№ 8170
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110169890 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. И. срещу „Мъни плюс
мениджмънт“ АД, с иск, изменен с протоколно определение от 01.11.2023 г.
(на лист 121 от делото), с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от договор
за потребителски кредит № 10126478/11.05.2021 г. между страните като
нищожен поради липса на реквизит, евентуално – от клаузата на клаузата на
чл. 12, ал. 4 от договора, която предвижда неустойка за неосигуряване на
поръчител, и за осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо
платени въз основа на същата клауза 99,03 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 10126478/11.05.2021 г., който предвиждал на ищеца
да се отпуснат 400 лева за връщане на 13 вноски при непосочен годишен
процент на разходите. Твърди се, че в чл. 12 от договора било предвидено
задължение на ищеца да осигури поръчител до 3 дена след отпускане на
кредита, който да обезпечи кредита, и да работи поне от 6 месеца на трудов
договор при заплата поне 600 лева, да не е изтеглил други кредити и други.
Твърди се, че при неизпълнение на задължението в чл. 12, ал. 4 от договора
била уговорена неустойка от 268,58 лева. Договорът се оспорва като
недействителен поради оформянето му с шрифт с кегел, по-малък от
посочения в закона – 12 пункта, и поради неправилно посочване на годишния
процент на разходите, който не включвал неустойката по договора, а и
същият процент бил по-голям от законово допустимия. Клаузата за неустойка
се оспорва като неравноправна, тъй като предвиждала прекомерен размер на
1
задължението за несъществено изпълнение. Твърди се, че ищецът е заплатил
всички задължения по договора, включително и неустойката, чието връщане
се иска. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Мъни
плюс мениджмънт“ АД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Признава се, че между страните е сключен договор за кредит.
Поддържа се, че уговореният договор за кредит е с годишен процент на
разходите 41 %, като договорът има всички реквизити по закона. Поддържа
се, че неустойките по договора не следва да се включват в годишния процент
на разходите, тъй като се дължали при неизпълнение. Твърди се, че са ясно
посочени дължимите се вноски за погасяване на кредита, има погасителен
план. По отношение на клаузата за неустойка се поддържа, че същата не е
недействителна. Оспорва се ищецът да е платил неустойката.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 68 – 74 от делото Индивидуален договор
за заем с код 10126478/11.05.2021 г., неоспорен от страните, на посочената
дата ищецът се е съгласил да изтегли от ответника 204,52 евро със
задължение да ги върне в срок от 26 седмици при лихва 39,04 %, като в заема
е вписан ГПР 41,00 %, а заемът е следвало да се върне при двуседмична
вноска от 17,44 евро, или общо за връщане – 226,66 евро. В чл. 12 от
договора е уговорено задължение на ищеца като заемополучател да осигури в
7-дневен срок от сключване на договора поръчител, който да има трудов
доход от поне 600 лева поне 6 месеца преди сключване на договора, да не е
изтеглил друг заем от дружеството и да няма просрочени заеми в кредитния
регистър (нито едно просрочие), като ако не го направи, ответникът щял да
поеме допълнителни разходи за обезпечаване на заема, за което ищецът му
дължал неустойка в размер на още 137,32 евро.
Съгласно представена на лист 47 от делото разписка на 21.06.2021 г.
ищецът е платил на Л. Н. А. (с ЕГН: **********) 450,60 лева с основание
„пълно погасяване на кредит“ чрез платежната услуга „Изипей“. Съгласно
представена на лист 122 от делото справка от „Изипей“ АД преводът е
изпълнен и парите са изтеглени от получателя на сумата на 21.06.2021 г. в
16:52 ч. Съгласно представена на лист 110 от делото справка за осигуряване
на последния от НАП към юни 2021 г. получателят на паричната сума от
ищеца е работил за ответника през целия месец.
В съдебното заседание на 31.01.2024 г. (на лист 141 от делото) е
разпитан свидетелят Л. Н. А., който дава показания, че през юни 2021 г. е
работил за ответника, предлагал кредити и приемал плащания по тях на
падежна дата. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като напълно
се подкрепят от справката от НАП и са безпротиворечиви.
Съгласно заключение на служебно назначената техническа експертиза,
приета на 11.12.2023 г. (на лист 78 от делото), представена в писмен вид на
лист 64 – 66 от делото, Индивидуален договор за наем с код
2
10126478/11.05.2021г. е изписан с шрифт с кегел 12 пункта.
Съдът кредитира заключението като логично и безпристрастно.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 11.09.2023 г. (на лист 78 – 79 от делото), а в писмен
вид – на лист 59 – 62 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ищецът е заплатил
по договор с № 10126478/11.05.2021 г. общо 416,37 лева на три пъти – 9,80
лева на 25.05.2021 г.; 55 лева – на 07.06.2021 г., и 351,57 лева – на 21.06.2021
г. В счетоводството на ответника не е отразено плащане в размер от 450,60
лева от 21.06.2021 г. Ако в ГПР се включи размера на начислената неустойка
по чл. 12 от договора, то ГПР би бил 167,93 %.
При служебна справка в Търговския регистър по реда на чл. 23, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ответникът на 12.12.2023 г. е променил
фирмата си на „Силвър проджект“ ЕАД, а впоследствие – на 29.02.2024 г. е
възстановил фирмата си „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация – за установителните искове – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 ЗПКр
за иска за нищожност на целия договор, а по евентуалния иск за клаузата за
неустойка – чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 10а, ал. 2 и 4
ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, а по съединения кумулативен осъдителен иск –
чл. 34 ЗЗД.
По първия иск – за прогласяване на нищожност на клаузата за
неустойка, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз до уреждане на
отношенията между страните установяване на неравноправността на такава
клауза е винаги допустимо, а искът е основателен – уговорената неустойка е
прекомерна спрямо това, което обезпечава съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
като не е уредена за неплащане, а само за едно акцесорно задължение, като
действителната цел очевидно е увеличаване на разходите по кредита. Искът
за прогласяване на нищожност на тази клауза поради неравноправност и
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да се уважи.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
21 март 2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, когато в
елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски кредит
(какъвто няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти,
следва да се приеме, че не е налице посочен ГПР, и е допустимо в този случай
да се приеме, че потребителят е длъжен да върне на кредитора само онова,
което е получил.
В случая се установява, че ако в разходите по договора се включи
неустойката за неосигуряване на поръчител в размер на 137,32 евро, то ГПР
би бил 167,93 %, а не посоченият в договора – 41 %. Неустойката следва да е
3
елемент от разходите по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като е условие
за отпускане на кредита в този му вид – кредитът или се отпуска без
поръчител и с неустойка, повишаваща разходите, или с поръчител и без
неустойка. Т.е. в случая търговските условия са такива, че неосигуряването
на поръчител не е неизпълнение на задължение на потребителя, а променя
съществено условията по договора, при които ищецът ще връща кредита си.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че в този договор не е
посочен ГПР, следователно договорът е нищожен съгласно чл. 22 ЗПКр във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и ищецът дължи връщане само на онова,
което е получил, а всичко надплатено следва да му се върне.
В случая ищецът е дължал 204,52 евро (левова равностойност, която
също може да върне според договора – 400 лева), а е върнал общо 866,97 лева.
Съдът намира, че от това, че приелият плащане от 450,60 лева свидетел, е
работел за ответника, следва, че е извършено плащане на лице, което е
можело да приеме такова като търговски помощник съгласно чл. 30 ТЗ и
плащането е имало погасителен ефект спрямо ответника.
Доколкото платените 866,97 лева са далеч повече от поисканите за
връщане 99,03 лева, то искът за връщане по нищожния договор по чл. 34 ЗЗД
следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 550 лева – депозити за вещи
лица; 50 лева – държавна такса, и претендира адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя договор (на лист 90 от делото),
което съдът определя с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
която е като цяло ниска, но показва усложнения относно доказване на
плащането, ниската цена на иска, големия брой еднотипни дела, които
адвокатът на ищеца води пред настоящия състав, на 480 лева с ДДС, поради
което следва на ищеца да се присъдят общо 600 лева разноски, а на
адвокатското дружество – 480 лева. Ищецът претендира 10 лева за съдебни
удостоверения, но такива по делото не са издавани, а справки са искани
служебно, и поради това не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Николев И.
установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП по отношение на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петкова – Казанджията“
№ 4, ет. 6б, че Н. Н. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „В.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. *, не е обвързан от клаузата за неустойка в чл. 12, ал. 4 от
4
Индивидуален договор за заем с код 10126478/11.05.2021 г., поради нейната
нищожност като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр, чл. 10, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „ Мъни
плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
ул. „Рачо Петкова – Казанджията“ № 4, ет. 6б, да плати на Н. Н. И., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 99,01 лева
(деветдесет и девет лева и 1 стотинка) – недължимо платени по Индивидуален
договор за заем с код 10126478/11.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ Мъни плюс мениджмънт“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петкова –
Казанджията“ № 4, ет. 6б, да плати на Н. Н. И., с ЕГН: **********, и адрес:
С., ул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от сумата от 600 лева (шестстотин
лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Рачо Петкова – Казанджията“ № 4, ет. 6б, да плати на
еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по БУЛСТАТ: *********, и
адрес на кантората: С., ж.к. „М. л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, офис **, сумата от 480
лева (четиристотин и осемдесет лева) – адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5