Р Е Ш Е Н И Е
№ 1162/8.6.2021г.
Град Пловдив, 08.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 386 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.П.К. *** против акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/2996-2 от 25.06.2020 г. на зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който жалбоподателят е изключен
от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на
1 532,94 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211
за кампании 2012, 2013 и 2014 на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на
материалноправните разпоредби и неспазване на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Оспорва размера на
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен и също претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед прекратеното подпомагане по мярка 211 и разпореденото възстановяване на
50 % от получените до момента компенсаторни плащания. Следва да се приеме, че жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, доколкото по делото липсват категорични
доказателства за датата и начина на съобщаване на оспорения акт на
жалбоподателя, както и доказателства за спазване на процедурата по чл.18а АПК
за връчване на съобщения, тъй като липсват доказателства за залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия на жалбоподателя по реда на
чл.18а, ал.9 АПК. Т.е., административният орган е бил длъжен преди да направи
уведомяването по чл.18а, ал.10 АПК да изчерпи всички други начини за съобщаване
на издадения акт на неговия адресат, един от които е залепването на уведомление
на вратата или на пощенската кутия. Жалбата е срещу административен акт, който
по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на
неговата законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на
11.05.2012 г. жалбоподателят е кандидатствал по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ (заявление за подпомагане
– л.25 и сл.). С писмо изх.№ 01-6500/2996 от 10.06.2019 г. жалбоподателят е уведомен
на основание чл.26, ал.1 АПК за откритото административно производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване
на многогодишен ангажимент – за кампания 2015 Г.К. не е заявил участие по мярка
211, като по този начин не е спазил изискванията на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г. На жалбоподателя е указано, че съгласно чл.14, ал.1 от
същата наредба е задължен да възстанови изплатените до момента суми, които са:
за първата година от ангажимента – кампания 2012 – 825,90 лева; за втората
година от ангажимента – кампания 2013 – 2 102,68 лева; за третата година
от ангажимента – кампания 2014 – 137,30 лева; или общата сума, която трябва да
се възстанови е 1 532,94 лева, представляваща 50 % от получената субсидия
по мярка 211. На жалбоподателя е указана възможността в 7-дневен срок да направи
възражение и да представи доказателства.
Възражение не е било подадено, въпреки че жалбоподателят е бил уведомен
лично по телефона за издаденото уведомление на 29.07.2019 г. (констативен
протокол – л.24 и л.44), тъй като препоръчаното писмо не е могло да бъде
доставено (известие за доставяне – л.21). В този смисъл недоказани се явяват
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорения акт, тъй като уведомяването е направено
по един от възможните начини, изрично уредени в чл.18а АПК.
От друга страна, това нарушение на административнопроизводствените правила
не може да бъде квалифицирано като съществено, тъй като жалбоподателят има
право да представи всичките си доказателства и да направи всичките си
възражения и в настоящото съдебно производство, но такива доказателства не бяха
представени.
За да издаде оспорения акт, зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че
с неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 жалбоподателят е
нарушил изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., съответно последиците
от неспазването на изискванията са уредени в чл.14, ал.1 от наредбата –
кандидатът (жалбоподателят) следва да се изключи от подпомагане по мярка 211 и
следва да възстанови 50 % от получените до момента компенсаторни плащания в
размер на 1 532,94 лева, тъй като прекратяването на участието по мярка 211
е след третата година на поетия ангажимент.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй
като страните нямат спор по правнорелевантните факти.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. кандидатите за
подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане (по т.2) и да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане (по т.3).
В случая не е спорно, че
жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., която е четвъртата
година от петгодишния ангажимент по мярка 211. Т.е., безспорно е установено
нарушение на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Нормата на чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е ясна и категорична – земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, съответно след третата година – 50 %. Един и същи фактически състав поражда
правомощието на административния орган да разпореди изключване на кандидата от
подпомагане и да задължи кандидата да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мерките.
В този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на материалния
закон, защото ДФЗ не е прекратил многогодишния ангажимент. Нормата на чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. урежда отношенията между ДФЗ и
земеделския производител във връзка с прекратяването на ангажимента, направено
от самия земеделски производител с неподаването на заявлението за подпомагане.
Това негово бездействие правната норма свързва с прекратяване на участието му в
мерките. Т.е., неподаването на заявление за подпомагане е израз на свободната
воля за избор на поведение от страна на жалбоподателя и не е задължително да
последва нарочен акт от страна на ДФЗ, за да породи правната норма своето
действие. С неподаването на заявление за подпомагане за четвъртата година от
поетия петгодишен ангажимент са изпълнени визираните в хипотезата на чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. предпоставки, за да се породи тя
своето правно действие и за да възникне задължението за възстановяване на 50 %
от получените до момента компенсаторни плащания.
От друга страна,
жалбоподателят не твърди и не доказва възникнали форсмажорни или изключителни
обстоятелства, поради което чл.15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е
неприложима към настоящия казус. Нормите на чл.14 и на чл.15 уреждат съвършено
различни случаи и защото в хипотезата на чл.15 именно наличието на форсмажорни
или други изключителни обстоятелства е причина земеделският производител не по
собствена воля да прекрати дейността, която се подпомага по мерки 211 или 212,
законът изисква прекратяването на ангажимента да се извърши с нарочен акт от изпълнителния
директор на ДФЗ. Не такава е хипотезата на чл.14, при която, както вече се
каза, земеделският производител по собствена инициатива прекратява участието си
в съответната мярка чрез собственото си бездействие при изрично разписани
дължими действия.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
надлежно оправомощен със заповед № 03-РД/715-2 от 13.12.2018 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона форма на мотивирано
решение, съдържащо фактическите и правни основания за издаването, при спазване
на материалния закон и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при съобразяване с целта на закона –
да се възстановят в бюджета на фонда недължимо получени субсидии. Т.е., жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДФЗ сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.К., ЕГН **********,***, против
акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2996-2 от 25.06.2020
г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който
жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно
вземане в размер на 1 532,94 лева, представляващо 50 % от общата изплатена
сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 на основание чл.14, ал.1, т.3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: