№ 954
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от Е. П. Д. като наследник на пострадалия П.Д.П.
чрез адв. Л. Д. - М. против Определение № 1096 от 21.10.2022г. на Районен
съд – Пловдив по ЧНД № 5592/2022г. по описа на ПРС, 2 н.с., с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 21.04.2022г.
по пр. преп. № 9079/2018г., с което наказателното производство по досъдебно
производство № 99/2018г. по описа на сектор „РПТ“ при ОДМВР – Пловдив,
водено срещу К.П.К., за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр. 3 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излагат се доводи за
доказаност на обвинението, както и за немотивираност на крайния извод за
наличие на случайно деяние и липса на вина от страна на водача на МПС –
обв. К.. Застъпва се становище за негово виновно нарушаване на правилата на
ЗДвП, което е предпоставка за ангажиране на наказателната му отговорност.
Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на
ново, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП – Пловдив и връщане на делото за
продължаване на разследването.
Районна прокуратура – Пловдив не е взела становище по жалбата пред
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
1
Жалбата на Е. П. Д. е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 30.09.2018г. на основание чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие
по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие е започнало
досъдебно производство № 99/2018г. по описа на сектор „Разследване на
престъпления по транспорта“ при ОДМВР гр.Пловдив за това, че на
30.09.2018г. около 19:00 часа в гр.Пловдив, на кръстовище на ул.“Димитър
Талев“ и ул.“Петър Стоев“, при управление на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на П.Д.П., ЕГН ********** – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В хода на досъдебното производство
са събрани писмени и гласни доказателства и са били изготвени съответните
експертизи.
В хода на досъдебното производство в качеството на обвиняем е бил
привлечен К.П.К. с ЕГН ********** за извършено на 30.09.2018г. в гр.
Пловдив престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК
и му е била взета МНО “Подписка“, която впоследствие е била отменена с
постановление на РП – Пловдив от 23.05.2020г.
В хода на ДП на 05.01.2020г. е починало пострадалото от ПТП лице
П.Д.П., като причината за смъртта не е била в причинно-следствена връзка с
получените травматични увреждания от ПТП на 30.09.2018г. /СМЕ на л. 75, т.
1 от ДП/. В качеството на свидетели по ДП са били разпитани неговите
наследници и запознати с правата по чл. 75 и сл. от НПК. След приключване
на разследването, досъдебното производство е било изпратено в Районна
прокуратура – гр. Пловдив с мнение за прекратяване на наказателното
производство.
Впоследствие прокурорът се е произнесъл с атакуваното постановление.
С него е прекратил наказателното производство, като е счел, че са налице
основанията на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Представителят на РП – Пловдив е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият К.П.К. бил правоспособен водач за превозни средства от
категория „В“ от 2007г. и към есента на 2018 година притежавал лек
автомобил „Ситроен С 3“ с peг. № ***. На 30.09.2018г. обв. К.П.К.
управлявал лекия си автомобил „Ситроен С 3“, като заедно с него на предна
дясна седалка се придвижвал и свид. М.Д.. Около 19:00 часа, обв. К.К. се
придвижвал с лекия си автомобил по дясната лента /източна/ на платното за
движение на ул.“Димитър Талев“ в гр.Пловдив в посока от юг на север.
Времето било влажно и валял дъжд. Чистачките на управлявания от него
автомобил, предвид метеорологичната обстановка, били пуснати и работели.
2
Асфалтът бил мокър, а времето било сумрачно и вече се било стъмнило. Обв.
К. и неговият спътник достигнали до кръстовището на ул. „Димитър Талев“ с
бул. „Никола Вапцаров“, където спрели, тъй като светофарната сигнализация
светела в червено. На зелена светлина обвиняемият К. потеглил отново и
продължил да се движи направо по улица „Димитър Талев“ в посока автогара
Родопи. При достигане на кръстовището на улица „Димитър Талев“ с улица
„Петър Стоев“, обв. К. се движел със съобразена скорост. По същото време
пострадалият пешеходец – свид. П.Д.П. бил на югозападния тротоар на
ул.“Димитър Талев“ в района на кръстовището с ул. „Петър Стоев“, където
предприел пресичане на платното за движение в посока от югозапад на
североизток. Той преминал между автомобилите, намиращи се в западната
лента за движение. Моментът, в който свидетелят П.Д.П. излязъл между тези
автомобили и продължил да пресича платното за движение на ул.„Димитър
Талев“, съвпаднал с момента, в който обв. К. вече се бил приближил към
мястото, където свид. П. трябвало да навлезе в платното му за движение. Едва
тогава обв. К. възприел предприелия пресичане на платното за движение
свидетел П. и реагирал, като задействал екстрено спирачната система на
автомобила си. Въпреки това в края на процеса на спиране настъпил удар в
предната лява част на лек автомобил „Ситроен С 3“ и в дясната страна на
свид. П.. При удара свид. Петко П. паднал на платното за движение пред
автомобила, а последният се установил, без да е настъпило прегазване на
пешеходеца. Във връзка с настъпилия инцидент обв. К. подал сигнал на
тел.112 и помогнал на свид. П. да стане, като го отвел отстрани на пътя. След
това обв. К. преместил автомобила си, за да освободи пътя и го паркирал до
бордюра на близкия тротоар. Случилото се било възприето от свид. Димитър
Георгиев П., който видял движението както на свид. П., така и на
управлявания от обвиняемия лек автомобил и помогнал на обвиняемия К. да
преместят свид. П. извън платното за движение. Предвид подадения сигнал
на тел.112, като такъв бил подаден и от свид. Ц.Н.Г.. На място пристигнали
свидетелите Р.К.С. и Й.П.И. – служители на Сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, които установили, че обв. К. е правоспособен водач и го тествали за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер“, като пробата
била отрицателна. Полицейските служители установили и самоличността на
свидетел П.Д.П., както и че той е във видимо нетрезво състояние, поради
което и той също бил тестван за употреба на алкохол. Пробата била
положителна, като отчела 1.97 промила. На място пристигнал и екип на Бърза
помощ, който откарал свид. П. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
Местопроизшествието практически не било запазено, но бил извършен оглед.
За определяне на характера и вида на причинените травматични увреждания
на свид. П. при настъпилото пътно-транспортното произшествие в хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза. В експертното заключение на изготвената експертиза е било
установено, че на пострадалия П. е било причинено: контузии на тялото и
крайниците със счупване на едно ребро в дясно, счупване на дясната бедрена
3
кост в горния край /в областта на израстъците под тазобедрената става/,
счупване на дясната голямопищялна кост в областта на колянната става и
счупване на дясната малкопищялна кост в горния край. Счупванията на
костите на краката са му причинили трайно затрудняване движенията на
долен десен крайник за около 7-8 месеца, респективно била му е причинена
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На
05.01.2020 год. свид. П.Д.П. починал. Във връзка с направеното в хода на
разследването искане от неговите наследници, била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, с оглед установяване на това дали е налице
причинно-следствена връзка между причинените от пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания и настъпилата смърт. В изготвеното
експертно заключение било установено, че не е налице причинно-следствена
връзка между получените травматични увреждания от процесното
пътнотранспортно произшествие и смъртта на свидетел П.. От медицинската
документация било установено, че причината за смъртта на пострадалия
П.Д.П. е била карцином на езика – заболяване, което не може да бъде резултат
от процесното произшествие. Ракът на езика представлява заболяване с
изключително агресивно развитие. Причините за появата на рак на езика били
мултифакторни, едни от които можели да бъдат тютюнопушене, лоша
хигиена, левкоплакии, предходни атрофични глосити, инфекция с някои
онкогенни серотипове HPV и други неуточнени причини, които били причина
за много злокачествени заболявания. Около 1 месец преди произшествието
пострадалият П.Д.П. имал затруднено преглъщане, без болкова
симптоматика, което било един от симптомите за онкологично заболяване. За
определяне механизма на произшествието, скоростта на движение на МПС и
причините, довели до настъпването му, била изготвена автотехническа
експертиза, заключението на която е дало основание да се направи извод за
виновността на водача К., поради което му е било повдигнато и предявено
обвинение. По делото, от страна както на обв. К., така и от повереника на
пострадалите, били направени доказателствени искания, което наложило да
бъдат изготвени допълнителни автотехнически и комплесни автотехнически
експертизи, в заключенията на които обаче експертите достигнали до
различни изводи. Поради това след извършване на всички възможни действия
по разследването била изготвена петорна комплексна съдебномедицинска,
физична и автотехническа експертиза. Съгласно заключението на същата, от
техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествие била
че пешеходецът П.Д.П. е предприел пресичане и движение по платното за
движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тоест без да
се съобрази с приближаващия се автомобил. В заключението на експертизата
са били дадени и други варианти за настъпване на произшествието, но
посоченият най-добре отговаря на събраните по делото доказателства.
На база на гореизложените факти прокурорът е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1, пр.2 от НПК. Прокурорът е приел, че от събраните в хода на
4
разследването доказателства не може да се направи извод, че обвиняемия
К.П.К. виновно е причинил средна телесна повреда на пострадалия при
управление на МПС, нарушавайки правилата на ЗДвП – престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а се касае за случайно
деяние. Той е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на
петорната комплексна съдебномедицинска, физична и автотехническа
експертиза. Посочил е също, че единствено четвъртият разглеждан от
експертите вариант на протичане на ПТП съответства на конкретната пътна
обстановка, а в него водачът К. не е имал възможност да избегне сблъсъка с
пешеходеца П. въпреки движението си с разрешена и съобразена скорост. В
този приет вариант пешеходецът сам е предизвикал ПТП изскачайки внезапно
пред автомобила на обв. К. в опасната му зона на спиране. Пресичайки не на
определените за това места, П. сам е допринесъл за настъпването на сблъсъка,
довел до причиняване на съставомерните му телесни увреждания. С тези
мотиви прокурорът при РП – Пловдив е приел липсата на виновно поведение
от страна на обв. К. като водач на МПС и наличието на случайно деяние и е
прекратил наказателното производство.
Първоинстанционният съд изцяло е възприел гореизложената
фактическа обстановка в постановлението на РП – Пловдив, възприел е
доказателствения анализ и правнте изводи на прокурора. ПРС е приел, че са
събрани всички възможни доказателства и на базата на тях е възприет за
правилен изводът на прокурора, че липсва виновно поведение на водача К.,
свързано с нарушаване на правилата за движение, което да се намира в
причинна връзка с причинените травми на пострадалия П.. ПРС е споделил
извода на прокурора, че се касае за случайно деяние и липсва виновно
поведение на водача К.. Въз основа на горното ПРС е потвърдил
постановлението на РП – Пловдив като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за липсата на виновно
поведение на водача К., отговаряйки на възраженията на жалбоподателката Д.
за съставомерност на деянието от субективна страна като основание да се
търси наказателна отговорност на обвиняемия.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на наказателното производство доказателства,
ПОС намира че в конкретния случай се касае за случайно деяние и липсва
виновно поведение от страна на обв. К. като водач на МПС. Видно от
материалите по делото, последната изготвена петорна комплексна
съдебномедицинска, физична и автотехническа експертиза изяснява най-
пълно настоящия казус, тъй като е изготвена след събирането на всички
възможни доказателства и същата е с участие на физик, съдебен лекар и
автотехнически експерти. От заключението на същата е видно, че са дадени
четири възможни хипотези за настъпване на ПТП. В три от тях обаче няма
насрещно движещи се автомобили, а единствено в четвъртата има такива.
Именно такъв е настоящия казус, видно от показанията на свид. П., който
5
посочва, че е имало насрещно движещи се автомобили, а пострадалият се е
движил с бърз ход. При този четвърти вариант, съгласно заключението на
експертизата, водачът К. не е имал техническа възможност да спре
автомобила преди настъпилия сблъсък с пешеходеца, движейки се с
разрешената и съобразената с пътните условия скорост от 40 км/ч. Ето защо и
съвсем мотивирано и прокурорът, и районният съд са приели, че в случая се
касае за случайно деяние, а не за причиняване на средна телесна повреда по
непредпазливост при управление на МПС. Действително обв. К. като водач на
МПС е длъжен да бъде внимателен към пешеходците и в частност към
пресичащия пострадал П., но в случая самият пешеходец се е поставил в
ситуация, в която сблъсъкът е бил неизбежен. Той е пресякъл не на
определените за това места, в дъждовно и сумрачно време в тъмната част от
денонощието, при интензивен трафик между колона от движещи се
автомобили и с бърз ход е пресякъл пред управлявания от обв. К. автомобил.
На практика той е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. От
своя страна водачът К. се е движил с разрешената за населено място скорост
от 40 км/ч, не е бил под влияние на алкохол, бил е правоспособен, след
изскачането на пешеходеца незабавно е задействал спирачната система на
автомобила, но въпреки това е настъпил сблъсък с него. Сблъсъкът е
настъпил в процес на спиране на автомобила и с ниска скорост. В случая и
според въззивната инстанция се касае за случайно деяние, тъй като липсва
виновно поведение от страна на водача К.. Той не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди, че пиян пешеходец /с 1,97 промила концентрация на алкохол в
кръвта/ ще изскочи внезапно на близка дистанция пред автомобила му и ще
пресече с бърз ход не на определените за това места, поставяйки го в
невъзможност да спре. Ето защо изцяло се споделят изводите и на прокурора
при РП – Пловдив, и на първоинстанционния съд за наличие на случайно
деяние, за липсата на виновно поведение под формата на непредпазливост,
което от своя страна е основание за прекратяване на наказателното
производство. Изцяло се кредитират и направените изводи в комплексната
петорна експертиза в нейния четвърти вариант на протичане на ПТП, тъй като
той единствен съответства на конкретната пътна обстановка, траекторията и
скоростта на движение на участниците в ПТП и видимостта пред автомобила
на водача К.. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, касаещи
момента, в който пешеходецът П. е бил видим за обв. К.. Тези възражения
биха били резонни ако е нямало автомобили в лентата за насрещно движение,
но от показанията на свидетелите очевидци се установява, че такива е имало и
пешеходецът П. е минал между тях с бърз ход. Нещо повече – било е тъмно и
е валял дъжд, което допълнително е намалило видимостта пред автомобила на
К.. Ето защо изцяло се споделят доводите на първоинстанционния съд, с
които мотивирано е отговорил на това възражение.
Ето защо и възраженията на жалбоподателката Д. за доказаност на
обвинението са неоснователни и жалбата й следва да бъде оставена без
уважение. Определението на РС – Пловдив като правилно и законосъобразно
6
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1096 от 21.10.2022г. на Районен съд
– Пловдив по ЧНД № 5592/2022г. по описа на ПРС, 2 н.с., с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 21.04.2022г.
по пр. преп. № 9079/2018г., с което наказателното производство по досъдебно
производство № 99/2018г. по описа на сектро „РПТ“ при ОДМВР – Пловдив,
водено срещу К.П.К., за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр. 3 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7