.12.2010 г.
по отношение на описаните документи са открити производства по чл.193 от ГПК за
проверка на истинността им.
От заключението на
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.И.,
се установява, че подписът за ,,УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:” в пълномощното с нотариално удостоверяване на
самоличността и на подписа на А.Е. с рег.№ 03278 от 18.02.2009 г., както и подписът
за ,,Декларатор:” в Декларацията по
чл.264, ал.1 от ДОПК не са изпълнени
от А.Е..
При така
установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е придобил собствеността върху процесния
имот въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29 от
10.03.2004 г., том І, рег.№ 4003, дело № 26 от 2004 г. по описа на нотариус
Д.С. (рег.№ 267), вписан в Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 7143, том
ХХІІ,
дело № 5315 от 2004 г.
Спорният въпрос е дали същият е загубил тази собственост, като се е разпоредил
с нея в полза на ответника Т.Н.К. (респ. и в полза на съпругата му П.Л.К. - с
оглед действието на чл.19 от СК от 1985 г. /отм./) чрез договора за продажба по Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101 от 17.04.2009 г., том І, рег.№
235, дело № 71 от 2009 г.
по описа на нотариус В.Ч. (рег.№ 210). Оспорена е валидността на този договор,
като сключен без съгласието на продавача, тъй като пълномощното, с което неговият
представител се е легитимирал пред нотариуса, не е подписано от соченото за
издател лице. От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено, се установява, че
подписът за ,,УПЪЛНОМОЩИТЕЛ:” в ПЪЛНОМОЩНО с
нотариално удостоверяване на самоличността и на подписа на А.Е. с рег.№ 03278
от 18.02.2009 г. по описа на А.А..
- Четвърти нотариус на С. (удостоверено с Апостил № 103 от 18.02.2009 г. на
пом.В.У.А. при В. С.) НЕ е изпълнен от ищеца. Същото се отнася и за ДЕКЛАРАЦИЯТА
по чл.264, ал.1 от ДОПК. Съдът кредитира заключението, защото е подробно
аргументирано с прецизен анализ на значителен и безспорен откъм автентичност
сравнителен материал, като изводите на вещото лице са онагледени и със снимков
съпоставителен материал. Ето защо съдът намира за доказана неавтентичността на
положения от името на ищеца подпис в пълномощното, по силата на което е учредена
представителната власт на Е.Х. за извършване на сделката на разпореждане със
процесния недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 101 от 17.04.2009 г., том І, рег.№ 235, дело № 71 от 2009 г. по описа на нотариус
В.Ч. (рег.№ 210). Това означава, (1) че заявените по реда на по чл.193 от ГПК оспорвания
на истинността на посочените документи са доказани и същите следва да бъдат
признати за неистински, както и (2) че едностранната упълномощителна сделка е
нищожна на основание чл.26, ал.2, предл. второ във вр. чл.44 ЗЗД.
След като
едностранната сделка по упълномощаването е нищожна, то продавачът А.Е. не е
формирал правно валидна воля за разпореждане с имота, поради което съдът
приема, че договорът за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101 от
17.04.2009 г., том І, рег.№ 235, дело № 71 от 2009 г. по описа на нотариус
В.Ч. (рег.№ 210) е нищожен поради липса
на съгласие. Като нищожен, посоченият договор няма вещнотранслативен ефект,
т.е сделката не е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот от
патримониума на ищеца в този на купувача Т.Н.К. и съпругата му П.Л.К..
Ирелевантно за случая е обстоятелството дали купувачът е знаел или не, че
пълномощното е неистинско, тъй като от значение е само това дали са налице съвпадащи
по съдържание волеизявления на насрещните страни по сделката. Поради липсата на
валидно волеизявление на страната на продавача, не е постигнато съгласие за
сключването на процесния договор за продажба и съответно - същият е нищожен. И
след 17.04.2009 г. ищецът е продължил да бъде собственик на имота, поради което
разглежданият иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен.
Искането по чл.537, ал.2 от ГПК да се постанови
отмяна на посочения по-горе нотариален акт е процесуално недопустимо. По реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат на отмяна
само констативните нотариални
актове.
Недопустима е отмяна на основание чл.537,
ал.2 ГПК на нотариален акт, с който е оформена сделка, независимо дали тя е
сключена при порок, дали се разваля поради виновно неизпълнение или се
постановява отмяната й, както и в случаите когато тя не произвежда вещноправно
транслативно действие. Ето защо производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
По отговорността за
разноските:
На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски по делото,
доколкото процесуално допустимата претенция е изцяло основателна. Разноските на
ищцовата страна общо са 2 395,78 лв. (1 000 лв. адвокатско възнаграждение за един
адвокат - Сапунджиева, л.12; 1 078 лв. държавна такса по ИМ, 107,78 лв. ДТ за
АВп, 200 лв. за експертиза, 10 лв. за съдебни удостоверения), съобразно
намиращите се по делото доказателства за заплащане на държавни такси и
договорено адвокатско възнаграждение. Не е доказано да са заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение, но ищецът е договорил заплащането на такова в размер
на 1 000 лв. (съобразно сключения Договор за правна защита и съдействие - л.12).
Предвид това и с оглед установената в тази връзка съдебна практика (Определение
№ 46 от 08.02.2011 г.
на ВКС по гр.д.№ 37/2011 г., II г.о., ГК) на ищеца следва да се присъди посочената сума от 1 000
лева.
При този изход на
спора ответниците нямат право на разноски.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.К.,
ЕГН ********** и П.Л.К., ЕГН ********** -
и двамата призовавани от адрес с.В., ул.”Р.” № ** и със съдебен адрес гр.П., ул.”Й. Г.” № **, ет.*, офис 5-6, адв.М.Д.К.,
по иска с правно основание чл.124 от ГПК, че А.Е. - гражданин на Р.Т., с
постоянен адрес Т., област И., община Г., кв.Г., ул.”Е. Л. А.” № ** и със съдебен адрес
гр.С., ул.”С. г.”, бл.**, вх.*, ап.*, ет.3, адв.Р.Т.Д., е собственик на следния недвижим имот: магазин № 1, находящ се в гр.С., район
,,Л.”, ж.к.,,Л.-10”,
бл.***, на партерния етаж, със застроена площ от 135 кв.м., от която полезна
застроена площ общо 119 кв.м., състоящ се от търговска част с площ от 75 кв.м.,
складова площ от 31 кв.м. и обслужваща площ от 13 кв.м., при съседи: изток -
предблокови зелени площи, бул.,,О.”, запад - дворно място с открит паркинг, север - магазини
в блок 141, юг - магазин № 2 в блок ***, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, представляващо терен на комплекса.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявената от А.Е. срещу Т.Н.К. и П.Л.К.
претенция по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101 от
17.04.2009 г., том І, рег.№ 235, дело № 71 от 2009 г. по описа на нотариус
В.Ч. (рег.№ 210).
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ следните документи: ПЪЛНОМОЩНО с
нотариално удостоверяване на самоличността и на подписа на А.Е. с рег.№ 03278
от 18.02.2009 г. по описа на А.А..
- Четвърти нотариус на С. (удостоверено с Апостил № 103 от 18.02.2009 г. на пом.В.У.А.
при В. С.) и ДЕКЛАРАЦИЯ от името на А.Е. по чл.264, ал.1 от ДОПК, нотариално
заверена на 18.02.2009г. от А.А.. - Четвърти нотариус на С. (удостоверено с
Апостил № 102 от 18.02.2009 г. на пом.В.У.А. при В. С.).
ОСЪЖДА Т.Н.К. и П.Л.К. ДА
ЗАПЛАТЯТ на А.Е. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2 395,78 (две хиляди триста деветдесет и пет лева и 78
стотинки) лева.
В частта, с която е
прекратено производството по претенциите по чл.537, ал.2 от ГПК, решението има
характер на определение и може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
В останалата част РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в
сила, препис от настоящото решение СЛУЖЕБНО да се изпрати на прокуратурата на
основание чл.194, ал.2, изр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: