№ 270
гр. Варна, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20233100500143 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. В. Й., с ЕГН: **********, лично и
като законен представител на детето И. И. И., с ЕГН**********, срещу
Решение №3934/13.12.2022г. по гр. д. №11319/2022г. на ВРС, 26-ти състав, с
което е отхвърлена подадената от Ж. В. Й., лично и като законен
представител на детето И. И. И., молба за защита от домашно насилие
срещу И. П. И., ЕГН**********, за въведените с исковата молба действия на
ответника по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила, базирано
на необосновано и избирателно обсъждане на събраните доказателства, което
е довело до неправилни фактически и правни изводи, като крайните изводи са
в противоречие с интересите на детето. Счита, че от събраните доказателства
се установява твърдяното насилие от ответника върху молителката и детето.
Към горното се сочат се следните обобщени от съда групи нарушения:
Показанията на свидетелите на ответника са противоречиви, нелогични и
лъжливи. Трите броя аудиозаписи са избирателно представени и тълкувани;
те са изготвени в нарушение на чл.32, ал.2 от КРБ и не следва да се ценят;
още са манипулирани, непълни и с изрязани части, без идентификация на
лицата. Не е налице право на бащата самоволно да си определя 15-те дни
време на лични контакти с детето през лятото; нито да посочва това с писма
по ел. поща; нито да взема детето насилствено за упражняване на режима;
нито да го упражнява на различно и неподходящо място. Липсват подходящи
родителски качества у бащата; последният не упражнявал редовно режима си
във времето; отделно бил вече осъждан по реда на ЗЗДН. Поддържат се
1
изцяло съображенията пред ВРС за сочените в исковата молба действия, с
които ответникът осъществявал домашно насилие върху детето и майката, в
това чсило при вземане на детето на 30.07.2022г.; невръщане на детето на
същия ден и в следващите 15 дни; на 05.08.2022г. по телефона; лошото
състояние на момчето при крайното връщане на същото в дома на майката на
14.08.2022г; както и при опита за вземане на детето на 20.08.2022г. Акцентира
се върху заболяванията на детето и неговите специални потребности (СП) и
неглижирането на същите през 15-те дни през лятото на 2022г., с което
бащата създал опасност за здравето на момчето; още на преживяното в
психологичен и емоционален план от майката и детето през този период и
при принудителните, според майкта, вземания на детето. Сочи се от майката
как правилно следва, според нея, да се анализират доказателствата по делото,
при което би се достигнало до извода за извършеното от ответника домашно
насилие на исковите дати. Поддържат се процесуални нарушения при
разглеждане на делото и при преценката на всички представени доказателства
и становища на всички страни, респективно за неприемане или некредитиране
на такива – без обаче да се правят конкретни доказателствени искания с оглед
на това. Моли се при разглеждане на делото за преценка на доказателствата
при и според становището на молителката и въззивница.
По същество се моли за отмяна на решението и за постановяването на
друго, с което молбата по ЗЗДН да бъде уважена изцяло.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който последната се определя като необоснована, а обжалваното решение –
като правилно, мотивирано и законосъобразно. Оплакванията относно липса
на идентификация се считат неоснователни с оглед изявленията на
молителката пред ВРС и събраните доказателства. Сочи се, че и в настоящия
случай, и при други случаи на сезиране на институции, ищцата умишлено
изопачава фактите и цели системно да дискредитира бащата на детето й.
Считат се за абсурдни направените от молителката анализи и интерпретации
на доказателствате по делото, които показват същността на молителката и
целите й с делото. Твърди се, че бащата се е грижел добре за сина си,
включително за здравето му, през инкриминираните две седмици от лятото на
2022г., като същевременно през нейната почивка майката също не е водела
детето редовно на специалисти. Не са налице сочените от ищцата
процесуални нарушения от ВРС, защото всички доказателства са надлежно
събрани, правилно са отказани малка част от тях, а становищата на страните
са именно такива, а не доказателства по делата.
По същество се моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на съдебни разноски на въззиваемия пред ВОС.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
2
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Единствените ясно отправени с въззивната жалба
доказателствени искания са за приемане на писмени доказателства. Въпреки
наведените оплаквания за процесуални нарушения от ВРС, в т.4 от жалбата
не са отправени никакви конкретни доказателствени искания. Основни
оплаквания са за несъобразяване на декларацията и становищата на ищцата и
неправилен анализ, оценка и съпоставка на доказателствата – които обаче са
въпроси по съществото на производството; единствено има оплакване на
необоснованото неприемане на видеозаписите от предавания по „нова
телевизия“ и по „BTV”, но искания в тази насока няма, а съдът не констатира
предпоставки за служебното събиране на тези доказателства, тъй като
интервюта на страните пред медии са иррелевантни за наличие или липса на
домашно насилие, особено относно мястото на осъществяване на контактите
на бащата с детето. По единствените отправни искания за писмени
доказателства – амбулаторния лист от детския невролог, ведно с данни за
прегледа към него, са представени още с исковата молба и са приети от ВРС;
лист за преглед от 2020г. е от близо две години и е неотносим към действията
през ляото на 2022г.; експертиза по друго дело не е допустимо доказателство
по настоящото дело, защото не е събрана пред съда, който го разглежда; а
направление от 17.03.2022г. е от месеци преди исковия период и отделно
само насочва към преглед на пациент при друг специалист. В този смисъл
исканията за писмените доказателства следва да се отхвърлят.
Искането на въззиваемия за въпрос към молителката не е необходимо за
производството, тъй като оспорванията или не, направени от нея пред ВРС, са
ясни и видни от материалите по делото. Съответно не се следва възможност
за последващи доказателства с оглед на отговора на молителката.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 31.01.2023г. от 10.15часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата за приемането
по делото на: амбулаторен лист от детски невролог, ведно с данни за прегледа
към него (вече приети по делото); лист за преглед от 2020г.; СПЕ по НЧХД от
2021г. на ВРС; и направление от 17.03.2022г.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззиваемия за задължаване
3
на молителката по делото да се яви пред съда и да отговори дали оспорва
гласа в приетите аудиозаписи; съответно за възможност за доказателства за
това.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4