РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Златоград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВесЕ. Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от ВесЕ. Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100240 по описа за 2022 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. А. Д. срещу В. А. Б., Н. А.
К., К. А. П., Е. Е. Н., Е. Е. М. и Р. Р. К..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че страните са наследници по права линия на А.М. Х. починал
на 07.12.1990 година. В исковата молба се сочи, че с Решение № 50 от
06.04.1999 година на Поземлена комисия гр. Н., общ.Н., обл.С. е възстановено
правото на собственост на наследниците на А.М.Х. в съществуващи стари
реални граници на следния имот - Нива от 4.396 дка /четири дка и триста
деветдесет и шест кв.м./, осма категория, местността "К.", имот № * по
картата на землището, при граници: нива № ****, собственост на К.И.С.; нива
№ ***, собственост на наследниците на Х.А.М.Г.; имот № ****, собственост
на Горско стопански терен на МЗГАР-Държавно Лесничейство; нива №
0034446, собственост на наследниците на А.М.П. и път на Община Н. с №
003076. Излагат се съображения, че поземленият имот е възстановен на
общия наследодател и дядо на ищеца - А.М. Х.. Ищецът твърди, че от
възстановяването на процесния имот - повече от 22 години, считано от 1999 г.
до настоящия момент, единствено той го владее и ползва, необезпокояван от
никого. Фактическата власт осъществявал, като засаждал имота със
земеделски култури /картофи, фасул и други/, а към настоящия момент е
ливада. С цел снабдяването му с нотариален акт ищецът провел срещи с
ответниците, но същите отказвали да се явят пред нотариус, поради което
счита, че за него е налице правен интерес от предевяване на настоящия иск.
1
По изложените съображения моли, съдът да се произнесе с решение, с което
да признае по отношение на ответниците В. А. Б., Н. А. К., К. А. П., Е. Е. Н.,
Е. Е. М. и Р. Р. К., че е собственик на ПИ с № 003445, с площ от 4.396 дка, в
местността "К." в землището на гр. Н., при граници: нива № 003444,
собственост на К.И.С.; нива № 003442, собственост на наследниците на Х. А.
М. Г.; имот № 005785, собственост на ДАГ – ДГС З.; нива № 0034446,
собственост на наследниците на А.М.П. и път на Община Н. с № ***,
придобит въз основа на давностно владение.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба
единствено от ответника Р. Р. К., която оспорва иска като частично
неоснователен. В отговора се твърди, че приложената към исковата молба
скица от КВС е отменена с влязлата в сила КК на гр. Н., одобрена със заповед
№ РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на Агенцията по ГККК гр.С. като имотът за
който е заведено делото не съществува по действащата КК на гр.Н., а
съществува съвсем друг имот с коренно различен идентификатор и той е
51319.12.387. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е осъществявал
владение върху процесния имот в продължение на 22 години, като невярно.
Излагат се съображения, че действително с Решение № 50 от 06.04.1999 г. на
ПК-Н. - влязло в сила на 21.04.2004 г., е постановено възстановяване на
процесния имот на наследниците на А.Х., като със същото решение били
възстановени още пет други земеделски имота в землището на гр.Н. Твърди
се, че към датата на влизане на реституционното решение в сила, единствени
наследници на А.Х. са майката на ищеца - А. А. Д. ЕГН **********, починала
на 09.12.2013 г. и майката на ответницата - Р. А. П. ЕГН **********,
починала на 07.01.2018 г., двете с права от по една втора идеална част от
наследствените имоти. В тази връзка отв. К. сочи, че липсва спор по
отношение на ½ ид.ч. от правото на собственост за всички реституирани
имоти, която се обхваща от наследствените права на майката на ищеца, а след
нейната смърт - на ищеца и неговите сестри. Ответницата изразява
становище, че една втора идеална част от процесния земеделски имот,
възстановен на името на покойния й дядо, принадлежи по наследство на
нейната майка, а след смъртта й - на нея като единствен наследник, като
ищецът никога не я е придобивал.
Излага твърдения, че по време на реституцията нейната леля (майката на
ищеца) и майка й са разпределили за временно ползване възстановените
имоти, докато се извърши делба на имотите между тях по нотариален ред,
като процесният имот бил определен за временно ползване от леля й А. Д.
Ответницата потвърждава, че ищецът я е поканил да се явят пред нотариус за
съставяне на нотариален акт за процесния имот, но нейният отговор бил, че
ще подпише само, ако сключат договор, за доброволна подялба на всички
възстановени имоти на името на дядо им, тъй като те не са поделени между
наследниците. В тази връзка ответницата подготвила всички необходими
документи и се снабдила със заверен препис от реституционното решение,
което представила за вписване в Службата по вписванията в гр. З. - вх.рег.№
304 от 30.04.2019 г., акт № 8, том II, партида 8904-8909. Снабдила се с
актуални скици на всичките възстановени 6 земеделски имота, както и с
2
актуално удостоверение за наследници и данъчни оценки. Независимо от
това, ищецът отказал да сключат договор за всички наследствени имоти и
продължил да настоява, такъв да бъде съставен единствено за процесния
имот, на което тя категорично отказала.
В отговора се сочи, че ответницата не оспорва твърдението, че ищецът
ползвал епизодично процесния имот, но го ползвал временно - като неподелен
наследствен имот, принадлежащ на всички наследници, в рамките на
разбирателството за временното разпределение на ползването между техните
майки, а не като негова лична собственост. Според ответницата фактът, че
основен мотив за завеждане на настоящото дело е нейният и на всички
останали наследници отказ да се явят пред нотариус за да му подпишем
нотариален акт за имота, сам по себе си говори, че той не се е считал за
собственик на същия, а са му е били нужни подписите на наследниците за да
стане собственик, тъй като и те са имали своите претенции за наследствените
си права върху имота. Излагат се съображения, че индивидуалното ползване
на неподелен наследствен имот без ищецът да се е считал за собственик на
същия не е равносилно на давностно владение, още повече, че тя като
наследник през цялото време явно и по несъмнен и категоричен начин се е
противопоставяла на опитите му да получи целия имот за себе си, без да бъде
подписан договор за делба на всички наследствени имоти. Ответницата сочи,
че в исковата молба липсват твърдения кога, как и на какво основание ищецът
е превърнал индивидуалното ползване на един наследствен имот,
принадлежащ и на други наследници, от владение за всички наследници във
владение за себе си, с какви правни и фактически действия е отнел дяловете
на останалите наследници и ги е превърнал в свои дялове при положение, че е
търсел останалите наследници преди завеждането на делото да му подпишат
нотариален акт за да придобие той изцяло собствеността на имота, т.е. да
придобие и правата на останалите наследници. Според нея, в исковата молба
не са изложени фактически обстоятелства и няма доказателства за времето и
съдържанието на осъществени от ищеца и явно демонстрирани от него пред
обществото и пред всички наследници фактически и правни действия, както и
явно демонстрирано от него пред обществото и пред всички наследници
намерение за промяна на основанието за фактическото ползване на имота от
първоначалното основание - разпределение за временно ползване на
неподелени наследствени имоти от двете единствени наследнички на дядо й,
извършено по общо съгласие между тях до официалната им делба по
нотариален ред и замяната му с ново основание - владение на процесния имот
само за себе си и то при отказ на останалите наследници да му подпишат
нотариален акт, както сам твърди. При тези твърдения, моли съдът да
отхвърли като неоснователен предявения иск до размер от ½ ид.ч., като
недоказан и претендира разноски за производството.
В заключителната част на отговора се изразява становище, че настоящият
съдебен спор е абсолютно излишен и безсмислено започнат, като има всички
условия той да бъде разрешен доброволно, поради което ответницата
предлага делото да бъде спряно по общо съгласие на страните и доколкото в
делото участват всички наследници на имотите, да им бъде даде възможност
3
да актуализират необходимите документи и да подпишат извънсъдебна
доброволна делба, с която да си разпределят всички наследствени имоти, при
което положение тя би се съгласила процесния имот да бъде предоставен в
дял на ищеца.
С протоколно определение от 09.06.2023 г., съдът е допуснал уточнение
на петитума на исковата молба (предвид указания дадени с изготвения проект
за доклад на делото), съобразно актуалния кадастрален статут на имота, като
в обявения за окончателен доклад по делото, искът се счита предявен по
отношение на ПИ с идентификатор 51319.12.387, съгласно КККР на Община
Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директос на АГКК, с площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: Нива,
категория на земята: 8, при граници: имоти с идентификатори: 51319.12.378;
51319.12.417; 51319.12.386; 51319.12.364 и 51319.12.134.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на отвтениците В. А. Б., Н. А. К., К.
А. П., Е. Е. Н., Е. Е. М. и Р. Р. К., че ищецът А. А. Д. е собственик на ПИ с
идентификатор 51319.12.387, съгласно КККР на Община Н., одобрени със
Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: Нива, категория на земята: 8,
при граници: имоти с идентификатори: 51319.12.378; 51319.12.417;
51319.12.386; 51319.12.364 и 51319.12.134, придобит въз основа на давностно
владение.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по делото пълно и главно правото си на собственост
върху процесния ПИ с идентификатор 51319.12.387, придобито на въведеното
основание - придобивна давност, т.е. че е упражнявал в продължение на 10
години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота, който е
считал за собствен.
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт. Действията, съставляващи фактическа власт на владелеца,
могат да бъдат най-различни – техният обем зависи от обема на вещното
право, което той фактически упражнява. Субективният признак на владението
е намерението на владелецът – той държи вещта като своя, т.е. той се смята
или иска да стане собственик. Нормата на чл. 68, ал. 2 ЗС дефинира
държането като "упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя". Общото при владението и държането е, че и при двете е
налице упражняването на фактическа власт върху вещ (corpus). Разликата е
психическото отношение към вещта (animus) – държателят няма намерение да
4
свои вещта, тъй като той държи вещта за другиго – за владелеца или за
собственика, от които е получил фактическата власт на основание,
изключващо намерението вещта да се държи като собствена.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото Решение №
50 от 06.04.1999 г. на ПК-Н. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, се установява,
че е възстановено правото на собственост на наследници на А.М.Х., по
отношение на шест земеделски имота (ниви) в землището на гр. Н., един от
които (позиция първа от решението) е и процесният имот – Нива, с площ от
4.396 дка, с № 003445 по КВС, находящ се в местността "К." в землището на
гр. Н., представляващ ПИ с идентификатор 51319.12.387, съгласно КККР на
Община Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: Нива,
категория на земята: 8, при граници: имоти с идентификатори: 51319.12.378;
51319.12.417; 51319.12.386; 51319.12.364 и 51319.12.134.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх.
№ 94-00-1189 от 26.11.2021 г., издадено от Община Н., А. М. Х. е починал на
07.12.1990 г. и е оставил за свои законни наследници А. А. Д. и Р. А. П.
Съобразно отбелязването направено от длъжностно лице, Решение № 50
от 06.04.1999 г. на ПК-Н. е влязло в законна сила на 21.04.2004 г., като
считано от този момент, същото е произвело реституционния си ефект и
правото на собственост върху възстановените имоти е придобито от А. А. Д. и
Р. А. П.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Е. М.Х., К. М. К. и Р. С. К.
От показанията на свидетелите Е.Х. (без родство със страните) и К. К.
(тъст на ищеца, при което същите са ценени от съда при условията на чл. 172
ГПК) се установява, че процесният имот се ползва от ищеца за период от
около 20 години, а преди това от неговите родители. Към момента имотът
представлява ливада, която се коси от ищеца, а преди това е бил нива, в която
са засаждани различни селскостопански култури.
От показанията на св. Р.К. – съпруг на ответника Р. К. (ценени от съда
при условията на чл. 172 ГПК), се установява следното: след смъртта на
общия на страните наследодател А.М.Х. през 1990 г., двете наследници А. А.
Д. и Р. А. П., в чиято полза са възстановени процесният и още 5 бр.
земеделски имота, са започнали да спорят за това как да поделят нивите
помежду си. Основният спорен момент между тях е било именно, кой да
получи имота предмет на делото – находящ се в местността „К.“. Според
изявленията на св. К., именно този имот измежду всички наследствени земи е
най-привлекателен, поради характеристиките си – нивата е равна и може да се
оре с трактор, за разлика от другите, които могат да бъдат обработвани
единствено с рало. Св. К. сочи, че лично той, като представител на своята
тъща – Р. П. (като съпруг на дъщеря й) е участвал в преговори с другия
наследник – А.Д. за това как да поделят имотите помежду си, като Р. П. е
била склонна да отстъпи процесния имот, при условие, че поделят всички
5
наследствени ниви по общо съгласие. До доброволна делба не се е стигнало
поради липса на добра комуникация между наследниците. Свидетелят твърди,
че А. Д. е била непреклонна по отношение на процесния имот и Р. П.
отстъпила към онзи момент около 2011-2012 г., имотът да се ползва от А.
(респ. нейните наследници), докато уредят формално отношенията помежду
си, за да „не се излагат пред хората“.
Видно от цитираното по-горе удостоверение за наследници, А. А. Д. е
починала на 09.12.2013 г., като е оставила за свои законни наследници
ответниците В. А. Б., Н. А. К., К. А. П., Е.А. М. – починала на 27.01.2014 г. и
заместена от законните си наследници Е. Е. Н. и Е. Е. М., както и ищецът А.
А. Д.. Другият наследник на общия за страните наследодател – Р. А. П. е
починала на 07.01.2018 г., като е оставила за свой законен наследник
ответникът Р. Р. К..
От показанията на свидетеля Р.К., чиято заинтересованост от изхода на
делото (предвид близката родствена връзка с ответника Р. К.), съдът взе
предвид, подкрепени от представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства – 6 броя скици за реституираните поземлени имоти,
както и удостоверение за характеристики на имоти, всички издадени през
месец април 2019 г. по молба на Р. К., се установява, че след смъртта на Р.П.,
ответникът Р. К. се е сдобила с цитираните документи и отново е започнала
преговори за доброволно поделяне на наследствените имоти, на които е
присъствал лично и свидетелят Р. К.. До доброволно уреждане на въпроса
относно собствеността, респективно делба на реституираните имоти отново
не се е стигнало.
При анализа на съвкупно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че за период
по-дълъг от 10 години, считано от 1990 г., ищецът е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот, поради което е налице първият елемент от
фактическия състав на предявения иск за собственост на въведеното
основание – придобивна давност. В случая обаче съдът намира, че доколкото
процесния имот е съсобствен между възстановените собственици А. Д. и Р.
П., в качеството им на наследници на А.М. Х., основанието на което ищецът е
започнал владението си и което продължава и до настоящия момент е
постигнатата между двете сестри, устна договорка, а именно - А. Д. да ползва
имота, до подялбата на всички 6 бр. наследствени имоти, с което да се
ликвидира възникналата съсобственост. А. Д. от своя страна е предоставила
стопанисването на нивата на своя син – ищецът, който е засаждал имота със
зеленчуци, а към настоящия момент ползва същия за ливада, която коси. След
смъртта на майка си на 09.12.2013 г. ищецът, който упражнява фактическа
власт върху целия имот, има качеството на владелец на 1/10 ид.ч., която
съответства на наследствената му квота и съответно – държател по отношение
на идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който
не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
6
съсобственици. Настоящият случай не е такъв. От събраните по делото
доказателства се установява, че наследниците на А. А. Д. и Р. А. П., (а преди
смъртта си и те двете помежду си) не могат да постигнат общо съгласие за
доброволна делба на възстановените имоти, измежду които и процесния, за
което през определени интервали от време се водят преговори между тях.
Видно и от твърденията на ищеца в исковата молба, ответниците отказват да
се явят пред нотариус, който да обективира в нотариален акт правото му на
собственост за процесната нива, което последните оспорват.
Горният извод на съда не се променя и от обясненията на ответника К.
П., дадени в о.с.з., проведено на 08.06.2023 г., която заявява, че процесния
имот е бил предоставен от майка им Р. П. на нейния брат – ищеца А. Д., който
да го стопанисва като собствен, тъй като последната би могла да се разпореди
(неформално - т.нар. неформална делба) единствено с притежаваната от нея ½
ид.ч., но не и с останалата част от имота, която по договорка със сестра си е
имала възможност да ползва, както намери за добре, докато поделят земите
помежду си. Както в доктрината, така и в съдебната практика неотклонно се
поддържа разбирането, че т.нар. неформална делба (делба приживе) няма
юридическа стойност от гледна точка на придобивно основание, предвид
неспазване на предвидената в закона форма за действителност.
Същевременно обаче, предаването на имота по този начин от общия
наследодател, на един от наследниците, поставя началото на придобивна
давност по отношение на същия. В случая, от момента на предоставянето на
процесния имот за стопанисване от страна на неговата майка – А. Д., в полза
на ищеца е започнал да тече давностен срок по отношение на притежаваната
от нея ½ ид.ч. от процесния имот, по отношение на ответниците, които се
явяват нейни наследници по закон - В. А. Б., Н. А. К., К. А. П., Е. Е. Н. и Е. Е.
М., респ. за квотите на всеки от тях (от по 1/10 ид.ч.).
Следва да се посочи, че въпреки установената фактическа власт още през
1990 г., след влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. до приключване на
реституционно производство за процесния земеделски имот е било
невъзможно придобиване по давност. Това е така тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от деня на влизането й в сила, а в хипотезата, когато към момента на
влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, началният момент, от който може да тече
придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Константна и без
противоречия е съдебната практика съгласно която до този момент, давност
не е могло да тече в полза на ищеца, тъй като ответниците не са могли да
защитят правата си. В случая, видно от отбелязването върху представеното по
делото Решение № 50 от 06.04.1999 г. на ПК-Неделино, същото е влязло в
законна сила на 21.04.2004 г., когато е приключила административната
процедура и е завършено производството по земеделската реституция. От
този момент, ответниците са разполагали с възможност да защитят правото си
на собственост и съответно започва да тече срокът за придобиването му по
давност от страна на ищеца. С изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС
7
10-годишен давностен срок, ищецът е придобил собствеността върху
притежаваната от неговата майка ½ ид.ч. от имота, която същият е владял
като собствена, предвид волята на неговите родители, възприета и от
наследниците на А. Д. – ответниците В. А. Б., Н. А. К., Е. Е. М., К. А. П. и Е.
Е. Н., като последните две изразяват това становище по делото (К. П. – лично
в о.с.з., а Е. Н. – с писмена молба по делото), а останалите не взимат никакво
участие в настоящото производство.
По съвкупно изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск
е основателен до размер на ½ ид.ч., до който следва да бъде уважен и
съответно отхвърлен за разликата представляваща останалата ½ ид.ч. от
процесния имот, която по силата на наследствено правоприемство е
придобита от отв. Р. К., в качеството й на наследник на Р.П.
По разноските.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК, в общ размер на сумата от 560 лв., от които 500 лв. – адв. хонорар, 50
лв., - д.т. и 10 лв. – д.т. за вписване на исковата молба, които се доказват като
реално извършени (ДПЗС от 23.03.2023 г. на л. 36 от делото). Същевременно,
с отговора на исковата молба, ответникът Р. К., изрично е заявила, че оспорва
предявения иск единствено за ½ ид.ч. от имота, която счита за собствена и в
който смисъл е настоящия съдебен акт. По тази причина, съдът намира, че
разноските следва да бъдат разпределени при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК,
по отношение на този ответник, който не следва да понася отговорност за
разноските на ищеца и съответно следва да бъде възмезден за направените от
него разноски. Такива се претендират в размер на сумата от 500 лв. – адв.
възнаграждение (ДПЗС от 17.01.2023 г. на л. 24 от делото), които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца. Доколкото останалите ответници не
изразяват становище за основателността на иска с отговор на исковата молба
(такъв е депозиран единствено от Р. К.), то същите следва да понесат
отговорността за разноските направени от ищеца.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗС по отношение на В. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Д.
Ч.“ № *, Н. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Т.“ № *, К. А. П. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.“ № *, Е. Е. Н. с ЕГН **********, а с
адрес: гр. С., бул. „Е. и Х.Г.“ № *, Е. Е. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
бул. „Б.“ № * и Р. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „П. Х.“ № *, че
А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ш.А.“ № * е собственик на ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор 51319.12.387, съгласно КККР на Община Н.,
одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: Нива, категория
на земята: 8, при граници: имоти с идентификатори: 51319.12.378;
51319.12.417; 51319.12.386; 51319.12.364 и 51319.12.134, придобита въз
8
основа на давностно владение., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
останалата ½ ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № *, Н. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Т.“ № *,
К. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Л.“ № *, Е. Е. Н. с ЕГН
**********, а с адрес: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № * и Е. Е. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., бул. „Б.“ № *, да заплатят на А. А. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Ш.А.“ № * сумата от 560 лв. (петстотин и
шестдесет лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „Ш. А.“ № 79, да заплати на Р. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., ул. „П. Х.“ № 1 сумата от 500 лв. (петстотин лева) – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________В.Д._______________
9