№ 1411
гр. Русе, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520101814 по описа за 2022 година
Ищецът „Първа инвестиционна банка”АД-София твърди, че в тяхна
полза по ч.гр.дело №*** г. по описа на РРС са издадени заповед за незабавано изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 от ГПК за следните дължими от ответника суми
– 999,00 лв.- просрочена главница по договор за кредит от 23.12.2019 г., 164,79 лв.-
непогасена възнаградителна лихва по т.8 от договора за периода 20.01.2020 г. – 20.12.2021
г., 1,91 лв.- обезщетение за забава за просрочени плащания по т.15 от договора за периода
20.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 3,12 лв. - договорна лихва по т.8 от договора за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 239,29 лв. - обезщетение за забава на просрочени плащания,
начислено по т.15 от договора за периода 14.05.2020 г. – 11.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 28.01.2009 г., до
окончателното плащане. В срока за възражение ответникът направил възражение по чл.414
от ГПК. Поради това молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че им дължи посочените суми, както и разноските по заповедното
производство. Претендира и за разноските по настоящото дело.
Съдът квалифицира правно предявения установителен иск по чл.415,
ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
Ответникът К. К. Н. оспорва иска. В срока за отговор е подаден такъв от
упълномощен адвокат, като същият е упълномощен лично от ответника със съгласието на
назначен попечител. Оспорва се основателността на иска, като се излагат доводи, че
сключеният договор за банков кредит е унищожаем на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като към
момента на сключването му ответника не е могъл да ръководи постъпките си. Макар и към
1
него момент той да е бил формално дееспособен, не е можел да се грижи за делата си поради
личностни особености и лека умствена изостаналост. Ответникът твърди, че е
предразположен към чуждо влияние в по-голяма степен от обичайната и това се дължи на
интелектуалния дефицит и характерната за него повишена внушаемост, доверчивост и
наивност. В условията на евентуалност счита, че договорът е нищожен поради същите
обстоятелства на осн. чл. 26, ал. 2 , изр. 1, пр. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. Твърди,
че на 25.12.2019 г. когато е сключил договора е бил в труден период. Мислеле, че никой не
го обича. Тогава три лица от ромски произход му обещали два го запознаят с момиче и да
му осигурят шофьорска книжка, 1000 лева, да му купят кола ако сключи договора и им
предостави мобилния телефон, който е закупен с него, както и ако сключи и други договори
за кредит и им предостави паричните средства или закупените стоки по тях. Това и
направил, но те не изпълнили обещанията си, поради което било образувано досъдебно
производство по описа на ОД МВР. Счита, че тези лица са се възползвали от състоянието му
и така се е стигнало до сключване на договора. Именно това му състояние, което
продължило и впоследствие било основание за поставянето му под запрещение с решение
от 15.07.2020 г. по гр. д. №*** г. по описа на Окръжен съд - Русе.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представения по делото препис от договор за потребителски кредит
№*** от 23.12.2019 г. е видно, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума срещу
задължение за изплащането й заедно с договорна лихва и разноски по включен в договора
погасителен план. От приложеното по ч.гр.дело №*** г. по описа на РРС извлечение от
счетоводните книги на ищеца е видно, че ответникът изобщо не е правил погасявания по
кредита и към момента на подаване на заявлението са се натрупали следните задължения :
999,00 лв.- просрочена главница; 164,79 лв.- непогасена възнаградителна лихва по т.8 от
договора за периода 20.01.2020 г. – 20.12.2021 г.; 1,91 лв.- обезщетение за забава за
просрочени плащания по т.15 от договора за периода 20.01.2020 г. – 12.03.2020 г; 3,12 лв. -
договорна лихва по т.8 от договора за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 239,29 лв. -
обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено по т.15 от договора за периода
14.05.2020 г. – 11.01.2022 г. От приложения препис от решение №*** от 15.07.2020 г. по гр.
дело №*** г. по описа на РОС е видно, че ответникът е поставен под ограничено
запрещение и му е назначен попечител. Това решение е постановено и влязло в сила след
сключването на договора между страните. Същото по категоричен начин установява, че той
не може да разбира или ръководи действията си до степен, която го прави ограничено
дееспособен. Същественият въпросът по настоящото дело е дали той не е могъл да разбира
или ръководи действията си и към минал момент – към момента на сключването на договора
за потребителски кредит с ищеца. В самото решение №*** от 15.07.2020 г. по гр. дело №***
г. по описа на РОС изрично е посочено, че ответникът страда от лека умствена изостаналост,
че поради това е с повишена внушаемост, доверчивост и наивитет, че поради състоянието си
не може да ръководи постъпките си и да се грижи за делата си. В хода на настоящото
2
производство е прието заключение на съдебно-психологична експертиза на вещото лице д-р
К.. Със същото се установява, че леката умствена изостаналост на ответника и заболяване
водещо до значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, че това
му състояние датира назад във времето като най-вероятно е вродено и категорично е било
налице и към 23.12.2019 г. Към този момент състоянието му също е нарушавало
способността му да действа съзнателно и разумно и да може свободно без външна намеса да
формира и изразява волята си. При изслушването на вещото лице то изрично посочва, че
ответникът е с интелектуално ниво на развитие, съответстващо на 7-8 годишна възраст, че е
засегнат именно волевия момент на личността като той не може да осъзнае и оцени
последствията от действията си. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Г. ****,
който установява, че ответникът е силно податлив на влияние от недобросъвестни лица и
именно под такова влияние е сключил процесния и други договори за кредит и към мобилни
оператори. С оглед на това съдът счита, че не само към 15.07.2020 г., но и към 23.12.2019 г.
ответникът макар и все още дееспособен не е могъл да разбира и ръководи постъпките си и
конкретно сключването на договор за кредит с банка. С оглед на това са налице
предпоставките на чл.31 от ЗЗД и сключеният договор е унищожаем, поради което
ответникът не дължи изпълнение по същия и предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
Предвид отхвърлянето на иска разноските по настоящото производство
са в тежест на ищеца, който следва да заплати на адвоката, предоставил безплатна адв.
помощ на ответника възнаграждение в минимален размер, по сметка на РРС – разноските за
е-за.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка”АД-София
твърди, ЕИК ********* иск – да се признае за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр.
чл.422, ал.1 от ГПК, вземането му срещу К. К. Н., ЕГН:********** от гр.Русе, както следва:
999,00 лв.- просрочена главница по договор за кредит от 23.12.2019 г., 164,79 лв.-
непогасена възнаградителна лихва по т.8 от договора за периода 20.01.2020 г. – 20.12.2021
г., 1,91 лв.- обезщетение за забава за просрочени плащания по т.15 от договора за периода
20.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 3,12 лв. - договорна лихва по т.8 от договора за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 239,29 лв. - обезщетение за забава на просрочени плащания,
начислено по т.15 от договора за периода 14.05.2020 г. – 11.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 28.01.2009 г., до
окончателното плащане, които суми са били претендирани по реда на заповедното
производство по чл. 410 и сл. от ГПК по приложеното частно гражданско дело № 140/22 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка”АД-София твърди, ЕИК
3
********* да заплати на адвокат И. Д. от АК Русе адвокатско възнаграждение в размер на
440,91 лв.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка”АД-София твърди, ЕИК
********* да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 300 лв. – разноски за е-за.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4