№ 560
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000586 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 206 от 01.06.2022 година, постановено по т. дело №
609/2021 година по описа на О.С. - П., са отхвърлени исковете, предявени от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, за
признаване за установено по отношение на ответника Т. В. В., ЕГН
**********, ****, че ответникът дължи на „Ю.Б.“ АД, в качеството на
съкредитополучател по договор за потребителски кредит № FL
******/26.10.2018 год., следните суми: сумата 35 339,62 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2020 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане; сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от
16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.; сумата 3 297,80 лева мораторна лихва за
периода от 15.10.2019 год. до 17.11.2020 год.; сумата 100,53 лева такси за
периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални
такси, за които суми в полза на „Ю.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно
1
изпълнение № 262073/03.12.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15926/2020 по описа на Р.С. - П., втори гр.с.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, сумата 2 300 лв. разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в
първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД с оплаквания за нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му, както и за необоснованост. Оспорен е изводът на съда,
че за ответника В. не съществува задължение за връщане на кредита по
договора от 26.10.2018 година, като противоречащ на събраните по делото
доказателства и материалния закон. Поддържа се, че Т. В. в качеството си на
съкредитополучател е солидарно отговорен за задълженията по договора,
както по силата на изричната клауза в договора – чл. 1, ал. 4, така и съгласно
разпоредбите на приложимия материален закон, като жалбоподателят се е
позовал както на чл. 121 от ЗЗД, така и на чл. 304 от ТЗ. По тези съображения
се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по
същество, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят на
жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответника Т.
В.. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
процесуалните му представители са изразили становище за неоснователност
на жалбата, като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно,
съобразено с установените обстоятелства, свързани с първоначалното
усвояване на средствата по договора за кредит и с участието на ответника в
процесния договор в качеството му на поръчител, а не на съкредитополучател.
Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски за въззивното производство в размер на
минималното адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по
2
чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ищеца срещу решението, с което са отхвърлени предявените от него искове.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, съобразявайки изложените във въззивната жалба доводи,
касаещи неправилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира, че жалбата е основателна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК от „Ю.Б.“ АД срещу Т. В. В. за приемане за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на банката, за което са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15926/2020 година по описа на Р.С. - П..
Искът е предявен след подадено от ответника Т. В. възражение по чл.
414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 262073 от 03.12.2020 година, издадена по ч.гр. дело № 15926 /2020
година по описа на РС - П.. С тази заповед е разпоредено двама длъжници –
С.Д.Д. и Т. В. В. да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД следните суми: сумата
35 339,62 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит №
FL ****** от 26.10.2018 година, предсрочно изискуема; сумата 3 567,29 лева
възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.;
мораторна лихва в размер на 226,39 лева за периода от 15.10.2019 година до
12.03.2020 година; мораторна лихва в размер на 3071,41 лева за периода
14.05.2020 година до 17.11.2020 година; сумата 100,53 лева такси за периода
от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 01.12.2020 година, до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски, направени в заповедното производство, в размер на
847,06 лева държавна такса и 1398,36 лева – платено адвокатско
възнаграждение.
По делото няма данни за подадено възражение по чл. 414 от ГПК от
другия солидарен длъжник – С.Д.Д..
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
настоящото дело, са изложени обстоятелства, според които ответникът Т. В.
В. се е задължи като съкредитополучател по процесния договор за
потребителски кредит от 26.10.2018 година за сумата от 40 000 лева, наред с
3
другия кредитополучател С.Д.Д.. Договорът и погасителният план към него,
както и молбата-искане за отпускане на потребителски кредит, установяваща
преддоговорните отношения между страните, били подписани от двамата
кредитополучатели, включително Т. В., в това им качество. Кредитът бил
усвоен от кредитополучателите по банков път на дата 26.10.2021 година. В
уточняваща молба вх. № 11862 от 08.10.2021 година, част от исковата молба,
ищецът е посочил, че договорната лихва е уредена в чл. 3, ал. 1 от договора и
е в размер на фиксирана договорна надбавка от 6,350% и референтен лихвен
процент /ПРАЙМ/, който към момента на сключване на договора и през
целия период от 27.03.2018 година до 23.03.2020 година не е променян и е бил
1,15% за кредитите в лева. Посочено е, че този референтен лихвен процент се
определя от комитета по управление на активите и пасивите съгласно
методология на банката и се публикува на интернет страницата на банката,
като подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на
условията в Методологията, неразделна част от сключения между страните
договор – приложение № 1. Твърди се, че през целия срок на действие на
договора първоначално уговореният размер на лихвата е променян само
поради неизпълнение на преференциалните условия, посочени в договора и
съгласно неговите клаузи. Досежно претендираната мораторна лихва ищецът
е посочил, че такава се начислява върху просрочените вноски на главницата, а
не върху пълния й размер и върху просрочените вземания за договорни
лихви, но не и върху таксите. Посочено е също, че главницата се олихвява
при просрочие с размера на договорната лихва плюс 10 %, а договорната
лихвата – с 10%. Ищецът твърди, че за погасяване на кредита са внесени 10
вноски в общ размер на 7932 лева, от които са погасени 4660,38 лева
главница, 2825,70 лева лихви, 26,51 лева такси и 419,41 лева застраховки. С
молба вх. № 13696 от 28.10.2021 година са направени допълнителни
уточнения в исковата молба, като е посочено, че при действието на
договора за периода от 26.10.2018 година до 23.03.2020 година
референтният лихвен процент на банката за необезпечени кредити в лева е
бил 1,15%, а след 24.03.2020 година е намален на 0,65%. Досежно промяната
в първоначално договорения лихвен процент се твърди, че такава е правена
на основание чл. 20 ал. 2 от договора, предвиждащ увеличаване на
договорната надбавка автоматично с 3,5 процентни пункта при настъпване на
конкретни обстоятелства, изброени в чл. 20, ал.1, т.1 и т. 2, свързани с
4
неизпълнение на конкретни задължения и с прекратяване ползването на
пакетната програма съгласно чл. 3, т. 11 от договора. Промяна - увеличение
на фиксираната надбавка с 1,5 процентни пункта била извършвана и на
основание чл. 20, ал. 3 от договора поради настъпване на обстоятелствата по
чл. 20, ал.1, т. 3, а именно неплащане в срок на повече от една дължима
месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ или
неподдържане по какъвто и да е друг начин на застрахователното покритие по
застраховката.
От изложените от ищеца обстоятелства е видно, че през периода от
26.10.2018 година до 14.03.2019 година договорната лихва е била в размер на
7,5%. За периода от 15.03.2019 година до 15.01.2020 година тя е била в размер
на 11% , като били прибавени 3, 5 процентни пункта поради неизпълнение на
условието за оборот по сметката. За периода от 15.01.2020 година до
15.03.2020 година лихвата била в размер на 12,5% поради неизпълнение на
условието за плащане на застрахователна премия и добавяне на 1,5 процентни
пункта. След 16.03.2020 година размерът на договорната лихва бил намален
на 12% поради промяна на референтния лихвен процент /Прайм/.
В чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от договора страните договорили отпуснатият
кредит да бъде погасяван на равни /анюитетни/ месечни вноски, заплащани в
брой до 30-то число на месеца. Съгласно чл. 14 от договора банката имала
право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при
непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита. Поради
неплащане на дължимите вноски по договора № 11 с падеж 15.09.2019 година
и № 12 с падеж 15.10.2019 година съгласно погасителния план към договора,
банката обявила вземането си по договора за изцяло предсрочно изискуемо,
за което уведомила двамата кредитополучатели на 20.07.2020 година.
Уведомлението на ответника било връчено от ЧСИ К.П.. Задълженията по
договора за кредит след обявяване на предсрочната му изискуемост били в
размер на 35339, 62 лева главница, 3567,29 лева – възнаградителна лихва за
периода от 16.09.2019 година до 20.07.2020 година, дължима на основание чл.
3, ал. 1 от процесния договор, мораторна лихва в размер на 226,39 лева за
периода от 15.10.2019 година до 12.03.2020 година и в размер на 3071,41 лева
за периода от 14.05.2020 година до 17.11.2020 година, дължима на основание
чл. 9 от договора, такси в общ размер на 100,53 лева за периода от 15.09.2019
година до 17.11.2020 година и нотариални такси в размер на 48 лева.
5
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника
съществуването на тези вземания на банката, както и да се осъди ответникът
да заплати направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Становището на ответника по така предявените искове и
обстоятелствата в първоначалната и в допълнителните молби, изразено в
отговора по чл. 367 от ГПК / стр. 52/ е за неоснователност на исковете поради
това, че той не е имал волята да се задължава като кредитополучател, не е
получавал суми по кредита и не се е задължавал в полза на трето лице. До
получаване на заповедта за изпълнение той знаел, че е посочен като лице за
контакт по договора на С.Д. – баща на интимната му приятелка към момента
на сключване на договора. Твърди, че още към момента на сключване на
договора Д. е бил неплатежоспособен, като договорът бил сключен, за да се
рефинансират задължения по три предходни кредита. Банката знаела за
финансовото състояние на Д., като ответникът бил измамен, за да се задължи
заедно с неплатежоспособния длъжник. По този начин тя си осигурявала нов
длъжник, от когото да събере вземанията си, като освен това всички лихви по
предходните кредити ставали главница по новия кредит. Посочено е, че дори
да имало действително сключен договор от ответника, той бил нищожен
поради липса на воля от негова страна да се задължи по начин и за суми, за
които банката претендира. Оспорени са освен това подписите на ответника
под всички документи, представени от банката, с твърдения че не са негови.
Други оспорвания на обстоятелствата, на които се основават
предявените искове, не са направени от ответника в преклузивния срок за
това – с отговора на исковата молба. Не е подаден и допълнителен отговор на
допълнителната искова молба на ищеца / стр. 72 и стр.88/, с която са
оспорени доводите в писмения отговор на ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност е видно, че процесният договор за потребителски кредит
№ FL ****** от 26.10.2018 година е сключен между „Ю.Б.“ АД от една
страна и от друга – от С.Д.Д. и Т. В. В.. Качеството на двамата, вписано в
договора, е кредитополучатели. В чл. 1, ал. 4 от договора изрично е
посочено, че за връщането на кредита и другите задължения по договора
лицата, които са го подписали като кредитополучатели, отговарят солидарно.
В чл. 1, ал. 1 от договора е вписано, че предоставеният от банката
6
потребителски кредит е в размер на 40 000 лева за текущи нужди. Според чл.
2, ал. 1 от договора кредитът се отпуска по посочена разплащателна сметка на
името на кредитополучателя С.Д.Д., за чието откриване се сключва договор с
банката. От клаузите на ал. 2 до ал. 5 на чл. 1 от договора е видно, че между
страните е постигнато съгласие със сумата по кредита банката да погаси
задължения на кредитополучателя по три предходни потребителски кредита
по договори с друга банка - Б.П..
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза / стр. 129 и
следващите/ е видно, че целият размер на кредита от 40 000 лева е реално
усвоен на 26.10.2018 година чрез заверяване на откритата на името на С. Д.
сметка. Начинът, по който е изразходната сумата, се установява от
приложената към заключението на вещото лице таблица на стр. 136 от
делото. От нея е видно, че от общата сума от 40 000 лева 35433,24 лева са
преведени за погасяване на задълженията по три кредита в Б.П., като от
посоченото ЕГН ********** е видно, че става дума за задължения на С. Д.. С
остатъка от сумата са погасени дължими такси към банката, 2000 лева са
изтеглени на каса и останалите 2164,50 лева са преведени по друга банкова
сметка на С. Д. в същата банка.
Освен на всяка страница на договора за банков кредит и на края, след
съдържанието на договора, подписи от името на ответника Т. В. в качеството
му на кредитополучател, наред с подписите на другия кредитополучател
С.Д.Д., са положени върху всяка страница на приложение № 1 към договора –
методология за определяне на референтен лихвен процент / Прайм/ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити, както и на всяка страница от
погасителния план към договора за кредит / представени в оригинал на стр.
93-102 /. На страница 103 от първоинстанционното дело е представено искане
за отпускане на кредита с персоналните данни, включително размер на
исканата сума, брой погасителни вноски, постоянен и настоящ адрес и
трудова заетост, в което са вписани данните на ответника Т. В. като
съкредитоискател и върху което той е изписал саморъчно имената си и е
положил подпис. В същото качество Т. В. е изписал саморъчно имената си и
се е подписал и под декларацията за свързани лица, която се попълва във
връзка с чл. 44 от Закона за кредитните институции / стр. 104 и стр. 105/.
По делото е открито производство по оспорване на саморъчно
7
изписаните имена и подписите на ответника под тези документи с оглед
възражението му в отговора на исковата молба, че не са негови. Във връзка с
оспорването по делото е допусната и изслушана съдебно почеркова
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно,
незаинтересовано и неоспорено от страните. Заключението на вещото лице
М.С. е категорично и то е в смисъл, че в изброените по-горе документи
всички подписи за кредитополучател под № 2 и ръкописните текстове, там
където ги има, са изпълнени от Т. В. В..
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съобразявайки
клаузите на процесния договор и приложенията към него, които както се
установи по категоричен начин, са подписани от ответника Т. В., в
посоченото в тях качество на кредитополучател, съдът намира, че липсва
каквото и да е основание да се отрече това му качество при подписването на
процесния договор.
Вярно е, че усвояването на сумата е станало по сметка на името на
другия кредитополучател по договора и че в по-голямата си част тя е
използвана за погасяване на негови кредити към друга банкова институция,
като остатъкът също е получен от другия кредитополучател – на ръка и по
друга банкова сметка. Усвояването на сумата по договора, по който
ответникът се е съгласил да бъде кредитополучател – солидарен длъжник, е
станало по уговорения в него начин. Банката е изпълнила задължението си,
заверявайки с цялата заемна сума банковата сметка на единия от
кредитополучателите. Вътрешните отношения между двамата
кредитополучатели и причината, поради която ответникът се е съгласил с
този начин на усвояване на сумата, не го освобождават от задължението му
на солидарен длъжник – кредитополучател. Той е изразил по ясен и
категоричен начин воля да бъде кредитополучател наред с другия
кредитополучател С. Д. и да отговаря солидарно с него за връщането на
кредита и за другите задължения по договора точно в това си качество / чл. 1,
ал. 4 от договора/. Изрично се е съгласил и с начина на усвояване на сумата
по кредита - по сметката на другия кредитополучател, поради което не може
да се приеме, че не е обвързан от задължението за връщане на тази сума.
Във връзка с вътрешните отношения между двамата кредитополучатели
ответникът е посочил, че се е съгласил да бъде само лице за контакт по
8
договор за потребителски кредит на С. Д. – баща на приятелката му към
момента на сключването му – 26.10.2018 година. На първо място, тези негови
твърдения се опровергават по категоричен начин от договора и приложенията
към него, които съдържат негов подпис и саморъчно изписани имена,
положени от него в качеството му на кредитополучател. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения за това, че той не е бил запознат със
съдържанието на документите, които е подписал.
Въз основа на показанията на разпитаната по делото в качеството на
свидетел майка на ответника Д.С. В.а в съдебно заседание на 17.02.2022
година също не може да се направи извод, че участието на ответника в
процесния договор е в качеството на лице за контакти, а не на
кредитополучател. Следва да се посочи, че ищецът изрично е възразил срещу
разпита на тази свидетелка, поискана за установяване на обстоятелството, че
Д. и дъщеря му са създали у ответника убеждение, че се иска съгласието му
само като лице за контакти. Със свидетелските показания се цели
опровергаване съдържанието на договора за потребителски кредит и
приложенията към него, обсъдени по-горе, досежно качеството, в което ги е
подписал ответинкът. При категоричните доказателства, че подписите под
тези документи са на ответника, опровергаването им със свидетелски
показания съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 2 от ГПК във връзка чл. 164
ал. 1 т. 5 от ГПК може да стане само при изрично съгласие на страните. В
случая ищецът не е дал такова съгласие, а напротив, в допълнителната искова
молба е изразено категорично противопоставяне на събирането на това
доказателство. По тази причина съдът намира за недопустими свидетелските
показания за установяване на посочените по-горе обстоятелства.
Дори обаче да се приеме, че свидетелските показания са допустими, въз
основа на тези на разпитаната по делото свидетелка В.а не могат да се правят
изводи по настоящото дело. Свидетелката говори за получена на 18.07.2020
година покана от ЧСИ, касаеща дължима сума пари от сина й по кредит,
отпуснат на дъщерята на С. Д. - Д. Д.. Свидетелката разбрала от сина си и от
обаждане на Д. Д. по телефона на 18.07.2020 година, че ответникът е дал
съгласие да бъде посочен като лице за контакт и поради невъзможност да
бъде открита Д. Д. заради болничен престой документите били връчени на
него. От сина си свидетелката разбрала, че той знае само, че е станал лице за
контакт. Ответникът се виждал само от врече на време със С. Д., докато
9
имал връзка с неговата дъщеря Д.. От показанията на свидетелката се
установява, че синът й е казал, че не е получавал документи от банка.
Така обсъдените свидетелски показания противоречат на останалите
събрани по делото доказателства. На първо място, видно от доказателствата в
заповедното производство – ч.гр. дело № 15926/2020 година по описа на РС -
П. / стр. 34/, на ответника е връчена от ЧСИ не покана за изпълнение, а
изявлението на „Ю.Б.“ АД за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, по който кредитополучател наред с него е С. Д., а не Д. Д.. Няма
съвпадение и в датата на връчване, посочена от свидетелката – 18.07.2020
година и тази в процесната разписка, а именно 20.07.2020 година. Освен това
получаването на изявлението на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост от ответника е обстоятелство, което не е оспорено в хода на
настоящия процес, а според показанията на свидетелката синът й не бил
получавал никакви документи от банката.
Съобразявайки факта, че показанията на свидетелката противоречат на
събрани по делото и неоспорени писмени доказателства от една страна, а от
друга - посочването в показанията на друг кредит, по който нейният син е
заявил, че е само лице за контакт, съдът намира, че не може да приеме за
установено по делото твърдението на ответника, че не участва в процесния
договор в качеството си на кредитополучател. Волята му в договора и в
приложенията към него да участва като кредитополучател и да отговаря
солидарно наред с другия кредитополучател по договора е ясно изразена.
Липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че волята му е била
друга или че е опорочена заради измама.
По тези съображения съдът приема, че ответникът следва да отговаря за
изпълнение на задълженията по договора за кредит в качеството си на
кредитополучател солидарно със С. Д.. Солидарната му отговорност се
основава на чл. 121 от ЗЗД във връзка с чл. 1, ал. 4 от процесния договор.
Ответникът не е въвел в процеса в преклузивните срокове каквито и да
било оспорвания на изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на 20.07.2020 година,
както и с размерите на исковите претенции на ищеца.
Задължение на съда е да съобрази съдебния си акт с императивни
материално правни норми, сред които са тези, уреждащи защитата на
10
потребителите и неравноправността, респ. нищожността на клаузи от
потребителските договори.
Съдържащите се в чл. 3 от договора клаузи, свързани с включването
като компонент на възнаградителната лихва наред с фиксираната добавка и
на референтен лихвен процент Прайм, който се определя от Комитета по
управление на активите и пасивите съгласно Методологията на банката,
подлежи на преразглеждане на тримесечна база / чл. 3, ал. 2/, новата актуална
стойност се обявява на интернет страницата на банката и чрез обявление на
промяната на видно място в офисите на банката, с указания за датата на
новата стойност / чл. 3, ал. 3/ и с нея автоматично се актуализира годишния
лихвен процент по кредита, като тя се прилага от дата, следваща първата
падежна дата на месечната вноска по кредита след датата на публикуване на
новата стойност на Прайм / чл. 3, ал. 6/, са неравноправни по смисъла на
ЗЗП.
Обстоятелството, че в чл. 3, ал. 2 от договора изрично е посочено, че
референтният лихвен процент Прайм се определя съгласно Методология,
която е неразделна част от договора и е подписана от страните, само по себе
си не означава, че разписаната в нея изчислителна процедура е ясна и
достатъчно разбираема за обикновения среден потребител. В методологията,
в т. 3 е посочена сложна формула за определяне на Прайм, включваща
компоненти като тегло на депозити от домакинства, тегло на капитал, лихвен
процент по депозити на домакинства, минимални задължителни резерви в
проценти, разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките, безрисков
лихвен процент за България, рисково тегло, корекция на промяна на
пределната цена на ресурса, които за обикновен потребител са неясни и
невъзможни за разбиране и прилагане. Отделен е въпросът, че с договора е
предвидено прилагане на този индекс в отношенията между страните като
част от договорената възнаградителна лихва, без изрично уведомяване на
кредитополучателите, с едностранна промяна на размера на погасителните
вноски от страна на банката / чл. 7 ал. 2/, като новият погасителен план се
предоставя на кредитополучателите само при тяхно поискване / чл. 7, ал. 4 от
договора/ или чрез справка в системата на електронно банкиране на банката /
чл. 7, ал.6/. Предвидено е освен това промяната на годишния лихвен процент
да води автоматично и до промяна на общия разход по кредита / чл. 7, ал. 7/.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, а именно
11
такива, които са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Липсват каквито и
да е доказателства, въз основа на които да се направи извод, че става дума за
индивидуално договорени клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
При извод за наличие на неравноправни клаузи в договора съдът следва
да се произнесе по въпроса как се е отразило тяхното прилагане на
дължимостта, респ. на размера на задълженията по договора за потребителски
кредит.
В случая въз основа на събраните доказателства, по-конкретно на
съдебно счетоводната експертиза следва да се приеме, че наличието на
неравноправните клаузи не е довело до утежняване положението на
кредитополучателите в качеството им на потребители чрез увеличаване
размера на дължимата възнаградителна лихва, включваща в себе си като
компонент индекса Прайм. Установено е, че през периода от сключване на
договора до 16.03.2020, година участващият във възнаградителната лихва
компонент Прайм не е променян и е в уговорения с договора размер от 1,15
процентни пункта. Промяната на Прайм касае периода от 16.03.2020 година
до обявяването на договора за предсрочно изискуем на 20.07.2020 година. За
този период банката претендира присъждане на възнаградителна лихва с
включен в нея по-нисък от договорения размер на референтния лихвен
процент Прайм - 0,65 . При неравноправност на клаузите, свързани с
едностранно изменение на лихвените проценти от страна на банката, в
отношенията между страните се прилага първоначалния размер, посочен в
договора. Сама по себе си клаузата от договора за конкретния размер на
възнаградителната лихва към момента на сключването му не е нищожна, тя е
ясно изразена и разбираема за страните и касае основното съдържание на
договора. С оглед на това при определяне размера на дължимата
възнаградителна лихва следва да се съобрази искането на ищеца, което е за
присъждане на такава в по-нисък от дължимия първоначално уговорен с
действителната клауза от договора размер.
Що се отнася до промяната на другия елемент от възнаградителната
лихва, посочен в чл. 3 ал. 1 от договора - фиксираната договорна надбавка,
тя също е променяна, видно от съдебно икономическата експертиза. Към
12
първоначалния размер от 6,350% , на 15.03.2019 година са добавени 3,5%
заради неспазване на чл. 20, ал. 1, т. 1 от договора, а от 15.01.2020 година и
още 1,5 % заради неспазване на чл. 20, ал. 1, т. 3 от договора. В случая става
дума за договорени между страните условия, свързани с неизпълнение на
конкретни задължения от договора от страна на кредитополучателите, при
които се завишава размера на фиксираната договорна надбавка. Според чл.
20, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 1 от договора договорната надбавка се увеличава
с 3,5% заради отпадане на преференциалните условия при настъпване на
конкретно посочени обстоятелства, а именно преустановяване на
постъпването на средства в размер не по-нисък от нетното изражение на
минималната работна заплата, актуална към датата на превода,
представляващи цялото месечно трудово възнаграждение на
кредитополучателя по посочена в договора сметка, за период, надвишаващ
три последователни месеца. В чл. 20 ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от договора
е предвидено увеличаване на фиксираната договорна надбавка с 1,5% при
неплащане в срок на повече от една дължима месечна застрахователна премия
по застраховка „Защита на плащанията“ или ако кредитополучателят
прекрати или престане да поддържа по какъвто и да е друг начин
застрахователното покритие по застраховката. Ответникът не е оспорил в
преклузивния срок настъпването на предвидените в договора конкретни
условия, при които се увеличава фиксираната договорна надбавка и
началните моменти, поради което дължимият размер на възнаградителната
лихва следва да бъде съобразен и с увеличаването на фиксираната договорна
надбавка с 3,5% и допълнително с 1,5 % от посочените в заключението на
вещото лице дати.
Съобразявайки изложеното до тук, както и съдебно икономическата
експертиза, която е дала заключение за дължимите суми по договора за
кредит, приспадайки извършените от кредитополучателите плащания, съдът
намира, че исковата претенция за главница в пълния претендиран размер от
35339,62 лева е основателна и следва да бъде уважена.
Досежно претенцията за договорна лихва като възнаграждение по
сключения договор за потребителски кредит, такава се дължи до
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на 20.07.2020 година.
Настъпването на предсрочната изискуемост е безспорно обстоятелство
между страните, а и предпоставките за нея, очертани в чл. 14 от договора, са
13
установени със събраните доказателства. След тази дата кредитополучателите
дължат връщане само на остатъка от главницата по кредита, ведно със
законната лихва до датата на изплащането му, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика - т. 2 от ТР 3/2017 година на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно клаузите на сключения между страните договор погасяването
на задълженията по него става с анюитетни равни месечни вноски,
определени по размер в погасителния план / чл. 7, ал. 1 от договора/,
включващи в себе си съответните части от дължимата главница и от
договорната лихва с възнаградителен характер, уговорена в чл. 3.
От заключението е видно, че до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на 20.07.2020 година размерът на дължимата
просрочена възнаградителна лихва, след приспадане на заплатената такава от
2807,62 лева, е 3567,29 лева. Т.е. искът за просрочена възнаградителна лихва
също е основателен в пълния претендиран от ищеца размер от 3567,29 лева.
Основателни до пълния предявен размер са и исковите претенции за
присъждане на такси по договора от 100,53 лева, както и на нотариални такси
от 48 лева. Основанието за присъждането на таксите по договора са
разпоредбите на чл. 5 и чл. 2, ал. 2 във връзка с Тарифата за таксите и
комисионните на банката, които банката прилага по извършвани услуги на
клиенти – физически лица. В заключението се съдържат данни за начислените
такси по договора и заплатените такива и е посочено, не неплатеният остатък
от таксите е 100,53 лева. Досежно дължимите нотариални такси от 48 лева,
със заключението е установено, че те са начислени и се дължат, като
основанието за тяхното заплащане от кредитополучателите е разпоредбата на
чл. 78 от ЗЗД, на която се е позовал ищецът. Обстоятелството, че
претендираните нотариални такси са заплатени от банката във връзка с
изпълнение на задължението на длъжниците по процесния договор, не е
оспорено.
По иска за мораторни лихви съдът намира, че начинът, по който са
претендирани от ищеца и изчислени в заключението на вещото лице, не е
съобразен с клаузите на договора.
Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
14
дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския
съвет. В договора не е предвидено при забава в заплащането на главницата да
се присъжда лихва за забава, включваща в себе си уговорения размер на
възнаградителната лихва, към който размер да се прибави и законната лихва,
определена от МС / 10% плюс основния лихвен процент на БНБ, който от
01.02.2016 година до 01.10.2022 година е 0%/. Претенцията на ищеца за
мораторна лихва върху просрочените суми за главницата по договора е за
периода от 15.10.2010 година до 17.11.2020 година. За целия този период
върху просрочените вноски за главница се дължи само законната лихва, като
до датата на предсрочната изискуемост – 20.07.2020 година основанието за
нейното начисляване е чл. 9 от договора, а след тази дата се дължи
непогасеният остатък от предоставената по договора парична сума /
главницата/ и законната мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, в каквато насока е
задължителното за съдилищата разрешение по т. 2 от ТР 3/2017 година от
27.03.2019 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на това и съобразявайки съдържащата се на стр. 4 от
заключението на съдебно икономическата експертиза таблица с посочени
размери и периоди на просрочените вноски за главница / стр. 132/, при
прилагане на лихвен процент, равен на законната лихва, определена от МС /
който в случая за целия период е 10% годишно/, съдът преизчисли размера
на дължимата мораторна лихва върху главницата за исковия период и той е
1416,50 лева. Този размер следва да бъде намален със сумата 18,08 лева,
която според вещото лице е заплатена. Общият дължим размер на мораторни
лихви от ответника е 1398,42 лева.
Дължи се и законната лихва върху главницата от датата на заявлението
по чл. 417 от ГПК – 01.12.2020 година, до окончателното изплащане на
сумата.
Претенцията за присъждане на мораторни лихви върху договорните
/възнаградителни/ лихви, част от общо претендираните мораторни лихви от
3297,80 лева, е неоснователна. Ищецът претендира начисляване на законна
лихва върху дължимите по договора изтекли възнаградителни лихви за
периода от 15.05.2019 година до 17.11.2020 година. Става дума за
анатоцизъм – претендиране на лихви върху лихви. Анатоцизъм е допустим
15
само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
само между търговците, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая.
Макар в чл. 9 от договора да е предвидено начисляване на законна лихва
върху всички просрочени вноски по договора, включително върху изтеклите
възнаградителни лихви, досежно лихвите клаузата противоречи на закона –
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение и следва да постанови ново по същество, с
което да уважи предявените искове за главница, възнаградителна лихва,
такси по договора и нотариални такси за пълните претендирани размери
Решението по иска за мораторни лихви следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът до размера на 1398,42 лева и следва да се постанови
ново, с което искът се уважи за тази сума. В останалата част решението, с
което е отхвърлен искът за присъждане на мораторни лихви следва да бъде
потвърдено.
С оглед крайния изход на спора - основателност на исковете с обща
цена от 42353,24 лева до размера от 40453,86 лева, съдът разпределя
отговорността на страните за разноски.
Направените от жалбоподателя разноски в заповедното производство,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, са в общ размер
на 2245,42 лева. От тях с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 2144,72 лева.
За първоинстанционното производство разноските на ищеца са в
размер на 3357,78 лева, включващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение и разноски за вещо лице. От тях с оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3207,20 лева.
Разноските за въззивното производство на „Ю.Б.“ АД са в размер на
894,10 лева заплатена държавна такса, от които ответникът следва да бъде
осъден с оглед изхода на спора да заплати 854 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете ответникът има право на
разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер на
по 103,15 лева за адвокатско възнаграждение.Първоинстанционното решение
в частта, с която са му присъдени разноски над размера от 103,15 лева до
16
2300 лева следва да бъде отменено, като с въззивното решение му се присъди
и сумата от 103,15 лева разноски за въззивното производство. Направеното от
жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника е неоснователно. При обща цена на исковете от 42353,24 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
изменението от ДВ бр. 88/2022 година,което е приложимо в отношенията
между страните, доколкото става дума за процесуална норма с незабавно
действие, е 2650 лева плюс 8% за горницата над 25 000 лева. Дори преди
изменението на тази разпоредба адвокатското възнаграждение от 2300 лева
не надхвърля значително минималния размер / 830 лева плюс 3% за горницата
над 10 000 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата преди изменението/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 206 от 01.06.2022 година, постановено по т. дело
№ 609/2021 година по описа на О.С. - П., В ЧАСТИТЕ, с които:
- са отхвърлени исковете, предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, за признаване за установено по
отношение на ответника Т. В. В., ЕГН **********, ****, че ответникът
дължи на „Ю.Б.“ АД, в качеството на съкредитополучател по договор за
потребителски кредит № FL ******/26.10.2018 год., следните суми: сумата
35 339,62 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020
год. /датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане; сумата 3 567,29 лева
възнаградителна лихва за периода от 16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.;
сумата 1398,42 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2019 год. до
17.11.2020 год.; сумата 100,53 лева такси за периода от 15.09.2019 год. до
17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални такси, за които суми в полза на
„Ю.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение № 262073/03.12.2020
год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15926/2020 по описа на Р.С. - П., втори
гр.с.,
- е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК
17
*********, да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, сума в размера над
103,15 лева до 2 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
По иска на от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Т. В. В., ЕГН **********, ****, че ответникът дължи на „Ю.Б.“
АД, в качеството на съкредитополучател по договор за потребителски кредит
№ FL ******/26.10.2018 год., следните суми: сумата 35 339,62 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 год. /датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане; сумата 3 567,29 лева възнаградителна лихва за периода от
16.09.2019 год. до 20.07.2020 год.; сумата 1398,42 лева мораторна лихва за
периода от 15.10.2019 год. до 17.11.2020 год.; сумата 100,53 лева такси за
периода от 15.09.2019 год. до 17.11.2020 год. и сумата 48 лева нотариални
такси, за които суми в полза на „Ю.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 262073/03.12.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15926/2020 по описа на Р.С. - П., втори гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 01.06.2022 година, постановено
по т. дело № 609/2021 година по описа на О.С. - П. В ЧАСТТ А, С КОЯТО е
отхвърлен искът, предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****, за признаване за установено по отношение на
ответника Т. В. В., ЕГН **********, ****, че ответникът дължи на „Ю.Б.“
АД, в качеството на съкредитополучател по договор за потребителски кредит
№ FL ******/26.10.2018 год., сума в размера над 1398,42 лева до 3297,80
лева / или за 1899,38 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от
15.10.2019 год. до 17.11.2020 год., за която сума в полза на „Ю.Б.“ АД е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 262073/03.12.2020 год. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15926/2020 по описа на Р.С. - П., втори гр.с..
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, ****, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, следните суми,
представляващи направени по делото разноски: сумата от 2144,72 лева
разноски за заповедното производство, сумата от 3207,20 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 854 лева – разноски за
18
въззивното производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, ****, разноски за
въззивното производство в размер на 103,15 лева съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19