РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Перник , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500592 по описа за 2020 година
С Решение № 1758/29.11.2019год. , постановено по гр.дело № 4128/2017год. на
Районен съд- Перник е допуснато извършване на делба между Н. К. В.,А. В. К., Р. М. И. и
В.И. по отношение на следния недвижим имот: УПИ ***, кв. ** по плана на ***, с площ от
505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***, заедно с построените в
него гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от
15 кв.м., при следните делбени квоти от правото на собственост:
-8/16 идеални части за съделителя В. П. И.
-2/16 идеална част за съделителя Р. М. И.
-3/16 идеални части за съделителя Н. К. В.
-3/16 идеална част за съделителя А. В. К. ,както и е допуснато извършване на
делба Н. К. В., А. В. К. и Р. М. И. по отношение на следния недвижим имот: втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***,
кв. ** по плана на ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части, при следните
делбени квоти от правото на собственост:
-2/8 идеални части за съделителя Р. М. И.
-3/8 идеални части за съделителя Н. К. В.
-3/8 идеални части за съделителя А. В. К..
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска на Н. К. В. и А. В. К.
1
срещу Р. М. И. и В. П. И. за допускане до делба и на следния недвижим имот: първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***,
кв. ** по плана на ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части,както и е
отхвърлен ска на Н. К. В. и А. В. К. срещу Р. М. И. и В. П. И., с който се иска на основание
чл.76 ЗН да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищците договор за
покупко-продажба, сключен между двамата ответници с Нотариален акт № ***г, том *, дело
№53 от 2017г. на нотариус В. Я. с район на действие ПРС.
Отхвърлен е като неоснователен и иска на Н. К. В. и А. В. К. срещу Р. М. И. и
В. П. И., с правно основание чл.344, ал.2 ТПК, за осъждане на ответниците да им заплащат
месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер на 150 лв., по 75лв.
за всяка от ищците, считано от датата на влизане на решението за допускане на делбата до
реалното извършване на делбата.
С решение № 605/13.03.2020год., постановено по същото дело е оставена без
уважение молба с рег.№1819/20.01.2020г. на ПРС, подадена от адв. Г., процесуален
представител на съделителите Н. К. В. и А. В. К., с която се иска допълване на Решение
№1758/29.11.2019г., постановено по г.д.№4128/2017г. на ПРС, като се иска произнасяне с
отделен диспозитив по отмяната на Нотариален акт №***г. на нотариус М. М., с който
съделителят Р. И. е призната за собственик по наследство и давност на 1/ 2 идеална част от
УПИ ***, кв. ** по плана на ***, с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ
*** и УПИ *** заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 81 кв., и 1/2 идеална част от общите части и подобренията в
имота.
Подадена е въззивна жалба от Н.В. и А.В. против постановеното по делото
решение,в частта му,в която са отхвърлени предявените от тях иск за делба на първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.,изградена в УПИ ***,
кв. ** по плана на ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части, иск на
основание чл.76 ЗН за обявяване на относително недействителен договор за покупко-
продажба, оформен с Нотариален акт № ***г, том *, дело №53 от 2017г. на нотариус В. Я. с
район на действие ПРС, иск с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК,както и в частта му на
определените от съда квоти по отношение на допуснатите до делба УПИ ***, в кв.** по
плана на *** с площ от 505 кв.м. ,гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна
постройка със застроена площ от 15 кв.м.,построени в посоченото УПИ
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваните му части и искане за неговата отмяна и постановяване на ново за
уважаване изцяло на предявените искове . Твърди се ,че районният съд е изтълкувал
превратно закона и ТР № 11 от 23.03.2013год. на ВКС, приемайки че издадения по реда на
чл.587, ал.2 от ГПК нотариален акт притежава обвързваща сила за трети лица и съда като ги
задължава да приемат,че посоченото в акта лице е собственик на имота. Изложени са доводи
за противното като се поддържа , че представеният по делото нотариален акт, издаден по
реда на чл.587 от ГПК, ал.2 от ГПК не легитимира ответницата Р. И. ,респ. нейния
наследник като собственик на първия етаж,1 / 2 ид.част от дворното място и от другите две
сгради и че същата е само техен държател,доколкото не е оборена презумпцията по чл.69 от
ЗС. Анализирайки събраните по делото доказателства се поддържа ,че ответницата И. не е
променила намерението си да владее имота за себе си, поради което останалите
съсобственици не са загубили собствеността върху имота , както е приел районния съд.
Поддържа се ,че неправилно районния съд е счел за неоснователен иска по чл. 76
от ЗН и иска по чл. 344, ал.2 от ГПК,въпреки че е приел за установено ,че ответниците
владеят имота.
С оглед твърдените права в собствеността върху допуснатия до делба имот УПИ
*** в кв. ** по плана на ****,заедно с построените в него сгради, се поддържа логичния
2
извод за притежавани такива в допуснатия до делба имот , което не било зачетено от
първоинстанционния съд при определяне на делбените квоти.
При уважаване на жалбата се претендират разноски.
Н.В. и А.К. са депозирали въззивна жалба и против Решение №
605/13.03.2020год.,в която се поддържа неправилност на отказа на районния съд да се
произнесе с изричен диспозитив по направено искане по чл. 537, ал.2 от ГПК. Във
възизвната жалба се поддържа ,че в случая се касае за отделна искова претенция,
предпоставяща произнасянето по нея с отделен диспозитив. Прави се искане за отмяна на
допълнителното решение и произнасяне на ново ,с което да се отмени нотариален акт №
***, том- *, нот.дело № 381/2016год. на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В законоустановения срок съделителят В.И. е подал писмен отговор, в който са
изложени доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, в обжалваната му част,
постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при правилно
приложение на материалния закон и разпределена при съблюдаване на процесуалните
правила и Тълкувателно решение № 11/21.03.2013год. на ВКС доказателствена тежест ,
поради което следва да бъде потвърдено.
При отхвърляне на жалбите се претендират разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен иск по чл.341 и следв. от ГПК от Н. К. В. и А. В. К.
против ответницата Р. М. И.. С твърдения за съсобственост с ответницата , произтичаща от
наследяване и сделка-прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане ,
обективирана с нотариален акт № ***, том-*, дело № 282/1989год., ищците са поискали да
бъде допусната делба на следните имоти, а именно УПИ ***, кв.** по плана на *** с
площ от 505 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 81 кв.м. ,гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна
постройка със застроена площ от 15 кв.м. при следните делбени квоти : 1 / 2 ид.част за Н.В.,
1 / 4 ид.част за А.К. и 1 / 4 ид.част за Р. М. К. .
Излагайки твърдения ,че имотът се ползва единствено и само от ответницата Р.
И. ищците са претендирали от последната заплащане на по 75 лева на всяка една от тях или
общо 150 лева месечно обезщетение по чл. 344, ал.2 от ГПК от датата на влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата И. , с
който е оспорила иска за делба на 1 / 2 ид.част от УПИ *** в кв.** по плана на *** и на
първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда ,построена в описания имот , както и
на 1 / 2 ид.част от гаража и стопанската постройка в него. Не е оспорила иска за делба по
отношение на останалата 1 / 2 ид.част, като е направила искане тя да се допусне при 1 / 4
ид.части за ответницата и 1 / 4 ид.част общо за двете ищци. Противопоставила е възражение
за изключителни права върху 1/ 2 ид.част от УПИ *** в кв.** по плана на *** и първия етаж
от построената в него двуетажна жилищна сграда, позовавайки се на придобивна давност.
Твърдяла е ,че първият етаж съставлява самостоятелно жилище по смисъла на ЗУТ и че го
придобила по давност, владейки го явно и необезспокоявано в продължение повече от 10
години ,считано от ***год. Посочила , е че Нотариален акт № ***,том-***, рег.№ *** дело
№ 381/2016год. е призната за собственик на 1 / 2 ид.част от УПИ *** в кв.** по плана на
*** , на първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда ,построена в описания имот
3
, както и на 1 / 2 ид.част от гаража и стопанската постройка в него,които в последствие е
прехвърлила чрез покупко-продажба на сина си В. П. И.,като сделката е оформена с
нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 53/20.04.2017год.
С писмения отговор ответницата е направила възражение за неизпълнен договор
за издръжка и гледане, оформен с Нотариален акт № ***, том- *, дело № 282/89год. поради
неизпълнение от страна на ищците до размера на ¼ ид.част от имота.
Оспорила е по основание и размер предявения против нея иск по чл. 344, ал.2 от
ГПК ,с твърдения за незаинтересованост на ищците към имота от ***год. Ответницата
твърди ,че ищците никога не са отправяли искане за реално ползване на имота ,че са имали
такава възможност ,че втория етаж е бил на тяхно разположение и че са имали възможност
да ползват имота съобразно правата си. Позовава се и на липса на отправена покана за
предоставяне на достъп и заплащане на обезщетение.
С оглед твърденията в писмения отговор ,че част от процесния имот е
прехвърлен с договор за покупко-продажба на трето лице и направеното искане за неговото
конституиране като страна по делото, с Определение от 10.10.2017год. В. П. И. е
конституиран като ответник по делото. В молбата са конституиране на ответника е
релевирано и възражение по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на
прехвърлителната сделка сключена между ответниците.
В депозиран в срок писмен отговор новоконституираният ответник е оспорил
иска за делба на 1 / 2 ид.част от УПИ *** в кв.** по плана на *** и на първия етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда,построена в описания имот,както и на ½ ид.част от
гаража и стопанската постройка , претендирайки че е техен изключителен собственик. Сочи
че е добросъвестен приобретател, че имотът му е прехвърлен от собственик, придобил
собствеността на основание придобивна давност. По тези съображения е поискал
изключването им от делбата. Изложил е доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.76
от ЗН, доколкото неговия праводател е станал изключителен собственик на имотите по
прехвърлителната сделка.
С определение от 04.01.2018год. съдът е разделил производството по
предявения от Р. И. против Н.В. и А.К. иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД от производството по
чл.341 от ГПК и въз основа на него е образувано отделно производство по гр.дело №
155/2018год.
В първото съдебно заседание в производството по чл.341 от ГПК ищците са
депозирали молба ,в която са формулирали искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт № ***, том-*, нот.дело № 381 от 2016год.,както и такова за прогласяване за
относително недействителен по отношение на тях договор за покупко- продажба от ***год.,
обективиран в Нотариален акт № **, том- *, дело № 53/2017год. Допустимостта и
основателността на иска по чл.76 от ЗН ищците са обосновали с качеството си на
сънаследници, с наличието на разпореждане от сънаследник с права от сънаследствена вещ с
и възприетото в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004год. по тълк. дело № 182004год. на
ОСГК на ВКС.
Ответниците са оспорили като неоснователни искането по чл. 537, ал.2 от ГПК и
иска по чл.76 от ГПК. Аргументирали са се с наличие на основание за издаване на
констативния нотариален акт по отношение на част от процесния имот на част от процесния
имот ,доколкото същият е бил придобит по давност от ответницата И. и съответно
действителността на последващата прехвърлителната сделка. По отношение иска по чл.76
от ЗН са изложени съображения за неговата неоснователност, доколкото съсобствеността
върху имота не е възникнала изцяло от наследяване, а от смесен фактически състав.
Районният съд е постановил решение , с което е допуснал извършване на делба
4
между Н. К. В.,А. В. К., Р. М. И. и В.И. по отношение на следния недвижим имот: УПИ ***,
кв. ** по плана на ***, с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ *** и
УПИ ***, заедно с построените в него гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна
постройка със застроена площ от 15 кв.м., при следните делбени квоти от правото на
собственост:
-8/16 идеални части за съделителя В. П. И.
-2/16 идеална част за съделителя Р. М. И.
-3/16 идеални части за съделителя Н. К. В.
-3/16 идеална част за съделителя А. В. К. , както и е допуснал
извършване на делба между Н. К. В., А. В. К. и Р. М. И. по отношение на следния
недвижим имот: втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81
кв.м., изградена в УПИ ***, кв. ** по плана на ***, ведно с прилежащите идеални части от
общите части, при следните делбени квоти от правото на собственост:
-2/8 идеални части за съделителя Р. М. И.
-3/8 идеални части за съделителя Н. К. В.
-3/8 идеални части за съделителя А. В. К..
С решението си е отхвърлил иска на Н. К. В. и А. В. К. срещу Р. М. И.
и В. П. И. за допускане до делба на следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***, кв. ** по
плана на ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части,иска на Н. К. В. и А. В.
К. срещу Р. М. И. и В. П. И., с който се иска на основание чл.76 ЗН да бъде обявен за
относително недействителен по отношение на ищците договор за покупко-продажба,
сключен между двамата ответници с Нотариален акт № ***г, том *, дело №53 от 2017г. на
нотариус В. Я. с район на действие ПРС, както и иска на Н. К. В. и А. В. К. срещу Р. М. И. и
В. П. И., с правно основание чл.344, ал.2 ТПК, за осъждане на ответниците за плащане на
месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер на 150 лв., по 75лв.
за всяка от ищците, считано от датата на влизане на решението за допускане на делбата до
реалното извършване на делбата. Оставил е без уважение и молбата на съделителите Н. К.
В. и А. В. К. за произнасяне с отделен диспозитив по отмяната на Нотариален акт №***г. на
нотариус М. М., с който съделителят Р. И. е призната за собственик по наследство и давност
на 1/ 2 идеална част от УПИ ***, кв. ** по плана на ***, с площ от 505 кв.м., при съседи: от
две страни улици, УПИ *** и УПИ *** заедно с първия етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., и 1/2 идеална част от
общите части и подобренията в имота.
Първоинстанционното решение, в частта му , в която е уважен предявения иск за
делба, не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд , в
отхвърлителната му част ,както и решение на районния съд по чл.250 от ГПК.
За да отхвърли иска за делба на първия етаж от двуетажната жилищна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ *** в кв.** по плана на
***,ведно с прилежащите идеални части от общите части районният съд е приел, че
съделителя В.И. се легитимира като собственик на първия етаж от процесната сграда на
основание сделка-покупка от майка си- Р. И. , която го е придобила по давност . Приел е ,
че първия етаж от двуетажната жилищна сграда самостоятелно жилище , поради което е
било допустимо да бъде самостоятелен обект на придобивна давност, съответно на
разпореждане . Приел, е също така ,че ответницата И. го е придобила по давност ,че
5
давността не е била прекъсвана .
За да отхвърли иска по чл.76 от ЗН съдът е приел ,че защитната функция на иска
касае определен кръг лица при определени условия, а именно сънаследници в спор относно
ликвидиране на съсобственост, породена при наследяване, какъвто не е настоящия случай.
За да отхвърли иска по чл.344, ал.2 от ГПК районният съд е приел,че ответниците
ползват първия етаж от жилищната сграда и че ищците не са лишени от възможността да
ползват останалата част от процесните имоти, нито им са били създавани пречки за това от
ответниците.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение № ***год., ищците Н.В. и А.К.
са наследници -преживяла съпруга и дъщеря на В. М. В., починал на ***год. От приложено
по делото Удостоверение № ***год. е видно ,че В. М. В. е син на починалия на ***год. М.
П. В. , чийто наследници се явяват Т. Т. В.-негова съпруга и ответницата по делото-Р. М.
И.. Т. В. е починала на ***год. и това се установява от препис-извлечение от акт за смърт от
***год., а Р. И.- на ***год,което се установява от представеното по делото Удостоверение за
наследници от ***год,.От последното е видно ,че починалата ответница И. е оставила като
свои законни наследници ответника В. П. И. и Е. П. К.. В хода на въззивното производство
е починала и ищцата Н.В. , която , видно от представеното Удостоверение от ***год. е
оставила за свой единствен наследник ищцата в първоинстанционното производство и
жалбоподател в настоящото А. В. К..
С влязло в сила Решение № 1109/16.12.1974год., постановено по гр.дело №
702/1974 год. по описа на ПРС е поставен в дял на М. П. В. от *** дворно урегулирано
място от около 247 кв.м. с пл.№ ***, за което е отреден парцел *** в кв.* от около 468кв.м.
без уредени регулационни сметки,заедно със застроената върху него жилищна сграда.
С нотариален акт № ., том- .., дело № 1253/1976год. М. В. е бил признат за
собственик по давностно владение, наследство и делба на имота ,възложен му в дял с
цитираното го-горе съдебно решение, като с нотариален акт № ***, том- **, дело №
272/1976год. е признат за собственик по регулация и на придаваемите към имота дворни
места.
Към настоящия момент възложения в дял на М. В. с влязло в сила решение
недвижими имот съставлява УПИ *** в кв.** по регулационния план на *** с площ от 505
кв.м.,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 81 кв.м. и това се
установява от представената по делото скица,преценявана в съвкупност с писмените
доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза.
От цитираната експертиза се установява ,че в УПИ *** в кв.** по регулационния
план на *** е изградена масивна двуетажна тухлена жилищна сграда,в която стълбищна
клетка осъществява достъпа до първия и втория етаж. Установява се също така ,че първия
етаж се състои от хол-вестибюл,всекидневна,спалня с изпълнена мивка, кухня,в която е
обособено помещение-баня, а втория- от хол-вестибюл, стая-всекидневна и две стаи –
спални. От заключението става ясно, че от стълбищната клетка има достъп чрез капандура
до подпокривното пространство и че двата етажа има снабдяване с електричество чрез общо
табло като водопровод е изграден само на първия етаж,на което единствено има санитарно
помещение. Посочва се ,че първия етаж от жилищната сграда отговаря на изискванията за
обособяване на самостоятелно жилище, съгласно чл.40 от ЗУТ.
На ***год. Т. Т. В. е прехвърлила на сина си В. В. собствената си ½ идеана
част от УПИ-*** в кв.** по регулационния план на *** , заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м. срещу задължение та за гледане и издръжка.
6
Договорът е обективиран в нотариален акт № ***, том- *, дело № 282/89год. ,приложен по
делото.
С нотариален акт № ***, том- ***, рег.№ ***, дело № 381/2016год. , ответницата
Р. И. е призната за собственик по наследство и давностно владение върху 1 / 2 ид.част от
УПИ, за който е отреден парцел *** в кв.** по плана на *** с площ по скица от 505
кв.м.,заедно с първия етаж от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 81 кв.м. и ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и подобренията ,направени в имота.
На ***год. ответницата И. е прехвърлила чрез покупко-продажба описания в
горецитирания нотариален акт недвижим имот, като сделката е обективирана в нотариален
акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 53/2017год.
От приложените по делото Удостоверения за настоящ адрес от ***год. е видно
,че приживе ответницата Р. М. И. и нейния съпруг- П. Г. И. , са имали считано от ***год.
настоящ адрес в ***. От ***год. ответницата има постоянен адрес в *** и това се
установява от представеното Удостоверение от ***год.
От представената справка от ***год. и молба от 07.05.1979год. може да се
направи извод ,че към ***год. в процесния имот е било изградено водопроводно и
канализационно отклонение.
По делото е разпитан като свидетел С. К., съпруг на ищцата А.К., който описва
процесната жилищна сграда , както и разположението и вода на помещенията на всеки един
етаж. Става ясно , че на втория етаж няма вода и санитарен възел.Свидетелят сочи ,че в
къщата е живеела баба Т., че са я посещавали цялото семейство,като това се случвало често
до смъртта на бащата на съпругата му-В. В. през ***год. След смъртта му техните
посещения намалели, тъй през лятото в имота се настанявала да живее лелята на съпругата
му, която не била в добри отношения с майка си Т.. Разяснява ,че за известен период от
време семейството на съпругата му се грижило в *** за баба Т. , след което две години за
нея се грижела и дъщеря й - ответницата И.. Сочи, че след смъртта на баба Т. са продължили
да ходят в имота,където лятно време пребивавала ответницата със своя съпруг. Според
свидетеля ответницата се преместила да живее в *** пред ***год.,тъй като продали
апартамента си в ***,където живеели през зимата.Твърди, че след смъртта на баба Т. до
***год. поне веднъж в месеца са посещавали процесния имот, докато през есента на ***год.
отивайки в имота,видели че на първия етаж на жилищната сграда се извършвало
ремонт,което ги провокирало да предявят иска за делба.сочи , че ответницата никога не е
препятствала достъпа им до имота,като след завеждане на делото разбрали се е снабдила с
документ за собственост за имота и го е прехвърлили на сина си.
По делото е разпитана като свидетел Д. И.а Б. , която през лятото живее в ***,в
близост до процесния имот. Свидетелката разяснява ,че след пенсионирането си
наследодателят на ищците-В. обитавал имота,където заживяла баба Т. след неговата смърт.
Няколко години баба Т. живеела само в ***, след което отишла да живее в *** при снаха си
Н., а след това за нея се грижила дъщеря й Р. в апартамента в ***. Свидетелката сочи ,че
ответницата и нейния съпруг се преместили да живея постоянно в *** преди 2-3години/
разпитът е поведен в с.з. на 20.май.2019год./ , както и че е виждала и ищцата А. в селото, от
което съди , че е ползвала къщата. Свидетелката не знае ответницата да е гонела или да е
недопускала ищците до процесния имот.
Като свидетел по делото е разпитана и Р. С. П., която живее постоянно в *** и
познава страните и техните родители. Според свидетелката, след смъртта на съпруга си баба
Т. живеела и в *** и в ***,като след смъртта на сина й В. ,за нея се грижила дъщеря й Р..
Приз лятото живеели съвместно в къщата в ***, а през зимата-в апартамента в ***.Сочи ,че
повече от 10 години единствено Р. поддържа имота,като правят ремонт и поддържат
7
градина. Разяснява , че Р. живеела на първия етаж ,както и че между първия и втория етаж в
къщата няма преграда .Сочи ,че поне от 3 години / разпитът е проведен в с.з. на
20.май.2019год./ ответницата и съпругът й живелипостоянно в ***к, като поддържали
къщата и двора и правили подобрения.Направили вътрешна баня и тоалетна.Свидетелката
твърди, че наследниците на В. В. преустановили посещенията в имота след смъртта на своя
наследодател и че не знае В. да им е пречел да идват в имота.
По делото е разпитана като свидетел Т. С.,която постоянно , от 30 години , живее
в *** и познава страните и техните родители. Свидетелката разяснява,че ответницата Р. и
нейния съпруг са живеели в *** от 10 години,като преди 7-8 години /свидетелката е
разпитана в с.з. на 20.май.2019год. / са изградили баня и тоалетна на първия етаж на
процесната къща и са гледали градина. Сочи ,че не познава ищцата Н., а ищцата А. е
виждала няколко пъти. Разяснява ,че не ги е виждала в *** след смъртта на наследодателя
им В.. Твърди ,че не знае за спорове между роднините за имота,че втория етаж не го ползва
никой и че къщата се обитава от ответницата Р.. Твърди ,че не е чувала В. да е забранявал на
ищците да идват в къщата, а и не е говорила за това със самите ищци.
С Определение от 04.02.2018год. е разделено производството по иска по чл.87,
ал.3 от ЗЗД от иска по чл.341 от ГПК,като въз основа на отделените материали по иска по
чл.87, ал.3 от ЗЗД е образувано гр.дело № 155/2018год. по описа на ПРС. Производството
по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК и прекратителното определение е
влязло в като необжалвано.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира
подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение, в частта му , с която е
отхвърлен иска за делба на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда ,
построената в УПИ *** в кв.**по регулационния план на *** за основателна. Макар и
принципно правилни съжденията на районния съд относно възможността за придобиване
по давност и чрез сделка на правото на собственост върху отделни етажи или части от
етажи от жилищни сгради, построени преди 17.05.1963год., в който смисъл са
разясненията,дадени в Тълкувателно решение № 96/16.11.1971год. на ОСГК на ВС,
настоящият въззивен състав счита , че тези съждения са неотносими към настоящия случай ,
респ. цитираното тълкувателно решение е неприложимо по отношение на него.
В цитираното Тълкувателно решение № 96/16.11.1971год. на ОСГК на ВС е прието
,че при делба на заварени към 17.05.1963год. съсобствени жилищни сгради, отделените в
реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на
параграф 38 и параграф 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от
етажи представляват обособени по-рано отделни жилища.
Жилищната сграда,част от която е процесния първи етаж, е изградена през ***год.,
което само по себе си , не е достатъчно за приложението на цитираното тълкувателно
решение . Освен изискването за краен момент на построяване на сградата, за приложението
на тълкувателното решение се поставят и други изисквания, а именно етажите или частите
от етажи да са били обособени като отделни жилища или да са се ползвали като такива към
17.05.1963год. Твърдения за обособяването на процесния първи етаж като отделно жилище
и ползването му като такова преди датата 17.05.1963год. не са изложени по делото, а и
такива обстоятелства не се установяват от събраните доказателства. Напротив,последните
8
налагат на извод, че първия етаж е съставлявал част от еднофамилна жилищна сграда,
ползвана от семейството на общия наследодател на страните- М. В..Ето защо ,настоящият
състав счита ,че дори и да е упражнявана фактическа власт върху този етаж в продължение
на предвидения в чл. 79, ал.1 от ЗС давностен срок ,то не е могло да доведе до придобиване
на собствеността върху него от страна на ответницата Р. И. на оригинерно придобивно
основание .
От събраните по делото свидетелски показания, част от които преценени по реда
на чл.172 от ГПК се установява , че процесния първия етаж от жилищната сграда в УПИ ***
в кв.** по регулационния план на *** е преустроен през ***год като в него са изградени
баня и тоалетна ,каквито не са съществували до този момент. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза , изготвена по делото, към настоящия момент и съобразно
извършеното преустройство, първият етаж отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелно жилище ,съгласно чл.40 от ЗУТ. От посоченото следва ,че едва към ***год.
първия етаж от жилищната сграда е обособен като самостоятелно жилище и само
установената от този момент фактическа и продължила в предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС
давностен срок фактическа власт върху него би могла да доведе до придобиване на
собствеността по давност. Предвид на гореизложеното , дори и да се приеме ,че ответницата
Р. И. е упражнявала явна и необезспокоявана фактическа власт върху първия етаж на
процесната сграда ,то за периода до ***год. тя не би могла да доведе до придобиване на
правото на собственост върху него ,тъй като не съставлява от категорията на сгради,
построени преди 17.05.1963год.,попадащи в приложеното поле на ТР № 96/71год. на ОСГК
на ВС, а дори и да се приеме да е упражнявана такава за периода след 2011год. ,то
продължителността й до датата на снабдяване с Констативен нотариален акт № ***,
том-***, рег.№ ***, дело № 381/2016год. , а и до предявяване на иска за делба на 30.06.-
2017год. не е достатъчна да доведе до придобиване на правото на собственост на твърдяното
от ответницата И. оригинерно основание.С предявяването на иска давността е и прекъсната.
Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че ответницата Р. И. не е
придобила по давност правото на собственост върху процесния първи етаж от жилищната
сграда , построена в УПИ *** в кв. ** по регулационния план на *** , поради което не би
могла да го прехвърли на сина си- ответника В.И. ,тъй като никой не може да прехвърли
повече права отколкото сам притежава. С оглед на това последният В.И. не се легитимира
като собственик на процесния етаж от сградата въз основа на сделка-покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт № ***год., том-*, дело № 53/2017год. и той не е негова
изключителна собственост ,както е приел районния съд, за да го изключи от делбата.
Въззивният съд счита ,че следва да отбележи ,че е съгласен с изводите на районния съд
относно действителността на договор за прехвърляне на право на собственост върху
имот,който не е обособен като самостоятелен обект на собственост, но за когото
съществува такава възможност. Същите обаче са неотносими към конкретиката на спора,
тъй като процесната покупко- продажбата не е произвела вещен ефект не поради
невъзможност на предмета, а поради това ,че прехвърлителят не е собственик на продадения
имот .
Изложеното води на извод ,че първоначалната ищца Н.В. , починала в хода на
въззивното производство и заместена по реда на чл.227 от ГПК от правоприемника си-
9
ищцата А.К. , А.К. в лично качество и ответниците В.И. и Е. И. като правоприемници
на основание чл.227 от ГПК на починалата в хода на производството по делото ответница
Р. И. се явяват съсобственици на първи етаж от жилищната сграда , построена в УПИ *** в
кв. ** по регулационния план на ***,ведно с прилежащите идеални части от общите части
,поради което предявения иск за делба се явява основателен и следва да се уважи. По
наследство и при отчитане на действието на договор за издръжка и гледане, сключен с
Нотариален акт № ***, том- *, дело № 282/1998год. делбата следва да се допусне при
следните делбени квоти : 12/16 ид.части за А.К., 2 / 16 ид.части за В.И. и 2 /16 ид.части за Е.
И..
Оплакванията във въззивната жалба относно отхвърления от районния съд иск по
чл.76 от ЗН са несъстоятелни. Разяснявайки правната характеристика на иска по чл.76 от
ЗН ,районния съд го е приел за неоснователен ,тъй като съсобствеността между страните
произтича от смесен фактически състав- от сделка и от наследяване. Въззивният съд
напълно споделя изводите на районния съд, тъй като същите съответстват на фактическата
обстановка по делото и са съобразени с възприетото в Тълкувателно решение № 1/2004год.
относно приложното поле на този иск и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите и по отношение решението
на районния съд по иска по чл.344, ал.2 от ГПК.
По реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от
кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви
суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. По този начин
се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата до
приключване на делбеното производство или се определят суми, които да бъдат заплащани
между съделителите и с тези суми се уреждат отношенията им във връзка ползването на
делбените имоти по време висящността на делбеното производство. Актът ,с който се
произнася съда има характер на определение , има действие и значение само за напред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
В случая от свидетелските показания па делото , преценени съгласно чл. 172 от
ГПК се установява по категоричен начин ,че жалбоподателите не са лишавани от
възможността да ползват съсобствените имоти , нито че ответниците са ограничавали
достъпа им до тях. Обстоятелството, че последните са ги ползвали правомерно ,в
качеството си на съсобственици , не дава основание на останалите съсобственици да
получат парично обезщетение срещу ползването ,при положение че не е доказано
намерение и желание за това от тяхна страна.
Предвид на горното, решението на районния съд по претенцията по чл.344, ал.2
от ГПК правилно е отхвърлена от районния съд и постановеното в този смисъл решение
следва да се потвърди.
С оглед основателността на иска чл.341 от ГПК се явява основателно и
искането по чл. 537, ал.2 от ГПК.Отмяната на констативен нотариален акт на основание
чл.537, ал.2 от ГПК е винаги последица от постановяване на съдебно решение,с което със
сила на пресъдено нещо се признават права върху имота на лице,различни от посочените в
нотариалния акт. В производството по допускане на делбата се установяват собствениците
на процесния имот, както и техните права в съсобствеността, поради което ако съсобственик
се е снабдил с констативен нотариален акт за права, надвишаващи по размер установените в
делбеното производство, то констативния нотариален акт подлежи на отмяна за
размера,надхвърлящ действително притежаваните такива в съсобствеността.
В настоящия случай се установи ,че ответницата Р. И. притежава 2 /16 ид.части
от УПИ *** в кв.** по регулационния план на *** ,както и 1 /4 ид.част / 4/16 ид.част/ от
първия етаж на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 81 кв.м.
10
като с Констативен нотариален акт № ***, том- ***, рег.№ ***, дело № 381/2016год. е
призната за собственик на целия първи етаж от сградата и на 1 / 2 ид.част от дворното място.
При констатираното несъответствие между реално притежаваните в
съсобствеността права, установени в делбеното производство и признатите такива с
констативния нотариален акт , последният следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от
ГПК за признатите такива върху първия етаж над 1/ 4ид.част / 4/16 ид.част/ и над 2 /16
ид.част от дворното място. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение по
чл.250 от ГПК и постановяване на ново за отмяна на цитирания констативен нотариален акт
,така както е посочено по-горе.
Разноски в първата фаза на делбеното производство не се присъждат .
Водим от горното и в същия смисъл , Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1758/29.11.2019год., постановено по гр.дело № 4128/2017год. по
описа на Районен съд-Перник В ЧАСТТА МУ ,с която е отхвърлен като неоснователен
иска на Н. К. В. и А. В. К. срещу Р. М. И. и В. П. И. за допускане до делба и на следния
недвижим имот: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена плош от
81 кв.м., изградена в УПИ ***, кв. ** по плана на ***, ведно с прилежащите идеални части
от общите части като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. В. К. с ЕГН ********** със
съдебен адрес:***, В. П. И. с ЕГН ********** от *** и Е. П. К. с ЕГН ********** от *** по
отношение на следния недвижими имот, а именно : първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***, кв. ** по плана на
***, ведно с прилежащите идеални части от общите части
при следните делбени квоти:
-12/16 ид.части за А.К.,
- 2 / 16 ид.части за В.И. и
- 2 /16 ид.части за Е. И.
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 605/13.03.2020год., постановено по гр.дело №
4128/2017год. по описа на Районен съд-Перник като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № ***, том- ***,
рег.№ ***, дело № 381/2016год. за признати в полза на Р. И. права върху първия етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***,
кв. ** по плана на *** над 1/ 4 ид.част /или 4/16 ид.част/ и над 2 /16 ид.част от дворното
място.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1758/29.11.2019год., постановено по гр.дело №
4128/2017год. по описа на Районен съд-Перник в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в частта му , с която е потвърдено
първоинстанционното решение касателно иска по чл. 344, ал.2 от ГПК като в останалата
част- подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок
от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12